Ударите по Иран водят Израел до стратегическо поражение
Снощи израелските военновъздушни сили удариха квартал Мезе в западен Дамаск, където живеят ирански военни съветници от Корпуса на стражите на ислямската гражданска война (КСИР). Твърди се, че е осъществена офанзива против иранското консулство в Сирия. Според други източници нападението е засегнало постройка, намираща се наоколо до посолството и консулството.
Според посланика на Иран в Сирия Хосейн Акбари офанзивата е осъществена с изтребители Ф-35. Броят на починалите все още е 11. Според изказване на службата за връзки с обществеността на КСИР, „ вследствие на това закононарушение бригаден военачалник Мохамад Реза Захеди и бригаден военачалник Мохамад Хади Хаджи Рахими, висши военни съветници на Иран в Сирия, както и петима съпътстващи офицери станаха мъченици. "
Атаката провокира незабавна реакция по света. В самия Иран породиха огромни демонстрации, по време на които бяха изгорени знамената на Съединени американски щати и Израел, а протестиращите изтриха краката си в английския байрак. Мисията на Иран в Организация на обединените нации назова случая терористична офанзива и съобщи, че страната си резервира правото да предприеме решителни дейности в отговор. Руското външно министерство също изрази остро наказание, само че позицията на формалния представител на генералния секретар на Организация на обединените нации в този миг се ограничи до израз на „ угриженост “.
Ударът по постройката на консулството (ако тази версия се потвърди) е решителна, в случай че не и обезверена стъпка. Юридически консулството е иранска територия, тъй че офанзива може да докара до още по-голямо разпалване на спор сред страните, рисков за целия район като цяло. За да разберем аргументите и вероятните последици от протичащото се, е належащо да разгледаме комплицираните и на моменти парадоксални връзки сред Иран и Израел.
След като не са имали политическа субектност в продължение на доста епохи, през 20-ти век евреите поставят големи старания да основат своя лична страна. Първоначално Иран се опълчи на това, като гласоподава срещу резолюцията на Организация на обединените нации за делене на Палестина през 1947 година и поддържа различен проект за федерализация. Но през 1950 година, откакто Турция беше първата мюсюлманска страна, която призна Израел, Иран го направи де факто, а през 1960 година шах Мохамед Реза Пахлави направи обществено удостоверение.
До самия завършек на ръководството на шаха има бърз напредък на икономическите и политическите връзки сред двете страни, което беше доста улеснено от Юлската гражданска война в Египет през 1952 година, вследствие на която монархията беше отстранена и републиканецът Гамал На власт идва Абдел Насър, подкрепян от Съюз на съветските социалистически републики. Това събитие промени салдото на силите в Близкия изток, вследствие на което Иран влезе в Багдадския пакт и в действителност се оказа с Израел в един геополитически блок, насочен към Съединени американски щати.
След Ислямската гражданска война от 1979 година се следи внезапно утежняване и разкъсване на дипломатическите връзки сред страните, като в същото време се поддържат неофициални контакти, нужни за битка с общия зложелател - Ирак. С разпадането на Съветския съюз салдото на силите в района още веднъж се промени, което докара до възходяща взаимна неприязън.
Днес, заобиколен от арабски страни, Израел неведнъж отстъпва по своите благоприятни условия на Иран, което обуславя сериозната му взаимозависимост от Щатите. През 2020 година Израел направи още един опит да балансира връзките в Близкия изток, а Аврамовите съглашения бяха с посредничеството на Съединените щати и към тях се причислиха ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан. Войната в Ивицата Газа, която избухна през октомври 2023 година обаче, в действителност им поставя край, излагайки Израел на районна изолираност и консолидирайки зависимостта му от Съединени американски щати, главният геополитически съперник на Иран.
От горното изложение могат да бъдат разпознати няколко модела. Първо, връзките сред Иран и Израел не постоянно са били враждебни. Второ, те се трансформираха всякога със забележителна смяна в салдото на силите в района. Трето, Израел е непроменяемо насочен към Съединени американски щати, до момента в който Иран има по-голяма геополитическа индивидуалност. И най-после, страната Израел исторически се намира в неподходяща среда и самото ѝ битие е проблематично.
Комбинацията от тези модели дефинира обезверената външна политика на Израел. Не може да откри контакт със прилежащи страни (както заради ориентацията си към позицията на Съединени американски щати, които се придържат към концепцията за „ следен безпорядък “ във връзка с Близкия изток, по този начин и заради личното си отвращение да позволи палестинския въпрос в сходство с решението на ООН), той се стреми да работи изпреварващо.
В случая с Иран става дума за опит непременно да бъде прекратена нуклеарната му стратегия, която съгласно израелското управление съставлява чудовищна опасност. Неслучайно измежду убитите е и военачалник Мохамед Реза Захеди. Той беше в по този начин наречения черен лист на Организация на обединените нации на лицата, обвинени в присъединяване в нуклеарната стратегия на Иран. Захеди е най-високопоставеният ирански военачалник, погубен след Касем Солеймани, който почина при американски удар през 2020 година Нека отбележим, че в случай че убийството на Солеймани беше ориентирано към ограничение на нуклеарната стратегия на Иран, то имаше тъкмо противоположния резултат: страната изостави множеството от рестриктивните мерки, които беше поела като част от по този начин наречената нуклеарна договорка. Очевидно е, че убийството на Захеди също няма да има възпиращ резултат и единствено ще тласне иранското управление да сътвори лично атомно оръжие. Макар и тактически, офанзива против висшето командване на КСИР сигурно има военно значение.
Можем да приказваме и за политическия съставен елемент на обсъжданите събития. От една страна, офанзивата се случи на годишнината от провъзгласяването на Иран за ислямска република (припомнете си, това се случи на 1 април 1979 г.). Датата може да се смята за геополитически поврат на Иран от Съединените щати, а съвършеният удар може да се смята за алегорично възмездие на някогашните „ съдружници “, осъществено от Израел. От друга страна, офанзивата се случи в миг, когато в самия Израел се организират огромни митинги против сегашния министър председател Бенямин Нетаняху. Може да се допусна, че по този метод държавният началник желае да увеличи рейтинга си в очите на обществото, действайки като „ ястреб “, само че е мъчно да се реши до каква степен това ще промени оценката за сегашния водач от хора, които към този момент взеха решение за всеобщи митинги по време на войната.
Действайки в сходство с политиката на Съединени американски щати, Израел (въпреки тактическите си успехи) е жертван на стратегическо проваляне. Като се има поради смяната в салдото на силите в Близкия изток, която се случва пред очите ни, стратегически вярното решение би било не борба, а съдействие с Иран. Което, апропо, поредно разделя „ ционисткия режим “ и „ страната Израел “ във външнополитическата изразителност, което дава евентуална опция за разговор. Освен това има богат исторически опит на спокойно взаимоотношение сред двете страни. В последна сметка Израел би трябвало да преразгледа цялата си тактика за оцеляване и да спре да разчита на Съединените щати, в противоположен случай краткосрочната еуфория от тактическия триумф ще докара до стратегическо проваляне.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15718Исторически алманах по математика, основан по концепция на Христо БотевАлтернативен Поглед40377Москва: Преди атентатаАлтернативен Поглед51480Русия- страната на злото или страната на свободатаАлтернативен Поглед66211Валентин Вацев: Демократическата партия се чуди по какъв начин да накара още веднъж гробищата да гласуватАлтернативен Поглед47459Валентин Вацев: Русия би трябвало да преодолее, да надмогне, да пребори себе си, с цел да заслужи бъдещето сиАлтернативен Поглед549411Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед179102Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед137479Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед122717Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед92611Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАвторски:ПоследниНай-четени
Източник: pogled.info
Според посланика на Иран в Сирия Хосейн Акбари офанзивата е осъществена с изтребители Ф-35. Броят на починалите все още е 11. Според изказване на службата за връзки с обществеността на КСИР, „ вследствие на това закононарушение бригаден военачалник Мохамад Реза Захеди и бригаден военачалник Мохамад Хади Хаджи Рахими, висши военни съветници на Иран в Сирия, както и петима съпътстващи офицери станаха мъченици. "
Атаката провокира незабавна реакция по света. В самия Иран породиха огромни демонстрации, по време на които бяха изгорени знамената на Съединени американски щати и Израел, а протестиращите изтриха краката си в английския байрак. Мисията на Иран в Организация на обединените нации назова случая терористична офанзива и съобщи, че страната си резервира правото да предприеме решителни дейности в отговор. Руското външно министерство също изрази остро наказание, само че позицията на формалния представител на генералния секретар на Организация на обединените нации в този миг се ограничи до израз на „ угриженост “.
Ударът по постройката на консулството (ако тази версия се потвърди) е решителна, в случай че не и обезверена стъпка. Юридически консулството е иранска територия, тъй че офанзива може да докара до още по-голямо разпалване на спор сред страните, рисков за целия район като цяло. За да разберем аргументите и вероятните последици от протичащото се, е належащо да разгледаме комплицираните и на моменти парадоксални връзки сред Иран и Израел.
След като не са имали политическа субектност в продължение на доста епохи, през 20-ти век евреите поставят големи старания да основат своя лична страна. Първоначално Иран се опълчи на това, като гласоподава срещу резолюцията на Организация на обединените нации за делене на Палестина през 1947 година и поддържа различен проект за федерализация. Но през 1950 година, откакто Турция беше първата мюсюлманска страна, която призна Израел, Иран го направи де факто, а през 1960 година шах Мохамед Реза Пахлави направи обществено удостоверение.
До самия завършек на ръководството на шаха има бърз напредък на икономическите и политическите връзки сред двете страни, което беше доста улеснено от Юлската гражданска война в Египет през 1952 година, вследствие на която монархията беше отстранена и републиканецът Гамал На власт идва Абдел Насър, подкрепян от Съюз на съветските социалистически републики. Това събитие промени салдото на силите в Близкия изток, вследствие на което Иран влезе в Багдадския пакт и в действителност се оказа с Израел в един геополитически блок, насочен към Съединени американски щати.
След Ислямската гражданска война от 1979 година се следи внезапно утежняване и разкъсване на дипломатическите връзки сред страните, като в същото време се поддържат неофициални контакти, нужни за битка с общия зложелател - Ирак. С разпадането на Съветския съюз салдото на силите в района още веднъж се промени, което докара до възходяща взаимна неприязън.
Днес, заобиколен от арабски страни, Израел неведнъж отстъпва по своите благоприятни условия на Иран, което обуславя сериозната му взаимозависимост от Щатите. През 2020 година Израел направи още един опит да балансира връзките в Близкия изток, а Аврамовите съглашения бяха с посредничеството на Съединените щати и към тях се причислиха ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан. Войната в Ивицата Газа, която избухна през октомври 2023 година обаче, в действителност им поставя край, излагайки Израел на районна изолираност и консолидирайки зависимостта му от Съединени американски щати, главният геополитически съперник на Иран.
От горното изложение могат да бъдат разпознати няколко модела. Първо, връзките сред Иран и Израел не постоянно са били враждебни. Второ, те се трансформираха всякога със забележителна смяна в салдото на силите в района. Трето, Израел е непроменяемо насочен към Съединени американски щати, до момента в който Иран има по-голяма геополитическа индивидуалност. И най-после, страната Израел исторически се намира в неподходяща среда и самото ѝ битие е проблематично.
Комбинацията от тези модели дефинира обезверената външна политика на Израел. Не може да откри контакт със прилежащи страни (както заради ориентацията си към позицията на Съединени американски щати, които се придържат към концепцията за „ следен безпорядък “ във връзка с Близкия изток, по този начин и заради личното си отвращение да позволи палестинския въпрос в сходство с решението на ООН), той се стреми да работи изпреварващо.
В случая с Иран става дума за опит непременно да бъде прекратена нуклеарната му стратегия, която съгласно израелското управление съставлява чудовищна опасност. Неслучайно измежду убитите е и военачалник Мохамед Реза Захеди. Той беше в по този начин наречения черен лист на Организация на обединените нации на лицата, обвинени в присъединяване в нуклеарната стратегия на Иран. Захеди е най-високопоставеният ирански военачалник, погубен след Касем Солеймани, който почина при американски удар през 2020 година Нека отбележим, че в случай че убийството на Солеймани беше ориентирано към ограничение на нуклеарната стратегия на Иран, то имаше тъкмо противоположния резултат: страната изостави множеството от рестриктивните мерки, които беше поела като част от по този начин наречената нуклеарна договорка. Очевидно е, че убийството на Захеди също няма да има възпиращ резултат и единствено ще тласне иранското управление да сътвори лично атомно оръжие. Макар и тактически, офанзива против висшето командване на КСИР сигурно има военно значение.
Можем да приказваме и за политическия съставен елемент на обсъжданите събития. От една страна, офанзивата се случи на годишнината от провъзгласяването на Иран за ислямска република (припомнете си, това се случи на 1 април 1979 г.). Датата може да се смята за геополитически поврат на Иран от Съединените щати, а съвършеният удар може да се смята за алегорично възмездие на някогашните „ съдружници “, осъществено от Израел. От друга страна, офанзивата се случи в миг, когато в самия Израел се организират огромни митинги против сегашния министър председател Бенямин Нетаняху. Може да се допусна, че по този метод държавният началник желае да увеличи рейтинга си в очите на обществото, действайки като „ ястреб “, само че е мъчно да се реши до каква степен това ще промени оценката за сегашния водач от хора, които към този момент взеха решение за всеобщи митинги по време на войната.
Действайки в сходство с политиката на Съединени американски щати, Израел (въпреки тактическите си успехи) е жертван на стратегическо проваляне. Като се има поради смяната в салдото на силите в Близкия изток, която се случва пред очите ни, стратегически вярното решение би било не борба, а съдействие с Иран. Което, апропо, поредно разделя „ ционисткия режим “ и „ страната Израел “ във външнополитическата изразителност, което дава евентуална опция за разговор. Освен това има богат исторически опит на спокойно взаимоотношение сред двете страни. В последна сметка Израел би трябвало да преразгледа цялата си тактика за оцеляване и да спре да разчита на Съединените щати, в противоположен случай краткосрочната еуфория от тактическия триумф ще докара до стратегическо проваляне.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15718Исторически алманах по математика, основан по концепция на Христо БотевАлтернативен Поглед40377Москва: Преди атентатаАлтернативен Поглед51480Русия- страната на злото или страната на свободатаАлтернативен Поглед66211Валентин Вацев: Демократическата партия се чуди по какъв начин да накара още веднъж гробищата да гласуватАлтернативен Поглед47459Валентин Вацев: Русия би трябвало да преодолее, да надмогне, да пребори себе си, с цел да заслужи бъдещето сиАлтернативен Поглед549411Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед179102Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед137479Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед122717Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед92611Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАвторски:ПоследниНай-четени
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ