Къде стои SOFIX спрямо останалите европейски пазари през първите десет месеца на годината?
SOFIX влезе във финалната права на 2025 година като пазар, който не просто оцеля в годината на върхове и ротации, а се подреди безапелационно в горната част на световната таблица. От началото на годината бенчмаркът на Българската фондова борса е нагоре с към 19-20% - движение, което надминава необятните западноевропейски показатели като FTSE 100 и CAC 40 и се движи един до друг с DAX и даже с Nasdaq в долната част на неговия диапазон за 2025 година
Това не е " инцидентна еуфория ", а цялост от няколко пластови процеса: нормализираща се инфлация, понижаващи се лихви в еврозоната, активизация на локалния капитал, по-добра корпоративна бистрота и възходяща роля на облигационния сегмент, който стабилизира ликвидността и кривата на рентабилност на локалните излъчвания. В миг, в който светът спореше дали AI-вълната не е " прекомерно висока, прекомерно бърза ", дребните пазари източно от Виена безшумно консолидират - натрупвайки стойност без гръмки заглавия.
Глобалният подтекст прави сравненията изключително показателни. В Европа 2025 година раздели бенефициентите на енергийния и промишлен цикъл (Испания, Италия, Австрия) от по-сдържаните тържища (Франция, Швейцария). В Централна и Източна Европа вятърът духаше още по-силно: Полша и Унгария се изстреляха с 35-36% от началото на годината, подкрепени от вътрешнополитическо разреждане и фискални импулси.
На този декор България стои по-умерено, само че поредно: растеж към 19.5% против към 15% за S&P 500 и почти 18-19% за DAX, което слага SOFIX в " горната междинна класа " на планетарната ранглиста. Има две аргументи това да е значимо. Първо, тъй като пазар с нашия размер обичайно изостава при световни ралита и наваксва в късна фаза; в този момент виждаме синхрон и навременност. Второ, тъй като новите пари не търсят единствено звук, а предвидимост на регулации, данъчна непоклатимост и корпоративно ръководство - параметри, по които България направи значими стъпки тази година (включително по линията на положителните практики и видимостта на емисиите).
Под повърхността моторите на SOFIX са типично " български ": фармацевтика със структурна доходност, банки с подобряващ се чист лихвен марж при падаща цена на риска, инфраструктурни и пазарни играчи, които монетизират самото разрастване на локалния финансов пазар, и софтуерни компании - по-волатилни, само че към този момент с действителни пазари и маржове.
Къде стои SOFIX измежду най-повишаващите се международни показатели?
Южна Корея е абсолютният победител със 75.77% от началото на годината
Това многообразие е надалеч от концентрацията, която виждаме на Запад, където 6-7 мегакапиталови имена могат да дефинират половината на показателя. Българският портфейл е по-земен: дивиденти, парични потоци, умерена задлъжнялост, местна агресия. С други думи - по-малко приказка, повече счетоводство. И тъкмо това вложителите правят оценка в среда на отмалялост от " огромни истории ".
Втората огромна ос е облигационната. Над половината от оборота на БФБ през есента минава през дълговия сегмент - нетипично висок дял, който има две тълкования. Песимистичната би споделила, че капиталът бяга към сигурност. Реалистичната, която поддържам, е че системата се уплътнява: пенсионни фондове и институционални вложители калибрират продължителността и доходността в подготовка за среда на по-ниски лихви, а корпоративният бранш открива борсата като опция на банковото финансиране. Това прави кривата на рентабилност по-смислена, спредовете - по-прозрачни и, не на последно място, намалява цената на капитала за емитентите. На езика на оценките това значи капацитет за последователно разширение на мултиплите при постоянни облаги - точно рецептата, която поддържа 15-20% годишна рентабилност без ексцесии.
Третата ос, която ще дефинира 2026 година, е геополитическо-валутна: предстоящото присъединение на България към еврозоната от 1 януари. Важно е да извадим мита от действителността. Българският лев е във валутен ръб и де факто вързан към еврото повече от две десетилетия. Тоест " валутният риск " за корпоративните парични потоци и банковите салда е на практика обезвреден от дълго време. Затова резултатът от еврото върху акциите няма да е в стила на " вълшебен растеж за една нощ ".
Истинските канали са три и са по-скоро втори порядък. Първо, наградата за риск по държавния и корпоративния дълг всекидневно се свива след приемане - видяхме го в Хърватия през 2022-2023 година, а и в балтийските страни по-рано. Това понижава дисконтовите ставки, което подвига справедливата стойност на дълготрайни активи - банки, комунални услуги, инфраструктура.
Второ, банковото финансиране поевтинява и се удължава. За България, където кредитният цикъл е порядъчен след 2009 година, това значи повече вложения при същото равнище на нерешителност - удобно за циклични бизнеси, промишленост и недвижими парцели. Трето, регулаторната интеграция (банков съюз, по-дълбока надзорна рамка, стандарти за отчетност) отваря вратата за нов клас вложители - мандати, които до момента изключваха левови активи или " периферни " пазари. Пасивните потоци няма да се излеят на идващия ден, само че прозорецът за нараснала видимост се отваря трайно.
Струва си да погледнем обратно, с цел да не си внушаваме механика, която не съществува. При Словения (2007) и Словакия (2009) борсовите резултати бяха подчинени на световния цикъл - предкризисен пик и по-късно внезапна криза. В Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015) валутният преход беше кулминационна точка на дисциплинираност, само че акциите не излетяха автоматизирано - задвижващите сили бяха интеграцията на банковите системи и свиването на доходностите по дълга, а не " евро еуфория " на equity равнище. Най-скорошният образец - Хърватия (2023) - сподели тъкмо това: доходностите по бумаги се компресираха, кредитният рейтинг се увеличи, туристическият сезон беше рекорден, само че локалният показател не направи балон; повишаването бе постъпателно, следвано от естествени корекции. Урокът е елементарен: еврото не замества фундаментите - то ги усилва, когато ги има.
Как наподобява България през тази призма? Влизаме с към този момент закрепен валутен режим, с сдържан дълг/БВП, с банков бранш, който държи висока финансова адекватност, и с пазар, който се възстановява по ликвидност с помощта на възходящия дългов сегмент и последователното " изсветляване " на корпоративното ръководство. Не чакам механична преоценка вид +30% единствено тъй като е настъпил 1 януари. По-скоро виждам евентуален " двустепенен " резултат.
Стъпка едно: компресия на доходности и по-ниска цена на личния капитал за емитентите с чисти салда, което дава 5-10% спомагателна ре-рейтинга за банкови и инфраструктурни имена в границите на шест-дванадесет месеца, в случай че макро фонът остане спокоен. Стъпка две: структурна награда за фирмите, които употребяват поевтиняването на капитала за напредък - M&A, капиталови стратегии, агресия в района. Там капацитетът е двуцифрен, само че зависи не от календара, а от мениджмънта.
Тази вероятност би трябвало да се наслои върху настоящата ранглиста. В световния " лист " на 2025 година SOFIX е в добра компания. Над S&P 500 и FTSE 100, покрай DAX, зад водачите на Южна и ЦИЕ Европа. Това приказва за здравословен риск/доходност профил: растеж, който не е платен непременно. В същото време слага летва за 2026 година: да запазим движение в свят на падащи лихви, евентуално по-слабо евро против $ и разширяващ се промишлен капекс в Европа отвън AI дата центровете.
За БФБ това значи три оперативни целта. Първо, още емитенти - без ново първично предложение или хибридни излъчвания (облигации/конвертири) дълготрайният капитал няма къде да се разположи. Второ, по-дълбок Beam/растежен пазар - мястото, където се раждат утрешните " сини чипове ". Трето, ускорена интеграция с европейските посттърговски инфраструктури и показатели - видимостта е горивото на пасивните потоци.
Рисковото огледало остава на масата. Малкият размер и концентрацията на инвеститорската база значат, че волатилността при събития може да е по-остра. " Еврото " носи и еднократни ценови резултати в някои браншове, а фискалната дисциплинираност ще бъде под прожекторите при всяко отклоняване. Банките ще печелят от по-евтино финансиране, само че маржовете им ще се възстановяват с кривата на лихвите; REIT-овете ще се радват на по-ниска цена на дълга, само че доходността по парцелите би трябвало да компенсира инфлацията. И най-същественото: с цел да капитализираме структурната награда на еврозоната, би трябвало да има ясна корпоративна история - вложения, експорт, районна агресия. Календарът не основава облаги.
SOFIX доближи 17-годишен връх, преминавайки границата от 1000 пункта
Индексът към момента е надалеч под най-високата си стойност от 2007 година
Какво споделя всичко това за портфейлния избор? 2025 година сподели, че българският пазар може да бъде " тихият победител " - двуцифрен растеж, дивиденти и ниска корелация с мегатрендовете, които носят и най-големите корекции. 2026 година ще бъде стрес тест за зрялост: еврозона, по-евтин капитал, повече регулаторна светлина.
Историята на новите членки от последното десетилетие ни учи, че най-добре се показват стопанските системи, които трансформират участието във финансова инфраструктура - заеми, индустриални вложения, експорт - а не в еднократна пазарна еуфория. България има необичаен късмет да повтори точно този сюжет. SOFIX към този момент е на стартовата линия с вярната скорост и оттук насетне печели друг, който тича най-бързо за месец, а този, който не сменя пистата на първия завой.
Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Това не е " инцидентна еуфория ", а цялост от няколко пластови процеса: нормализираща се инфлация, понижаващи се лихви в еврозоната, активизация на локалния капитал, по-добра корпоративна бистрота и възходяща роля на облигационния сегмент, който стабилизира ликвидността и кривата на рентабилност на локалните излъчвания. В миг, в който светът спореше дали AI-вълната не е " прекомерно висока, прекомерно бърза ", дребните пазари източно от Виена безшумно консолидират - натрупвайки стойност без гръмки заглавия.
Глобалният подтекст прави сравненията изключително показателни. В Европа 2025 година раздели бенефициентите на енергийния и промишлен цикъл (Испания, Италия, Австрия) от по-сдържаните тържища (Франция, Швейцария). В Централна и Източна Европа вятърът духаше още по-силно: Полша и Унгария се изстреляха с 35-36% от началото на годината, подкрепени от вътрешнополитическо разреждане и фискални импулси.
На този декор България стои по-умерено, само че поредно: растеж към 19.5% против към 15% за S&P 500 и почти 18-19% за DAX, което слага SOFIX в " горната междинна класа " на планетарната ранглиста. Има две аргументи това да е значимо. Първо, тъй като пазар с нашия размер обичайно изостава при световни ралита и наваксва в късна фаза; в този момент виждаме синхрон и навременност. Второ, тъй като новите пари не търсят единствено звук, а предвидимост на регулации, данъчна непоклатимост и корпоративно ръководство - параметри, по които България направи значими стъпки тази година (включително по линията на положителните практики и видимостта на емисиите).
Под повърхността моторите на SOFIX са типично " български ": фармацевтика със структурна доходност, банки с подобряващ се чист лихвен марж при падаща цена на риска, инфраструктурни и пазарни играчи, които монетизират самото разрастване на локалния финансов пазар, и софтуерни компании - по-волатилни, само че към този момент с действителни пазари и маржове.
Къде стои SOFIX измежду най-повишаващите се международни показатели?
Южна Корея е абсолютният победител със 75.77% от началото на годината
Това многообразие е надалеч от концентрацията, която виждаме на Запад, където 6-7 мегакапиталови имена могат да дефинират половината на показателя. Българският портфейл е по-земен: дивиденти, парични потоци, умерена задлъжнялост, местна агресия. С други думи - по-малко приказка, повече счетоводство. И тъкмо това вложителите правят оценка в среда на отмалялост от " огромни истории ".
Втората огромна ос е облигационната. Над половината от оборота на БФБ през есента минава през дълговия сегмент - нетипично висок дял, който има две тълкования. Песимистичната би споделила, че капиталът бяга към сигурност. Реалистичната, която поддържам, е че системата се уплътнява: пенсионни фондове и институционални вложители калибрират продължителността и доходността в подготовка за среда на по-ниски лихви, а корпоративният бранш открива борсата като опция на банковото финансиране. Това прави кривата на рентабилност по-смислена, спредовете - по-прозрачни и, не на последно място, намалява цената на капитала за емитентите. На езика на оценките това значи капацитет за последователно разширение на мултиплите при постоянни облаги - точно рецептата, която поддържа 15-20% годишна рентабилност без ексцесии.
Третата ос, която ще дефинира 2026 година, е геополитическо-валутна: предстоящото присъединение на България към еврозоната от 1 януари. Важно е да извадим мита от действителността. Българският лев е във валутен ръб и де факто вързан към еврото повече от две десетилетия. Тоест " валутният риск " за корпоративните парични потоци и банковите салда е на практика обезвреден от дълго време. Затова резултатът от еврото върху акциите няма да е в стила на " вълшебен растеж за една нощ ".
Истинските канали са три и са по-скоро втори порядък. Първо, наградата за риск по държавния и корпоративния дълг всекидневно се свива след приемане - видяхме го в Хърватия през 2022-2023 година, а и в балтийските страни по-рано. Това понижава дисконтовите ставки, което подвига справедливата стойност на дълготрайни активи - банки, комунални услуги, инфраструктура.
Второ, банковото финансиране поевтинява и се удължава. За България, където кредитният цикъл е порядъчен след 2009 година, това значи повече вложения при същото равнище на нерешителност - удобно за циклични бизнеси, промишленост и недвижими парцели. Трето, регулаторната интеграция (банков съюз, по-дълбока надзорна рамка, стандарти за отчетност) отваря вратата за нов клас вложители - мандати, които до момента изключваха левови активи или " периферни " пазари. Пасивните потоци няма да се излеят на идващия ден, само че прозорецът за нараснала видимост се отваря трайно.
Струва си да погледнем обратно, с цел да не си внушаваме механика, която не съществува. При Словения (2007) и Словакия (2009) борсовите резултати бяха подчинени на световния цикъл - предкризисен пик и по-късно внезапна криза. В Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015) валутният преход беше кулминационна точка на дисциплинираност, само че акциите не излетяха автоматизирано - задвижващите сили бяха интеграцията на банковите системи и свиването на доходностите по дълга, а не " евро еуфория " на equity равнище. Най-скорошният образец - Хърватия (2023) - сподели тъкмо това: доходностите по бумаги се компресираха, кредитният рейтинг се увеличи, туристическият сезон беше рекорден, само че локалният показател не направи балон; повишаването бе постъпателно, следвано от естествени корекции. Урокът е елементарен: еврото не замества фундаментите - то ги усилва, когато ги има.
Как наподобява България през тази призма? Влизаме с към този момент закрепен валутен режим, с сдържан дълг/БВП, с банков бранш, който държи висока финансова адекватност, и с пазар, който се възстановява по ликвидност с помощта на възходящия дългов сегмент и последователното " изсветляване " на корпоративното ръководство. Не чакам механична преоценка вид +30% единствено тъй като е настъпил 1 януари. По-скоро виждам евентуален " двустепенен " резултат.
Стъпка едно: компресия на доходности и по-ниска цена на личния капитал за емитентите с чисти салда, което дава 5-10% спомагателна ре-рейтинга за банкови и инфраструктурни имена в границите на шест-дванадесет месеца, в случай че макро фонът остане спокоен. Стъпка две: структурна награда за фирмите, които употребяват поевтиняването на капитала за напредък - M&A, капиталови стратегии, агресия в района. Там капацитетът е двуцифрен, само че зависи не от календара, а от мениджмънта.
Тази вероятност би трябвало да се наслои върху настоящата ранглиста. В световния " лист " на 2025 година SOFIX е в добра компания. Над S&P 500 и FTSE 100, покрай DAX, зад водачите на Южна и ЦИЕ Европа. Това приказва за здравословен риск/доходност профил: растеж, който не е платен непременно. В същото време слага летва за 2026 година: да запазим движение в свят на падащи лихви, евентуално по-слабо евро против $ и разширяващ се промишлен капекс в Европа отвън AI дата центровете.
За БФБ това значи три оперативни целта. Първо, още емитенти - без ново първично предложение или хибридни излъчвания (облигации/конвертири) дълготрайният капитал няма къде да се разположи. Второ, по-дълбок Beam/растежен пазар - мястото, където се раждат утрешните " сини чипове ". Трето, ускорена интеграция с европейските посттърговски инфраструктури и показатели - видимостта е горивото на пасивните потоци.
Рисковото огледало остава на масата. Малкият размер и концентрацията на инвеститорската база значат, че волатилността при събития може да е по-остра. " Еврото " носи и еднократни ценови резултати в някои браншове, а фискалната дисциплинираност ще бъде под прожекторите при всяко отклоняване. Банките ще печелят от по-евтино финансиране, само че маржовете им ще се възстановяват с кривата на лихвите; REIT-овете ще се радват на по-ниска цена на дълга, само че доходността по парцелите би трябвало да компенсира инфлацията. И най-същественото: с цел да капитализираме структурната награда на еврозоната, би трябвало да има ясна корпоративна история - вложения, експорт, районна агресия. Календарът не основава облаги.
SOFIX доближи 17-годишен връх, преминавайки границата от 1000 пункта
Индексът към момента е надалеч под най-високата си стойност от 2007 година
Какво споделя всичко това за портфейлния избор? 2025 година сподели, че българският пазар може да бъде " тихият победител " - двуцифрен растеж, дивиденти и ниска корелация с мегатрендовете, които носят и най-големите корекции. 2026 година ще бъде стрес тест за зрялост: еврозона, по-евтин капитал, повече регулаторна светлина.
Историята на новите членки от последното десетилетие ни учи, че най-добре се показват стопанските системи, които трансформират участието във финансова инфраструктура - заеми, индустриални вложения, експорт - а не в еднократна пазарна еуфория. България има необичаен късмет да повтори точно този сюжет. SOFIX към този момент е на стартовата линия с вярната скорост и оттук насетне печели друг, който тича най-бързо за месец, а този, който не сменя пистата на първия завой.
Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ