Средното потребление на текстил в Европа е 14.5 кг на жител и само 5 % от тях се рециклират
Снимка: iStock by Getty Images
Пет пъти тежестта на Националния замък на културата - над 100 хиляди тона - толкоз текстил изхвърляме годишно единствено в България. Едва 2% от тях се рециклират. А в действителност сред 50 и 70% от събраните облекла и другите текстилни артикули в Европа са годни за приложимост.
Ако България успее да извърши евродирективата в период, през 2023 година на територията на страната би трябвало да има 2 933 контейнера.
В момента у нас системата за разделно събиране на текстил работи напълно на непринуден принцип. Има разнообразни асоциации за разделно събиране и оползотворяване на текстилни боклуци, които си сътрудничат с общините. В България към този момент има и компании, които оферират взимане на непотребния текстил от вкъщи, с цел да ви спестят търсенето и ходенето до контейнерите. Все още се разчита на положителната воля на жителите и тяхната екологична просвета. Но в скоро време ще бъде наложително за всички.
Организациите по оползотворяване са израз на разширената отговорност на производителя, която се вкарва като наложителна за текстила и обувките за страните - членки в проверката на Рамковата инструкция на боклуци. В България организация по оползотворяване към момента няма, за разлика от доста други европейски страни. А тя е нужна не просто поради законовите условия, а и тъй като ще способства за конкурентоспособна европейска рециклираща промишленост, позволяваща кръговата стопанска система и запазвайки ресурсите за бъдещите генерации.
Към момента наложителни групови системи за разделно събиране на текстил, като форма на разширена отговорност на производителя, има във Франция, Нидерландия и Унгария. Доброволно основаване на така наречен организации по оползотворяване има в Белгия. В развой на подготовка за основаване на законодателство за разширена отговорност на производителя, т.е. на организации по оползотворяване, са Швеция, Литва, Латвия, Германия, Италия, Словакия.
Фешън промишлеността и ограничения за понижаване на въздействието на бързата мода
Снимка: iStock by Getty Images
Различни европейски страни са осъществили разнообразни начинания за поощряване на разделното събиране на текстил. Тези начинания постоянно включват основаване на събирателни пунктове, акции за повишение на осведомеността и съдействие с общините и бизнеса.
Поставянето на контейнери за събиране на текстил в публични пространства, жилищни и търговски зони е нормална процедура. Нарастващото осъзнаване на въздействието на бързата мода върху околната среда стартира да кара потребителите да премислят навиците си за извършване на покупки. Мнозина избират варианти втора ръка като устойчива и етична опция на непрекъснатото пазаруване на нови облекла.
Необходими са спомагателни ограничения от страните за въвеждане на цели за подготовка за повторна приложимост и преработване. Само по този начин може да се приложи йерархията за ръководство на отпадъците и отпадъчният текстил да се върне назад в стопанската система.
Ако времето на носенето на една дреха се удвои, излъчванията на парникови газове ще намалеят с почти 44%, спрямо производството на нова дреха.
Франция е най-напредналата в това отношение страна. Там от над 10 години се ползва моделът на разширената отговорност на производителя и е доближат висок % на оползотворяване - над 50% от пуснатите на пазара нови облекла се събират и оползотворяват назад. Това е един от най-високите дялове за цяла Европа, скандинавските страни също имат висок % на събираемост и оползотворяемост.
Експерти оферират да се намерения за въвеждане на отговорност на производителя, която да сложи началото на качествено разделно събиране, с съответни ограничения за подготовка за повторна приложимост и преработването им по образеца на френското държавно управление, което към този момент години ползва сполучливо този модел и за текстил и за обувки.
Новото европейско законодателство планува въвеждането на продуктова такса за текстилни произведения, която се заплаща от пускащия изделието на пазара. Предстои да се види по кое време и по какъв начин ще се вкара този механизъм и у нас.
Пет пъти тежестта на Националния замък на културата - над 100 хиляди тона - толкоз текстил изхвърляме годишно единствено в България. Едва 2% от тях се рециклират. А в действителност сред 50 и 70% от събраните облекла и другите текстилни артикули в Европа са годни за приложимост.
Ако България успее да извърши евродирективата в период, през 2023 година на територията на страната би трябвало да има 2 933 контейнера.
В момента у нас системата за разделно събиране на текстил работи напълно на непринуден принцип. Има разнообразни асоциации за разделно събиране и оползотворяване на текстилни боклуци, които си сътрудничат с общините. В България към този момент има и компании, които оферират взимане на непотребния текстил от вкъщи, с цел да ви спестят търсенето и ходенето до контейнерите. Все още се разчита на положителната воля на жителите и тяхната екологична просвета. Но в скоро време ще бъде наложително за всички.
Организациите по оползотворяване са израз на разширената отговорност на производителя, която се вкарва като наложителна за текстила и обувките за страните - членки в проверката на Рамковата инструкция на боклуци. В България организация по оползотворяване към момента няма, за разлика от доста други европейски страни. А тя е нужна не просто поради законовите условия, а и тъй като ще способства за конкурентоспособна европейска рециклираща промишленост, позволяваща кръговата стопанска система и запазвайки ресурсите за бъдещите генерации.
Към момента наложителни групови системи за разделно събиране на текстил, като форма на разширена отговорност на производителя, има във Франция, Нидерландия и Унгария. Доброволно основаване на така наречен организации по оползотворяване има в Белгия. В развой на подготовка за основаване на законодателство за разширена отговорност на производителя, т.е. на организации по оползотворяване, са Швеция, Литва, Латвия, Германия, Италия, Словакия.
Фешън промишлеността и ограничения за понижаване на въздействието на бързата мода
Снимка: iStock by Getty Images
Различни европейски страни са осъществили разнообразни начинания за поощряване на разделното събиране на текстил. Тези начинания постоянно включват основаване на събирателни пунктове, акции за повишение на осведомеността и съдействие с общините и бизнеса.
Поставянето на контейнери за събиране на текстил в публични пространства, жилищни и търговски зони е нормална процедура. Нарастващото осъзнаване на въздействието на бързата мода върху околната среда стартира да кара потребителите да премислят навиците си за извършване на покупки. Мнозина избират варианти втора ръка като устойчива и етична опция на непрекъснатото пазаруване на нови облекла.
Необходими са спомагателни ограничения от страните за въвеждане на цели за подготовка за повторна приложимост и преработване. Само по този начин може да се приложи йерархията за ръководство на отпадъците и отпадъчният текстил да се върне назад в стопанската система.
Ако времето на носенето на една дреха се удвои, излъчванията на парникови газове ще намалеят с почти 44%, спрямо производството на нова дреха.
Франция е най-напредналата в това отношение страна. Там от над 10 години се ползва моделът на разширената отговорност на производителя и е доближат висок % на оползотворяване - над 50% от пуснатите на пазара нови облекла се събират и оползотворяват назад. Това е един от най-високите дялове за цяла Европа, скандинавските страни също имат висок % на събираемост и оползотворяемост.
Експерти оферират да се намерения за въвеждане на отговорност на производителя, която да сложи началото на качествено разделно събиране, с съответни ограничения за подготовка за повторна приложимост и преработването им по образеца на френското държавно управление, което към този момент години ползва сполучливо този модел и за текстил и за обувки.
Новото европейско законодателство планува въвеждането на продуктова такса за текстилни произведения, която се заплаща от пускащия изделието на пазара. Предстои да се види по кое време и по какъв начин ще се вкара този механизъм и у нас.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ