97-годишната баба Анкин от Хасково навърши... 101 години
Снимка: haskovo.net.
Една от най-възрастните жителки на Хасково – 97-годишната арменка Анкин Хосеп Тавитян, публично навърши 101 години. Анка Усенова Илиева, както е записана по паспорт, е родена на 16 февруари 1917 година, съгласно формалните документи. В реалност същинската ѝ рождена дата е 12 май 1920 година, оповестява haskovo.net.
Анкин има двама сина – Кирил и Иван, който към този момент не е сред живите, четирима внуци – Георги, Милен, Анна и Лъчезар и трима правнуци – Кирил, Димитър и Иван.
Разминаването при годините на баба Анкин по паспорт и действителната ѝ възраст е било направено съзнателно преди време. Тъй като, когато се е омъжила, Анкин е била едвам на 16 години и е нямало по какъв начин публично да подписа брак на тази възраст се е наложила смяна на персоналните й данни. A точно прибавяне на години към възрастта ѝ. За поправката на документите е съдействала арменската черква в Хасково.
Впрочем, комплицирано в паспорта е и презимето ѝ. Понеже татко ѝ се споделя Хосеп, библейско име еквивалент на Йосиф, при транслитерацията на български нейното би трябвало да бъде записано като Йосифова, Хосепова или най-малко Осепова, или Усепова. Едно време обаче регистрацията на персоналните данни не е била усъвършенствана както през днешния ден и индивидът, който я е записал, е чул „ Н “ вместо „ П “. Така е записана като Усенова.
Объркването се оказа още по-голямо във венчалното ѝ удостоверение, което тя пази цели 81 години. В него тя е записана като Анка Ованесова Агопова. Защо е по този начин нито тя, нито някой различен от рода може да каже.
Тя е на съвсем цялостен век, само че мозъкът ѝ към момента е избистрен. С часове може да споделя за фамилията, за родителите, за околните, за бабите и дядовците си. Разказите ѝ, несъмнено, са фрагментарни, отвлечени, постоянно не помни, обърква се. Започва да приказва за едно пък след това за друго, за трето, за пето, връща се на първото. Недочува и недовижда.
За страдание през последната година се случи по този начин, че тя на два пъти пада и от ден на ден ѝ се постанова да се залежава. По през целия ден гледа вести, излъчвания и турски сериали и чете Библията и молитвеник благодарение на голяма лупа. Често се кара с тв приемника, изключително когато излъчват директно съвещанията на Народното събрание.
Баба Анкин е родена в турското село Гюрле, област Бурса, в което по това време арменското население е преобладавало. Когато е едвам двегодишна – през 1922 фамилията ѝ бяга в България поради почналите всеобщи изселвания, гонения и геноцид над арменския народ. Заедно с майка ѝ Марица, татко ѝ Хосеп и по-малкото ѝ братче Агоп те стигат с трен до Бургас. Там прекарват две-три години, след което идват в Хасково, където към този момент са се заселили доста арменци, които са съумели да се спасят от репресиите в разпадащата се Османска империя.
Баба Ана, както я знае цялата рода по всички линии, има смътни мемоари, че през времето на пътешествие всичката им мебелировка е била събрана в един голям сандък, който татко ѝ постоянно е мъкнел на тил и товарел по тренове и талиги. Нея я водили за ръка, а братчето ѝ кърмаче било прикрито в торбата на майка ѝ.
В Хасково тя среща Георги Илиев. Той е един от първите монтьори и притежатели на автосервизи в града. Двамата се срещат през 1937 и същата година се венчават. По това време тя работи сезонно във фабриката за коприна, където обработва пашкули и манипулира тютюн в складовете.
Венчавката им също не минава без премеждия. Освен поради възрастта на баба, за която дядо е направил приходи да бъде изменена, попът в хасковската черква „ Св. Георги “ отхвърля да ги свърже, тъй като е схванал, че двамата от една седмица живеят под общ покрив без църковна благословия. Поради тази причина баба и дядо са принудени да сключат брак в църквата „ Св. Троица “ на село Брястово, община Минерални бани.
Каква е тайната на дълголетието ѝ ли? Много е елементарна. През живота си тя в никакъв случай не е палила цигара, нито е близвала алкохол, като се изключи вишновка, която едно време сама забърквала. Ракията пък преди време употребила единствено за фрикция и компреси. Освен това, от родителите си знае, че в рода ѝ има и други дълголетници – две нейни лели, които са трансферирали 90 лета.
Бабата постоянно пие и постоянно е пиела по една шепа хапчета всеки ден за щяло и за нещяло. Като се прибави и обстоятелството, че всичко на всичко е работила единствено 10 години някъде за някого, възрастта ѝ не наподобява чак толкоз необикновено висока, въпреки и през годините да е погребала майка, татко, брачен партньор, брат и наследник.
След близо 100 години живот единственото нещо, от което същински е удовлетворена е, че не е изгубила вярата си. Баба има вяра в Бога. „ Той е незабележим, само че прочут “, споделя тя. Уточнява, че без значение дали човек е безбожник, или набожен би трябвало да има религия в нещо. „ Ако нямаш религия в нещо по какъв начин ще живееш?, пита тя риторично. Разказва, че християнството е приела още с тръгването си на учебно заведение. „ Тогава ни учеха, че господ оказва помощ, всяка неделя ни водеха на черква, където трябваше да пеем и да разбираме какво пеем и това беше част от образованието ни “, спомня си тя за времето преди социализма. Убедена е, че след земния живот има различен – задгробен.
Една от най-възрастните жителки на Хасково – 97-годишната арменка Анкин Хосеп Тавитян, публично навърши 101 години. Анка Усенова Илиева, както е записана по паспорт, е родена на 16 февруари 1917 година, съгласно формалните документи. В реалност същинската ѝ рождена дата е 12 май 1920 година, оповестява haskovo.net.
Анкин има двама сина – Кирил и Иван, който към този момент не е сред живите, четирима внуци – Георги, Милен, Анна и Лъчезар и трима правнуци – Кирил, Димитър и Иван.
Разминаването при годините на баба Анкин по паспорт и действителната ѝ възраст е било направено съзнателно преди време. Тъй като, когато се е омъжила, Анкин е била едвам на 16 години и е нямало по какъв начин публично да подписа брак на тази възраст се е наложила смяна на персоналните й данни. A точно прибавяне на години към възрастта ѝ. За поправката на документите е съдействала арменската черква в Хасково.
Впрочем, комплицирано в паспорта е и презимето ѝ. Понеже татко ѝ се споделя Хосеп, библейско име еквивалент на Йосиф, при транслитерацията на български нейното би трябвало да бъде записано като Йосифова, Хосепова или най-малко Осепова, или Усепова. Едно време обаче регистрацията на персоналните данни не е била усъвършенствана както през днешния ден и индивидът, който я е записал, е чул „ Н “ вместо „ П “. Така е записана като Усенова.
Объркването се оказа още по-голямо във венчалното ѝ удостоверение, което тя пази цели 81 години. В него тя е записана като Анка Ованесова Агопова. Защо е по този начин нито тя, нито някой различен от рода може да каже.
Тя е на съвсем цялостен век, само че мозъкът ѝ към момента е избистрен. С часове може да споделя за фамилията, за родителите, за околните, за бабите и дядовците си. Разказите ѝ, несъмнено, са фрагментарни, отвлечени, постоянно не помни, обърква се. Започва да приказва за едно пък след това за друго, за трето, за пето, връща се на първото. Недочува и недовижда.
За страдание през последната година се случи по този начин, че тя на два пъти пада и от ден на ден ѝ се постанова да се залежава. По през целия ден гледа вести, излъчвания и турски сериали и чете Библията и молитвеник благодарение на голяма лупа. Често се кара с тв приемника, изключително когато излъчват директно съвещанията на Народното събрание.
Баба Анкин е родена в турското село Гюрле, област Бурса, в което по това време арменското население е преобладавало. Когато е едвам двегодишна – през 1922 фамилията ѝ бяга в България поради почналите всеобщи изселвания, гонения и геноцид над арменския народ. Заедно с майка ѝ Марица, татко ѝ Хосеп и по-малкото ѝ братче Агоп те стигат с трен до Бургас. Там прекарват две-три години, след което идват в Хасково, където към този момент са се заселили доста арменци, които са съумели да се спасят от репресиите в разпадащата се Османска империя.
Баба Ана, както я знае цялата рода по всички линии, има смътни мемоари, че през времето на пътешествие всичката им мебелировка е била събрана в един голям сандък, който татко ѝ постоянно е мъкнел на тил и товарел по тренове и талиги. Нея я водили за ръка, а братчето ѝ кърмаче било прикрито в торбата на майка ѝ.
В Хасково тя среща Георги Илиев. Той е един от първите монтьори и притежатели на автосервизи в града. Двамата се срещат през 1937 и същата година се венчават. По това време тя работи сезонно във фабриката за коприна, където обработва пашкули и манипулира тютюн в складовете.
Венчавката им също не минава без премеждия. Освен поради възрастта на баба, за която дядо е направил приходи да бъде изменена, попът в хасковската черква „ Св. Георги “ отхвърля да ги свърже, тъй като е схванал, че двамата от една седмица живеят под общ покрив без църковна благословия. Поради тази причина баба и дядо са принудени да сключат брак в църквата „ Св. Троица “ на село Брястово, община Минерални бани.
Каква е тайната на дълголетието ѝ ли? Много е елементарна. През живота си тя в никакъв случай не е палила цигара, нито е близвала алкохол, като се изключи вишновка, която едно време сама забърквала. Ракията пък преди време употребила единствено за фрикция и компреси. Освен това, от родителите си знае, че в рода ѝ има и други дълголетници – две нейни лели, които са трансферирали 90 лета.
Бабата постоянно пие и постоянно е пиела по една шепа хапчета всеки ден за щяло и за нещяло. Като се прибави и обстоятелството, че всичко на всичко е работила единствено 10 години някъде за някого, възрастта ѝ не наподобява чак толкоз необикновено висока, въпреки и през годините да е погребала майка, татко, брачен партньор, брат и наследник.
След близо 100 години живот единственото нещо, от което същински е удовлетворена е, че не е изгубила вярата си. Баба има вяра в Бога. „ Той е незабележим, само че прочут “, споделя тя. Уточнява, че без значение дали човек е безбожник, или набожен би трябвало да има религия в нещо. „ Ако нямаш религия в нещо по какъв начин ще живееш?, пита тя риторично. Разказва, че християнството е приела още с тръгването си на учебно заведение. „ Тогава ни учеха, че господ оказва помощ, всяка неделя ни водеха на черква, където трябваше да пеем и да разбираме какво пеем и това беше част от образованието ни “, спомня си тя за времето преди социализма. Убедена е, че след земния живот има различен – задгробен.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ