УСПЕХ: Индийската мисия Чандраян-3 се отправи към Луната!
Снимка от днешното изстрелване. Photo credit: ISRO
Днес в 12:05 ч. българско време от космодрума Сатиш Дхаван беше извършено изстрелване на индийска ракета “LVM-3 ”. На борда на ракетата се намираше третата задача от серията “Чандраян ”, чиято съществена задача е една – кацане на Луната!
Индия има сериозен опит в проучването на естествения ни сателит, въпреки и сполучливото кацане към момента да се изплъзва на страната. Първата задача “Чандраян-1 ” бе изстреляна през 2008 година и тя бе орбитална, т.е. кръжеше към Луната, въпреки че извози със себе си дребна сонда на име “Муун Импакт Проуб ”. Сондата нямаше дарба да каца, тъй че тя просто се разруши в региона на кратера Шакълтън, а по време на спускането си изпращаше видеа и фотоси. Любопитен факт е, че на борда на “Чандраян-1 ” работеше и български уред на име “РАДОМ-7 ”, който измерваше равнищата на галактическа радиация от окололунна орбита.
Снимка на Луната, снимана през 2008 година по време на спускането на “Муун Импакт Проуб ”. Photo credit: ISRO
Втората задача “Чандраян-2 ” бе изстреляна през 2019 година и тя се състоеше от орбитален модул, спускаем отсек “Викрам ” и луноход “Прагиян ”. За страдание заради софтуерен бъг “Викрам ” не съумя да реши тъкмо дистанцията до лунната повърхнина по време на спускането и той се разруши. Иначе орбиталният отсек “Чандраян-2 ” продължава да работи към Луната и до ден сегашен. Той е оборудван с мощна камера, която може да снима даже и дребни обекти като намиращите се на повърхността скали. Мисията да вземем за пример към този момент съумя да снима останките от пилотираните експедиции на НАСА “Аполо ”:
Снимка на останките от лунния модул “Ийгъл ”, благодарение на който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се спуснаха на лунната повърхнина през 1969 година. Тази снимка бе снимана през 2021 година от индийската задача “Чандраян-2 ”. Photo credit: ISRO
Но кацането си остава огромната цел на индийската галактическа организация (ISRO). С това желание през днешния ден към Луната бе изстреляна тази най-нова задача “Чандраян-3 ”. Тя, за разлика от предходните две задачи, не разполага с никакъв непрекъснат орбитален отсек. Единствено за лимитираното време сред навлизането в орбита и кацането е очакван къс опит – ще би трябвало да се снемат спектралните характерности на Земята. Целта е да се види по какъв начин наподобяват спектрите на една планета, на която има живот (Земята е единствената такава, за която знаем). Данните биха могли да се сравнят с тези, които получаваме при проучването на извънслънчеви планети, да вземем за пример чрез телескопа “Джеймс Уеб ”, и по този начин да разберем дали те имат следи от живи организми.
Кацането на “Чандраян-3 ” е планувано авансово за 23-ти август. Ако то е сполучливо, Индия ще се трансформира едвам в четвъртата страна след Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Китай, спуснала задача на лунната повърхнина.
Задачата е “Чандраян-3 ” да се приземи в региона на Южния полюс на Луната – същото място, накъдето през август т.г. ще се насочи и задачата на Русия “Луна-25 ”. Това ще е първото съветско изстрелване към Луната след 1976 година (когато бе осъществена последната руска задача “Луна 24 ”). Така Индия и Русия са в конкуренция кой ще кацне пръв на Южния полюс.
НАСА също има сериозна изследователска стратегия – при започване на тази година в орбита към Луната проработи мощната американска камера “Шадоукам ”, инсталирана към изстреляната от СпейсЕкс южнокорейска задача “Данури ”. “Шадоукам ” е в положение да снима лунните местности посредством отразената светлина от близките скали или от Земята – т.е. на този стадий това е единствената технология, чрез която може да погледнем навътре в вечнозатъмнения кратер Шакълтън. А това е най-интересната околност на Южния лунен полюс, тъй като се смята, че там може да има находища от вода. Догодина към Шакълтън ще се насочи американският марсоход “Вайпър ”.
Снимка на кратера Аристарх, снимана от американската камера “Шадоукам ”. Photo credit: NASA
Очакванията са след кацането на “Чандраян-3 ” стационарният модул и луноходът да работят към две седмици. Специален уред, сходен на термометър, ще мери температурите на лунния грунд, чрез сеизмометър ще се търсят лунни трусове (лунотресения), а също по този начин на борда на спускаемия уред има и ретрорефлектор, възложен от НАСА. Този въздържан уред е подобен с огледалата, оставени на лунната повърхнина от астронавтите на “Аполо ” и които към момента се употребяват за прецизното премерване на дистанцията Земя-Луна.
Партньорството сред Индия и НАСА беше в допълнение подсигурено преди към месец, откакто индийците подписаха американското споразумение “Артемис ” за взаимно проучване на Луната и космоса.
Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Винаги можете да помогнете на създателя и уеб страницата, като изпратите подаяние – за повече информация тук!
Видеозапис от днешното изстрелване:
