Кънев: Към провалите в здравната и икономическа политика, правителството ни е на път да добави още един - в отношенията ни с Македония
Снимка: Фейсбук/Радан Кънев
" Към неуспехите в здравната и икономическа политика, държавното управление ни е на път да добави още един - в връзките ни с Република Северна Македония и най-много в връзките сред двата ни народа ".
Така стартира просторен коментар на евродепутата Радан Кънев във фйсбук по отношение на връзките сред двете страни.
Ето по какъв начин продължама обявата му:
" Този неуспех няма злободневните и трагични измерения на здравната и икономическа рецесия. Но пък има стратегически, трайни и в огромна степен необратими последствия.
Свидетели сме на рискова композиция от дипломатическа дилетантщина, избирателен популизъм и цялостна историческа и политическа безпросветност.
Допуснахме да бъдем въвлечени в македонските (доста кални) предизборни битки и по-лошо - да намесим тази стратегическа национална тематика в личната си предизборна акция.
Тази политика не може, не трябва да е предизборна. Тя изисква настойчиво, дългогодишно и доста деликатно дипломатическо изпитание. Тя би трябвало да е учредена на спокоен, невъзмутим консенсус сред политическите сили. А в този момент се трансформира в гръмък залог за оцеляването на една партия (ВМРО) и нейн инструмент за рекет върху без друго безпомощния Борисов.
Нашите връзки с РСМ би трябвало да са подчинени на два стратегически целта:
Приятелство сред народите и съюз сред страните в границите на Европейски Съюз и НАТО, в това число запазване на целостта на македонската страна и въздържане на сръбската политика на етническо разделяне и териториална делба и
Категорично изключване на всевъзможни искания за малцинство в Пиринския край.
Политиката ни би трябвало да бъде инструмент за гарантиране на националната сигурност, а не за определяне на " историческата истина ".
Въпросът за " общата " или " споделена " история на днешните българи и македонци (половината от нас - братовчеди...) в политически смисъл се свежда до изключване на разногласия сред двете страни и спорове сред двата народа, а не на всички вероятни несъгласия по отношение на политическите възгледи и цели на съответни исторически персони.
(Такива несъгласия съществуват в обилие и вътре в националните ни общности - белким ние, като българи, сме стигнали до общ прочит на травматичната, не, трагичната история на ХХ век?! Нима вътре в прекомерно младата македонска нация има единодушие за историята на македонските земи, с всички въстания, освобождения, разделения и окупации, с терора и братоубийствените битки? Нима ние имаме открита " историческа истина " за неучастието на Серски революционен окръг в Илинденското въстание, за ролята на другите крила на Вътрешна македонска революционна организация в историята ни след 1913г., за личността на Яне, на който е кръстен един огромен и хубав български град, за Майския Манифест, за убийствата на Стамболов и Стамболийски, за Коста Паница, за де факто самостоятелната република на Ванчо със столица в Петрич и окупацията на Кюстендил?)
Публичният спор за национални митологии не обслужва нито един от тези цели. Това е род от края на XIX и началото на ХХ век. Разговор от вида дали Владислав Ягело е полски, литовски или маджарски крал, дали Ница, в която е роден Гарибалди, е френски или италиански град, дали Елзас е исторически френска или немска област, дали Хаджи Христо Българина е гръцки или български народен воин, дали спецификата на Тексас се дължи на испано-мексиканската му история или на традициите на англосаксонските заселници… Не недооценявам тези диалози - само че те не са част от актуалната политика. Затова и днешната политика на България среща всеобщо интернационално недоумение и надлежно - отрицание.
Да - има един основен исторически въпрос от голяма важност за днешната и утрешната балканска политика. И той не е по кое време стартира образуването на македонската нация - това е митология, която не може да бъде наложена извън. Той е, че Пиринският край не е част от този развой, че македонско национално придвижване в днешните български земи не е имало, няма и няма да има, надлежно - не може да става дума за македонско “малцинство ” в България. Това е политически въпрос с исторически измерения. Другото е безсмислена война на легенди, която неизбежно слага и двете страни в губещо състояние и унищожава нежните мостове сред двата народа.
От популизъм, само че най-много от откровена политическа нелепост, днешните ръководещи сложиха не себе си, а цяла България в невъзможност. Ако " отстъпим ", подаряваме победа на изкуствената антибългарска агитация на сръбските и съветски служби в Скопие. Ако наложим несъгласие - сътворяваме достоверни и основателни антибългарски настроения в необятни публични кръгове освен в Скопие, само че и в Охрид, Битоля, Щип... Ако " отстъпим " демонстрираме уязвимост и си признаваме селския бабаитлък. Ако наложим несъгласие - изпадаме в конфузна интернационална изолираност, тъй като позицията ни (за разлика от гръцката през миналите десетилетия) в никакъв случай и никому не е грамотно обяснена. Да не приказваме, че българското държавно управление е без друго с извънредно неприятен интернационален облик, а е и единственото в Европейски Съюз, в което вземат участие крайни националисти...
Има още малко време - нека нещата не са необратими и е останало пространство за договаряния и рационален, насочен към бъдещето, компромис. Отлагането, обичаната политика на Бойко, не е решение. То носи негативите и на ветото, и на бъдещата " капитулация ". В дипломацията седмица е доста време. Решение има - и то може елементарно да бъде забелязано в политическата мисъл, завещана и от Васил Левски, и от Гоце Делчев. Няма държавници, които да го осмислят и одобряват ".
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
" Към неуспехите в здравната и икономическа политика, държавното управление ни е на път да добави още един - в връзките ни с Република Северна Македония и най-много в връзките сред двата ни народа ".
Така стартира просторен коментар на евродепутата Радан Кънев във фйсбук по отношение на връзките сред двете страни.
Ето по какъв начин продължама обявата му:
" Този неуспех няма злободневните и трагични измерения на здравната и икономическа рецесия. Но пък има стратегически, трайни и в огромна степен необратими последствия.
Свидетели сме на рискова композиция от дипломатическа дилетантщина, избирателен популизъм и цялостна историческа и политическа безпросветност.
Допуснахме да бъдем въвлечени в македонските (доста кални) предизборни битки и по-лошо - да намесим тази стратегическа национална тематика в личната си предизборна акция.
Тази политика не може, не трябва да е предизборна. Тя изисква настойчиво, дългогодишно и доста деликатно дипломатическо изпитание. Тя би трябвало да е учредена на спокоен, невъзмутим консенсус сред политическите сили. А в този момент се трансформира в гръмък залог за оцеляването на една партия (ВМРО) и нейн инструмент за рекет върху без друго безпомощния Борисов.
Нашите връзки с РСМ би трябвало да са подчинени на два стратегически целта:
Приятелство сред народите и съюз сред страните в границите на Европейски Съюз и НАТО, в това число запазване на целостта на македонската страна и въздържане на сръбската политика на етническо разделяне и териториална делба и
Категорично изключване на всевъзможни искания за малцинство в Пиринския край.
Политиката ни би трябвало да бъде инструмент за гарантиране на националната сигурност, а не за определяне на " историческата истина ".
Въпросът за " общата " или " споделена " история на днешните българи и македонци (половината от нас - братовчеди...) в политически смисъл се свежда до изключване на разногласия сред двете страни и спорове сред двата народа, а не на всички вероятни несъгласия по отношение на политическите възгледи и цели на съответни исторически персони.
(Такива несъгласия съществуват в обилие и вътре в националните ни общности - белким ние, като българи, сме стигнали до общ прочит на травматичната, не, трагичната история на ХХ век?! Нима вътре в прекомерно младата македонска нация има единодушие за историята на македонските земи, с всички въстания, освобождения, разделения и окупации, с терора и братоубийствените битки? Нима ние имаме открита " историческа истина " за неучастието на Серски революционен окръг в Илинденското въстание, за ролята на другите крила на Вътрешна македонска революционна организация в историята ни след 1913г., за личността на Яне, на който е кръстен един огромен и хубав български град, за Майския Манифест, за убийствата на Стамболов и Стамболийски, за Коста Паница, за де факто самостоятелната република на Ванчо със столица в Петрич и окупацията на Кюстендил?)
Публичният спор за национални митологии не обслужва нито един от тези цели. Това е род от края на XIX и началото на ХХ век. Разговор от вида дали Владислав Ягело е полски, литовски или маджарски крал, дали Ница, в която е роден Гарибалди, е френски или италиански град, дали Елзас е исторически френска или немска област, дали Хаджи Христо Българина е гръцки или български народен воин, дали спецификата на Тексас се дължи на испано-мексиканската му история или на традициите на англосаксонските заселници… Не недооценявам тези диалози - само че те не са част от актуалната политика. Затова и днешната политика на България среща всеобщо интернационално недоумение и надлежно - отрицание.
Да - има един основен исторически въпрос от голяма важност за днешната и утрешната балканска политика. И той не е по кое време стартира образуването на македонската нация - това е митология, която не може да бъде наложена извън. Той е, че Пиринският край не е част от този развой, че македонско национално придвижване в днешните български земи не е имало, няма и няма да има, надлежно - не може да става дума за македонско “малцинство ” в България. Това е политически въпрос с исторически измерения. Другото е безсмислена война на легенди, която неизбежно слага и двете страни в губещо състояние и унищожава нежните мостове сред двата народа.
От популизъм, само че най-много от откровена политическа нелепост, днешните ръководещи сложиха не себе си, а цяла България в невъзможност. Ако " отстъпим ", подаряваме победа на изкуствената антибългарска агитация на сръбските и съветски служби в Скопие. Ако наложим несъгласие - сътворяваме достоверни и основателни антибългарски настроения в необятни публични кръгове освен в Скопие, само че и в Охрид, Битоля, Щип... Ако " отстъпим " демонстрираме уязвимост и си признаваме селския бабаитлък. Ако наложим несъгласие - изпадаме в конфузна интернационална изолираност, тъй като позицията ни (за разлика от гръцката през миналите десетилетия) в никакъв случай и никому не е грамотно обяснена. Да не приказваме, че българското държавно управление е без друго с извънредно неприятен интернационален облик, а е и единственото в Европейски Съюз, в което вземат участие крайни националисти...
Има още малко време - нека нещата не са необратими и е останало пространство за договаряния и рационален, насочен към бъдещето, компромис. Отлагането, обичаната политика на Бойко, не е решение. То носи негативите и на ветото, и на бъдещата " капитулация ". В дипломацията седмица е доста време. Решение има - и то може елементарно да бъде забелязано в политическата мисъл, завещана и от Васил Левски, и от Гоце Делчев. Няма държавници, които да го осмислят и одобряват ".
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ