Техническият капан на зеления бум: Защо без въглищните ТЕЦ-ове батериите и вносът ще угасят България
Само преди месец – за следващ път от началото на годината – от българския „ Електроенергиен систематичен оператор “ (ЕСО) предизвестиха, че конфигурираните 6800 МВ фотоволтаици и близо 4000 МВ акумулатори за предпазване на електрическа енергия натоварват системата в България до степен прегряване. Така се усилват рисковете от повреди по електропроводите, а на идващ стадий може да са застрашени и подстанциите.
В изявление за Mediapool шефът на ЕСО Кирил Георгиев сподели, че с цел да се оправя преносният оператор с поддържането на мрежата, внася реактивна сила от Турция и Румъния. Причината е, че работят турбините единствено на два нуклеарни и четири въглищни блока, което не е задоволително за обезпечаване на така наречен въртящ миг или инерция, нужна за поддържането на честотата на преносната мрежа и сигурността на електроенергийните доставки.
Този недостиг демонстрира какъв брой незаменими са въглищните централи. Само за две години стопираха две от тях, а останалите две – държавната Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ и частната Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “, с конфигурирана обща мощ от 1300 МВ, работят с лимитирани благоприятни условия съгласно пазарната обстановка – нормално на половина. Когато тези централи бездействат или работят на минимума си, системата остава без физическата мощ, която да крепи мрежата.
Големият проблем на днешната енергетика е, че тя се ръководи от политически тактики, а не от законите на физиката. Докато в Брюксел и София се подписват документи за административна „ декарбонизация “ и се чертаят графици за затваряне на мощности против милиарди по План за възобновяване и резистентност, никой политик не си зададе въпроса: какво ще „ върти “ мрежата, когато ТЕЦ-овете угаснат? Зеленият преход у нас се трансформира в чиновническо упражнение по създаване на солари и акумулатори, което обаче остави ЕСО без най-важния му физически щит.
Лъсва и най-големият мит на прехода – че батериите могат напълно да заменят обичайните базови мощности. Настоящите батерийни комплекси всеобщо задържат реактивната сила в себе си и отдават на мрежата единствено дейна мощ (реалния ток, който консумираме). Те обаче не могат да обезпечат онази физическа инерция, която тежките железни турбини на класическите ТЕЦ-ове генерират, до момента в който се въртят в синхрон. Тези турбини непрекъснато работят като великански жироскопи – когато облак засенчи слънчев парк или потреблението внезапно скочи, точно ТЕЦ-овете „ обират “ удара за елементи от секундата и избавят системата от цялостен срив (блек-аут). Фотоволтаиците и батериите са статични технологии и нямат тази дарба.
Под натиска на скъпите въглеродни квоти в Европейски Съюз, българските базови централи биват съзнателно изтласквани от пазара от евтиния импорт от прилежащите страни. Това отваря вратата за чист дъмпинг. България е принудена да купува непоклатимост от Турция – страна отвън Европейски Съюз, която не заплаща никакви въглеродни квоти, върти въглищните си ТЕЦ-ове на цялостни обороти без екологични наказания и най-после ни продава сила, с цел да стабилизираме „ зелената “ си мрежа.
На процедура, българският консуматор заплаща за непознати въглищни централи, до момента в който съзнателно подкопава личните си. Гърция пък ни залива слънчев дъмпинг денем, само че вечер разчита на своите газови мощности, до момента в който нашите ТЕЦ-ове стоят изключени заради липса на пазар. Ако на следващия ден Гърция или Турция преживеят рискови зимни студове или летни жеги, те първи ще затворят границите си за експорт, с цел да спасят личните си жители. В подобен миг, без работещи български ТЕЦ-ове, батериите у нас ще се изпразнят за броени часове, слънцето ще залезе, а ЕСО ще бъде евентуално заставен да вкара режим на тока.
Ако някой счита тези механически опасения за пресилени, задоволително е да огледа образеца на Испания. Страната побърза да затвори въглищните си ТЕЦ-ове и ги размени с масиран взрив от вятърни и слънчеви паркове. Резултатът беше невиждан, огромен срив на мрежата, който угаси Пиренейския полуостров и сковава превоза и връзките.
Официалното следствие на ENTSO-E потвърди, че каскадният срив е провокиран точно от неналичието на въртящ миг, инерция и надзор на напрежението, каквито зелените централи физически не могат да дават. За да предотврати нов колапс, испанският оператор беше заставен изключително да държи включени газови централи, чието произвеждане скочи с 40% само за да крепят стабилността на мрежата. Този образец е живото доказателство, че базова мощ не може да се затвори, преди да е обезпечена действителна физическа алтернатива
В изявление за Mediapool шефът на ЕСО Кирил Георгиев сподели, че с цел да се оправя преносният оператор с поддържането на мрежата, внася реактивна сила от Турция и Румъния. Причината е, че работят турбините единствено на два нуклеарни и четири въглищни блока, което не е задоволително за обезпечаване на така наречен въртящ миг или инерция, нужна за поддържането на честотата на преносната мрежа и сигурността на електроенергийните доставки.
Този недостиг демонстрира какъв брой незаменими са въглищните централи. Само за две години стопираха две от тях, а останалите две – държавната Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ и частната Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “, с конфигурирана обща мощ от 1300 МВ, работят с лимитирани благоприятни условия съгласно пазарната обстановка – нормално на половина. Когато тези централи бездействат или работят на минимума си, системата остава без физическата мощ, която да крепи мрежата.
Големият проблем на днешната енергетика е, че тя се ръководи от политически тактики, а не от законите на физиката. Докато в Брюксел и София се подписват документи за административна „ декарбонизация “ и се чертаят графици за затваряне на мощности против милиарди по План за възобновяване и резистентност, никой политик не си зададе въпроса: какво ще „ върти “ мрежата, когато ТЕЦ-овете угаснат? Зеленият преход у нас се трансформира в чиновническо упражнение по създаване на солари и акумулатори, което обаче остави ЕСО без най-важния му физически щит.
Лъсва и най-големият мит на прехода – че батериите могат напълно да заменят обичайните базови мощности. Настоящите батерийни комплекси всеобщо задържат реактивната сила в себе си и отдават на мрежата единствено дейна мощ (реалния ток, който консумираме). Те обаче не могат да обезпечат онази физическа инерция, която тежките железни турбини на класическите ТЕЦ-ове генерират, до момента в който се въртят в синхрон. Тези турбини непрекъснато работят като великански жироскопи – когато облак засенчи слънчев парк или потреблението внезапно скочи, точно ТЕЦ-овете „ обират “ удара за елементи от секундата и избавят системата от цялостен срив (блек-аут). Фотоволтаиците и батериите са статични технологии и нямат тази дарба.
Под натиска на скъпите въглеродни квоти в Европейски Съюз, българските базови централи биват съзнателно изтласквани от пазара от евтиния импорт от прилежащите страни. Това отваря вратата за чист дъмпинг. България е принудена да купува непоклатимост от Турция – страна отвън Европейски Съюз, която не заплаща никакви въглеродни квоти, върти въглищните си ТЕЦ-ове на цялостни обороти без екологични наказания и най-после ни продава сила, с цел да стабилизираме „ зелената “ си мрежа.
На процедура, българският консуматор заплаща за непознати въглищни централи, до момента в който съзнателно подкопава личните си. Гърция пък ни залива слънчев дъмпинг денем, само че вечер разчита на своите газови мощности, до момента в който нашите ТЕЦ-ове стоят изключени заради липса на пазар. Ако на следващия ден Гърция или Турция преживеят рискови зимни студове или летни жеги, те първи ще затворят границите си за експорт, с цел да спасят личните си жители. В подобен миг, без работещи български ТЕЦ-ове, батериите у нас ще се изпразнят за броени часове, слънцето ще залезе, а ЕСО ще бъде евентуално заставен да вкара режим на тока.
Ако някой счита тези механически опасения за пресилени, задоволително е да огледа образеца на Испания. Страната побърза да затвори въглищните си ТЕЦ-ове и ги размени с масиран взрив от вятърни и слънчеви паркове. Резултатът беше невиждан, огромен срив на мрежата, който угаси Пиренейския полуостров и сковава превоза и връзките.
Официалното следствие на ENTSO-E потвърди, че каскадният срив е провокиран точно от неналичието на въртящ миг, инерция и надзор на напрежението, каквито зелените централи физически не могат да дават. За да предотврати нов колапс, испанският оператор беше заставен изключително да държи включени газови централи, чието произвеждане скочи с 40% само за да крепят стабилността на мрежата. Този образец е живото доказателство, че базова мощ не може да се затвори, преди да е обезпечена действителна физическа алтернатива
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ