София – столицата на България. Голям град, който не може

1. Името

Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е Сердонполис. Император Траян публично дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика. Вероятно след присъединяването на града към България при започване на 9 век се появява и името Средец (Срѣдецъ). То наподобява е неточна славянска транскрипция на Сердика.

През 14 век градът стартира да се загатва и като София, от името на катедралната църква „ Света София “. След 1878 година, с решение на градската администрация, градът възстановява българското си име Средец, но малко по-късно, по гледище на Временното съветско ръководство, е върнато името София.

2. Обявяването за столица

На 3 април 1879 година София е оповестена за столица на самостоятелната българска държава на съвещание на Учредителното събрание в Търново. Предложението е на един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и капацитета за икономически растеж.

Когато София става столица, в града е имало 11 694 поданици, 2 учебни заведения, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. Според първото официално преброяване на столичани през 1880 година, жителите на София са 20 856. От тях 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли от други места.

3. Богатството

През 1882 година София имала 54 чешми (21 с изворна вода и 33 с речна вода). Начало на съвременно водоснабдяване било сложено след 1885 година, когато бил изработен резевоар и положен 37 км тръбопровод от чугунени тръби. През 1907 година била каптирана витошката вода, а през 1924-1934 година бил издигнат рилският тръбопровод.

Столицата е богата на минерални води. Първите селища тук са зародили и са се развивали с помощта на минералните извори. Софийските минерални извори са 49 от осем вида хидротермални зони с общ дебит 480 л/сек. и температура от 30 до 90 градуса. Имат огромна дълбочина и водите им са предпазени от замърсяване.

4. Електричеството

Първата електрическа крушка в София светва в Градската градина, през 1879 година, когато паркът е публично осветлен за тържественото пристигане на княз Батенберг. Като резултат 1/3 от първия бюджет на столицата отива напълно за осветяване.

5. Подземните пътища

240 километра е приблизителната дължина на тунелите, които прорязват София. Никой не знае сигурно по кое време и от кого са били направени. В тази цифра не се включват изкопите за метро, бомбоубежищата, подземните военни обекти, покритите корита на реките. Толкова са единствено по този начин наречените проходими колектори. По тях, на практика под земя, може да се стигне до всяка точка на столицата.

До началото на 90-те години подземните комуникации са един от най-строго охраняваните обекти в страната. Тунелите са с височина 2,10-2,30 метра. Минималната им широчина е 80 сантиметра, само че има и значително по-просторни. На 16 метра под земята е най-големият тунел в София. Намира се в Лозенец и продължава около 4 километра. Това е единственият тунел, който има подземна желязна линия. По нея не може да мине трен, а единствено ниски вагонетки.

6. Гербът

София се снабдява със собствен личен герб едва през 1900 година във връзка присъединяване си във Всемирното изложение в Париж. Това се случва след специално предписание на княз Фердинанд. Въпреки че член 58 от Търновската конституция забранява съществуването на каквито и да било гербове и оценки, Общинският съвет на столицата взема решение да се направи герб.

7. Девизът

През 1911 година Хараламби Тачев прибавя към герба лентата с девиза „ Расте, само че не старее “. Първоначално текстът бил „ Расте, не старее “, като бил заимстван от девиза на герба на Париж – „ Fluctuat nec mergifuz “ („ Плава, не потъва “). Когато кмет е Ради Радев (1915-1918) обаче, някой преброил буквите и споделил, че са тринадесет, по тази причина се решило да се прибави „ само че ” и буквите да станат петнадесет.

8. Кметовете

Трима кметове на София са убити по време на ръководството си. Това са Крум Попов, Паскал Паскалев и Георги Маджаров. От Освобождението до през днешния ден е ръководена от 60 кмета. Трима от тях са били и държавни глави – Димитър Петков, Тодор Живков и Стефан Софиянски. Братът на Иван Вазов – военачалник Владимир Вазов – е кмет на София от 1926 година до 1932 година. При неговото ръководство градът става една от най-зелените столици в Европа.

9. Статуята

Статуята в центъра на столицата, наречена „ Света София “, е 26-метров паметник, езическа притча на християнската светица, подложен в чест на настъпването на третото хилядолетие. Статуята е предмет на голям брой разногласия и даже не е благословена или осветена от православен духовник. Дело е на скулптора Георги Чапкънов и е избрана от църквата като несъответстваща на каноните.

10. Разположението

В София се пресичат три трансевропейски транспортни коридора – номера 4 (Берлин – Прага – Будапеща – Арад – Видин – София – Пловдив – Истанбул); 8 (Дуръс – Тирана – Скопие – София – Пловдив – Бургас); и 10 (Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – София – Пловдив – Истанбул).