Сняг през нощта навалял е навън и цял е света

Сняг през нощта
навалял е на открито
и цялостен е света
като гледан насън.

Бели са всички
комини, градини,
толкоз бели,
че малко са сини.

Дърветата също,
цели в дантели,
са станали бели,
са станали бели!

И освен дърветата –
всичко е бяло
и всичко по този начин
в белота се е сляло,

че в случай че вземем
рисувателен лист
и го оставим съвсем целия чист
би могло да се каже:

Това зимен пейзаж е!
„ Зимен пейзаж ”, Валери ПЕТРОВ

Ако лятото е аксиома, за какво в снега има магия?
Емили ДИКИНСЪН

Да изгубиш пътя значи да стигнеш до снега…
Федерико Гарсиа ЛОРКА

И въпреки всичко зимата е нереален сезон – спестовен откъм цветове даже в Италия и великодушен, що се отнася до повелите на студа и краткотрайната дневна светлина. Енергията, с която тези неща приготвят окото ти за света на открито, е по-голяма, в сравнение с електрическата крушка, предоставяща ти твоите лични черти по вечерно време. Дори това годишно време да не успокои нервите ти, то въпреки всичко ще ги подчини на твоите инстинкти; в случай че нещо е красиво и при ниски температури, то фактически е красиво.
„ Кеят на неизцелимите ”, 

В дълбините на зимата аз най-сетне открих, че вътре в мен съществува едно непобедимо лято. И това ме прави благополучен. Няма значение какъв брой обратно ме тласка светът, вътре в мен има нещо по-силно, нещо по-добро, което ме връща още веднъж.

Хората не виждат дали е зима или лято, когато са щастливи.

Какво е топлината на лятото, в случай че го няма студа на зимата да й придаде наслада.

Има такава обич, като пролетта - разцъфтяваща и красива. Има такава обич и като лятото - луда, прекомерно къса с цел да и се насладиш, само че цялостна с горещи моменти. Има и обич като есента - объркваща с променливи настроения. Има и обич като зимата - толкоз студена, само че вътре във себе си по-гореща и от вулкан.

Смехът е слънце - прогонва зимата от лицето на хората.

Сняг

Пада, пада. Сняг върху сняг.
Всичко засипва. Изчезват скали и дървета, пътеки и урви. Сякаш в никакъв случай не ги е имало. Дори формите им се изгубват. Сняг на всички места.
На утрото осъмвам на друга планета. Бяла, заоблена, тиха. Още неразучена.
Забравям къде е било земя, къде камък, къде бездна. Всичко се изравнява. Ръбовете изчезват. Ъглите се заглаждат. Пъстротата се стопява. Крясъкът на боите заглъхва.
Нямо безбагрие.
Вали бяла давност.
Който е изгубил пътя, по какъв начин ще го откри?
Няма път.
Белота. Нищо.
Но в бялото се съдържат всички цветове. Един лъч е задоволителен, с цел да разложи белотата и да зародят седемте бои на дъгата с техните безчет подгласни тонове.
От белотата ще разцъфне пъстрина.
От бялото яйце на снега ще се пукне пролет.
Никой цвят не може да бъде по този начин чист. И никой цвят не може по този начин да се омърси и опетни, както белият.
Снегът е спокоен, толерантен тъкач, опънал стан от земята до небето. Какво тъче през деня и нощем по този начин добродушно и здраво?
Докато ние спим, се натрупа лавината. Снежинка по снежинка, сън по сън.
В тишината зрее гърмът.
Безстрастен сняг. Пада, пада.

Снегът е изплъзваща се, променлива, само че по-трайна книга от всяка друга. Като се стопи през пролетта, ще се трансформира в потоци, в подземни сокове, в мъзга по дърветата, в облаци, в дъжд, в атмосфера, която ни обгръща. И писмеността му ще се промени. Знаците, вдълбани в снега, ще се озвучат като магнетофонен запис. Викай вятъра на помощ! Гласът, заровен в преспите, неведнъж ще повтори ехото си: ще се стопи, изпари и разсее в пространството, с цел да се върне отново в снега.

„ Лавина ”,

Картини: Claude Monet