За гладните и жадните
снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Невярващите са най-нещастните хора на земята. Техният нравствен мир и сърдечното им успокоение са прогонени от неверието и гордостта.
Радостта, която вярващите намират в осъществяването на Божиите заповеди и удовлетворението, което произлиза от нравствения (моралния) живот, за невярващите е непознато чувство. По пътя на живота те са сами. Никой не ги води и никой не направлява техните стъпки, водещи към безконечна погибел. Увереността, която извира от вярата в Божия промисъл и която потушава житейските грижи, за тях е неразбираема мощ.
За огромно страдание множеството хора са безразлични към православната религия и сърцата им са окаменяли за Бог. Обхванати са от жалко безчувствие към религиозните въпроси и не се трогват, когато им се заприказва за Бога, добродетелите и царството небесно. Смятат, че най-важното в земния живот е удоволствието от живота и плътта. Интересуват се от всичко (образование, професионално одобряване, политически пристрастия, спорт, външен тип, благосъстояние, слава), само че не и за пътя на душата след гибелта. Когато започнеш да им приказваш за духовни поучения, отхвърлят да слушат, отбягват тази тематика, пренебрежително се усмихват или недоволстват. Защо? Защото, в случай че научат нещо, след това ще би трябвало да го приложат в живота си. Така тяхната съвест ще бъде уличена, а техният разпътен и изпълнен с грехове живот компрометиран. Именно по тази причина, не желаят и да чуят за духовни въпроси, тъй като не желаят да се трансформират. Оправдават се със своето неведение. Но никой от тях няма да се избави от наказванията за греховете си, заради неведение, потвърждавайки че е почтен. Незнанието се явява единствено предлог за оправдаване на тяхното проваляне и неразкаяност.
Такива хора са физически живи, само че духовно мъртви. Това са по този начин наречените живи мъртъвци. Те гладуват и жадуват за популярност, пари, приятност и власт.
В сърцата им бушуват ветровете на алчността и своенравието. Прелестите на добродетелта им са изцяло непознати. Удоволствията и заниманията, когато угаснат, оставят в техните сърца една особена мъка. Всичко, което до момента ги е привличало е изгубило за тях насладата. Насладата им носи засищане, а насищането – гадност. Погнусата им носи скука, а досадата – подтиснатост, като последната им предизвиква тъга, която ги вкарва в обезсърчение.
Всички наслаждения в света са преходни и единственото, което способстват, са апетит и жадност за още такива. Тези апетит и жадност са ненаситни, тъй като са подправени и неестествени. И макар задоволяването на всички техни потребности, живите мъртви усещат, че нещо не е наред, нещо им липсва. Това е възприятието за неосъществимото и неизпълнимото, което ги ужасява.
Колко е презрян живота на такива хора! Не знаят накъде да вървят, с цел да намерят благополучие, което да ги удовлетвори. Поради слепотата си, търсят да заситят своите апетит и жадност там, където не са – измежду греховните земни наслаждения и благосъстояния!
Такива хора, умрели преди гибелта си, не могат да чакат самодоволство, нито тук на тоя свят, нито зад гроба. Те градят живота си върху пясък.
Всяка по – мощна вълна може да унищожи построеното от тях. Ще се разсънят за истината едвам на смъртния си час. Тогава ще схванат че са бъркали, но…много късно!
В четвъртото самодоволство, Иисус Христос поучава, по какъв начин да се откри благополучие и задоволеност в живота. Това е потребността човек да усеща апетит и жадност не за тленното и материалното, а да гладува и жадува за истина.
„ Блажени гладните и жадните за истина, тъй като те ще се наситят ” (Мат. 5:6)
Според тълкувания на Св. Отци на църквата, под истина, би трябвало да се схваща не коя да е истина, а Божията истина.
Как да се откри тази истина, се вижда прелестно в думите на един изтъкнат светец:
„ Истината е Божието Слово, Евангелието; истината е Христос. Познанието на истината вкарва в душата Божията истина, която изгонва падналата и осквернена от прегрешението човешка правда; влизането в душата на Божествената истина свидетелства за Христовия мир. ( Св. Игнатий Брянчанинов)
Човек жадува да познае истината. Изучавайки Светото Евангелие и скритото в него Божествено обучение за спасението на душата, той ще доближи до истината Христова и ще открие Божията истина. Тази истина ще утоли неговия апетит по Бога и пиейки от извора на живата вода, ще има живот безконечен.
Сам Иисус Христос назовава Себе Си:
„ живият самун, слязъл от небето; който яде тоя самун, ще живее вовеки ”
( Йоан 6:51).
Той се назовава и „ жива вода ” ( Йоан 4:10), пиещите от която вовеки няма да ожаднеят:
„ а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; само че водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот безконечен “. ( Йоан 4:14).
Христос е самун и вода за всички гладуващи и жадуващи за Божия истина човешки души. Още в Стария Завет, цар Давид показва този блян на човешката душа за Бога, говорейки:
„ Както кошута жадува за водни потоци, така и душата ми, Боже, копнее за Тебе! Душата ми жадува за Бога силний, живий: по кое време ще дойда и ще се явя пред лицето Божие! ” (Псалом 41:2-3).
Той е гладувал за Бога и не е останал измамен в своите очаквания, а се е наситил, както самичък изповядва:
„ Aз пък ще виждам с истина на Твоето лице; по кое време се разсънвам, с Твоя облик ще се утолявам ” (Псалом 16:15).
Блажени са тези, които гладуват и жадуват за Бога и Неговата истина!
Правдата може да се изрази и по различен метод. Гладни и жадни за истина са и тези, които се стремят към благодетелен живот, само че не се считат за праведници, а признават себе си за неверни и отговорни пред Бога.
Стремящите към благодетелен живот са хората, които имат или се борят да постигнат добродетели. Съществуват два типа добродетел.
Първата е естествената добродетел. При нея положителните мисли и действия се преценяват с напътствията на човешкия разсъдък (който от време на време погрешно схваща условията на нравствения закон), с внушенията на човешката съвест (която бърка и се заблужда) и с напъните на волята (много слаба и немощна). Тези сили у индивида ( разсъдъка, съвестта, волята) са предразположени повече към зло, в сравнение с към положително, тъй като естественият закон се явява непълен началник за тях. Липсата на знание за Бога и предпочитание за осъществяване на Божията воля са спънка за подбудителство осъществяването на положително.
Естествената добродетел има своето достолепие пред Бога. Защото няма никакво съображение да се отнеме определението благодетелен от човек, който, непознавайки различен закон, с изключение на закона на разсъдъка и съвестта, ревниво се е трудил съгласно този закон за своето нравствено рационализиране.
Дали има смисъл от естествената добродетел се показва в посланието на източните патриарси „ За православната религия ”, със следните думи:
„ Доброто, което човек може да прави по природа, бивайки естествено, прави индивида единствено нравствен, а не нравствен, и то не спомага към избавление, въпреки то и да е зло, и не служи към наказание, тъй като положителното като положително не може да бъде причина за злото ”.
Втората добродетел е християнската, която по своето съвършенство има уверено предимство пред естествената.Основното в нея е устрема за вземане предвид на личните мисли и дейности с учението и образеца на Иисус Христос, при съдействието на Божията берекет. Тя стартира тогава, когато демонстрираме обич, състрадание, съчувствие към близък не поради естествени усеща, а поради Бога и осъществяване на Неговата воля.
Например, ние виждаме наш противник, изпаднал в неволя, надмогваме своята злост към него, оказваме му помощ, съчувствие и се принуждаваме да му кажем добра дума.
Християнска добродетел може да се види там, където се извършва казаното от Спасителя:
„ Аз пък ви споделям: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, положително правете на ония, които ви ненавиждат и молете се за ония, които ви наскърбяват и гонят “( Матея 5:44)
Най-силното оръжие в битката за добродетели е проучването на Свещеното Писание. То подкрепя за ликвидиране на мозъка от враждебни намерения, просветлява душата и усилва копнежа към Бога.
Християните в земния живот се борят със своите пристрастености. Отстраняване на пристрастеностите от душата е допустимо единствено с извършване на Божиите заповеди. Целта е да се излекува и поддържа болната душа, да се обнови и освети.
Но най – огромна изгода от спазването на заповедите е тази, че посредством тях се получават добродетели. Защото всяка пристрастеност бива унищожавана посредством съответна добродетел.
Основни добродетели са вярата, смирението и любовта. Други спасяващи душата са благостта, милосърдието, кротостта, мирът, търпението, въздържанието, послушанието, мълчанието, помненето на гибелта, проучването на Божието слово и срещи със свети хора.
За постигането на добродетели се желае нравствен труд. Човек би трябвало да погладува и пожадува, в случай че желае да угоди на Бога и да си избави душата.
„ Бог дава, само че в кошара не вкарва ”, споделя мъдрата национална сентенция.
Който не се труди за Бога, се труди за дявола. Грехът не е по-лесен за извършване от добродетелта. Само навикът да се бърка, го показва подобен.
Какво е по-трудно за човек: да се страда от скъперничество или да е удовлетворен от това, което Божият промисъл му е дал? Да се топи от безсилна злоба, завист и отплата или да се радва на добруването с другите? Да живее в раздори и вражди със съседи и близки или да има мир в сърцето и да обича всички?
Човек не става правоверен внезапно. Всяка добродетел се реализира малко по малко.
„ Добродетелта не е круша, че едновременно да я изядеш “!
(св. Серафим Саровски)
Чрез добродетелта се доближава Божията истина. Но венец на всяка една добродетел са положителните каузи. Те са основата и наличието на добродетелността. Човек, който не прави положителни каузи, не може да се смята за благодетелен. Много хора правят положителни каузи непринудено, само че добродетелните насочват целия си живот към правенето на положително.
Напредване в добродетели и осъществяването на положителни каузи се построява върху твърдостта на християнската религия, любовта към Бога и към близък, покаянието, смиреномъдрието и молитвата.
Нравственото рационализиране и асимилиране на праведността Христова е едно същинско нанагорнище по духовната стълба към небето. Така човешката душа от обиталище на прегрешението и пороците, посредством покаянието и постоянството в духовния живот, последователно става изпълнена с добродетели и посредством осъществяване на положителни каузи се уподобява на Бога.
Под истина, някои тълкуватели схващат и оправданието на неверните хора пред Бога посредством благодатта и посредством живата дейна религия в Изкупителя Иисус Христос.
Това опрощение посредством религия в Изкупителя изисква човек да се кае за греховете си и да извършва Божиите заповеди като потвърждава вярата си с каузи.
За доста християни, има едно неразбиране кое е по-важно за спасението – вярата или делата. Някои от тях считат, че вярата е задоволително опрощение и че самата религия очиства от греховността. Отговорът обаче е различен.
Вярата е значима, само че не коя да е религия, а православната.
Спасението на индивида е допустимо само посредством православната религия, положителните каузи и Божията берекет. Добрите каузи са евангелските заповеди, без осъществяването на които, както и без религия, никой не може да се избави. Божията берекет е тази, която спомага за съблюдаване на Божиите заповеди и осъществяване на положителни каузи.
„ За да бъде и вярата такава, каквато би трябвало, и делата да се правят съответно, ни е нужна благодатта на Светия Дух. Без нея освен да повярваме, само че и да помислим за положителното не можем. Но даже и да помислим, нямаме сили да осъществим това положително. Защото, както споделя Апостолът, да пожелаваме положителното можем, само че щом се стигне до дело, бягаме от него: „ тъй като предпочитание за положително има у мене, само че да го правя не намирам сили “ (Рим. 7:18 ) “ ( )
Вярата и положителните каузи се допълват взаимно и благодарение на Светия Дух способстват за спасението на душата
Необходимостта от положителни каузи, изключително ясно е изразена в Посланието на св. ап. Иаков, което доста от по този начин наречените „ християни “ (протестанти), го ненавиждат толкоз доста, че даже отхвърлят достоверността му:
„ Каква изгода, братя мои, в случай че някой споделя, че имал религия, а каузи няма? Може ли да го избави вярата? … Тъй и вярата, в случай че няма каузи, сама по себе си е мъртва. … Но искаш ли да схванеш, о суетни дребосъче, че вярата без каузи е мъртва. … Защото както тялото без дух е мъртво, така и вярата без каузи е мъртва. “ ().
Същото го удостоверява и св. ап. Павел:
„ Защото Негово създание сме ние, основани в Христа Иисуса за положителни каузи, що Бог е предназначил да вършим “ ().
В допълнение на Всеобщият Христов съд, Сам Господ декларира, че осъждането ще бъде не за други грехове, а за липса на положителни каузи като подбуда за всяко зло:
„ тъй като гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; пътешественик бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тюрма, и не Ме споходихте. “ (Мат. 25:42-43)
Останалите грехове са единствено вторични бедствия на душата, от неупражняване в положително. Добрите каузи не са немаловажни и не са нещо, което предстои на избор. Те са висш дълг на всеки християнин и тези, които не изпълнят заповедта на Спасителя, неизбежно ще бъдат осъдени, колкото и неприятно да звучи за някои. Едни получават наказването си незабавно, други – след време, а трети – на Страшния съд.
„ Но по твоята непримиримост и неразкаяно сърце си събираш яд за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, Който ще въздаде всекиму съгласно делата му: живот безконечен на ония, които с неизменност в положителни каузи търсят популярност, чест и безсмъртие; гняв и яд пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. “( Рим.2:5 -8 )
Господ не желае велики каузи и нечувани подвизи. Той е заречен и за чашата студена вода, подадена в Негово име, да не остави индивида без небесна премия.
„ Който напои едного от тия дребни единствено с чаша студена вода в име на възпитаник, истина ви споделям, няма да изгуби премията си “ ().
Затова и най-обикновените християни, могат да реализират избавление, като се трудят съгласно силите си.
Някога пристигнали при св. Иоан Лествичник миряни, които малко се грижели за спасението си. Като желали да извинят своята поквареност и немарливост, му рекли: „ Как можем ние да водим подвижнически живот при нашите дами и публични грижи, които ни оплитат като мрежи! ”
Св. Иоан им дал отговор: „ Вършете тия положителни каузи, които можете: никого не злословете, не крадете, никого не клеветете, пред никого не се превъзнасяйте, не хранете към никого ненавист; не се отклонявайте от църковните служби, бъдете състрадателни към бедните, не давайте никому мотив за сексапил, не се приближавайте към непозната жена и пазете съпружеската честност! Ако по този начин постъпвате, няма да бъдете надалеч от царството небесно. ”
Както се вижда от думите на светеца, всеки може с Божията помощ, дадена му в кръщението, да се въздържа от зло и да прави положително. А всяко положително дело, осъществено с чисти планове, колкото и малко да е то, има своята нравствена тежест и благотворни последствия.
Нашият Спасител желае да бъдем праведни, без значение от това, какви са другите хора към нас – положителни или неприятни. Следва, че правдата Божия е наш дълг, без значение от това, дали се ползва към нас. Дори и в случай че всички стартират да постъпват с нас незаслужено, отново сме длъжни да бъдем към тях положителни, обективни и откровени.
Животът – това е сянка и сън. Колкото повече, човек остарява, толкоз по-силно усеща нетрайността и суетността на земните неща. Сега има здраве, а на следващия ден го губи. Къде са родителите, дядовците и бабите? Всички те са признати в гроба, унищожени от червеите и тлението. Това чака и нас – гибел и тление!
Колко презрян е човек, забравяйки всичко това, ставайки плебей на своите пристрастености и грехове! Очаква щастието от врага на своето спасение – дявола, който и земния живот обезмисля и безконечната радост погубва! Единственото почтено и вярно държание за него е, час по-скоро да напусне сатаната и да се върне при Бога. Колкото и да е окаменяло човешкото сърце, то е призвано да се обърне към смирение.
Живите мъртъвци могат да възкръснат за Бога, в случай че преди да умрат телесно, оживеят духовно. Покаянието е допустимо за всеки, до момента в който трае този живот. Но пропусне ли се, всичко е изгубено. Защото след гибелта смирение няма.
Един духовник бил извикан при тежко болен човек да го изповяда и причасти. Болният бил прекарал живота си в неправди и беззакония. Много смъртни грехове тежали на съвестта му. Но той, умрелият духом, преди да почине телом, до смъртния си час, никак и не помислял за безконечната си орис зад гроба. Ала ето, в този момент се изправил пред грозното лице на гибелта бледен, с хлътнали очи, уплашен, обграден от демони, които чакали да сграбчен душата му, с цел да я завлекат в мястото на тъгите. Близките му, от страдание към него, повикали свещеника с вяра, че той ще му помогне. Болният обаче, който цялостен живот презирал духовниците, като видял свещеника, обърнал глава на другата страна. В душата му бушували най-противоречиви усеща. Старата ненавист към духовниците го терзаела. Страхът от неизбежната гибел го гнетял. Грозните видения на демоните го вцепенявали. Ужас сковал внезапно душата му. Той почувствал, че би трябвало да му се помогне, само че нямал сили ни да се моли, ни да се кае. Едва можал да издума единствено това: „ Не желая да умра!… Ох, пропилях живота си!… Късно е вече… Отивам в пъкъла! ” … И умрял обезверен.
Тази тъжна история се повтаря с доста християни, станали безразлични към вярата. Горко на умиращите без смирение! За такива хора, гибелта е в действителност едно тъжно ”горко ”. Това е дребна част от страданията, които ги чакат оттатък гроба. Грешникът е мъртъв. Неговите близки споделят „ умря си ”. Според тях най-накрая се е освободил от тъгите си. Ала отмора не чака умрелия в грехове. Душата му, влезнала в отвъдния свят, попада в ръцете на мъчители-демони. Изпратеният от Бога Ангел му препречва пътя за царството на насладата, където не може да влезе прегрешението и беззаконието.
Страшно е да почине човек в цялостна неразкаяност и озлобление към Бога.
На такива люде и заупокойните молебствия на Църквата не оказват помощ, с цел да бъдат избавени от пъкъла. Към неразкаяност води беззаконният метод на живот.
Който цялостен живот е привикнал с грехове, не може в един момент да отвикне от тях и да се издигне до добродетелта.
Чрез словата на богоносните отци, Църквата е дала отговори на всички въпроси, касаещи освен вярата, само че и всекидневния живот.
Повечето хора отхвърлят да ги узнаят, тъй като не им са комфортни. И в случай че инцидентно научат позицията на Църквата по даден въпрос и не им допадне, я назовават консервативна в опит да амнистират прегрешението си и да се самоизтъкнат като почтени и вярно мислещи.
Мнозинството християни не гледат съществено на православната религия и съществува доста незнание, обвързвано с съществени въпроси за нея.
Това незнание е безпричинно и демонстрира, че се омаловажава Бога, Който дава на всеки опция да Го познае.
Хората обаче не имат вяра и Го отхвърлят. Ако не имат вяра, тяхно право е, само че не е добре да употребяват Христовото име, по метод, по който те желаят и когато изискат. А когато споделят, че имат вяра, би трябвало да се научат в Кого имат вяра. А това става като седнат и изучат Божието слово. Вместо това, нашите съвременници избират да знаят всичко за всеки. От обичания футболен тим до живота на известни артисти и артисти. Стоят с часове в интернет, четат злословия и гледат безсъдържателни видеа. Пълнят мозъка си с всевъзможни ненужни неща, които са освен непотребни, само че и в доста случаи нечистоплътни. Четат всякаква литература, само че нито един път не вземат в ръце Свещеното Писание. Казват, че нямат време за проучването му, само че имат време за спектакъл, кино и други занимания.
Изследването на Божествените Писания е обвързване освен на свещениците и монасите, само че и на всеки набожен, който държи да се назовава „ православен християнин ”.
Всички тези комплицирани души не схващат, че флиртуват с безконечната крах. Защото до момента в който се отнасят съществено към всички въпроси на живота, към вярата се отнасят доста незадълбочено. Имат време и благоприятни условия да научат за Истината, само че нямат воля. И нямат воля, тъй като им харесва прегрешението, обичат го. Нямат воля, тъй като избират това, което вършат всички и се опасяват да не ги осмеят и принизят. Незнаят, че няма по-голяма наслада от това, да те одумват поради вярата и делата към Бог.
Ти дребосъче! Престани да се преструваш, че не знаеш. Много добре знаеш какво би трябвало да направиш. На първо място би трябвало да се покаеш и обърнеш към Бога. Нужно е да намериш сили и да оставиш греховете. Започни битка със своите страсти и неприятни пристрастености. Това е нужно да го направиш в този момент, а не след това. Защото това „ след това ” може и да не го доживееш и горко ти тогава.
Затова, в този момент, до момента в който е време, презри настоящето, тъй като никой не може да получи нетленното, в случай че не счете за излишно тленното, нито да придобие безконечното, в случай че се е прилепил към краткотрайното.
Поставиш ли начало на покаянието, посредством него ще нахлуят в теб духовни витални сили и сърцето ти ще се стопли отново за Бога. Съвестта ти ще се пробуди и ще започнеш да усещаш апетит и жадност за избавление. Тези апетит и жадност са очевиден знак, че се връщаш от гибел към живот. Гладът и жаждата ще те научат какво да правиш по-нататък, с цел да бъдеш жив.
Искаш ли да узнаеш истината за себе си, дали си жив духом или си близо до духовна гибел, би трябвало да схванеш има ли в теб апетит и жадност за Божията истина. Тогава вземи думите на Божественото Писание и ги постави пред своята душа като огледало. Започни да сравняваш себе си с тях и незабавно ще познаеш какво представляваш в реалност.
Ако вярваш в Бога и се вълнуваш за спасението на душата си, в случай че искаш да имаш чиста съвест пред Бога и пред хората, в случай че се трогваш от хубавото и възвишеното, в случай че се умиляваш от подвизите на светците, в случай че желаеш да се поучаваш от техния образец – популярност Богу! – жив си духом.
Гладът и жаждата за Божията истина са гаранция за здравето и живота на твоята душа.
Но в случай че не вярваш в Бога и не се сепваш от истината за спасението на душата си, в случай че не усещаш никакъв апетит и жадност за добродетели, положителни каузи и не чуваш гласа на съвестта си, в случай че се ожесточаваш, когато ти припомнят за твоите духовни и религиозни отговорности, тогава си на прага на духовната крах!
Това неусещане на никакъв апетит и жадност за Божията истина е най-ужасният симптом за духовната ти гибел, която ще те заведе в пъкъла.
В последната глава на Откровение, Господ приказва:
„ Неправедният дано прави още неправда; нечистият дано се още скверни; праведният дано прави още истина, а светият дано се още осветява. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, с цел да въздам всекиму съгласно делата му ” (Откровение 22:11-12).
Ще пристигна неизбежно оня час, когато Бог ще отсъди заслужено, кому каква орис да се даде във вечността. Горко тогава на преситените от греховни измами на живота себеугодници!
Блажени тогава на гладните и жадните за Божията истина, за какво те ще се наситят.
Автор: Богослов. Д. Добрев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Невярващите са най-нещастните хора на земята. Техният нравствен мир и сърдечното им успокоение са прогонени от неверието и гордостта.
Радостта, която вярващите намират в осъществяването на Божиите заповеди и удовлетворението, което произлиза от нравствения (моралния) живот, за невярващите е непознато чувство. По пътя на живота те са сами. Никой не ги води и никой не направлява техните стъпки, водещи към безконечна погибел. Увереността, която извира от вярата в Божия промисъл и която потушава житейските грижи, за тях е неразбираема мощ.
За огромно страдание множеството хора са безразлични към православната религия и сърцата им са окаменяли за Бог. Обхванати са от жалко безчувствие към религиозните въпроси и не се трогват, когато им се заприказва за Бога, добродетелите и царството небесно. Смятат, че най-важното в земния живот е удоволствието от живота и плътта. Интересуват се от всичко (образование, професионално одобряване, политически пристрастия, спорт, външен тип, благосъстояние, слава), само че не и за пътя на душата след гибелта. Когато започнеш да им приказваш за духовни поучения, отхвърлят да слушат, отбягват тази тематика, пренебрежително се усмихват или недоволстват. Защо? Защото, в случай че научат нещо, след това ще би трябвало да го приложат в живота си. Така тяхната съвест ще бъде уличена, а техният разпътен и изпълнен с грехове живот компрометиран. Именно по тази причина, не желаят и да чуят за духовни въпроси, тъй като не желаят да се трансформират. Оправдават се със своето неведение. Но никой от тях няма да се избави от наказванията за греховете си, заради неведение, потвърждавайки че е почтен. Незнанието се явява единствено предлог за оправдаване на тяхното проваляне и неразкаяност.
Такива хора са физически живи, само че духовно мъртви. Това са по този начин наречените живи мъртъвци. Те гладуват и жадуват за популярност, пари, приятност и власт.
В сърцата им бушуват ветровете на алчността и своенравието. Прелестите на добродетелта им са изцяло непознати. Удоволствията и заниманията, когато угаснат, оставят в техните сърца една особена мъка. Всичко, което до момента ги е привличало е изгубило за тях насладата. Насладата им носи засищане, а насищането – гадност. Погнусата им носи скука, а досадата – подтиснатост, като последната им предизвиква тъга, която ги вкарва в обезсърчение.
Всички наслаждения в света са преходни и единственото, което способстват, са апетит и жадност за още такива. Тези апетит и жадност са ненаситни, тъй като са подправени и неестествени. И макар задоволяването на всички техни потребности, живите мъртви усещат, че нещо не е наред, нещо им липсва. Това е възприятието за неосъществимото и неизпълнимото, което ги ужасява.
Колко е презрян живота на такива хора! Не знаят накъде да вървят, с цел да намерят благополучие, което да ги удовлетвори. Поради слепотата си, търсят да заситят своите апетит и жадност там, където не са – измежду греховните земни наслаждения и благосъстояния!
Такива хора, умрели преди гибелта си, не могат да чакат самодоволство, нито тук на тоя свят, нито зад гроба. Те градят живота си върху пясък.
Всяка по – мощна вълна може да унищожи построеното от тях. Ще се разсънят за истината едвам на смъртния си час. Тогава ще схванат че са бъркали, но…много късно!
В четвъртото самодоволство, Иисус Христос поучава, по какъв начин да се откри благополучие и задоволеност в живота. Това е потребността човек да усеща апетит и жадност не за тленното и материалното, а да гладува и жадува за истина.
„ Блажени гладните и жадните за истина, тъй като те ще се наситят ” (Мат. 5:6)
Според тълкувания на Св. Отци на църквата, под истина, би трябвало да се схваща не коя да е истина, а Божията истина.
Как да се откри тази истина, се вижда прелестно в думите на един изтъкнат светец:
„ Истината е Божието Слово, Евангелието; истината е Христос. Познанието на истината вкарва в душата Божията истина, която изгонва падналата и осквернена от прегрешението човешка правда; влизането в душата на Божествената истина свидетелства за Христовия мир. ( Св. Игнатий Брянчанинов)
Човек жадува да познае истината. Изучавайки Светото Евангелие и скритото в него Божествено обучение за спасението на душата, той ще доближи до истината Христова и ще открие Божията истина. Тази истина ще утоли неговия апетит по Бога и пиейки от извора на живата вода, ще има живот безконечен.
Сам Иисус Христос назовава Себе Си:
„ живият самун, слязъл от небето; който яде тоя самун, ще живее вовеки ”
( Йоан 6:51).
Той се назовава и „ жива вода ” ( Йоан 4:10), пиещите от която вовеки няма да ожаднеят:
„ а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; само че водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот безконечен “. ( Йоан 4:14).
Христос е самун и вода за всички гладуващи и жадуващи за Божия истина човешки души. Още в Стария Завет, цар Давид показва този блян на човешката душа за Бога, говорейки:
„ Както кошута жадува за водни потоци, така и душата ми, Боже, копнее за Тебе! Душата ми жадува за Бога силний, живий: по кое време ще дойда и ще се явя пред лицето Божие! ” (Псалом 41:2-3).
Той е гладувал за Бога и не е останал измамен в своите очаквания, а се е наситил, както самичък изповядва:
„ Aз пък ще виждам с истина на Твоето лице; по кое време се разсънвам, с Твоя облик ще се утолявам ” (Псалом 16:15).
Блажени са тези, които гладуват и жадуват за Бога и Неговата истина!
Правдата може да се изрази и по различен метод. Гладни и жадни за истина са и тези, които се стремят към благодетелен живот, само че не се считат за праведници, а признават себе си за неверни и отговорни пред Бога.
Стремящите към благодетелен живот са хората, които имат или се борят да постигнат добродетели. Съществуват два типа добродетел.
Първата е естествената добродетел. При нея положителните мисли и действия се преценяват с напътствията на човешкия разсъдък (който от време на време погрешно схваща условията на нравствения закон), с внушенията на човешката съвест (която бърка и се заблужда) и с напъните на волята (много слаба и немощна). Тези сили у индивида ( разсъдъка, съвестта, волята) са предразположени повече към зло, в сравнение с към положително, тъй като естественият закон се явява непълен началник за тях. Липсата на знание за Бога и предпочитание за осъществяване на Божията воля са спънка за подбудителство осъществяването на положително.
Естествената добродетел има своето достолепие пред Бога. Защото няма никакво съображение да се отнеме определението благодетелен от човек, който, непознавайки различен закон, с изключение на закона на разсъдъка и съвестта, ревниво се е трудил съгласно този закон за своето нравствено рационализиране.
Дали има смисъл от естествената добродетел се показва в посланието на източните патриарси „ За православната религия ”, със следните думи:
„ Доброто, което човек може да прави по природа, бивайки естествено, прави индивида единствено нравствен, а не нравствен, и то не спомага към избавление, въпреки то и да е зло, и не служи към наказание, тъй като положителното като положително не може да бъде причина за злото ”.
Втората добродетел е християнската, която по своето съвършенство има уверено предимство пред естествената.Основното в нея е устрема за вземане предвид на личните мисли и дейности с учението и образеца на Иисус Христос, при съдействието на Божията берекет. Тя стартира тогава, когато демонстрираме обич, състрадание, съчувствие към близък не поради естествени усеща, а поради Бога и осъществяване на Неговата воля.
Например, ние виждаме наш противник, изпаднал в неволя, надмогваме своята злост към него, оказваме му помощ, съчувствие и се принуждаваме да му кажем добра дума.
Християнска добродетел може да се види там, където се извършва казаното от Спасителя:
„ Аз пък ви споделям: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, положително правете на ония, които ви ненавиждат и молете се за ония, които ви наскърбяват и гонят “( Матея 5:44)
Най-силното оръжие в битката за добродетели е проучването на Свещеното Писание. То подкрепя за ликвидиране на мозъка от враждебни намерения, просветлява душата и усилва копнежа към Бога.
Християните в земния живот се борят със своите пристрастености. Отстраняване на пристрастеностите от душата е допустимо единствено с извършване на Божиите заповеди. Целта е да се излекува и поддържа болната душа, да се обнови и освети.
Но най – огромна изгода от спазването на заповедите е тази, че посредством тях се получават добродетели. Защото всяка пристрастеност бива унищожавана посредством съответна добродетел.
Основни добродетели са вярата, смирението и любовта. Други спасяващи душата са благостта, милосърдието, кротостта, мирът, търпението, въздържанието, послушанието, мълчанието, помненето на гибелта, проучването на Божието слово и срещи със свети хора.
За постигането на добродетели се желае нравствен труд. Човек би трябвало да погладува и пожадува, в случай че желае да угоди на Бога и да си избави душата.
„ Бог дава, само че в кошара не вкарва ”, споделя мъдрата национална сентенция.
Който не се труди за Бога, се труди за дявола. Грехът не е по-лесен за извършване от добродетелта. Само навикът да се бърка, го показва подобен.
Какво е по-трудно за човек: да се страда от скъперничество или да е удовлетворен от това, което Божият промисъл му е дал? Да се топи от безсилна злоба, завист и отплата или да се радва на добруването с другите? Да живее в раздори и вражди със съседи и близки или да има мир в сърцето и да обича всички?
Човек не става правоверен внезапно. Всяка добродетел се реализира малко по малко.
„ Добродетелта не е круша, че едновременно да я изядеш “!
(св. Серафим Саровски)
Чрез добродетелта се доближава Божията истина. Но венец на всяка една добродетел са положителните каузи. Те са основата и наличието на добродетелността. Човек, който не прави положителни каузи, не може да се смята за благодетелен. Много хора правят положителни каузи непринудено, само че добродетелните насочват целия си живот към правенето на положително.
Напредване в добродетели и осъществяването на положителни каузи се построява върху твърдостта на християнската религия, любовта към Бога и към близък, покаянието, смиреномъдрието и молитвата.
Нравственото рационализиране и асимилиране на праведността Христова е едно същинско нанагорнище по духовната стълба към небето. Така човешката душа от обиталище на прегрешението и пороците, посредством покаянието и постоянството в духовния живот, последователно става изпълнена с добродетели и посредством осъществяване на положителни каузи се уподобява на Бога.
Под истина, някои тълкуватели схващат и оправданието на неверните хора пред Бога посредством благодатта и посредством живата дейна религия в Изкупителя Иисус Христос.
Това опрощение посредством религия в Изкупителя изисква човек да се кае за греховете си и да извършва Божиите заповеди като потвърждава вярата си с каузи.
За доста християни, има едно неразбиране кое е по-важно за спасението – вярата или делата. Някои от тях считат, че вярата е задоволително опрощение и че самата религия очиства от греховността. Отговорът обаче е различен.
Вярата е значима, само че не коя да е религия, а православната.
Спасението на индивида е допустимо само посредством православната религия, положителните каузи и Божията берекет. Добрите каузи са евангелските заповеди, без осъществяването на които, както и без религия, никой не може да се избави. Божията берекет е тази, която спомага за съблюдаване на Божиите заповеди и осъществяване на положителни каузи.
„ За да бъде и вярата такава, каквато би трябвало, и делата да се правят съответно, ни е нужна благодатта на Светия Дух. Без нея освен да повярваме, само че и да помислим за положителното не можем. Но даже и да помислим, нямаме сили да осъществим това положително. Защото, както споделя Апостолът, да пожелаваме положителното можем, само че щом се стигне до дело, бягаме от него: „ тъй като предпочитание за положително има у мене, само че да го правя не намирам сили “ (Рим. 7:18 ) “ ( )
Вярата и положителните каузи се допълват взаимно и благодарение на Светия Дух способстват за спасението на душата
Необходимостта от положителни каузи, изключително ясно е изразена в Посланието на св. ап. Иаков, което доста от по този начин наречените „ християни “ (протестанти), го ненавиждат толкоз доста, че даже отхвърлят достоверността му:
„ Каква изгода, братя мои, в случай че някой споделя, че имал религия, а каузи няма? Може ли да го избави вярата? … Тъй и вярата, в случай че няма каузи, сама по себе си е мъртва. … Но искаш ли да схванеш, о суетни дребосъче, че вярата без каузи е мъртва. … Защото както тялото без дух е мъртво, така и вярата без каузи е мъртва. “ ().
Същото го удостоверява и св. ап. Павел:
„ Защото Негово създание сме ние, основани в Христа Иисуса за положителни каузи, що Бог е предназначил да вършим “ ().
В допълнение на Всеобщият Христов съд, Сам Господ декларира, че осъждането ще бъде не за други грехове, а за липса на положителни каузи като подбуда за всяко зло:
„ тъй като гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; пътешественик бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тюрма, и не Ме споходихте. “ (Мат. 25:42-43)
Останалите грехове са единствено вторични бедствия на душата, от неупражняване в положително. Добрите каузи не са немаловажни и не са нещо, което предстои на избор. Те са висш дълг на всеки християнин и тези, които не изпълнят заповедта на Спасителя, неизбежно ще бъдат осъдени, колкото и неприятно да звучи за някои. Едни получават наказването си незабавно, други – след време, а трети – на Страшния съд.
„ Но по твоята непримиримост и неразкаяно сърце си събираш яд за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, Който ще въздаде всекиму съгласно делата му: живот безконечен на ония, които с неизменност в положителни каузи търсят популярност, чест и безсмъртие; гняв и яд пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. “( Рим.2:5 -8 )
Господ не желае велики каузи и нечувани подвизи. Той е заречен и за чашата студена вода, подадена в Негово име, да не остави индивида без небесна премия.
„ Който напои едного от тия дребни единствено с чаша студена вода в име на възпитаник, истина ви споделям, няма да изгуби премията си “ ().
Затова и най-обикновените християни, могат да реализират избавление, като се трудят съгласно силите си.
Някога пристигнали при св. Иоан Лествичник миряни, които малко се грижели за спасението си. Като желали да извинят своята поквареност и немарливост, му рекли: „ Как можем ние да водим подвижнически живот при нашите дами и публични грижи, които ни оплитат като мрежи! ”
Св. Иоан им дал отговор: „ Вършете тия положителни каузи, които можете: никого не злословете, не крадете, никого не клеветете, пред никого не се превъзнасяйте, не хранете към никого ненавист; не се отклонявайте от църковните служби, бъдете състрадателни към бедните, не давайте никому мотив за сексапил, не се приближавайте към непозната жена и пазете съпружеската честност! Ако по този начин постъпвате, няма да бъдете надалеч от царството небесно. ”
Както се вижда от думите на светеца, всеки може с Божията помощ, дадена му в кръщението, да се въздържа от зло и да прави положително. А всяко положително дело, осъществено с чисти планове, колкото и малко да е то, има своята нравствена тежест и благотворни последствия.
Нашият Спасител желае да бъдем праведни, без значение от това, какви са другите хора към нас – положителни или неприятни. Следва, че правдата Божия е наш дълг, без значение от това, дали се ползва към нас. Дори и в случай че всички стартират да постъпват с нас незаслужено, отново сме длъжни да бъдем към тях положителни, обективни и откровени.
Животът – това е сянка и сън. Колкото повече, човек остарява, толкоз по-силно усеща нетрайността и суетността на земните неща. Сега има здраве, а на следващия ден го губи. Къде са родителите, дядовците и бабите? Всички те са признати в гроба, унищожени от червеите и тлението. Това чака и нас – гибел и тление!
Колко презрян е човек, забравяйки всичко това, ставайки плебей на своите пристрастености и грехове! Очаква щастието от врага на своето спасение – дявола, който и земния живот обезмисля и безконечната радост погубва! Единственото почтено и вярно държание за него е, час по-скоро да напусне сатаната и да се върне при Бога. Колкото и да е окаменяло човешкото сърце, то е призвано да се обърне към смирение.
Живите мъртъвци могат да възкръснат за Бога, в случай че преди да умрат телесно, оживеят духовно. Покаянието е допустимо за всеки, до момента в който трае този живот. Но пропусне ли се, всичко е изгубено. Защото след гибелта смирение няма.
Един духовник бил извикан при тежко болен човек да го изповяда и причасти. Болният бил прекарал живота си в неправди и беззакония. Много смъртни грехове тежали на съвестта му. Но той, умрелият духом, преди да почине телом, до смъртния си час, никак и не помислял за безконечната си орис зад гроба. Ала ето, в този момент се изправил пред грозното лице на гибелта бледен, с хлътнали очи, уплашен, обграден от демони, които чакали да сграбчен душата му, с цел да я завлекат в мястото на тъгите. Близките му, от страдание към него, повикали свещеника с вяра, че той ще му помогне. Болният обаче, който цялостен живот презирал духовниците, като видял свещеника, обърнал глава на другата страна. В душата му бушували най-противоречиви усеща. Старата ненавист към духовниците го терзаела. Страхът от неизбежната гибел го гнетял. Грозните видения на демоните го вцепенявали. Ужас сковал внезапно душата му. Той почувствал, че би трябвало да му се помогне, само че нямал сили ни да се моли, ни да се кае. Едва можал да издума единствено това: „ Не желая да умра!… Ох, пропилях живота си!… Късно е вече… Отивам в пъкъла! ” … И умрял обезверен.
Тази тъжна история се повтаря с доста християни, станали безразлични към вярата. Горко на умиращите без смирение! За такива хора, гибелта е в действителност едно тъжно ”горко ”. Това е дребна част от страданията, които ги чакат оттатък гроба. Грешникът е мъртъв. Неговите близки споделят „ умря си ”. Според тях най-накрая се е освободил от тъгите си. Ала отмора не чака умрелия в грехове. Душата му, влезнала в отвъдния свят, попада в ръцете на мъчители-демони. Изпратеният от Бога Ангел му препречва пътя за царството на насладата, където не може да влезе прегрешението и беззаконието.
Страшно е да почине човек в цялостна неразкаяност и озлобление към Бога.
На такива люде и заупокойните молебствия на Църквата не оказват помощ, с цел да бъдат избавени от пъкъла. Към неразкаяност води беззаконният метод на живот.
Който цялостен живот е привикнал с грехове, не може в един момент да отвикне от тях и да се издигне до добродетелта.
Чрез словата на богоносните отци, Църквата е дала отговори на всички въпроси, касаещи освен вярата, само че и всекидневния живот.
Повечето хора отхвърлят да ги узнаят, тъй като не им са комфортни. И в случай че инцидентно научат позицията на Църквата по даден въпрос и не им допадне, я назовават консервативна в опит да амнистират прегрешението си и да се самоизтъкнат като почтени и вярно мислещи.
Мнозинството християни не гледат съществено на православната религия и съществува доста незнание, обвързвано с съществени въпроси за нея.
Това незнание е безпричинно и демонстрира, че се омаловажава Бога, Който дава на всеки опция да Го познае.
Хората обаче не имат вяра и Го отхвърлят. Ако не имат вяра, тяхно право е, само че не е добре да употребяват Христовото име, по метод, по който те желаят и когато изискат. А когато споделят, че имат вяра, би трябвало да се научат в Кого имат вяра. А това става като седнат и изучат Божието слово. Вместо това, нашите съвременници избират да знаят всичко за всеки. От обичания футболен тим до живота на известни артисти и артисти. Стоят с часове в интернет, четат злословия и гледат безсъдържателни видеа. Пълнят мозъка си с всевъзможни ненужни неща, които са освен непотребни, само че и в доста случаи нечистоплътни. Четат всякаква литература, само че нито един път не вземат в ръце Свещеното Писание. Казват, че нямат време за проучването му, само че имат време за спектакъл, кино и други занимания.
Изследването на Божествените Писания е обвързване освен на свещениците и монасите, само че и на всеки набожен, който държи да се назовава „ православен християнин ”.
Всички тези комплицирани души не схващат, че флиртуват с безконечната крах. Защото до момента в който се отнасят съществено към всички въпроси на живота, към вярата се отнасят доста незадълбочено. Имат време и благоприятни условия да научат за Истината, само че нямат воля. И нямат воля, тъй като им харесва прегрешението, обичат го. Нямат воля, тъй като избират това, което вършат всички и се опасяват да не ги осмеят и принизят. Незнаят, че няма по-голяма наслада от това, да те одумват поради вярата и делата към Бог.
Ти дребосъче! Престани да се преструваш, че не знаеш. Много добре знаеш какво би трябвало да направиш. На първо място би трябвало да се покаеш и обърнеш към Бога. Нужно е да намериш сили и да оставиш греховете. Започни битка със своите страсти и неприятни пристрастености. Това е нужно да го направиш в този момент, а не след това. Защото това „ след това ” може и да не го доживееш и горко ти тогава.
Затова, в този момент, до момента в който е време, презри настоящето, тъй като никой не може да получи нетленното, в случай че не счете за излишно тленното, нито да придобие безконечното, в случай че се е прилепил към краткотрайното.
Поставиш ли начало на покаянието, посредством него ще нахлуят в теб духовни витални сили и сърцето ти ще се стопли отново за Бога. Съвестта ти ще се пробуди и ще започнеш да усещаш апетит и жадност за избавление. Тези апетит и жадност са очевиден знак, че се връщаш от гибел към живот. Гладът и жаждата ще те научат какво да правиш по-нататък, с цел да бъдеш жив.
Искаш ли да узнаеш истината за себе си, дали си жив духом или си близо до духовна гибел, би трябвало да схванеш има ли в теб апетит и жадност за Божията истина. Тогава вземи думите на Божественото Писание и ги постави пред своята душа като огледало. Започни да сравняваш себе си с тях и незабавно ще познаеш какво представляваш в реалност.
Ако вярваш в Бога и се вълнуваш за спасението на душата си, в случай че искаш да имаш чиста съвест пред Бога и пред хората, в случай че се трогваш от хубавото и възвишеното, в случай че се умиляваш от подвизите на светците, в случай че желаеш да се поучаваш от техния образец – популярност Богу! – жив си духом.
Гладът и жаждата за Божията истина са гаранция за здравето и живота на твоята душа.
Но в случай че не вярваш в Бога и не се сепваш от истината за спасението на душата си, в случай че не усещаш никакъв апетит и жадност за добродетели, положителни каузи и не чуваш гласа на съвестта си, в случай че се ожесточаваш, когато ти припомнят за твоите духовни и религиозни отговорности, тогава си на прага на духовната крах!
Това неусещане на никакъв апетит и жадност за Божията истина е най-ужасният симптом за духовната ти гибел, която ще те заведе в пъкъла.
В последната глава на Откровение, Господ приказва:
„ Неправедният дано прави още неправда; нечистият дано се още скверни; праведният дано прави още истина, а светият дано се още осветява. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, с цел да въздам всекиму съгласно делата му ” (Откровение 22:11-12).
Ще пристигна неизбежно оня час, когато Бог ще отсъди заслужено, кому каква орис да се даде във вечността. Горко тогава на преситените от греховни измами на живота себеугодници!
Блажени тогава на гладните и жадните за Божията истина, за какво те ще се наситят.
Автор: Богослов. Д. Добрев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ