Снимка: Институт по биология на Южните морета към РАН По

Снимка: Институт по биология на Южните морета към РАН

По време на експедиция за проучване на китоподобните в Черно и Азовско море, екип откриватели от Института по биология на Южните морета на Руската академия на науките съумяха да следят делфин албинос. Такива случаи са относително редки измежду китоподобните, съобщава OFFnews.

Екземплярът с необикновен цвят принадлежи към делфините афали – тип, който става все по-рядък в Черно море.

За цялото време на експедицията екипът регистрира единствено две огромни групи афали съгласно пресслужбата на института, съобщава съветското издание N+1.

Другите морски бозайници – муткури и елементарни делфини – са по-многобройни.

Три типа китоподобни живеят в Черно и Азовско море – муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena), обикновен делфин (Delphinus delphis) и   афала (бутилконос делфин) (Tursiops truncatus). За страдание става все по-трудно оцелява нето им заради влошаващото се екологично положение на тези водни басейни. В такава обстановка е извънредно значимо постоянно да се следи числеността и на трите типа. Освен всичко друго, те са положителни индикатори за здравето на морските екосистеми.

Схематично показване на трите типа морски бозайници в Черно море

Тази година учени от Института по биология на Южните морета за първи път от тридесет години правят цялостно броене на популацията на китоподобните в Азовско и Черно море.

За оценка на числеността на делфините и муткурите, откривателите употребяват няколко разнообразни метода – наблюдение на морските бозайници от палубата, вписване благодарение на фотографска техника и запис на звуковите им сигнали с хидрофон. Това устройство разрешава да се чуят „ диалозите “ на делфините в радиус от два километра от кораба.

В един от последните дни на експедицията учените съумяват да срещнат във водите на Националния естествен парк „ Тарханкутски “ един доста необикновен делфин – чисто бял делфин афала. За финален път различен сходен екземляр със същата особеност, наречена пиебалдизъм, е забелязан в Черно море преди седем години.

Пиебалдизмът може да се прояви на дребни петна с липса на пигментация или изцяло депигментирана повърхнина на тялото.

Българският експерт по морски бозайници Галина Мешкова отбелязва, че „ най-интересното е, че сходни човеци са наблюдавани край Русия и Украйна, само че не и в нашата част от морето “.

„ Случаи на пиебалдизъм не са регистрирани в Южното Черноморие. Следователно има градиент в географското систематизиране на пиебалдизма в черноморските делфини с най-много в североизточната зона. В множеството случаи белите петна са ситуирани на гръбната перка: те са дребни, с неправилна форма, постоянно съвсем симетрични в лявата и дясната страна. В някои случаи имаше бели петна по дорсалната страна на тялото или на опашката. Този тип оцветяване може да бъде породено от няколко разновидности или метаболитни механизми. Междувременно, честото появяване на животни с пиебалдизъм в локалните популации може да се изясни с дрейф на гените, резултат на учредяване и/или инбридинг. Това може да бъде доказателство за дивергенция на популацията “, пишат откривателите в изследването си, докладвано на Световната конференция за морски бозайници, провела се през декември 2019 година в Барселона.

Според съветските биолози албиносът делфин е млад субект, който се движи с по-голям родственик, евентуално майка му. За страдание, макар младата си възраст, необикновеният делфин към този момент е потърпевш от хората – на опашката му се виждат дълбоки белези, присъщи признаци на пострадване от корабен винт. Като цяло положението на младия делфин е приемливо, само че откривателите се тормозят, че фамилията му може да мигрира за лов на риба отвън парка, където може да се сблъсква с доста рискове.

Човешката активност към този момент докара до това, че черноморските делфини са се трансформирали в необичаен тип. За цялата експедиция учените единствено два пъти са се срещнали с огромни групи от тези делфини, наброяващи към двадесет екземпляра. Това подхожда с данните, събирани през годините от чиновници на биостанция Карадаг.

Според учените афалите водят крайбрежен метод на живот, тъй че по-често от другите черноморски китоподобни се сблъскват с последствията от човешката активност – да вземем за пример свръхулов, замърсяване на бреговата линия и безграничен туризъм. Всички тези фактори усложняват ситуацията на застрашената популация и дават дребен късмет за неговото възобновяване.

Справка: Geographical variation of piebaldism in Black Sea bottlenose dolphins, Elena Gladilina et al., World Marine Mammals Conference, 9-12 December 2019, Barcelona (Spain)

Инфо: Ученые встретили в Черном море дельфина-альбиноса, N+1