Победителят Себастиян Алер
Снощи Себастиян Алер изживя евентуално най-красивата вечер в професионалната си футболна кариера. Нападателят вкара последния гол в шампионата за Купата на Африканските Нации.
А с изключение на финален, той се оказа и надвит при обрата на неговата татковина Кот д‘Ивоар над Нигерия. Отиграване, подхождащо на един централен нападател с борбеност и жанр. А, повярвайте, Алер има тази борбеност. В секундите, след които беше пратил топката във вратата на „ суперорлите “, стрелецът резервира учудващо успокоение. Изражението на лицето му беше студено, даже леко ядосано. Вътрешно евентуално е ликувал, само че някак съумя да задържи бурята от страсти надълбоко в себе си. Не беше по този начин обаче минути по-късно, когато даваше изявление, към този момент като воин на нацията. Тогава Алер просто не устоя и се разплака. Сълзите бяха израз на събираната в него две години дълбока тъга. „ Слоновете “ победиха по допустимо най-невероятния метод, само че за Себастиян огромната персонална победа пристигна преди към година. Снощи беше просто неговото заплащане от ориста.
Успял да се завърне на футболния терен единствено 6 месеца, откакто беше диагностициран с рак на тестисите, Алер към този момент беше спечелил благосклонностите на неутралните почитатели. Смяташе се, че неговата кариера е завършила. През юли 2022 пристигна ужасната вест, че той към този момент страда от ужасяващото заболяване – фактът беше оповестен единствено две седмици, откакто подписа с Борусия Дортмунд.
През февруари 2023 той беше „ удавен “ в море от „ жълто-черни “ съотборници, които го прегръщаха неистово след попадението му за отбора при скоропостижното му завръщане на игрището. Голът беше против Фрайбург, а с цел да бъде иронията цялостна, това се случи на международния ден за битка с рака. Бърз скок напред във времето и нападателят е възпятият воин на една нация, която завоюва континенталната купа за трети път в историята си.
„ Урологът сподели да не се опасявам и, че мога да се изцелявам. И аз повярвах в тези думи “, споделя Алер.
Явно вярата му е била безгранична. Но присъединяване в провеждащия се в турнирата му шампионат още веднъж беше сложено на карта, когато през декември нападателят получи травма в глезена. И поради нея той не игра в първите три мача от шампионата, след които Кот д‘Ивоар колкото да оцеля. Загуба от Нигерия, загуба с 0:4 от Екваториална Гвинея и минаване през иглени уши към етапа на елиминациите като един от най-отборите, заели трети места, с най-хубави индикатори. След това на сцената излезе Алер. И в метафоричен смисъл и страната му се „ излекува “ от игровата рецесия, от която страдаше първоначално и последователно съумя да в профил 4 следващи противници по пътя към трофея, хвърлил в безспорен възторг нацията.
И преди Себастиян имаше значими достижения – през сезон 2021/2022 стана едвам вторият състезател след Кристиано Роналдо, който вкарва във всички шест мача в груповата фаза на Шампионската лига. По-късно офанзивният футболист стана и индивидът, вкарал най-бързо 10 гола в най-комерсиалния клубен шампионат. Но нощес сигурно осъществя най-ценния си гол. Който можеше и в никакъв случай да стане действителност, имайки поради че той играеше във всички младежки обединения на националните тимове на Франция, преди чак през 2020 да реши да се състезава за африканската страна, откъдето е майка му.
Бащата на Себастиян е французин, самият той е роден в Париж. И нощес Алер беше „ потънал “ в море от съотборници, само че този път то беше „ оранжево “. И най-малко индиректно беше прегърнат от близо 30 милиона котдивоарци, които му споделиха „ благодаря “!
А с изключение на финален, той се оказа и надвит при обрата на неговата татковина Кот д‘Ивоар над Нигерия. Отиграване, подхождащо на един централен нападател с борбеност и жанр. А, повярвайте, Алер има тази борбеност. В секундите, след които беше пратил топката във вратата на „ суперорлите “, стрелецът резервира учудващо успокоение. Изражението на лицето му беше студено, даже леко ядосано. Вътрешно евентуално е ликувал, само че някак съумя да задържи бурята от страсти надълбоко в себе си. Не беше по този начин обаче минути по-късно, когато даваше изявление, към този момент като воин на нацията. Тогава Алер просто не устоя и се разплака. Сълзите бяха израз на събираната в него две години дълбока тъга. „ Слоновете “ победиха по допустимо най-невероятния метод, само че за Себастиян огромната персонална победа пристигна преди към година. Снощи беше просто неговото заплащане от ориста.
Успял да се завърне на футболния терен единствено 6 месеца, откакто беше диагностициран с рак на тестисите, Алер към този момент беше спечелил благосклонностите на неутралните почитатели. Смяташе се, че неговата кариера е завършила. През юли 2022 пристигна ужасната вест, че той към този момент страда от ужасяващото заболяване – фактът беше оповестен единствено две седмици, откакто подписа с Борусия Дортмунд.
През февруари 2023 той беше „ удавен “ в море от „ жълто-черни “ съотборници, които го прегръщаха неистово след попадението му за отбора при скоропостижното му завръщане на игрището. Голът беше против Фрайбург, а с цел да бъде иронията цялостна, това се случи на международния ден за битка с рака. Бърз скок напред във времето и нападателят е възпятият воин на една нация, която завоюва континенталната купа за трети път в историята си.
„ Урологът сподели да не се опасявам и, че мога да се изцелявам. И аз повярвах в тези думи “, споделя Алер.
Явно вярата му е била безгранична. Но присъединяване в провеждащия се в турнирата му шампионат още веднъж беше сложено на карта, когато през декември нападателят получи травма в глезена. И поради нея той не игра в първите три мача от шампионата, след които Кот д‘Ивоар колкото да оцеля. Загуба от Нигерия, загуба с 0:4 от Екваториална Гвинея и минаване през иглени уши към етапа на елиминациите като един от най-отборите, заели трети места, с най-хубави индикатори. След това на сцената излезе Алер. И в метафоричен смисъл и страната му се „ излекува “ от игровата рецесия, от която страдаше първоначално и последователно съумя да в профил 4 следващи противници по пътя към трофея, хвърлил в безспорен възторг нацията.
И преди Себастиян имаше значими достижения – през сезон 2021/2022 стана едвам вторият състезател след Кристиано Роналдо, който вкарва във всички шест мача в груповата фаза на Шампионската лига. По-късно офанзивният футболист стана и индивидът, вкарал най-бързо 10 гола в най-комерсиалния клубен шампионат. Но нощес сигурно осъществя най-ценния си гол. Който можеше и в никакъв случай да стане действителност, имайки поради че той играеше във всички младежки обединения на националните тимове на Франция, преди чак през 2020 да реши да се състезава за африканската страна, откъдето е майка му.
Бащата на Себастиян е французин, самият той е роден в Париж. И нощес Алер беше „ потънал “ в море от съотборници, само че този път то беше „ оранжево “. И най-малко индиректно беше прегърнат от близо 30 милиона котдивоарци, които му споделиха „ благодаря “!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ