Д-р Гайдурков за содата
Содата за самун е ненаситена натриева сол на въглената киселина. Получава се синтетично посредством химически развой, който включва натриев хлорид, вода, амоняк и въглероден диоксид (CO2). Тъй като е съединяване на мощна основа и слаба киселина, натриевият бикарбонат демонстрира алкални свойства. На процедура съвсем всички известни приложения на содата са свързани със способността й да алкализира средата, в която се внася. Поради ненаситения си темперамент, тази сол е нестабилна – елементарно влиза във взаимоотношения, отделяйки СО2. Тъкмо това нейно свойство е дало и наименованието й – добавена в тестото, под деяние на температурата тя се разлага до натриев карбонат и СО2. Под въздействие на въглеродния двуокис хлябът бухва.
Отдавна е известна използването на содата в бита – свързва мазнините и почиства съвършено домашната посуда. Подобна е повода за потреблението й в домашната козметика. Отстранява от кожата непотребната лой, като по този метод придава равен, чист и пресен тип. В известната медицина е класическото средство за обезвреждане на стомашни киселини. Последното обаче не е доста целесъобразно, тъй като отделения СО2 нервира в допълнение лигавицата и се получава още веднъж изтичане в стомаха на порция киселини. В актуалната медицина приложението й е лимитирано – като съставен елемент на водно-солеви разтвори и коректор при изразена ацидоза.
Това, с което в последно време содата претърпя подем и закупи надали не статут на панацея е хипотезата на италианския онколог доктор Тулио Симончини. Отдавна е известно, че отпадъчните субстанции в обмяната са киселини. Почти всяко заболяване – инфектиране или недъгавост водят до вкисляване – ацидоза. (Обратното – алкалозата е рядко положение, провокирано най-често от изкуствено вмешателство.) Най-тежката тъканна недъгавост – ракът е обвързван нормално с дълговременно вкисляване.
Лауреатът на Нобелова премия по физиология (1931 г.) биохимикът Ото Варбург дефинира ракът като група кафези разрастващи се в мощно изменена кисела среда, живеещи най-вече анаеробно (безкислородно) посредством ферментация на захари. Тулио Симончини доразвива тази теза, като споделя, че раковата тъкан нараства с изключение на в кисела среда и посредством вторична зараза с известната гъбичка Candida albicans. Оттук и презумпцията, че в случай че туморът се третира посредством алкализиране и заличаване на гъбичките със сода, то той се стопява. Дали това е по този начин и дали е толкоз елементарно следва да се верифицира. Самият Тулио Симончини разказва содата като ефикасна основно тогава, когато туморът е наличен с катетър за непосредствено отнасяне. В никакъв случай не се предлага самодейното пиянство на сода (особено с кленов или различен захарен сироп, който в действителност подхранва тумора!). Не е показана използването на сода и за профилактика – болните употребили сода срещу стомашни киселини също (ако не и по-често) развиват рак.
Нека не забравяме, че содата бикарбонат е химически артикул и като подобен има доста странични резултати. Снижавайки стомашната киселинност нарушава целия развой на храносмилане с всички последствия от токсичност заради несмляната храна, както и непълноценно хранене. Намалената стомашна киселинност спомага за развиването за всевъзможни микроби в стомашно-чревния тракт, включително Хеликобактер пилори и проникването им през стените в кръвта.
Друг главен отрицателен резултат е хипернатриемията – содата е натриева сол и сходно на натриевия хлорид (готварската сол) задържа в тъканите вода и отрови, натрупа заради това наднормено тегло, покачва кръвното налягане, води до загубата на калий, магнезий и доста други нужни соли.
Ако желаем да алкализираме тялото си, това можем да реализираме по натурален път, а не посредством химикали. Най-доброто средство са прясно изцедените зеленчукови сокове, зелените смутита и плодовите сокове. Суровата растителна храна обезпечава най-хубавото и уравновесено алкализиране на организма ни, което освен ни почиства от киселини и токсини, само че ни доставя и с по този начин нужните витамини, минерали, ензими и биоактивни субстанции.
доктор Гайдурков, www.georgigaydurkov.wordpress.com
