Космическата 2019 година: цялостно обобщение
Снимка на лунохода “Юту 2 ”, снимана от китайската спускаема задача “Чанг’e 4 ”. Photo credit: CNSA/CLEP
Това е четвъртата публикация от обичайна поредност “празнични публикации ”, в които върша преглед на изминаващата година и обрисувам събитията, идни да се случат през идната година. В първата статия разгледахме топ 10 галактически задачи на десетилетието. Във втората очертахме научните и междупланетните събития, които би трябвало да станат факт през 2020-та. В третата публикация разгледахме какво ново се обрисува в региона на пилотираната космонавтика през 2020-та година. Ред е в този момент да създадем изцяло резюме на 2019-та година.
. През 2019-та година бяха извършени общо 102 орбитални изстрелвания. Така за втора поредна година, както и за повторно след 1990-та (годината преди разпадането на СССР), в международен мащаб има над 100 орбитални галактически полета.
Абсолютен водач в сателитните изстрелвания е Китай с общо 34 изстрелвания, само че страната означи 2 неуспеха. Съединени американски щати е на второ място с 27 изстрелвания, само че американците нямаха нито един неуспех тази година. Изненадващо руснаците, които са на трето място с 25 изстрелвания, също нямаха нито един неуспех (за финален път Русия означи безаварийна година през 2003-та). Европа и Индия имаха по шест орбитални полета, като всичките индийски бяха сполучливи, а един на европейците (на лекотоварната ракета “Вега ”) бе провален. Японците имаха единствено два старта през 2019-та – и двата сполучливи. 2019-та е трагична за космонавтиката на Иран, тъй като от две извършени ракетни изстрелвания, и двете завършиха с неуспех и също така при наземната подготовка на трета ракета настъпи детонация.
През 2019-та година Русия и Съединени американски щати бяха единствените страни, извели хора в космоса. Общо 12 души доближиха галактическото пространство – 9 на три съветски и 3 на един американски транспортен съд. Трите съветски галактически задачи бяха орбитални и с помощта на тях на МКС дойдоха следните астронавти и космонавти: Алексей Овчинин, Ник Хейг, Кристина Кук, Александър Скворцов, Лука Пармитано, Ендрю Морган, Олег Скрипочка, Джесика Меър и Хазааа ал-Мансури. Единственият пилотиран галактически полет на Съединени американски щати през 2019-та беше сбъднат чрез частния транспортен съд на Върджин Галактик “Юнити ”, като задачата бе суборбитална и на борда на кораба летяха астронавтите Дейв Маккей, Майк Масучи и Бет Моузес. Моузес се трансформира в първата жена-астронавт, летяла в космоса на частен галактически транспортен съд.
Три роботизирани задачи доближиха Луната – китайската “Чанг’e 4 ”, частната израелска “Берешийт ” и индийската “Чандраян 2 ”. В началото на 2019-та “Чанг’e 4 ” извърши първото в историята на човечеството кацане на противоположната страна на естествения ни сателит. През пролетта “Берешийт ” се трансформира в първата частна задача, достигнала орбитата на Луната – незабравим триумф за частното предприемачество. За страдание проблем с жироскопа провали кацането. Индийската задача “Чандраян 2 ” влезе сполучливо в орбита към Луната през август. Очаква се роботизираната станция да работи там най-малко няколко години. Но прикаченият към нея спускаем уред “Викрам ” не съумя да кацне.
Три кацания на метеорит бяха маркирани – всичките от японската задача “Хаябуса 2 ” и всичките върху метеорита Рюгу. По време на две от тях бяха събрани скални и почвени проби, които по-късно ще бъдат доставени на Земята и оценени в лаборатории. По време на третото кацане бе освободен астероидоходът “Минерва 2 ”, който се бе развалил авансово и можеше единствено да излъчва радиосигнал, без да изпраща данни от инструментите му. Но японските експерти съумяха да изпълнят нова задача посредством “Минерва 2 ” – да измерят гравитационното поле на Рюгу.
Американската задача “Паркър ” за проучване на Слънцето направи три сближения с него, а на 26-ти декември облетя Венера за промяна на орбитата. Всичко на борда продължава да работи обикновено.
Безспорният успех в междупланетната космонавтика за годината бе на Съединени американски щати и беше реализиран още в първия ден на 2019-та. Точно по този начин, на 1-ви януари американската междупланетна сонда “Ню Хърайзънс ” посети Арокот (известен до неотдавна като Ултима Туле). Това бе първото посещаване на небесно тяло, намиращо се оттатък орбитата на Плутон, от човешки уред.
Относно програмата на Международната галактическа станция – бяха осъществени цели 11 излизания в открития космос. Една от тези “космически разходки ” бе съветска, а 10 – американски. За пръв път след пенсионирането на галактическите совалки имахме толкоз доста излизания в открития космос, тъй като се наложи екипът да подмени остарели акумулатори на МКС, както и да ремонтира търсача на тъмна материя “Алфа Магнитен Спектрометър ”. Този спектрометър в никакъв случай не е бил предвиждан да бъде сервизиран в космоса, тъй че НАСА се приготвяше за “космическите разходки ” в продължение на няколко години. Агенцията счита, че степента на трудност на поправката съперничи на сложността на тогавашните поправки на галактическия телескоп “Хъбъл ”.
Освен първия полет на жена на борда на частен американски галактически транспортен съд през 2019-та, бяха маркирани още две достижения, касаещи дами. На 18-ти октомври в открития космос излязоха по едно и също време две астронавтки – Кристина Кук и Джесика Меър – това бе първата напълно женска “космическа разходка ”. А в събота, на 28-ми декември, Кристина Кук сложи връх за най-продължителната галактическа задача за жена-астронавт. Така Кук счупи върха на американката Пеги Уитсън от 288 дни.
През 2019-та година следните страни имаха за пръв път неестествен сателит: Етиопия, Непал, Шри Ланка, Руанда, Судан, Обединените арабски емирства.
Бяха извършени първите полети на няколко нови ракети – на два нови разновидността на индийската PSLV, на три частни китайски ракети за извеждане на микроспътници, както и на американската “Атлас 5 Н22 ”. Полетът на последната ракета бе доста значим и можем единствено да се радваме, че бе сполучлив. Това е пилотираната ракета “Атлас 5 ” без обтекател, с два твърдогоривни ракетни мотора и степен “Центавър ” с два американски ракетни мотора “RL10 ”. По време на нейната първа задача през декември сполучливо бе изведен в космоса кораба на Боинг “Старлайнър ”, който, както знаем, поради проблем с часовника не се скачи с МКС, само че все пак показва качествата са маневриране в галактически условия, след което се завърна на Земята.
