Гнилостната миризма на интелектуален разпад: Случаят „Стоян Колев“ като огледало на обществото
Кадрите с извеждането на Стоян Колев от съда провокираха вълна от реакции в обществените мрежи. Това момче с белезници не е главният проблем на нашето съвремие. Той е просто признак на една по-дълбока и плашеща болест. Авторът на истинския текст разказва чувството си като „ гнилостната миризма на интелектуален разпад “. Тази миризма се носи от цялото ни общество и става все по-силна.
Стоян Колев е единствено признак на дълбока културна рецесия. Той е ехото на една празна пещера, в която сме се трансформирали. Гледайки го, човек изпитва същинско страдание. Той се намира в положение на блажено безсъзнание. При него биологичният инстинкт е заменил всякаква мисъл.
Гледаш го и виждаш създание, което не схваща тежестта на метала върху китките си.
Да се сърдиш на Стоян Колев е изцяло безсмислено занятие. Животното няма морал, то има единствено вродени рефлекси. В неговия свят понятията „ деяние “ и „ последица “ в никакъв случай не се пресичат. Ние обаче сме жертва на личния си избор като общество. Всеки негов почитател е съизвършител в едно методично ликвидиране. Това е убийството на нашето общо бъдеще.
Всеки „ лайк “ за сходни прояви е инвестиция в деградацията на младото потомство. Вие не сте просто пасивни фенове в обществените мрежи. Вие сте вложители в моргата на българския дух. Така превръщате децата в карикатури на мутри. Те стартират да имат вяра, че шмъркането на прахуляк пред камера е връх на еволюцията.
Историята пази загатна за падението на Рим. Империята стартира да рухва, когато заниманието с кръв измести философията. Днес виждаме „ идиокрацията “ в нейния цялостен искра. Стоян Колев е нашият принос към международната ентропия. Той потвърждава, че трибуната за лудостта постоянно събира армии от почитатели. Подобни явления се следят и при други обществени кавги, като клипът с Волен Сидеров, където границите на естественото също се размиват.
Къде е в този момент Киро Брейка в тази обстановка? Този самопровъзгласил се „ татко “ на нацията резервира цялостно безмълвие. Той нормално има мнение за всичко – от геополитика до цената на зеленчуците. Защо мълчи за своя другар тъкмо в този момент? Мълчанието му е ясно самопризнание за честен банкрут. Огледалото е прекомерно близо и отражението в него наподобява плашещо познато.
Проблемът не е в кокаина или в еърсофт пушката. Проблемът е в метафората, която те носят. Обществото трансформира фигури с девиантно държание в интернет звезди и инфлуенсъри. Ние живеем в свят, построен от подправени полезности. Те наподобяват като същински, само че са направени от пластмаса.
Ние живеем в свят на „ еърсофт “ полезности – наподобяват като същински, само че са пластмасови и кухи.
Стоян Колев е метафора за изкуствения разсъдък в неговия най-примитивен смисъл. Този разсъдък се поддържа жив само от логаритмите на TikTok. Тълпата жадува за сеир и той услужливо го дава. Не го мразете, тъй като той е просто огледало. В него се вижда нашето лично групово безхаберие.
Всеки родител носи персонална отговорност за тази обстановка. Те разрешават на децата си да се възхищават на такива празни облици. Така се основава войска от младежи, които имат вяра единствено в експанзията. Подобни образци за подозрително образование виждаме и в случаите с лагери, охранявани от въоръжени лица. Там образованието постоянно се заменя от силови демонстрации.
В предишното селският глупак е бил подминаван с горест на площада. Днес ние му даваме микрофон и огромен екран. Правим го звезда и му осигуряваме голямо въздействие. После се чудим за какво децата ни не четат книги. Те просто желаят да бъдат „ генгста транспортели “.
Това не е елементарна вест за един арест. Това е некролог на българското обучение и просвета. Белезниците не са единствено на неговите ръце. Те са на нашите мозъци, които позволихме да бъдат оковани от простотията. Докато храним това животно с внимание, то ще продължава да ни хапе.
Научните проучвания прибавят забавни аспекти към метафората за „ миризмата “. В медицината съществуват действителни положения като триметиламинурията. При нея тялото отделя характерен аромат на гнила риба. Съществуват и психологични положения, при които човек усеща мислени неприятни миризми. Тези обстоятелства допълват картината на „ гнилостта “, разказана в публицистичния текст.
Мълчанието на обществени персони по тематиката е симптом за честен банкрут. Общественият диалог за спада на интелигентността става все по-актуален. Социалните мрежи оказват гибелен резултат върху човешкото внимание. Липсва публична институционална позиция на полицията и съда по тези обществени аспекти. Психолозите предизвестяват за тежка взаимозависимост от онлайн вниманието.
Трябва още веднъж да си спомним какво значи да бъдеш човек. Културата на празните черупки не може да докара до напредък. Тя води само до разпад, който към този момент усещаме осезаемо.




