Срутване на изкоп остави варненци в Сотира без последния им път към града
снимки Божидар Иванов
От 4 години варненци чакат построяването на естествен път в квартала си. Вместо той да бъде най-сетне изработен, те изгубиха и последната си връзка с града и осъмнаха без да могат да закарат децата си на учебно заведение или да отидат на работа. Това споделя в своя тъжба до институциите и медиите домоуправителят Божидар Иванов. Ето какво написа той:
„ Аз и моите съседи живеем в една от първите издигнати кооперации в квартала и от както се нанесохме през 2017 година, стартира нашата връзка за изчезналата инфраструктура с кметовете и съответните дирекции на Община Варна. Живеем в жилищна група в регион „ Приморски ”, околност „ Сотира ”, над бул. „ Христо Смирненски ”, сред Терапевтична болница УМБАЛ „ Света Марина ” и улица „ Мир ”. Тя се обслужва от две пътни артерии с обща дължина 500 метра, които я свързват към пътната мрежа на града. Имената им, дадени от общината, са „ Проф. доктор Ванко Ванков ” и „ Проф. доктор Георги Георгиев ”, само че те в никакъв случай не са били построени и пуснати в употреба. Асфалтова или бетонова настилка липсва, придвижваме се и трошим колите си по път вид „ коларски ”, а през дъждовните сезони засядаме в калта. Пешеходци, коли и тежки строителни машини се движим по път с широчина 2 метра. Тротоари, осветяване, паркоместа или детски площадки са привилегии и екстри, за които единствено мечтаем.
Жалби са пускани до всички виновни институции неведнъж от разнообразни хора като отговорите са или прекачване на отговорност или показват неоснователни аргументи за безучастие. Управниците задълбочават още повече проблемите на квартала с безсистемно и абсолютно разпределяне на разрешителни за ново строителство. За тези 4 години в региона са се построили 5 нови здания, всяка по-голяма от миналата.
През нощта на 27ми против 28ми Февруари 2022 огромна земна маса се свлече поради новооткрития неукрепен 12-метров ров за следващата постройка, чието позволение за градеж е издадено от общината (прикачени са фотоси към писмото), в следствие 2/3 от ширината на улица „ Проф. доктор Ванко Ванков ” липсва. От пропадането е компрометирана устойчивостта на водопроводната шахта от водоснабдяването, както и кабели за електрозахранването на целия квартал. За благополучие, няма потърпевши хора, само че в случай че имаше човек на това място в този миг, щеше да падне 10 метра надолу в изкопа без опция да бъде чут или забелязан. На 28-ми сутринта всички в квартала се събудихме с невъзможността да заведем децата си на учебно заведение или да стигнем до работното си място “.
Божидар Иванов добавя също, че той и съседите му живеят в боязън. В квартала им зачестяват закононарушенията, само че на място не може да пристигна патрулка даже да ги записва. Липсата на достъп се отнася и за пожарните екипи, както и за колите за спешна помощ. „ Аз персонално съм ходил пеш с бъбречна рецесия през гората, с цел да стигна до незабавното поделение в съседство, тъй като няма по какъв начин да повикам кола за спешна помощ до входа. Всеки от нас е заставен да си носи битовите боклуци в прилежащия квартал, тъй като нямаме контейнери за сметосъбиране в нашия, тъй като няма по какъв начин камион за сметосъбиране да достъпи квартала “, добавя домоуправителят, който упорства след 4 години битка с институциите въпреки всичко да бъде построен естествен път.
От 4 години варненци чакат построяването на естествен път в квартала си. Вместо той да бъде най-сетне изработен, те изгубиха и последната си връзка с града и осъмнаха без да могат да закарат децата си на учебно заведение или да отидат на работа. Това споделя в своя тъжба до институциите и медиите домоуправителят Божидар Иванов. Ето какво написа той:
„ Аз и моите съседи живеем в една от първите издигнати кооперации в квартала и от както се нанесохме през 2017 година, стартира нашата връзка за изчезналата инфраструктура с кметовете и съответните дирекции на Община Варна. Живеем в жилищна група в регион „ Приморски ”, околност „ Сотира ”, над бул. „ Христо Смирненски ”, сред Терапевтична болница УМБАЛ „ Света Марина ” и улица „ Мир ”. Тя се обслужва от две пътни артерии с обща дължина 500 метра, които я свързват към пътната мрежа на града. Имената им, дадени от общината, са „ Проф. доктор Ванко Ванков ” и „ Проф. доктор Георги Георгиев ”, само че те в никакъв случай не са били построени и пуснати в употреба. Асфалтова или бетонова настилка липсва, придвижваме се и трошим колите си по път вид „ коларски ”, а през дъждовните сезони засядаме в калта. Пешеходци, коли и тежки строителни машини се движим по път с широчина 2 метра. Тротоари, осветяване, паркоместа или детски площадки са привилегии и екстри, за които единствено мечтаем.
Жалби са пускани до всички виновни институции неведнъж от разнообразни хора като отговорите са или прекачване на отговорност или показват неоснователни аргументи за безучастие. Управниците задълбочават още повече проблемите на квартала с безсистемно и абсолютно разпределяне на разрешителни за ново строителство. За тези 4 години в региона са се построили 5 нови здания, всяка по-голяма от миналата.
През нощта на 27ми против 28ми Февруари 2022 огромна земна маса се свлече поради новооткрития неукрепен 12-метров ров за следващата постройка, чието позволение за градеж е издадено от общината (прикачени са фотоси към писмото), в следствие 2/3 от ширината на улица „ Проф. доктор Ванко Ванков ” липсва. От пропадането е компрометирана устойчивостта на водопроводната шахта от водоснабдяването, както и кабели за електрозахранването на целия квартал. За благополучие, няма потърпевши хора, само че в случай че имаше човек на това място в този миг, щеше да падне 10 метра надолу в изкопа без опция да бъде чут или забелязан. На 28-ми сутринта всички в квартала се събудихме с невъзможността да заведем децата си на учебно заведение или да стигнем до работното си място “.
Божидар Иванов добавя също, че той и съседите му живеят в боязън. В квартала им зачестяват закононарушенията, само че на място не може да пристигна патрулка даже да ги записва. Липсата на достъп се отнася и за пожарните екипи, както и за колите за спешна помощ. „ Аз персонално съм ходил пеш с бъбречна рецесия през гората, с цел да стигна до незабавното поделение в съседство, тъй като няма по какъв начин да повикам кола за спешна помощ до входа. Всеки от нас е заставен да си носи битовите боклуци в прилежащия квартал, тъй като нямаме контейнери за сметосъбиране в нашия, тъй като няма по какъв начин камион за сметосъбиране да достъпи квартала “, добавя домоуправителят, който упорства след 4 години битка с институциите въпреки всичко да бъде построен естествен път.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ