Балетът Нижински с премиера на Великденския музикален фестивал във Варна
Снимки ТМПЦ - Варна
БАЛЕТЪТ „ НИЖИНСКИ “ - НЕОБИКНОВЕНАТА ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕНИАЛЕН ТАНЦЬОР
Премиера на Великденския музикален фестивал – Варна 2024
24 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна
В XXIII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна притегля вниманието премиерата на балета „ Нижински “, която ще бъде част от фестивалната стратегия на 24 април, дружно с концертното осъществяване на едноактната опера „ Сестра Анджелика “ от Джакомо Пучини, във връзка 100-годишнината от гибелта на великия композитор.
Изграден върху музиката от симфоничната поема „ Островът на мъртвите “ от Сергей Рахманинов, едноактният балет пресъздава трагичните взаимоотношения сред фамозния съветски танцьор Вацлав Нижински, брачната половинка му Ромола Пулски и съветския импресарио Сергей Дягилев, който управлява трупата „ Руският балет на Дягилев “.
Експресивният балетен език на Михаил Лавровский подрежда „ Нижински “ измежду ярките достижения на актуалната хореография, които в този момент със своята акомодация надгражда основният балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров. Ролята на Дягилев е част от портфолиото на самия Бобров. Във великденската премиера на „ Нижински “ в основните функции ще танцуват балетните солисти на Държавна опера Варна Витторио Сколе (Нижински), Аниезе Ди Дио Маза (Ромола), Джовани Помпей (Дягилев), Конста Роос и Сам Робърт Даруел (Санитари).
ВАЦЛАВ НИЖИНСКИ е едно от най-големите имена в международното балетно изкуство. Руският балетист от полски генезис, роден в края на XIX век, е авангарден за времето си актьор с изключително забавна креативна и персонална биография. Дете на балетисти, той получава първите си уроци по танц от родителите си. След като бащата напуща фамилията, майката се мести от Киев в Санкт Петербург и записва сина си в Императорската балетна школа, където страната поема издръжката му.
Там виждат необикновено техничните му високи скокове, които го трансформират в най-хубавия танцьор на школата, макар че учението по никакъв начин не му се удава. Прочул се бързо с гения си, след довеждане докрай на учебното заведение Нижински става солист в Мариинския спектакъл. Но дързостта му да излезе на сцената единствено по тясно трико провокира скандал и става причина за уволнението му.
Бисексуалният Нижински има къса връзка с княз Лвов, който, до момента в който е негов настойник, го среща със Сергей Дягилев – импресарио на фамозния „ Руски балет “. Впечатлен от изключителния гений на актьора, Дягилев го кани в трупата си, която показва съветското балетно изкуство в Европа, Северна и Южна Америка, а в „ Парижките сезони на Дягилев “ Нижински става безспорен любим на парижката аудитория.
Балетният жанр на Нижински е невероятен, изпреварил времето си, със напълно нова пластика на мъжкия танц. Яркият му гений се демонстрира изключително мощно в постановките, основани особено за него от Михаил Фокин. Хореографската работа на Нижински се счита за първа стъпка към актуалното танцово изкуство. Партиите, вечно свързани с името му, са основните функции в балетните спектакли „ Петрушка “ и „ Пролетно свещенодействие “ по музика на Игор Стравински, „ Шехеразада “ по музика на Николай Римски-Корсаков, „ Шопениана “ („ Силфиди “), „ Призракът на роза “ по музика на Карл Мария декор Вебер. Именно в негово осъществяване те се трансформират в шедьоври на танцовото изкуство.
_%201333x%202000.jpg )
Отношенията сред балетиста и импресариото не са единствено професионални, Дягилев е влюбен в танцьора и го държи в „ златна клетка “, без заплата. Женитбата на Нижински с унгарката Ромола Пулски разгневява импресариото и става причина за разрива сред двамата.
Гениалността постоянно граничи с лудостта – подобен е казусът и при Нижински. Силно асоциален от дребен, на 30-годишна възраст той е диагностициран с шизофрения. Консултират го огромните имена на психоанализата, като Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг и Алфред Адлер, само че през идващите 30 години балетистът от време на време е приет в болница в клиники за психологично заболели. Дягилев се пробва посредством танца да го върне към деен живот и даже го води на зрелище на „ Петрушка “, само че напъните му са напразни. Съпругата на Нижински, от която той има две деца, се грижи за него до края на живота му през 1950 година Погребан е в Париж, а на гроба му има скулптура на Петрушка от едноименния балет.
НИЖИНСКИ
Балетен театър по музика на Сергей Рахманинов
Хореография Михаил Лавровский
Адаптация Сергей Бобров
Солисти: Витторио Сколе (Нижински), Аниезе Ди Дио Маза (Ромола), Джовани Помпей (Дягилев), Конста Роос и Сам Робърт Даруел (Санитари).
Балет на Държавна опера Варна
Премиера на 24 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна
БАЛЕТЪТ „ НИЖИНСКИ “ - НЕОБИКНОВЕНАТА ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕНИАЛЕН ТАНЦЬОР
Премиера на Великденския музикален фестивал – Варна 2024
24 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна
В XXIII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна притегля вниманието премиерата на балета „ Нижински “, която ще бъде част от фестивалната стратегия на 24 април, дружно с концертното осъществяване на едноактната опера „ Сестра Анджелика “ от Джакомо Пучини, във връзка 100-годишнината от гибелта на великия композитор.
Изграден върху музиката от симфоничната поема „ Островът на мъртвите “ от Сергей Рахманинов, едноактният балет пресъздава трагичните взаимоотношения сред фамозния съветски танцьор Вацлав Нижински, брачната половинка му Ромола Пулски и съветския импресарио Сергей Дягилев, който управлява трупата „ Руският балет на Дягилев “.
Експресивният балетен език на Михаил Лавровский подрежда „ Нижински “ измежду ярките достижения на актуалната хореография, които в този момент със своята акомодация надгражда основният балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров. Ролята на Дягилев е част от портфолиото на самия Бобров. Във великденската премиера на „ Нижински “ в основните функции ще танцуват балетните солисти на Държавна опера Варна Витторио Сколе (Нижински), Аниезе Ди Дио Маза (Ромола), Джовани Помпей (Дягилев), Конста Роос и Сам Робърт Даруел (Санитари).
ВАЦЛАВ НИЖИНСКИ е едно от най-големите имена в международното балетно изкуство. Руският балетист от полски генезис, роден в края на XIX век, е авангарден за времето си актьор с изключително забавна креативна и персонална биография. Дете на балетисти, той получава първите си уроци по танц от родителите си. След като бащата напуща фамилията, майката се мести от Киев в Санкт Петербург и записва сина си в Императорската балетна школа, където страната поема издръжката му.
Там виждат необикновено техничните му високи скокове, които го трансформират в най-хубавия танцьор на школата, макар че учението по никакъв начин не му се удава. Прочул се бързо с гения си, след довеждане докрай на учебното заведение Нижински става солист в Мариинския спектакъл. Но дързостта му да излезе на сцената единствено по тясно трико провокира скандал и става причина за уволнението му.
Бисексуалният Нижински има къса връзка с княз Лвов, който, до момента в който е негов настойник, го среща със Сергей Дягилев – импресарио на фамозния „ Руски балет “. Впечатлен от изключителния гений на актьора, Дягилев го кани в трупата си, която показва съветското балетно изкуство в Европа, Северна и Южна Америка, а в „ Парижките сезони на Дягилев “ Нижински става безспорен любим на парижката аудитория.
Балетният жанр на Нижински е невероятен, изпреварил времето си, със напълно нова пластика на мъжкия танц. Яркият му гений се демонстрира изключително мощно в постановките, основани особено за него от Михаил Фокин. Хореографската работа на Нижински се счита за първа стъпка към актуалното танцово изкуство. Партиите, вечно свързани с името му, са основните функции в балетните спектакли „ Петрушка “ и „ Пролетно свещенодействие “ по музика на Игор Стравински, „ Шехеразада “ по музика на Николай Римски-Корсаков, „ Шопениана “ („ Силфиди “), „ Призракът на роза “ по музика на Карл Мария декор Вебер. Именно в негово осъществяване те се трансформират в шедьоври на танцовото изкуство.
Отношенията сред балетиста и импресариото не са единствено професионални, Дягилев е влюбен в танцьора и го държи в „ златна клетка “, без заплата. Женитбата на Нижински с унгарката Ромола Пулски разгневява импресариото и става причина за разрива сред двамата.
Гениалността постоянно граничи с лудостта – подобен е казусът и при Нижински. Силно асоциален от дребен, на 30-годишна възраст той е диагностициран с шизофрения. Консултират го огромните имена на психоанализата, като Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг и Алфред Адлер, само че през идващите 30 години балетистът от време на време е приет в болница в клиники за психологично заболели. Дягилев се пробва посредством танца да го върне към деен живот и даже го води на зрелище на „ Петрушка “, само че напъните му са напразни. Съпругата на Нижински, от която той има две деца, се грижи за него до края на живота му през 1950 година Погребан е в Париж, а на гроба му има скулптура на Петрушка от едноименния балет.
НИЖИНСКИ
Балетен театър по музика на Сергей Рахманинов
Хореография Михаил Лавровский
Адаптация Сергей Бобров
Солисти: Витторио Сколе (Нижински), Аниезе Ди Дио Маза (Ромола), Джовани Помпей (Дягилев), Конста Роос и Сам Робърт Даруел (Санитари).
Балет на Държавна опера Варна
Премиера на 24 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ