Настъпва моментът на максимална опасност. Европа трябва да се бори с Путин
Снимка: Генеральний штаб ЗСУ/Facebook
Европа би трябвало да се бори. Осъзнаването идва постепенно. Почти една година откакто Русия нахлу в Украйна, множеството западни държавни управления най-сетне схванаха, че войната за оцеляване на Киев е и тяхна война. Това е борба на живот и гибел за Украйна, само че и за европейската народна власт, права и полезности. Това е битка против историческите несгоди на фашизма и империализма, олицетворявани от Владимир Путин – деспот за нашата ера.
Европа би трябвало да се бори. Тя в действителност няма различен избор. Тъй като Русия удвоява силите си, заплашвайки с нова голяма атака, наближава повратна точка, когато нещастието ще се трансформира в крах – или успех. Този миг, когато войната е станала позната и уморителна, е моментът на оптималната заплаха. От Швеция, Испания, Нидерландия, Франция, Полша и балтийските републики потокът от оръжия се трансформира в незабавен поток.
Европейски Съюз също стяга позицията си. Председателят на Съвета на министрите Шарл Мишел прикани Европа да бъде „ доста амбициозна “ в подпомагането на Киев да устои на идното нахлуване. „ Следващите седмици могат да се окажат решаващи поради военната обстановка. Съществува риск от масирано нахлуване “, предизвести той. Това беше самопризнание от страна на почитан представител на Европейски Съюз, че икономическите наказания, дипломатическият остракизъм и несъществуващите мирни договаряния не могат сами по себе си да сложат завършек на тази война.
Опасенията от нарастващ, даже нуклеарен спор, най-често изразявани от държавното управление на Германия, всекидневно се надвиват от ужаса на безмилостната кланица на Путин. Военната ескалация стана неизбежна, както демонстрира неизбежният преход от даване на леки оръжия предходната пролет към съвременни ракетни системи, най-модерна артилерия, бронирани бойни машини – а в този момент и съществени бойни танкове.
Всеки път, когато се бомбардира детска градина, учебно заведение или болница; всякога, когато се разкриват жестоки военни закононарушения, изнасилвания и отвратителни актове на изтезания; всякога, когато едно семейство плаче над гроба на собствен непосредствен, погубен в битка, водена от името на всички, задължението на Европа да се опълчи на този брутализъм се ускорява.
В сърцата си европейците добре знаят, че провалянето би било пагубно. Проучванията демонстрират, че публичното мнение продължава да бъде преобладаващо враждебно настроено към Русия. Макар че доста хора биха подкрепили съглашение посредством договаряния, те осъзнават, че сега то е непостижимо. Междувременно неуверените и невъобразими водачи като немския канцлер Олаф Шолц са последвани от вълна на омерзение.
За да надделее, Европа би трябвало да отвърне на удара с всички сили. Споровете от предходната седмица по отношение на изпращането на високотехнологични немски танкове „ Леопард 2 “ в Киев просто повтарят предходните безплодни разногласия за равнището на оръжейните доставки. Украинците се бият за всички нас, тъй че за какво да им връзваме ръцете?
Източноевропейските и централноевропейските политици имат по-ясна оценка на физическата съветска опасност, която се корени в историята. Те желаят НАТО да изпрати и бойни самолети. Те допускат, че в случай че един не толкоз внимателен западен алианс беше разположил такива оръжия предходната пролет, през днешния ден нещата щяха да са разнообразни.
Това е въпрос, който Джо Байдън би трябвало да си зададе, защото още веднъж се колебае, този път във връзка молбата на Киев за ракети с отдалечен обхват, които могат да ударят бази в окупирания Крим и самата Русия. От прочувствена позиция Байдън го схваща. При визитата си във Варшава през март предходната година той изригна: „ За Бога, този човек [Путин] не може да остане на власт “. И въпреки всичко политическият му инстинкт е да играе на несъмнено – даже когато сигурността е заблуда.
Безсмислено е да се упрекват Съединени американски щати, които обезпечават лъвския къс от оръжията и помощта – в това число 2,5 милиарда $ единствено през предходната седмица. Европа би трябвало да води своите лични борби, а не да се крие, както се пробва да прави Шолц, зад полите на Америка. Дори президентът на Франция, Еманюел Макрон, изостави горещата си линия за мир с Москва и доставя тежки оръжия. Макрон също осъзнава, че Европа би трябвало да се бори.
Като предложи ескадрила танкове „ Чалънджър “ предходната седмица, Обединеното кралство даде на Европа значим подтик. „ Ще коства доста повече в човешки животи и доста повече в пари, в случай че допуснем това да бъде дълга, протяжна война на настъплението “, съобщи външният министър Джеймс Клевърли. „ Трябва да се стремим да я приключим бързо, като краят би трябвало да бъде украинска победа. И това постанова да засилим поддръжката си “.
Бленуваното разбиране на Путин, че в този момент е в борба до дъно, подхранва възходящото възприятие за изключителна обстановка. Андерс Фог Расмусен, някогашен общоприет секретар на НАТО, съобщи, че Киев би трябвало да разполага с всички танкове, от които се нуждае. И е време да се „ затвори небето над Украйна “, с цел да се предотвратят още цивилни жертви.
Призивът на Расмусен припомня за разногласията от предишното лято за това дали НАТО би трябвало да сътвори зона, неразрешена за полети, над цяла Украйна или елементи от нея – оферти, които бяха отхвърлени като прекомерно рискови. Оттогава хиляди украинци заплатиха с кръв за това позорно отвращение, а жизненоважна инфраструктура и милиони домове претърпяха неизчислими вреди.
Ако Европа желае да завоюва борбата, в която се намира, тя би трябвало да преразгледа тези военни разновидности и да се отърси от прекомерно деликатните половинчати ограничения и постепенността, които са съпътствали досегашния ѝ метод. Пенсионираният военачалник Уесли Кларк, някогашен висш съюзен командващ на НАТО в Европа, предизвести, че рецесията наближава бързо. „ Трябва да дадем на Украйна оръжията, с цел да изхвърли Русия. Русия не отстъпва от това, което прави. Путин активизира от ден на ден сили. Той възнамерява нова атака “, съобщи Кларк. Според него обещаните спомагателни оръжия и помощ към момента са незадоволителни. „ Трябва да стартираме да действаме съществено “.
Володимир Зеленски, президентът на Украйна, го изрече за мъчно чуващите със пристрастеност и обсег в Швейцария предходната седмица. Съюзниците би трябвало да работят по-бързо и по-решително, сподели той, тъй като „ нещастията изпреварват живота и тиранията изпреварва демокрацията “.
Зеленски е прав. Нежелаещият да рискува НАТО е прекомерно муден и внимателен през цялото време. За да изпревари тиранията, Европа би трябвало да се бори – и да се бори, с цел да победи. От това зависи общото ни бъдеще.
Текстът е оповестен в „ The Observer “, негов създател е Саймън Тисдал. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Европа би трябвало да се бори. Осъзнаването идва постепенно. Почти една година откакто Русия нахлу в Украйна, множеството западни държавни управления най-сетне схванаха, че войната за оцеляване на Киев е и тяхна война. Това е борба на живот и гибел за Украйна, само че и за европейската народна власт, права и полезности. Това е битка против историческите несгоди на фашизма и империализма, олицетворявани от Владимир Путин – деспот за нашата ера.
Европа би трябвало да се бори. Тя в действителност няма различен избор. Тъй като Русия удвоява силите си, заплашвайки с нова голяма атака, наближава повратна точка, когато нещастието ще се трансформира в крах – или успех. Този миг, когато войната е станала позната и уморителна, е моментът на оптималната заплаха. От Швеция, Испания, Нидерландия, Франция, Полша и балтийските републики потокът от оръжия се трансформира в незабавен поток.
Европейски Съюз също стяга позицията си. Председателят на Съвета на министрите Шарл Мишел прикани Европа да бъде „ доста амбициозна “ в подпомагането на Киев да устои на идното нахлуване. „ Следващите седмици могат да се окажат решаващи поради военната обстановка. Съществува риск от масирано нахлуване “, предизвести той. Това беше самопризнание от страна на почитан представител на Европейски Съюз, че икономическите наказания, дипломатическият остракизъм и несъществуващите мирни договаряния не могат сами по себе си да сложат завършек на тази война.
Опасенията от нарастващ, даже нуклеарен спор, най-често изразявани от държавното управление на Германия, всекидневно се надвиват от ужаса на безмилостната кланица на Путин. Военната ескалация стана неизбежна, както демонстрира неизбежният преход от даване на леки оръжия предходната пролет към съвременни ракетни системи, най-модерна артилерия, бронирани бойни машини – а в този момент и съществени бойни танкове.
Всеки път, когато се бомбардира детска градина, учебно заведение или болница; всякога, когато се разкриват жестоки военни закононарушения, изнасилвания и отвратителни актове на изтезания; всякога, когато едно семейство плаче над гроба на собствен непосредствен, погубен в битка, водена от името на всички, задължението на Европа да се опълчи на този брутализъм се ускорява.
В сърцата си европейците добре знаят, че провалянето би било пагубно. Проучванията демонстрират, че публичното мнение продължава да бъде преобладаващо враждебно настроено към Русия. Макар че доста хора биха подкрепили съглашение посредством договаряния, те осъзнават, че сега то е непостижимо. Междувременно неуверените и невъобразими водачи като немския канцлер Олаф Шолц са последвани от вълна на омерзение.
За да надделее, Европа би трябвало да отвърне на удара с всички сили. Споровете от предходната седмица по отношение на изпращането на високотехнологични немски танкове „ Леопард 2 “ в Киев просто повтарят предходните безплодни разногласия за равнището на оръжейните доставки. Украинците се бият за всички нас, тъй че за какво да им връзваме ръцете?
Източноевропейските и централноевропейските политици имат по-ясна оценка на физическата съветска опасност, която се корени в историята. Те желаят НАТО да изпрати и бойни самолети. Те допускат, че в случай че един не толкоз внимателен западен алианс беше разположил такива оръжия предходната пролет, през днешния ден нещата щяха да са разнообразни.
Това е въпрос, който Джо Байдън би трябвало да си зададе, защото още веднъж се колебае, този път във връзка молбата на Киев за ракети с отдалечен обхват, които могат да ударят бази в окупирания Крим и самата Русия. От прочувствена позиция Байдън го схваща. При визитата си във Варшава през март предходната година той изригна: „ За Бога, този човек [Путин] не може да остане на власт “. И въпреки всичко политическият му инстинкт е да играе на несъмнено – даже когато сигурността е заблуда.
Безсмислено е да се упрекват Съединени американски щати, които обезпечават лъвския къс от оръжията и помощта – в това число 2,5 милиарда $ единствено през предходната седмица. Европа би трябвало да води своите лични борби, а не да се крие, както се пробва да прави Шолц, зад полите на Америка. Дори президентът на Франция, Еманюел Макрон, изостави горещата си линия за мир с Москва и доставя тежки оръжия. Макрон също осъзнава, че Европа би трябвало да се бори.
Като предложи ескадрила танкове „ Чалънджър “ предходната седмица, Обединеното кралство даде на Европа значим подтик. „ Ще коства доста повече в човешки животи и доста повече в пари, в случай че допуснем това да бъде дълга, протяжна война на настъплението “, съобщи външният министър Джеймс Клевърли. „ Трябва да се стремим да я приключим бързо, като краят би трябвало да бъде украинска победа. И това постанова да засилим поддръжката си “.
Бленуваното разбиране на Путин, че в този момент е в борба до дъно, подхранва възходящото възприятие за изключителна обстановка. Андерс Фог Расмусен, някогашен общоприет секретар на НАТО, съобщи, че Киев би трябвало да разполага с всички танкове, от които се нуждае. И е време да се „ затвори небето над Украйна “, с цел да се предотвратят още цивилни жертви.
Призивът на Расмусен припомня за разногласията от предишното лято за това дали НАТО би трябвало да сътвори зона, неразрешена за полети, над цяла Украйна или елементи от нея – оферти, които бяха отхвърлени като прекомерно рискови. Оттогава хиляди украинци заплатиха с кръв за това позорно отвращение, а жизненоважна инфраструктура и милиони домове претърпяха неизчислими вреди.
Ако Европа желае да завоюва борбата, в която се намира, тя би трябвало да преразгледа тези военни разновидности и да се отърси от прекомерно деликатните половинчати ограничения и постепенността, които са съпътствали досегашния ѝ метод. Пенсионираният военачалник Уесли Кларк, някогашен висш съюзен командващ на НАТО в Европа, предизвести, че рецесията наближава бързо. „ Трябва да дадем на Украйна оръжията, с цел да изхвърли Русия. Русия не отстъпва от това, което прави. Путин активизира от ден на ден сили. Той възнамерява нова атака “, съобщи Кларк. Според него обещаните спомагателни оръжия и помощ към момента са незадоволителни. „ Трябва да стартираме да действаме съществено “.
Володимир Зеленски, президентът на Украйна, го изрече за мъчно чуващите със пристрастеност и обсег в Швейцария предходната седмица. Съюзниците би трябвало да работят по-бързо и по-решително, сподели той, тъй като „ нещастията изпреварват живота и тиранията изпреварва демокрацията “.
Зеленски е прав. Нежелаещият да рискува НАТО е прекомерно муден и внимателен през цялото време. За да изпревари тиранията, Европа би трябвало да се бори – и да се бори, с цел да победи. От това зависи общото ни бъдеще.
Текстът е оповестен в „ The Observer “, негов създател е Саймън Тисдал. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ