Сушата: Какво причини през 1540 г. и какви са опасностите днес?
Снимката е илюстративна
Един сън ѝ подсказва къде да копае. Сухата до кости и извънредно гореща 1540 година е изсушила известно тресавище и тъкмо натам се е отправила Анна Шмидин, евентуално от родното си село Еписбург в Бавария. Зрението ѝ предложило удивително точни координати и тя се спряла на гърне, намерено от отдръпващите се води, измежду изсъхналата тръстика. То се оказало ненадейно тежко и е удовлетворяващо да си представим, че калта под него към момента е била задоволително мокра. Когато Анна разчупила печата, разкрила 900 сребърни монети от епохата на Август, римския император, основал град Аугсбург, на един ден пешком югоизточно от вкъщи ѝ.
Анна била една от дребното спечелили в траялата съвсем цяла година мегасуша, която обхванала Западна и Централна Европа през тази година – от Франция до Полша. За множеството хора това била изтощителна година. Температурите надхвърляли 40 градуса по Целзий, гори и градове изгорели до основи, реките пресъхнали, добитъкът измирал, а към застоялите водни пътища се популяризирали заболявания.
За наше страдание 1540 година надалеч не е нереален исторически куриоз. Едва предходната седмица Андреа Торети, старши академик в Съвместния проучвателен център на Европейската комисия, предизвести, че 2022 година рискува да се трансформира в най-сухата година за последните 500 години. Това ни изправя лице в лице с 1540 година като статистически най-малко, който в действителност не желаеме да изместим в книгите с върхове. Признаците сочат, че за нас може да се окаже още по-трудно да преживеем повторението на 1540 година, в сравнение с за селяните през XVI век. Докато те са се сблъсквали с дизентерия и високи цени на хляба, дефицитът на дъжд и сривът на водните равнища, които са претърпели, би могъл да разрушат нашия цивилизационен модел. Те просто не са имали потребност от фараонските количества вода, които ние имаме за високодобивни култури и охлаждащи електроцентрали.
Подпалваческа политика
За разлика от Анна, Хайнрих Дик има изключително неприятна 1540 година Това са дни, в които религиозната политика на протестантската реформация е толкоз запалителна, колкото и времето, и континентът изпада в параноичен лов на вещици, с цел да разбере за какво десетки сухи, тесни и покрити със плява немски и австрийски градове се издигат в пушек. За някои германци лутерани виновниците би трябвало да са католиците. За австрийците подпалвачите можели да бъдат единствено сътрудници на разгулните османци на Сюлейман Великолепни, които през 1529 година били пред портите на Виена, а в този момент разкървавявали носовете на венецианците.
За Дик големият пожар в град Айнбек в Долна Саксония значи арест, мъчения, екзекуция и излагане в клетка.
Пожарът в Айнбек в разгара на лятото е покруса, при която евентуално умират до 500 души. Предполага се, че искрата е била запалена от пийнал пастир. В края на краищата това е било изключително елементарно време за напиване, защото жаркото слънце е подсилвало главните виновност в сходни на шери реколти с главозамайваща мощ. Овчарят бързо трезвен и споделил, че е бил подбуден да възпламени огъня от Дик, пристав от патрициански жанр, който надзиравал стопанствата в едно село на север от Айнбек и бил враждебно надъхан към лутеранството. Сблъсквайки се с нажежените железа, Дик почнал да споделя детайлности за скрит план с невероятни, само че неправдоподобни размери, който водел право към херцог Хайнрих Младши от Брунсуик, лидер на католическите принцове, за който се твърди, че е раздавал звънтящи кесии с пари за подпалване на протестантски градове.
Оттук нататък нещата единствено се развиват. Протестантските парцели поискали от императора на Свещената Римска империя Карл V да вземе ограничения. Обвинен е папата. Дори Мартин Лутер, водещото величие на протестантството, се намесил. Херцог Хайнрих отвръща на удара, като отбелязва, че пожарите са засегнали и нелутерански владения като неговото.
Вярно ли е било някое от тези обвинявания в палеж? Доколко това е просто илюзия за търсене на изкупителна жертва в една ядосана, фанатизирана Европа? Трудно е да се каже през мъглата на времето, само че е ясно, че знойното време (и мощните виновност!) са тласкали политическия барут към огъня. Въпреки че е изцяло правдоподобно, че инцидентни искри от готвене и ковачници биха могли да провокират доста от пожарите, през 1540 година е имало прекомерно малко сходен песимизъм, който да избави Дик. Ако през днешния ден посетите Айнбек, туристическият офис предлага да посетите кулата на Дик, където има клетка – в изключително положително положение – в която се допуска, че е висял в продължение на една година неговият натрошен и последователно разлагащ се мъртвец като възпиращ фактор за всички други начинаещи про-папистки подпалвачи. За благополучие има и музей на старинни коли за по-безгрижните.
Взривове от предишното
Годината на гибелта на Дик е най-лошата в поредност от години, изпълнени с гняв. През 30-те години на ХѴІІІ в. кладенците пресъхват и се появяват нашествия от гъсеници и мишки. През 1535 година Трансилвания е наранена от унищожителен апетит и по улиците са открити трупове, чиито усти са натъпкани с трева. Но надали всичко това е подготвило хората за това, което е щяло да се случи по-късно.
Някои от описанията на 1540 година имат апокалиптичен темперамент. Горски пожари с активност, която през днешния ден свързваме със средиземноморските пъклен пожари, бушуват от планините Вогези в Източна Франция до Полша. Ужасяващи разкази от Швейцария и полския град Краков разказват необикновен червен нюанс на слънцето или слънце, което виси като бледен диск в небето, евентуално резултат от димните кълба и аерозолите от горящите гори. Гроздето е сухо и се е трансформирало в изпечени стафиди на лозата.
Днешните страхове за равнището на Рейн не са нищо ново. В някои моменти през 1540 година е било допустимо да се преплуват огромни реки като Рейн, Сена и Елба. Във френския град Безансон хората се криели в мазетата от 9 ч. сутринта, а служащите в кариерите били освободени от изнурителния си труд. В немския град Улм енорийските свещеници били инструктирани да се молят за дъжд. Пукнатините, които се отваряли в полетата на фермерите, били толкоз дълбоки, че можело да се постави крайник в тях. В непосредственост до Боденското езеро цената на водата изпреварила тази на виното. Точно както френските селища се нуждаят от вода, доставяна с камиони по време на тазгодишната суша, през 1540 година хората трябвало да подхващат сходни незабавни ограничения. Магарета и каруци са били употребявани за доставяне на толкоз разнообразни общности като швейцарското село Голдивил и италианския град Парма.
Хората са били уязвими тъкмо в главните стопански браншове, за които се тревожим през днешния ден: земеделие, речен превоз и хидроенергетика. Добитъкът, малтретиран от топлинен удар, се превивал. Речната търговия мощно се свила. Водните мелници – скърцащото софтуерно сърце на селската стопанска система през XVI век – замлъкнали. Всичко това довело до внезапно повишаване на цените на съществени артикули като мляко, сирене, самун и брашно.
Предупреждение за времето
Швейцарският историк Кристиан Пфистер, почетен професор в университета в Берн, е потвърдил, че 1540 година е година, на която би трябвало да се обръща повече внимание. Основавайки се на повече от 300 истински източника, той е оказал помощ да се обясни какво е било чувството да се живее през тези дълги и горещи месеци – и за какво би трябвало да се съобразяваме повече с тях.
Пфистър е пионер в аргументацията, че би трябвало да създадем по-дълга историческа памет за климатичните събития, и употребява необятен набор от истински свидетелства, записи на реколтата, цени на зърното и пръстени на дърветата, с цел да сглоби вероятност, която се простира надалеч преди актуалните метеорологични принадлежности. Заедно с географа Хайнц Уонър той сформира карта на историята на климата за цялото минало хилядолетие. Той упорства, че това е област на проучване, която може да помогне на тези, които се пробват да основат научни модели за схващане на изменението на климата. Той споделя, че методът му оказва помощ да вземем за пример да се очертае нова картина на това по какъв начин топлите и сухи пролети са предвестител на рискови климатични събития, макар че признава, че тематиката към момента не е вярно разбрана.
Що се отнася до 1540 година, Пфистер е считан за един от доайените, макар че му се е налагало да се опълчва на някои скептици измежду откривателите на дървесните пръстени. Интригуващо е, че даже подобен международен специалист няма визия за какво годината е била толкоз неприятна. Когато го питат дали това може да е обвързвано със слънчевата интензивност или с вулканите, той просто се засмива и дава отговор: „ Това в действителност е мистерия, която не мога да разгадая. “
Това, което Пфистер бърза да означи, е, че до момента в който хората от 1540 година са издържали на впечатляващата суша без катаклизми, ние не можем да бъдем самодоволни. Може би е нелогично, само че софтуерният ни прогрес в някои основни връзки ни прави изключително уязвими.
В източниците, събрани от Пфистер, се появява единствено нищожен лъх на обществено напрежение. В швейцарското село Руперсвил да вземем за пример селяните се скарали със своя земевладелец поради прекомерно многото вода от потока, която се насочвала към езерото му за шарани. Като цяло обаче не наподобява времето да е провокирало някакви обилни безредици или протести. Нашите предшественици са имали и едно изключително преимущество, на което към този момент не можем да разчитаме: Съществува актуален роман за извънредно изобилна роса по алпийските ливади, която може би е била породена от изпаренията от тогавашните доста по-големи ледници. Уви, в наши дни надали можем да разчитаме на това.
Болестите в действителност са взели своето, само че реколтата е била постоянна. Цените на зърното се повишават, само че доставките не спадат. В Централна Европа процъфтяват по-устойчиви култури като овес и ръж. Това несъмнено са били сложни времена, само че в огромния поток на историята не чак толкоз смъртоносни спрямо по-късните десетилетия на века.
„ Сушата през 30-те години на ХѴ век наподобява, че от позиция на обществото не е била прекомерно неприятна. Всъщност това е интервал на много положителни реколти в по-голямата част от Европа и на демографска агресия. От друга страна, студеният и мокър интервал в края на 1500 година в Европа е бил в действителност неприятен с намаляващи реколти, заболявания измежду домашните животни и голям брой тежки и продължителни гладове “, споделя Фредрик Шарпентиер Люнгквист, доцент по история и физическа география в Стокхолмския университет.
Основното предизвестие на Пфистер е, че идващият път може да нямаме подобен шанс. Въпреки че високите температури през 2003 година (или даже тази година) бяха оповестени за непредвидимо събитие от вида „ черен лебед “, Пфистер упорства, че интерпретацията е типичен образец за незадоволителна историческа памет, и споделя, че хората би трябвало да погледнат още по-назад. Дори и без спомагателните рискове, свързани с провокираните от индивида климатични промени, една чудовищна година като 1540 година може да се окаже в очакване. „ Преди [2003 г.] има различен черен лебед, на който никой не обръща внимание, и това е 1540 година “, твърди той.
Фактът, че се е случила такава гореща и суха година, без значение от аргументите за нея, би трябвало да провокира сериозен размисъл за последствията, които би имало повторението на сходни условия, изключително когато световните температури не престават да се покачват. Могат ли влаковете да заменят баржите по пресъхналите водни пътища? Ще има ли задоволително вода за изстудяване на електроцентралите? Ако се повтори онази суха година, Пфистър отбелязва, че ще се сблъскаме с компликации, които не биха хрумнали на никого през 16-ти век, само че могат да се окажат редовно съдбовни за метода ни на живот. На първо място в листата той показва големите количества вода, нужни на централите за изкопаеми горива и атомните електроцентрали.
„ Ако технологията се провали, в действителност ще имаме проблеми “, споделя той. „ Ако по една или друга причина бъдат затворени прекалено много атомни електроцентрали, ще имаме съществени проблеми, тъй като имаме цивилизация, която зависи на 100 или 99 % от електричеството. И в случай че то се провали, всичко се проваля. Не можем даже да отидем до супермаркета и да си платим за нещо. Не можем да си купим бензин. В това отношение сме доста уязвими. “
Текстът е оповестен в „ Политико “, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Един сън ѝ подсказва къде да копае. Сухата до кости и извънредно гореща 1540 година е изсушила известно тресавище и тъкмо натам се е отправила Анна Шмидин, евентуално от родното си село Еписбург в Бавария. Зрението ѝ предложило удивително точни координати и тя се спряла на гърне, намерено от отдръпващите се води, измежду изсъхналата тръстика. То се оказало ненадейно тежко и е удовлетворяващо да си представим, че калта под него към момента е била задоволително мокра. Когато Анна разчупила печата, разкрила 900 сребърни монети от епохата на Август, римския император, основал град Аугсбург, на един ден пешком югоизточно от вкъщи ѝ.
Анна била една от дребното спечелили в траялата съвсем цяла година мегасуша, която обхванала Западна и Централна Европа през тази година – от Франция до Полша. За множеството хора това била изтощителна година. Температурите надхвърляли 40 градуса по Целзий, гори и градове изгорели до основи, реките пресъхнали, добитъкът измирал, а към застоялите водни пътища се популяризирали заболявания.
За наше страдание 1540 година надалеч не е нереален исторически куриоз. Едва предходната седмица Андреа Торети, старши академик в Съвместния проучвателен център на Европейската комисия, предизвести, че 2022 година рискува да се трансформира в най-сухата година за последните 500 години. Това ни изправя лице в лице с 1540 година като статистически най-малко, който в действителност не желаеме да изместим в книгите с върхове. Признаците сочат, че за нас може да се окаже още по-трудно да преживеем повторението на 1540 година, в сравнение с за селяните през XVI век. Докато те са се сблъсквали с дизентерия и високи цени на хляба, дефицитът на дъжд и сривът на водните равнища, които са претърпели, би могъл да разрушат нашия цивилизационен модел. Те просто не са имали потребност от фараонските количества вода, които ние имаме за високодобивни култури и охлаждащи електроцентрали.
Подпалваческа политика
За разлика от Анна, Хайнрих Дик има изключително неприятна 1540 година Това са дни, в които религиозната политика на протестантската реформация е толкоз запалителна, колкото и времето, и континентът изпада в параноичен лов на вещици, с цел да разбере за какво десетки сухи, тесни и покрити със плява немски и австрийски градове се издигат в пушек. За някои германци лутерани виновниците би трябвало да са католиците. За австрийците подпалвачите можели да бъдат единствено сътрудници на разгулните османци на Сюлейман Великолепни, които през 1529 година били пред портите на Виена, а в този момент разкървавявали носовете на венецианците.
За Дик големият пожар в град Айнбек в Долна Саксония значи арест, мъчения, екзекуция и излагане в клетка.
Пожарът в Айнбек в разгара на лятото е покруса, при която евентуално умират до 500 души. Предполага се, че искрата е била запалена от пийнал пастир. В края на краищата това е било изключително елементарно време за напиване, защото жаркото слънце е подсилвало главните виновност в сходни на шери реколти с главозамайваща мощ. Овчарят бързо трезвен и споделил, че е бил подбуден да възпламени огъня от Дик, пристав от патрициански жанр, който надзиравал стопанствата в едно село на север от Айнбек и бил враждебно надъхан към лутеранството. Сблъсквайки се с нажежените железа, Дик почнал да споделя детайлности за скрит план с невероятни, само че неправдоподобни размери, който водел право към херцог Хайнрих Младши от Брунсуик, лидер на католическите принцове, за който се твърди, че е раздавал звънтящи кесии с пари за подпалване на протестантски градове.
Оттук нататък нещата единствено се развиват. Протестантските парцели поискали от императора на Свещената Римска империя Карл V да вземе ограничения. Обвинен е папата. Дори Мартин Лутер, водещото величие на протестантството, се намесил. Херцог Хайнрих отвръща на удара, като отбелязва, че пожарите са засегнали и нелутерански владения като неговото.
Вярно ли е било някое от тези обвинявания в палеж? Доколко това е просто илюзия за търсене на изкупителна жертва в една ядосана, фанатизирана Европа? Трудно е да се каже през мъглата на времето, само че е ясно, че знойното време (и мощните виновност!) са тласкали политическия барут към огъня. Въпреки че е изцяло правдоподобно, че инцидентни искри от готвене и ковачници биха могли да провокират доста от пожарите, през 1540 година е имало прекомерно малко сходен песимизъм, който да избави Дик. Ако през днешния ден посетите Айнбек, туристическият офис предлага да посетите кулата на Дик, където има клетка – в изключително положително положение – в която се допуска, че е висял в продължение на една година неговият натрошен и последователно разлагащ се мъртвец като възпиращ фактор за всички други начинаещи про-папистки подпалвачи. За благополучие има и музей на старинни коли за по-безгрижните.
Взривове от предишното
Годината на гибелта на Дик е най-лошата в поредност от години, изпълнени с гняв. През 30-те години на ХѴІІІ в. кладенците пресъхват и се появяват нашествия от гъсеници и мишки. През 1535 година Трансилвания е наранена от унищожителен апетит и по улиците са открити трупове, чиито усти са натъпкани с трева. Но надали всичко това е подготвило хората за това, което е щяло да се случи по-късно.
Някои от описанията на 1540 година имат апокалиптичен темперамент. Горски пожари с активност, която през днешния ден свързваме със средиземноморските пъклен пожари, бушуват от планините Вогези в Източна Франция до Полша. Ужасяващи разкази от Швейцария и полския град Краков разказват необикновен червен нюанс на слънцето или слънце, което виси като бледен диск в небето, евентуално резултат от димните кълба и аерозолите от горящите гори. Гроздето е сухо и се е трансформирало в изпечени стафиди на лозата.
Днешните страхове за равнището на Рейн не са нищо ново. В някои моменти през 1540 година е било допустимо да се преплуват огромни реки като Рейн, Сена и Елба. Във френския град Безансон хората се криели в мазетата от 9 ч. сутринта, а служащите в кариерите били освободени от изнурителния си труд. В немския град Улм енорийските свещеници били инструктирани да се молят за дъжд. Пукнатините, които се отваряли в полетата на фермерите, били толкоз дълбоки, че можело да се постави крайник в тях. В непосредственост до Боденското езеро цената на водата изпреварила тази на виното. Точно както френските селища се нуждаят от вода, доставяна с камиони по време на тазгодишната суша, през 1540 година хората трябвало да подхващат сходни незабавни ограничения. Магарета и каруци са били употребявани за доставяне на толкоз разнообразни общности като швейцарското село Голдивил и италианския град Парма.
Хората са били уязвими тъкмо в главните стопански браншове, за които се тревожим през днешния ден: земеделие, речен превоз и хидроенергетика. Добитъкът, малтретиран от топлинен удар, се превивал. Речната търговия мощно се свила. Водните мелници – скърцащото софтуерно сърце на селската стопанска система през XVI век – замлъкнали. Всичко това довело до внезапно повишаване на цените на съществени артикули като мляко, сирене, самун и брашно.
Предупреждение за времето
Швейцарският историк Кристиан Пфистер, почетен професор в университета в Берн, е потвърдил, че 1540 година е година, на която би трябвало да се обръща повече внимание. Основавайки се на повече от 300 истински източника, той е оказал помощ да се обясни какво е било чувството да се живее през тези дълги и горещи месеци – и за какво би трябвало да се съобразяваме повече с тях.
Пфистър е пионер в аргументацията, че би трябвало да създадем по-дълга историческа памет за климатичните събития, и употребява необятен набор от истински свидетелства, записи на реколтата, цени на зърното и пръстени на дърветата, с цел да сглоби вероятност, която се простира надалеч преди актуалните метеорологични принадлежности. Заедно с географа Хайнц Уонър той сформира карта на историята на климата за цялото минало хилядолетие. Той упорства, че това е област на проучване, която може да помогне на тези, които се пробват да основат научни модели за схващане на изменението на климата. Той споделя, че методът му оказва помощ да вземем за пример да се очертае нова картина на това по какъв начин топлите и сухи пролети са предвестител на рискови климатични събития, макар че признава, че тематиката към момента не е вярно разбрана.
Що се отнася до 1540 година, Пфистер е считан за един от доайените, макар че му се е налагало да се опълчва на някои скептици измежду откривателите на дървесните пръстени. Интригуващо е, че даже подобен международен специалист няма визия за какво годината е била толкоз неприятна. Когато го питат дали това може да е обвързвано със слънчевата интензивност или с вулканите, той просто се засмива и дава отговор: „ Това в действителност е мистерия, която не мога да разгадая. “
Това, което Пфистер бърза да означи, е, че до момента в който хората от 1540 година са издържали на впечатляващата суша без катаклизми, ние не можем да бъдем самодоволни. Може би е нелогично, само че софтуерният ни прогрес в някои основни връзки ни прави изключително уязвими.
В източниците, събрани от Пфистер, се появява единствено нищожен лъх на обществено напрежение. В швейцарското село Руперсвил да вземем за пример селяните се скарали със своя земевладелец поради прекомерно многото вода от потока, която се насочвала към езерото му за шарани. Като цяло обаче не наподобява времето да е провокирало някакви обилни безредици или протести. Нашите предшественици са имали и едно изключително преимущество, на което към този момент не можем да разчитаме: Съществува актуален роман за извънредно изобилна роса по алпийските ливади, която може би е била породена от изпаренията от тогавашните доста по-големи ледници. Уви, в наши дни надали можем да разчитаме на това.
Болестите в действителност са взели своето, само че реколтата е била постоянна. Цените на зърното се повишават, само че доставките не спадат. В Централна Европа процъфтяват по-устойчиви култури като овес и ръж. Това несъмнено са били сложни времена, само че в огромния поток на историята не чак толкоз смъртоносни спрямо по-късните десетилетия на века.
„ Сушата през 30-те години на ХѴ век наподобява, че от позиция на обществото не е била прекомерно неприятна. Всъщност това е интервал на много положителни реколти в по-голямата част от Европа и на демографска агресия. От друга страна, студеният и мокър интервал в края на 1500 година в Европа е бил в действителност неприятен с намаляващи реколти, заболявания измежду домашните животни и голям брой тежки и продължителни гладове “, споделя Фредрик Шарпентиер Люнгквист, доцент по история и физическа география в Стокхолмския университет.
Основното предизвестие на Пфистер е, че идващият път може да нямаме подобен шанс. Въпреки че високите температури през 2003 година (или даже тази година) бяха оповестени за непредвидимо събитие от вида „ черен лебед “, Пфистер упорства, че интерпретацията е типичен образец за незадоволителна историческа памет, и споделя, че хората би трябвало да погледнат още по-назад. Дори и без спомагателните рискове, свързани с провокираните от индивида климатични промени, една чудовищна година като 1540 година може да се окаже в очакване. „ Преди [2003 г.] има различен черен лебед, на който никой не обръща внимание, и това е 1540 година “, твърди той.
Фактът, че се е случила такава гореща и суха година, без значение от аргументите за нея, би трябвало да провокира сериозен размисъл за последствията, които би имало повторението на сходни условия, изключително когато световните температури не престават да се покачват. Могат ли влаковете да заменят баржите по пресъхналите водни пътища? Ще има ли задоволително вода за изстудяване на електроцентралите? Ако се повтори онази суха година, Пфистър отбелязва, че ще се сблъскаме с компликации, които не биха хрумнали на никого през 16-ти век, само че могат да се окажат редовно съдбовни за метода ни на живот. На първо място в листата той показва големите количества вода, нужни на централите за изкопаеми горива и атомните електроцентрали.
„ Ако технологията се провали, в действителност ще имаме проблеми “, споделя той. „ Ако по една или друга причина бъдат затворени прекалено много атомни електроцентрали, ще имаме съществени проблеми, тъй като имаме цивилизация, която зависи на 100 или 99 % от електричеството. И в случай че то се провали, всичко се проваля. Не можем даже да отидем до супермаркета и да си платим за нещо. Не можем да си купим бензин. В това отношение сме доста уязвими. “
Текстът е оповестен в „ Политико “, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ