Снимкa: PixabaySave Ако можехме да четем посланията на душата си,

Снимкa: Pixabay
Save
Ако можехме да четем посланията на душата си, щяхме да узнаем доста за себе си, за своите проблеми и за методите да ги решим. Но за жал езикът на тези известия постоянно ни е чужд. Как да го разшифроваме?

Една най-обикновена заран. Семейството се събира за закуска. Всички си приказват тъкмо по този начин, както и предната вечер – нали през нощта нищо ново не е станало. Но белким всеки от нас не е претърпял необикновено странствуване през тези часове? Мозъкът ни е съчинил за нас една заплетена история – и ние сме я претърпели като изцяло действителна. Но се разсънваме и продължаваме да живеем, като че ли нищо не е станало.

Понякога запомняме сънищата си в детайлности. Друг път в паметта остават единствено някои епизоди или страсти – боязън, неспокойствие, наслада. В редки случаи можем да разкажем на някого за това, което сме претърпяли – или да намерим в сънищата си сигнали и насоки. За разлика от предците си ние не имаме вяра, че сънищата са ни пратени свише, гледаме с подбив на съновниците, в които облиците от сънищата се поясняват еднозначно… Но по какъв начин да възприемаме сънищата си и какво да вършим с тях - все по този начин не знаем.

Да попаднеш в страната на чудесата

Защо човешкият мозък всяка нощ прави тази комплицирана и фина работа – да плете сънища? Сигурно не е единствено с цел да можем в будно положение да узнаем и разберем нещо – нали другояче щяхме да си спомняме добре сънищата? Но съгласно психотерапевтите сънищата са един тип душевен метаболизъм. В тях на символно равнище се преиграват отначало или позволяват вълненията, които сме претърпяли денем. Благодарение на това душeвността сама се стабилизира, балансира и лекува.

Но това не е единствената функционалност на сънищата. Те ни откриват тези страни на душата, които мъчно можем да разберем и усетим в будно положение. Чрез тях подсъзнанието ни поддържа връзка с нас. Психоаналитик ще ви каже, че сънят демонстрира потиснатите стремежи. Гещалт-терапевт ще ви каже, че получавате в алегорична форма вътрешните си спорове, че сънят ви дава подсказки по какъв начин да ги разрешите.

Страната на сънищата е цялостен един свят – и всеки извлича от него това, което сметне за нужно.

Други психотерапевтични школи акцентират разнообразни аспекти на работата със сънищата. Освен това има и разнообразни типове сънища. Например, детските сценарни сънища оказват помощ на дребния човек да разбере какви присъщи обстановки ще срещне в живота си и на какви запаси може да разчита. Сънищата-„ визити “, в които виждаме починалите си родственици, могат да ни дадат връзка с рода. Когато сме заболели, сънят може да ни подскаже способи да се излекуваме. А има и сънища-предсказания, които още не са обяснени научно. Всичко това ни дава един голям материал, в който се съдържа нещо скъпо.

Да чуеш неразбираеми думи

Неприятно е значимото обръщение да остане неприето, тъй като е изказано на чужд за нас език. Може би без помощта на умел психотерапевт няма смисъл даже да се опитваме да разберем този език? Психолозите не считат по този начин. Според тях е изцяло допустимо и доста потребно да работим независимо със сънищата си.

Много хора, без да се обръщат към психотерапевт, умеят по собствен си метод да схващат сънищата си, да извличат от тях някакви подсказки – и това им оказва помощ да живеят пълноценно. Но този табиет изисква да имаш просвета за другарство със сънищата. Началото може да се постави в фамилията – в случай че майката или бабата обръщат внимание на сънищата си и описват по какъв начин ги поясняват, то и детето ще израсне с чувството, че това е забавно и нужно. Но най-важното въпреки всичко са личните ни старания – четенето на книги на тази тематика, размишленията, разискването с други хора. Това е огромна и непрекъсната вътрешна работа над себе си.

Полезно е да записвате сънищата си заран. Така ще упражните умеенето си да се настройвате към подсъзнанието, а психическата сила ще стартира да циркулира по-активно сред съзнателното и несъзнаваното, с цел да разберем второто по-добре.

Нови способи да четете посланията на душата си

Повечето от нас насън виждат главно образни облици и чуват тирада. Ако обаче се включат други модалности – внезапни звуци, миризми, телесни чувства – това е сигнал, че би трябвало да ги изясните. Важни са и повтарящите се сънища – посланията, които не желаеме или не можем да чуем в продължение на дълго време. Ако обаче макар всичките ви старания някакви „ натрапчиви “ сънища не престават да остават неразбрани – време е да се обърнете към експерт. Какъв, обаче?

Да станеш по-цялостен

Работата със сънищата в гещалт-терапията се базира на концепциите на Фриц Перлс – съзнанието не е интегрирано, то е раздробено – и някои елементи от него ние отхвърляме да приемем за свои. Тези обособени елементи намират израза си в персонажите от сънищата ни. Например човек, който не приема нападателната си страна, може да сънува кошмари, в които работят злобни, нападащи същества. А обликът на летяща птица най-вероятно демонстрира блян към по-леко и свободно отношение към живота.

Основната ни задача съгласно Перлс е да станем по-цялостни. Един от методите да го създадем е да изживеем историята на персонажите в съня си и да си присвоим страстите им. Перлс е разглеждал донесения от клиента му сън като сюжет, по който дружно с терапевта се основава „ филм “.

Терапевтът работи като режисьор – той оказва помощ на клиента да се вживее поетапно във всеки един облик и задава въпроси, с цел да разкрие същността на всяка роля. А клиентът, като артист се превъплъщава в персонажа – движи се с присъщата за него пластика, споделя за себе си от първо лице и в настоящо време: „ аз усещам, аз желая “. При това могат да приказват освен хората и животните, само че и предметите и естествените феномени – книгата, лампата, бурята, вятърът… Постепенно индивидът, сънувал съня, узнава и приема тези качества на личността си, които преди е отхвърлял.

Да направиш невидимото очевидно

Арт-терапевт би ни предложил да покажем съня си посредством рисунка, статуя или придвижване. Когато описваме на някого съня си, ние не можем да предадем всички нюанси на мисловния си облик и слушателят си го показва по собствен метод. Но арт-терапията оказва помощ сънят да се направи забележим. Работейки над рисунка, терапевтът и клиентът дружно гледат какво се случва, какви са нюансите в цвета и композицията, участва ли сънуващият и какво претърпява. Така той схваща и претърпява тези усеща. После се минава към промяна. Терапевтът споделя „ Сега, в будно положение, вие можете да станете стопанин на съня си, да го догледате, в случай че е бил пресечен, да го измененията по този начин, както ви се желае “.

Може да се употребява и танц. Клиентът въобще не е наложително да прави грациозни придвижвания – в арт-терапията за танц се счита даже навеждането на главата или повдигането на пръст. Целият нравствен опит, в това число и полученият насън, се отразява на телесно ниво. Арт-терапията разрешава на тялото да се прояви в дословен и алегоричен смисъл. Достатъчно е да си визиите, че в този момент сте в същия сън – и вашата поза, дишането ви и поклащанията ви ще издадат доста неща.

Трансформацията може да стане и на телесно равнище. Някои придвижвания можем да променим съзнателно, а други промени стават непринудено. Мъдрото човешко тяло като че ли единствено знае какво да прави – и би трябвало да се доверим на този развой. Ето и един образец от практиката на арт-терапевт.

34-годишната А. предлага да се работи над един сън. „ Аз седнал съм, виждам по какъв начин на открито вали, спокойна съм. Дъждът ме обгръща и приема “. По време на сеанса тя рисува облика на тази жива и приемаща вода и, изпитвайки провокираните от нея страсти, стартира да танцува и да пее – и сама се изненадва от гласа си. „ Значи можел да звучи толкоз свободно! Мога толкоз елементарно да показвам себе си! “, учудва се тя. За нея, нормално потисната от възприятие за позор и виновност, това е значима метафора – тя има личен глас! И това е първата крачка към това да бъде себе си, вместо да се ориентира непрекъснато по мнението на близките.

Два типичен метода

Двама титани, станали създатели на психоанализата – Фройд и Юнг - са имали друго отношение към сънищата и различия по този въпрос.

„ Бащата на психоанализата “ Зигмунд Фройд е наричал сънищата „ царски път към несъзнаваното “. Според него в тях се демонстрират изместените и потиснати стремежи – само че не в дословна форма, а в метафорична. И в случай че желаеме да разберем смисъла на съня си, би трябвало да дешифрираме облиците от него, да разберем какво „ означаемо “ се крие зад „ означаващото “. За задачата Фройд е предложил метода на свободните асоциации. Идеята е пациентът да измисли поредност от асоциации с първичния облик от сънищата си, до момента в който не стигне до мъчителна за него тематика.

Междувременно Карл Юнг е подлагал на критика този способ, смятайки, че тази верига от асоциации по този начин или другояче води до първичните връзки дете-родител. Защо въобще да проучваме сънищата, в случай че отговорът е явен авансово? Вместо това Юнг предложил метода на циркуларните асоциации, в който към еднакъв първичен облик се измисля цялостен „ облак “ от асоциации. При това той разграничавал облиците, подбудени от житейския подтекст на сънуващия, от тези, които се зараждат в груповото несъзнавано.

От тези две типичен концепции произлизат всички последвали методики за работа със сънищата.

Да го изживееш нескрито

Психодрамата се базира на трагична импровизация – и сънят би трябвало да дава отговор на общия? принцип. Психодрама-терапевтите работят с тези неща от описа на клиента, в които се усеща сила – или пък в противен случай, сила няма, макар че би трябвало да има, да вземем за пример, в случай че индивидът приказва безучастно за травматични събития.

Може да се работи с повтарящи се сънища, със сънища-сериали, със сънища, будещи мощни усеща. В групата сънят се разиграва като режисура, в която основното настоящо лице е сънуващият. За начало се прави фокусиране. Терапевтът оказва помощ на клиента да си обясни задачата на сеанса. Какво би желал? Да изследва съня, да го догледа, да го промени? Когато си показа ясно задачата си, се стартира работа по него.

В първата част се разиграва сцена на заспиване, когато клиентът като че ли влиза в съня си. Тогава може да му се зададе въпросът защо е мислил преди заспиване – и това може да даде насоки за идната режисура. Втората част е разиграването на съня, в което участниците в групата извършват заложените от протагониста функции на персонажи от съня. В психодрамата постоянно има и „ огледална позиция “, в която клиентът може да излезе, с цел да огледа протичащото се в профил.

В развой на работа терапевтът задава въпроси: „ И какво стана след това? Какво изпитваш в този момент? Какво искаш да кажеш? “, помагайки на протагониста освен да прегледа отначало сюжета, само че и да разбере какво се случва там и да се приближи до възприятията си. И за край идва третата част – сцената на пробуждане. Терапевтът споделя на клиента „ Ти се събуждаш, ти си сънувал сън, в който ти си… Какво е първото ти възприятие след пробуждане? Разбра ли защо е ставало дума в съня? “. Следва продан на усещания – участниците в групата описват какво са изпитали в своята роля или като фенове.

Виждайки съня от разнообразни гледни точки и от разнообразни функции, клиентът открива неподозирани преди неща. Благодарение на това стереоскопно виждане се извличат знаците от съня и се проумява смисълът му. Тогава се преодолява и паниката, обвързвана със съня. /woman.bg