Белите точици на това изображение не са звезди или галактики, а черни дупки
Снимката нагоре може и да наподобява като обикновено изображение на нощното небе. Всъщност обаче тя е доста по-специална. Белите точици, общо 25 000 на брой, не са сияещи звезди – всяка една от тях съставлява дейна супер солидна черна дупка.
И всяка една от тези черни дупки гълтам материал в сърцето на вселена, ситуирана на милиони светлинни години от нас.
Без подозрение това е най-детайлната карта, създавана в миналото, на черните дупки (при ниски радиочестоти) – достижение, осъществено в границите на голям брой години труд и чрез радиотелескоп с размера на Европа.
„ Това е резултат от голям брой години труд върху извънредно сложни за култивиране данни – изяснява астрономът Франческо де Гасперин от Хамбургския университет в Германия. – Трябваше да създадем нови способи, които да ни разрешат да преобразуваме радио сигналите в изображения на небето. “
Източник: LOFAR/LOL Survey
Когато черните дупки не са дейни, те не излъчват каквато и да било радиация, която можем да засечем от Земята. А това ги прави изключително сложни за разкриване. Когато една черна дупка гълтам интензивно материал (от диск, цялостен с прахуляк и газ, който се върти съвсем като вода, стичаща се в кръговиден сифон), изключителната мощ генерира радиация в голям брой дължини на вълните, която можем да засечем в необятния космос.
Това, което прави изображението нагоре толкоз особено, е че покрива ултра ниските радио дължини – такива, каквито са били засечени от LOw Frequency ARray (LOFAR) в Европа. Тази интерферометрична мрежа се състои от към 20 000 антени, позиционирани на 52 разнообразни места из Европа.
В момента LOFAR е единствената мрежа от радио телескопи, която може да прави фотоси с висока резолюция в дълбокия космос при честоти под 100 мегахерца. Това единствено по себе си ни дава невиждан взор към нощното небе. Обработените данни покриват едвам 4 % от северното небе. Това е първата стъпка към амбициозния проект на екипа да сътвори изображение на цялото северно небе в ултра ниските честоти.
Уви, съществуват редица ограничавания пред LOFAR. Поради обстоятелството, че мрежата от телескопи се намира на Земята, тя би трябвало да преодолее една забележителна спънка – йоносферата. Това е изключително проблематично за ултра нискочестотните радио талази, които могат да бъдат отразени назад в Космоса. Поради тази причина при честоти под 5 мегахерца йоносферата на процедура става матова.
Честотите, които въпреки всичко съумяват да обхванат през йоносферата, могат да варират според от атмосферните условия. За да преодолее този проблем, екипът е употребявал суперкомпютри, подкарващи специфични логаритми. Тяхната цел е била да поправят йоносферните въздействия на всеки 4 секунди. А това изобщо не са малко корекции, като се има поради, че LOFAR е следил небето в продължение на 256 часа.
Именно по този метод съумяваме да получим толкоз ясна панорама към небето в ултра ниските честоти.
„ След голям брой години на софтуерни разработки е ужасно да видиш, че всичко работи както би трябвало “, споделя астрономът Хюб Рютгеринг от обсерваторията Лайден в Нидерландия.
Нанасянето на корекции в йоносферните въздействия има и още едно преимущество – това ще разреши на астрономите да употребяват данните от LoLSS, с цел да изучат самата йоносфера.
Новото проучване ще ни даде и нови данни за редица други астрономически обекти и явления – даже такива, които към момента не са открити или изучени в района под 50 мегахерца.
Изследването е оповестено в Astronomy & Astrophysics .
