Преди точно 20 г. загубихме великия писател Христо Фотев! Сега можем да останем Насаме него
Снимки на Вяра Стефанова и първия фотограф-художник на Бургас Никола Ханджиев показват фрагменти от живота на великия стихотворец и публицист Христо Фотев , който загубихме окончателно на 27 юли 2002 година – преди тъкмо 20 години. Изложбата може да бъде забелязана от 10 ч. до 17 ч. в Дома на писателя на ул. " Вола” №1 в морския град, а към нея бургазлии и посетители на града могат да се потопят в битието на поета.
В особено отредена за това стая са изложени редица негови персонални движимости, както и ръкописи.
" Насаме с Христо Фотев ”
В стаята с тази табелка на вратата могат да бъдат забелязани артефакти от живота на Фотев. Там е неговата пишеща машина, сложена пред обичания му стол – видимо неугледна мебел, която обаче е имала алегорично значение за поета по време на работата му в списание " Море” сред 1990 и 1992 година Там е и пепелникът му, обичаната му чаша... Най-важното и скъпото обаче са непокътнатите ръкописи на поета, които са предоставени за съхранени на Дома на писателя от другари на Фотев.
Десетки ръкописи са изложени в къта " Насаме с Христо Фотев " 
Пепелникът на създателя 
Пишещата машина на Христо Фотев , на която са редактирани и основани стотици произведения с принос към културата на Бургас
Сред изложбата на ул. " Вола” №1 ни съпровожда Роза Боянова – стихотворец и ръководител на Бургас ката писателска общественост, която е познавала персонално Христо Фотев.
Тя приказва за него, за живота му, за творчеството му, както и за фотографската галерия, която е в памет на поета 20 години след гибелта му. Ето какво ни описа тя:
Роза Боянова пред витрината с ръкописите на Христо Фотев
Какъв човек беше Христо Фотев
Спокоен и радващ се на всяка среща. " Идвала съм особено да се срещна с него от Шумен до Бургас. Много хора от цялата страна бяха по този начин – те свързваха Бургас с името на Фотев. Той общуваше красиво. Говореше по този начин, все едно, че пишеше стихове. Разказваше на маса стиховете си преди те да бъдат написани на хартия. Аз присъствах, когато говореше за Сарматското море преди то да се появи на лист.
. О, Свобода - единствена - в която
съм целият - и в името ти свято
да се живее би трябвало - и почине...
Върни ми ти Сарматското море!
Ти с някогашните му три по три талази
против ми хоризонта въздигни.
На въздуха му ти върни - на щорма
Сарматската неудържима форма.
Небето му от здраве - и стомана.
(О, мои плещи с криле от пяна.)
Явно стиховете са се раждали първо в главата му мигновено. Христо беше другар с всички – с моряци, с докери, с художници, с писатели, с елементарни хора.
Петьо Пандира с Христо Фотев
За дамите писатели
За всички пишещи дами пък споделяше " Тя е моя сестра”. Отношението му беше необикновено. Можеше с него да се приказва на всевъзможни тематики, само че в това време не беше изключително разговорлив човек. Не беше възпитано някой да пристигна, да седне при него и да го засипе с информация. По-скоро се очакваше той да подеме тематика и тогава започваше диалогът.
Любимото място на Христо Фотев
Несъмнено сладкарница " Малина” и всички тези заведения, намиращи се наоколо до ул. " Милин Камък”, където се намираше, както той ѝ споделяше " канцеларията на писателите” (сега там има бирария, бел.а.). Тези най-близки заведения за хранене постоянно бяха отворени и след дадена среща в " канцеларията” имаше два разновидността за процес на събитията – или някой донасяше бутилка бяло вино там, или се отиваше в първото заведение.
За сегашните млади и Христо Фотев
Повечето представители на поколението, което в този момент пораства, няма концепция кой е Христо Фотев. Те не знаят даже какво е Бохемата, а и няма и по какъв начин да знаят, поради това, че методът на другарство в този момент е доста по-различен – през обществени мрежи и телефони. А всичките му книги са почтени да бъдат прочетени и то изключително от младите. Само в случай че ги разпрострат, ще схванат, че поезията е писана за тях. Но въпросът е да посегнат към книгите и да им се порадват, а това рядко се случва. Истинската лирика като че ли към този момент не е на респект в наши дни, а времето, в което беше, отминава и идва друго – по-различно.
А през днешния ден филми за и с присъединяване на Христо Фотев ще бъдат излъчени в Центъра за модерно изкуство и Библиотека.
16.30 часа - " 100 години Окръжна библиотека " Пейо К. Яворов” – Бургас ” и " 60 години БХГ " Петко Задгорски - Бургас ”;
18.00 ч. - " Поетът” - документален филм за Христо Фотев на Росен Петров;
19.00 ч. - " Озарение”: документален филм, дело на Христо Димитров - Хиндо и Христо Симеонов, 45 мин.;
" Провинциалисти” - Документален филм от Елена Владова, 1974 година
В 18.30 часа пък бургаските писатели ще почетат паметта на Фотев пред паметника му в Морската градина. Тогава ще прозвучат обичани стихове и посвещения към поета, написа бургаският уебсайт Flagman.bg.
В особено отредена за това стая са изложени редица негови персонални движимости, както и ръкописи.
" Насаме с Христо Фотев ”
В стаята с тази табелка на вратата могат да бъдат забелязани артефакти от живота на Фотев. Там е неговата пишеща машина, сложена пред обичания му стол – видимо неугледна мебел, която обаче е имала алегорично значение за поета по време на работата му в списание " Море” сред 1990 и 1992 година Там е и пепелникът му, обичаната му чаша... Най-важното и скъпото обаче са непокътнатите ръкописи на поета, които са предоставени за съхранени на Дома на писателя от другари на Фотев.
Десетки ръкописи са изложени в къта " Насаме с Христо Фотев " Пепелникът на създателя Пишещата машина на Христо Фотев , на която са редактирани и основани стотици произведения с принос към културата на Бургас Сред изложбата на ул. " Вола” №1 ни съпровожда Роза Боянова – стихотворец и ръководител на Бургас ката писателска общественост, която е познавала персонално Христо Фотев.
Тя приказва за него, за живота му, за творчеството му, както и за фотографската галерия, която е в памет на поета 20 години след гибелта му. Ето какво ни описа тя:
Роза Боянова пред витрината с ръкописите на Христо Фотев Какъв човек беше Христо Фотев
Спокоен и радващ се на всяка среща. " Идвала съм особено да се срещна с него от Шумен до Бургас. Много хора от цялата страна бяха по този начин – те свързваха Бургас с името на Фотев. Той общуваше красиво. Говореше по този начин, все едно, че пишеше стихове. Разказваше на маса стиховете си преди те да бъдат написани на хартия. Аз присъствах, когато говореше за Сарматското море преди то да се появи на лист.
. О, Свобода - единствена - в която
съм целият - и в името ти свято
да се живее би трябвало - и почине...
Върни ми ти Сарматското море!
Ти с някогашните му три по три талази
против ми хоризонта въздигни.
На въздуха му ти върни - на щорма
Сарматската неудържима форма.
Небето му от здраве - и стомана.
(О, мои плещи с криле от пяна.)
Явно стиховете са се раждали първо в главата му мигновено. Христо беше другар с всички – с моряци, с докери, с художници, с писатели, с елементарни хора.
Петьо Пандира с Христо Фотев За дамите писатели
За всички пишещи дами пък споделяше " Тя е моя сестра”. Отношението му беше необикновено. Можеше с него да се приказва на всевъзможни тематики, само че в това време не беше изключително разговорлив човек. Не беше възпитано някой да пристигна, да седне при него и да го засипе с информация. По-скоро се очакваше той да подеме тематика и тогава започваше диалогът.
Любимото място на Христо Фотев
Несъмнено сладкарница " Малина” и всички тези заведения, намиращи се наоколо до ул. " Милин Камък”, където се намираше, както той ѝ споделяше " канцеларията на писателите” (сега там има бирария, бел.а.). Тези най-близки заведения за хранене постоянно бяха отворени и след дадена среща в " канцеларията” имаше два разновидността за процес на събитията – или някой донасяше бутилка бяло вино там, или се отиваше в първото заведение.
За сегашните млади и Христо Фотев
Повечето представители на поколението, което в този момент пораства, няма концепция кой е Христо Фотев. Те не знаят даже какво е Бохемата, а и няма и по какъв начин да знаят, поради това, че методът на другарство в този момент е доста по-различен – през обществени мрежи и телефони. А всичките му книги са почтени да бъдат прочетени и то изключително от младите. Само в случай че ги разпрострат, ще схванат, че поезията е писана за тях. Но въпросът е да посегнат към книгите и да им се порадват, а това рядко се случва. Истинската лирика като че ли към този момент не е на респект в наши дни, а времето, в което беше, отминава и идва друго – по-различно.
А през днешния ден филми за и с присъединяване на Христо Фотев ще бъдат излъчени в Центъра за модерно изкуство и Библиотека.
16.30 часа - " 100 години Окръжна библиотека " Пейо К. Яворов” – Бургас ” и " 60 години БХГ " Петко Задгорски - Бургас ”;
18.00 ч. - " Поетът” - документален филм за Христо Фотев на Росен Петров;
19.00 ч. - " Озарение”: документален филм, дело на Христо Димитров - Хиндо и Христо Симеонов, 45 мин.;
" Провинциалисти” - Документален филм от Елена Владова, 1974 година
В 18.30 часа пък бургаските писатели ще почетат паметта на Фотев пред паметника му в Морската градина. Тогава ще прозвучат обичани стихове и посвещения към поета, написа бургаският уебсайт Flagman.bg.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ