Любомир Каримански: Има т.нар. качествени приходи в бюджета, от които имаме нужда
Снощи, в предаването „ Лице в лице " по БТВ Любомир Каримански, сподели че приходите не дават отговор на декларираното в средносрочната бюджетна прогноза на държавното управление. Заявеното е доста надецено. Виждате, че приходите от Данък добавена стойност и други косвени налози към полугодието напълно не дават отговор на заложения растеж, който беше в приходната част - 33%. Това се случва заради желанието за по-голяма приходна част, а не е регистриран ресурсният капацитет на страната ни.
Има ли въобще материал за добиване на повече доходи от обособените организации? За да могат да се случат тези доходи, те евентуално не са били разчетени вярно, по тази причина сметките не излизат в този момент. През годините от Данък добавена стойност сме събирали 9% от Брутният вътрешен продукт, а в този момент желаеме 11%. И то с по-ниска инфлация, която преди години е била по-висока, с цел да спомогне за тези 9%, добави още Каримански.
По думите му след 1 януари 2026 година фискалната дисциплинираност няма да бъде толкоз затегната. " Досега сме били доста прецизни освен поради еврозоната, то е било нужда. Когато имаме остатък, би трябвало да трупаме буфери за времена на недостици. А това не се съблюдава. Имаме възходящ Брутният вътрешен продукт, а не понижаваме разноските по дълга си ", уточни още той.
Има така наречен качествени доходи в бюджета, от които имаме потребност. Те идват от налозите, а другите са спорадични, както да вземем за пример предплатените вноски от банките. Не можем до безспир да използваме дивидентите на 100% на икономическите държавни сдружения. Утре като ни се промени салдото на централната банка с влизането в еврото, надали държавното управление ще държи парите си в централната банка. Правителството доста ясно би трябвало да направи план кои доходи може да усили действително, както и кои разноски да понижи занапред. Правителството да се замисли дали всички бюджетни разноски за обществения бранш не би трябвало да минат в закона за бюджета, добави Любомир Каримански.
Според Каримански от значимо значение за идващия бюджет, който ще е в евро, е методът, по който ще структурираме обособените бюджети и метода, по който ще задълбочаваме прехвърлянията по тях.
Има ли въобще материал за добиване на повече доходи от обособените организации? За да могат да се случат тези доходи, те евентуално не са били разчетени вярно, по тази причина сметките не излизат в този момент. През годините от Данък добавена стойност сме събирали 9% от Брутният вътрешен продукт, а в този момент желаеме 11%. И то с по-ниска инфлация, която преди години е била по-висока, с цел да спомогне за тези 9%, добави още Каримански.
По думите му след 1 януари 2026 година фискалната дисциплинираност няма да бъде толкоз затегната. " Досега сме били доста прецизни освен поради еврозоната, то е било нужда. Когато имаме остатък, би трябвало да трупаме буфери за времена на недостици. А това не се съблюдава. Имаме възходящ Брутният вътрешен продукт, а не понижаваме разноските по дълга си ", уточни още той.
Има така наречен качествени доходи в бюджета, от които имаме потребност. Те идват от налозите, а другите са спорадични, както да вземем за пример предплатените вноски от банките. Не можем до безспир да използваме дивидентите на 100% на икономическите държавни сдружения. Утре като ни се промени салдото на централната банка с влизането в еврото, надали държавното управление ще държи парите си в централната банка. Правителството доста ясно би трябвало да направи план кои доходи може да усили действително, както и кои разноски да понижи занапред. Правителството да се замисли дали всички бюджетни разноски за обществения бранш не би трябвало да минат в закона за бюджета, добави Любомир Каримански.
Според Каримански от значимо значение за идващия бюджет, който ще е в евро, е методът, по който ще структурираме обособените бюджети и метода, по който ще задълбочаваме прехвърлянията по тях.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ