Запрянов: България иска по-голяма фискална свобода за разходите за отбрана
Снимки:, Министерство на защитата
България ще се стреми да употребява механизмите на Европейски Съюз за откриване на по-голяма фискална независимост във връзка с разноските за защита, като в същото време се придържа към консервативна финансова политика, поради предстоящото присъединение към еврозоната. Това съобщи министърът на защитата Атанас Запрянов, който взе присъединяване в срещата на държавните и държавни ръководители във формат Б-9 (Букурещ-9), във Вилнюс, Литва, оповестиха от пресцентъра на ведомството.
Б-9 е многостранен формат за съвещания и разговор по въпроси на сигурността, в който вземат участие девет страни-членки от Източния фланг на НАТО - България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия, предава Българска телеграфна агенция. Форматът е платформа за разискване и съгласуване на общи подходи и позиции, които да бъдат отстоявани в границите на работните процеси в НАТО, прибавят от МО. За първи път в този формат бяха поканени да вземат участие Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция.
Министър Запрянов акцентира, че на идната Среща на върха на НАТО в Хага, Алиансът следва да препотвърди ролята си на главен поръчител за груповата сигурност в евроатлантическото пространство. Той акцентира на смисъла на трансатлантическата връзка за гарантиране на съответни на актуалните провокации въздържане и защита и противопоставяне на тероризма.
По отношение на разноските за защита, той сложи акцент върху значимостта освен да се заделят повече средства, само че и тези запаси да бъдат употребявани по-ефективно, с отчитане на целите в региона на сигурността и защитата.
„ Виждаме капацитет в новите отбранителни начинания на Европейски Съюз, които допълват напъните от страна на Алианса и оценяваме значимостта на индустриалното съдействие със Съединени американски щати, Англия, Канада, Украйна и сътрудниците от Индийско-тихоокеанския район “, сподели още министърът.
Срещата във Вилнюс се организира в навечерието на Срещата на върха на НАТО в Хага (24 - 25 юни), с оглед идните значими решения за по-нататъшна промяна на Алианса. Във фокуса на полемиките бяха разноските за защита, възпиращия и защитителен капацитет на НАТО, индустриалния потенциал и трансатлантическото съдействие. Отделна сесия с присъединяване на президента на Украйна Володимир Зеленски бе отдадена на дълготрайната поддръжка за Украйна. На Срещата на върха в Хага следва да бъдат взети решения, надграждащи тези от срещите в Мадрид, Вилнюс и Вашингтон, които да допринесат за създаване още по-силен и по-подготвен Алианс. Увеличаване на разноските за защита ще способства за обезпечаване на новите отбранителни проекти и нужните качества за въздържане и групова защита. Повишаването на националната и съюзната подготвеност изискват общоправителствен метод във всички области, осведомят от Министерството на защитата (МО).
На идната среща на върха на НАТО през юни е извънредно значимо да се удостовери, че Алиансът остава мощен и че Европа няма да изостави личната си сигурност, съобщи президентът на Украйна Володимир Зеленски по време на встъпителните си думи на срещата на върха на водачите на страните от източния и северния фланг на НАТО във Вилнюс, заяви Укринформ по-рано през днешния ден.
