Зверствата на комунизма – очевидци с разтърсващи свидетелства на конференция в столицата
Снимки: Цветан Томчев
Противници на комунистическия режим са измъчвани до гибел в наказателните лагери и хвърляни на дивите животни, други полуживи са товарени в камиони, които непосредствено са ги изсипвали в пещери и минни галерии. Часове наред са се чували стенания до момента в който мъчениците издъхнат.
Това е дребна част от свидетелските разкази, показани през днешния ден на конференцията „ Истината за предишното – залог за демократично настояще и бъдеще “, която се организира в новотел „ София “.
Нейни уредници са доктор Андрей Ковачев, евродепутат от групата на Европейската национална партия и Дискусионен клуб „ Свободна България “
На форума бяха показани малко известни аспекти от българската история.
Професор Евелина Келбечева означи, че измерването на политическата просвета на българите демонстрира прогресиращо незнание във връзка с историческата истина. В това отношение българското общество е най-слабо осведоменото измежду страните от някогашния руски блок.
По думите й, тези 45 години от историята ни, през които страната ни е под комунистическо ръководство, като че ли не съществуват в публичното схващане и това плод на целенасочена държавна политика.
„ Ние сме огромни длъжници на българската просветителна система. През 1990-те години беше по инерция продължено това, което се преподаваше по време на незаконния комунистически режим. Няколко генерации израснаха младежи, които нищо не знаят за случилото се през черната дата 9 септември 1944 година “ – означи евродепутатът Андрей Ковачев.
Лагерникът от „ Белене “ Величко Велев, който е бил изпратен там едвам 18-годишен, е очевидец на свиреп мъчения и убийства на хора. Той също е подложен на изтезания поради принадлежността си към горянското придвижване. Цялото му семейство е преследвано – неговият татко е бил софийски търговец. След 9 септември 1944 комунистите унищожават фамилната им къща.
„ Нямаше болшевик, който да не е с окървавени ръце “, спомня си Величко Велев.
Пред гостите на конференцията той описа по какъв начин е оживял само с помощта на това, че другите лагерници са изпълнявали дневната му норма - бил е прекомерно слаб физически, с цел да се оправи самичък. Всеки е трябвало с ръчна лопата да изкопава по 4 кубически метра пръст дневно. Едва на третия месец е съумял да се съвземе.
„ Можеше по правосъден, естествен път да им се произнесе присъда. Но нямаше съд. Те даже не се извиниха. И в този момент са на власт. “ – уточни Величко Велев.
Друг очевидец на терора – Митко Шалев, е израснал по пансионите в комунистическа България. Развълнуван до сълзи, той описа, че през 1947 година неговият дядо е качен на мотоциклет и закаран в незнайна посока. Опитват да го хвърлят от Черната канара – остава жив, тъй като кожените му презрамки по знамение се закачат за клоните на дърветата. Преследванията по отношение на фамилията обаче не престават.
Митко Шалев се оказва надарен състезател, само че властта му не разрешава да учи във ВИФ. Едва когато става троент републикански първенец и получава купата „ занаятчия на спорта “ влиза в института – поради закон, съгласно който всеки занаятчия на спорта бива одобряван по право.
Все още живите очевидци на преследванията помнят, че изтезавани хора са товарени в камиони от лагерите и от други места за мъчения, след което са хвърляни на безлюдни места да умрат.
Само в пещерата Проходна и в Кучешката пещера към 300 души са намерили смрътта си. В Пернишко мъчениците са били изсипвани от камионите в минни галерии или напряко на полето.
След 1989 година на лобните им места за изсипвани камиони с пръст, с цел да се прикрият закононарушенията.
Д-р Даниела Беличовска от спорен клуб „ Свободна България “ описа, че хора от клуба са посетили Луковитско, къзето очевидци описват за камионите с полуживи хора.
По думите ѝ, за шестгодишното битие на клуба неговите членове са разкрили карти на всеобщи гробове, както и предсмъртни писма – в огромна част от тях главното обръщение е едно и също: не ни забравяйте, разкажете за нас.
Фоторепортерът Цветан Томчев напомни за изявление с Мирчо Спасов (една от най-зловещите фигури от лагерите на смъртта), взето от Атанас Мандаджиев при ангажимента не всичко да бъде оповестено. Пред него Спасов признава, че единствено за 100 дни в „ Славянска сказка “ (още едно от мракобесните места по време на терора) всяка вечер са докарвани по 10-15 камиона с хора, които след мъченията са извозвани на разнообразни места, с цел да умрат. Само за към 100 дни по този начин са намерили смъртата си сред 15 и 20 хиляди души.
На форума беше показан отчет от Борислав Скочев с разтърсавщи обстоятелства за лагера „ Белене “ на остров Персин. Лагерниците, които са умирали в резултат на мъченията, са били захвърляни на прилежащия остров Магареца, а постоянно и на самия Персин. Става дума за хиляди тела, които са били разкъсвани от дивите свине и безусловно оглозгвани до кости.
Евродепутатът Андрей Ковачев уточни, че комунистически водачи като Вълко Червенков, Георги Димитров и всички останали са част от българската история, би трябвало да бъдат в историята и да се учи за тях, само че не е морално да имаме всяко централно публично място артефакти на незаконния комунистически режим. „ Ако не предаваме обективно историята на нашия народ, то ще изгубим идващите генерации и те ще станат жертва на една носталгия по незаконния комунистически режим “, безапелационен е той.
Ковачев прикани да не забравяме, че комунизмът не е тематика от предишното, която няма значение, а в противен случай – има голямо значение.
„ Като воденичен камък тежи на шията на България, че ние не можем да се отървем от комунистическия прочит на историята “, акцентира той.
" Не може да се покрива с безмълвие това, което е било в България, а би трябвало да се знаят всички дупки, в които са заравяни жертвите на комунистическия режим, всички концентрационни лагери ", добави евродепутатът.
На конференцията беше изказана концепцията да се слагат монументи на местата, където са открити всеобщи гробове на жертви на комунистическия гнет.
Проектът „ Историческа памет “ събира информация за зверствата на комунизма, с цел да не бъде изгубена истината за този тъмен интервал от българката история.
Противници на комунистическия режим са измъчвани до гибел в наказателните лагери и хвърляни на дивите животни, други полуживи са товарени в камиони, които непосредствено са ги изсипвали в пещери и минни галерии. Часове наред са се чували стенания до момента в който мъчениците издъхнат.
Това е дребна част от свидетелските разкази, показани през днешния ден на конференцията „ Истината за предишното – залог за демократично настояще и бъдеще “, която се организира в новотел „ София “.
Нейни уредници са доктор Андрей Ковачев, евродепутат от групата на Европейската национална партия и Дискусионен клуб „ Свободна България “
На форума бяха показани малко известни аспекти от българската история.
Професор Евелина Келбечева означи, че измерването на политическата просвета на българите демонстрира прогресиращо незнание във връзка с историческата истина. В това отношение българското общество е най-слабо осведоменото измежду страните от някогашния руски блок.
По думите й, тези 45 години от историята ни, през които страната ни е под комунистическо ръководство, като че ли не съществуват в публичното схващане и това плод на целенасочена държавна политика.
„ Ние сме огромни длъжници на българската просветителна система. През 1990-те години беше по инерция продължено това, което се преподаваше по време на незаконния комунистически режим. Няколко генерации израснаха младежи, които нищо не знаят за случилото се през черната дата 9 септември 1944 година “ – означи евродепутатът Андрей Ковачев.
Лагерникът от „ Белене “ Величко Велев, който е бил изпратен там едвам 18-годишен, е очевидец на свиреп мъчения и убийства на хора. Той също е подложен на изтезания поради принадлежността си към горянското придвижване. Цялото му семейство е преследвано – неговият татко е бил софийски търговец. След 9 септември 1944 комунистите унищожават фамилната им къща.
„ Нямаше болшевик, който да не е с окървавени ръце “, спомня си Величко Велев.
Пред гостите на конференцията той описа по какъв начин е оживял само с помощта на това, че другите лагерници са изпълнявали дневната му норма - бил е прекомерно слаб физически, с цел да се оправи самичък. Всеки е трябвало с ръчна лопата да изкопава по 4 кубически метра пръст дневно. Едва на третия месец е съумял да се съвземе.
„ Можеше по правосъден, естествен път да им се произнесе присъда. Но нямаше съд. Те даже не се извиниха. И в този момент са на власт. “ – уточни Величко Велев.
Друг очевидец на терора – Митко Шалев, е израснал по пансионите в комунистическа България. Развълнуван до сълзи, той описа, че през 1947 година неговият дядо е качен на мотоциклет и закаран в незнайна посока. Опитват да го хвърлят от Черната канара – остава жив, тъй като кожените му презрамки по знамение се закачат за клоните на дърветата. Преследванията по отношение на фамилията обаче не престават.
Митко Шалев се оказва надарен състезател, само че властта му не разрешава да учи във ВИФ. Едва когато става троент републикански първенец и получава купата „ занаятчия на спорта “ влиза в института – поради закон, съгласно който всеки занаятчия на спорта бива одобряван по право.
Все още живите очевидци на преследванията помнят, че изтезавани хора са товарени в камиони от лагерите и от други места за мъчения, след което са хвърляни на безлюдни места да умрат.
Само в пещерата Проходна и в Кучешката пещера към 300 души са намерили смрътта си. В Пернишко мъчениците са били изсипвани от камионите в минни галерии или напряко на полето.
След 1989 година на лобните им места за изсипвани камиони с пръст, с цел да се прикрият закононарушенията.
Д-р Даниела Беличовска от спорен клуб „ Свободна България “ описа, че хора от клуба са посетили Луковитско, къзето очевидци описват за камионите с полуживи хора.
По думите ѝ, за шестгодишното битие на клуба неговите членове са разкрили карти на всеобщи гробове, както и предсмъртни писма – в огромна част от тях главното обръщение е едно и също: не ни забравяйте, разкажете за нас.
Фоторепортерът Цветан Томчев напомни за изявление с Мирчо Спасов (една от най-зловещите фигури от лагерите на смъртта), взето от Атанас Мандаджиев при ангажимента не всичко да бъде оповестено. Пред него Спасов признава, че единствено за 100 дни в „ Славянска сказка “ (още едно от мракобесните места по време на терора) всяка вечер са докарвани по 10-15 камиона с хора, които след мъченията са извозвани на разнообразни места, с цел да умрат. Само за към 100 дни по този начин са намерили смъртата си сред 15 и 20 хиляди души.
На форума беше показан отчет от Борислав Скочев с разтърсавщи обстоятелства за лагера „ Белене “ на остров Персин. Лагерниците, които са умирали в резултат на мъченията, са били захвърляни на прилежащия остров Магареца, а постоянно и на самия Персин. Става дума за хиляди тела, които са били разкъсвани от дивите свине и безусловно оглозгвани до кости.
Евродепутатът Андрей Ковачев уточни, че комунистически водачи като Вълко Червенков, Георги Димитров и всички останали са част от българската история, би трябвало да бъдат в историята и да се учи за тях, само че не е морално да имаме всяко централно публично място артефакти на незаконния комунистически режим. „ Ако не предаваме обективно историята на нашия народ, то ще изгубим идващите генерации и те ще станат жертва на една носталгия по незаконния комунистически режим “, безапелационен е той.
Ковачев прикани да не забравяме, че комунизмът не е тематика от предишното, която няма значение, а в противен случай – има голямо значение.
„ Като воденичен камък тежи на шията на България, че ние не можем да се отървем от комунистическия прочит на историята “, акцентира той.
" Не може да се покрива с безмълвие това, което е било в България, а би трябвало да се знаят всички дупки, в които са заравяни жертвите на комунистическия режим, всички концентрационни лагери ", добави евродепутатът.
На конференцията беше изказана концепцията да се слагат монументи на местата, където са открити всеобщи гробове на жертви на комунистическия гнет.
Проектът „ Историческа памет “ събира информация за зверствата на комунизма, с цел да не бъде изгубена истината за този тъмен интервал от българката история.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ