Докато партиите играят на „прескочи мандата“, президентът и служебното правителство обвързват дългосрочно България
Снимка: " Дойче Веле "
Ако партиите в Народното събрание не се опомнят, България може да бъде обвързана в нови зависимости, а дружно с това – и в опити за пробив на европейските наказания против Русия, предизвестява Емилия Милчева.
Докато партиите в българския парламент играят на „ прескочи мандата “, президентът и неговото служебно държавно управление, което ръководи вече шести месец, обвързват дълготрайно България в енергийната сфера. Неизбежно, когато става въпрос за газ и нефт, геополитика и бизнес ползи са в сплит.
Президентът и служебният кабинет обвързват страната дълготрайно
Кабинетът утвърди през вчерашния ден Меморандум за съгласие сред енергийните министерства на България и Гърция, които да си сътрудничат при създаване на нефтопровод от гръцкото пристанище Александруполис до региона на Бургас и да приготвят План за деяние за осъществяване на плана до 2024 година А в края на 2024 година изтича дерогацията, дадена на България за импорт на съветски недопечен нефт по море, което значи, че от 1 януари 2025 година рафинерията на съветската компания „ Лукойл “ в Бургас ще би трябвало да се зарежда с друга суровина, в случай че желае да продължи да работи.
Пак тази седмица държавните газови компании на България и Турция – „ Булгаргаз “ и „ Боташ “, подписаха съглашение за достъп до турската газопреносна мрежа и 5 терминала за полутечен газ (LNG) за период от 13 години.
Тези решения се вземат без енергийна тактика, утвърдена от Народното събрание, те са плод на президента и негови фрагменти – един прекомерно стеснен кръг, който обвързва страната в дълготраен проект. За резултатите от тях не се носи политическа отговорност и това е единствено един от болестотворните признаци от разпада на парламентаризма.
Депутатите би трябвало да потърсят отговори
Служебният кабинет води дейна енергийна политика, само че едно е да се обезпечават слотове за танкери с полутечен газ и стартиране на газова връзка, която беше на финала, напълно друго – да се подписват дълготрайни съглашения в газовата и петролна сфера под „ патронажа “ на президента.
За да я има да вземем за пример втората линия на „ Турски поток “ през България, Народното събрание утвърди през 2018 година промени в енергийната тактика. Така е ясно кои партии носят отговорността за тръбата през България с потенциал от 15.75 милиарда куб. м, която бе построена, с цел да заобиколи Украйна и показана като „ Разширение на газопреносната конструкция на „ Булгартрансгаз “. Това са освен ГЕРБ, само че и „ Обединени патриоти “, Българска социалистическа партия и на процедура всички парламентарно показани партии тогава, защото нямаше гласове срещу. Настоящите планове на служебното държавно управление обаче са замислени и осъществени без глоба на Народното събрание.
Какво прави кабинетът на Радев с газа от Турция – до 2036 година обезпечава над 1 милиарда куб. м газ годишно, което е 1/3 от годишното ползване на България, или дава нов кулоар за съветски газ до Европейски Съюз, чийто проект е да скъса с съветските изкопаеми горива до 2030 година? Защо президентското ръководство е договорило тази договорка, откакто в средата на 2023 година ще влезе в употреба терминалът при Александруполис, в който България е акционер с 20% и има запазен потенциал от 1 милиарда куб. м годишно за 10 години? Работа на парламентаристите е да изискат тези отговори – въпреки и постфактум.
Сбъдва ли София турски фантазии?
Газовите покупко-продажби сред „ Булгаргаз “ и „ Боташ “ някак естествено се вписват в оповестения през октомври 2022-а газов хъб в Турция, контрактуван между президентите на Турция и Русия. Това неизбежно основава опасения, че в България може да се внася съветски газ, маскиран като подобен от други източници. Газовата молекула няма национално знаме, както беше споделил един анализатор. Към 2021 година Турция е получавала 44,9% от синьото си гориво от Русия през два газопровода – „ Син поток “ и „ Турски поток “. В края на м.г. беше обявено за находища от газ за общо 710 милиарда куб. м в турските териториални води, които ще се създават.
Бойкоборисовата фантазия за хъб „ Балкан “ не се осъществя, само че ето, че Ердоган сбъдва своята – и на Путин. Турция става хъб за доставки на газ до Европейския съюз, посочена от стопанина на Кремъл. Там ще бъде построен център за доставки, където през „ Турски поток “ ще се пренасочат количества, предопределени за потърпевшия от гърмежи „ Северен поток “. Според Ердоган най-подходящ за задачата е район Тракия в Турция, който граничи с България и Гърция.
В тази посока са и възторжените мнения в турски медии, които цитират турския министър на енергетиката и естествените запаси Фатих Дьонмез, съгласно който договорката с България отваря вратата за по-широка търговия с газ с останалата част от Европа.
Пред Анадолската организация той подчертава върху неизползваните благоприятни условия на Трансбалканския газопровод, свързващ Украйна, Румъния и България с Турция. Тръбата е спряна от употреба през 2020 година, когато беше пуснат „ Турски поток “. „ Сега системата ще работи в реверсивен режим. Ще можем да предоставяме услуги на всички европейски страни в този район, изключително на България “, сподели Дьонмез и предвижда, че общо размерът на търговията и преносът на газ през България може да доближи 20 милиарда куб. м.
България може да бъде вкарана в опит за заобикаляне на глобите
Идеята за петролопровод от Александруполис до Бургас също беше обявена от президента, повторена от енергийния му министър и потретена от „ Лукойл “. Гръцката страна също я стартира с ненаситност. За гръцките корабособственици, чиито танкери придвижват огромна част от съветския нефт, планът е опция за добър бизнес. Европейски Съюз наложи съвсем цялостно петролно ембарго за съветския петрол по море и модифицираните петролни артикули.
Това не е онази тръба от „ Големия шлем “ – eнергийните планове, контрактувани от някогашния президент Първанов и Путин през 2008 година Трасето е същото, само че концепцията е петролът да се разтоварва в Александруполис и оттова да стига до рафинерията в Бургас. И тук, както при газа, стои въпросът чий ще е нефтът – съветски, представян като суровина от Казахстан да вземем за пример, защото са сходни като индикатори, или от други източници.
Българо-гръцката работна група ще би трябвало да обясни също икономическата целенасоченост и доходност на петролопровод, предопределен за рафинерията на една от най-големите петролни компании в света, каквато е съветската „ Лукойл “. За разлика от газовите съглашения, планът тук е на равнище меморандум и като значима инфраструктура одобрението на Народното събрание е наложително.
Ако партиите в Народното събрание не се опомнят, България може да бъде обвързана в нови зависимости, а дружно с това – и в опити за пробив на европейските наказания против Русия.
Текстът е оповестен в, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Ако партиите в Народното събрание не се опомнят, България може да бъде обвързана в нови зависимости, а дружно с това – и в опити за пробив на европейските наказания против Русия, предизвестява Емилия Милчева.
Докато партиите в българския парламент играят на „ прескочи мандата “, президентът и неговото служебно държавно управление, което ръководи вече шести месец, обвързват дълготрайно България в енергийната сфера. Неизбежно, когато става въпрос за газ и нефт, геополитика и бизнес ползи са в сплит.
Президентът и служебният кабинет обвързват страната дълготрайно
Кабинетът утвърди през вчерашния ден Меморандум за съгласие сред енергийните министерства на България и Гърция, които да си сътрудничат при създаване на нефтопровод от гръцкото пристанище Александруполис до региона на Бургас и да приготвят План за деяние за осъществяване на плана до 2024 година А в края на 2024 година изтича дерогацията, дадена на България за импорт на съветски недопечен нефт по море, което значи, че от 1 януари 2025 година рафинерията на съветската компания „ Лукойл “ в Бургас ще би трябвало да се зарежда с друга суровина, в случай че желае да продължи да работи.
Пак тази седмица държавните газови компании на България и Турция – „ Булгаргаз “ и „ Боташ “, подписаха съглашение за достъп до турската газопреносна мрежа и 5 терминала за полутечен газ (LNG) за период от 13 години.
Тези решения се вземат без енергийна тактика, утвърдена от Народното събрание, те са плод на президента и негови фрагменти – един прекомерно стеснен кръг, който обвързва страната в дълготраен проект. За резултатите от тях не се носи политическа отговорност и това е единствено един от болестотворните признаци от разпада на парламентаризма.
Депутатите би трябвало да потърсят отговори
Служебният кабинет води дейна енергийна политика, само че едно е да се обезпечават слотове за танкери с полутечен газ и стартиране на газова връзка, която беше на финала, напълно друго – да се подписват дълготрайни съглашения в газовата и петролна сфера под „ патронажа “ на президента.
За да я има да вземем за пример втората линия на „ Турски поток “ през България, Народното събрание утвърди през 2018 година промени в енергийната тактика. Така е ясно кои партии носят отговорността за тръбата през България с потенциал от 15.75 милиарда куб. м, която бе построена, с цел да заобиколи Украйна и показана като „ Разширение на газопреносната конструкция на „ Булгартрансгаз “. Това са освен ГЕРБ, само че и „ Обединени патриоти “, Българска социалистическа партия и на процедура всички парламентарно показани партии тогава, защото нямаше гласове срещу. Настоящите планове на служебното държавно управление обаче са замислени и осъществени без глоба на Народното събрание.
Какво прави кабинетът на Радев с газа от Турция – до 2036 година обезпечава над 1 милиарда куб. м газ годишно, което е 1/3 от годишното ползване на България, или дава нов кулоар за съветски газ до Европейски Съюз, чийто проект е да скъса с съветските изкопаеми горива до 2030 година? Защо президентското ръководство е договорило тази договорка, откакто в средата на 2023 година ще влезе в употреба терминалът при Александруполис, в който България е акционер с 20% и има запазен потенциал от 1 милиарда куб. м годишно за 10 години? Работа на парламентаристите е да изискат тези отговори – въпреки и постфактум.
Сбъдва ли София турски фантазии?
Газовите покупко-продажби сред „ Булгаргаз “ и „ Боташ “ някак естествено се вписват в оповестения през октомври 2022-а газов хъб в Турция, контрактуван между президентите на Турция и Русия. Това неизбежно основава опасения, че в България може да се внася съветски газ, маскиран като подобен от други източници. Газовата молекула няма национално знаме, както беше споделил един анализатор. Към 2021 година Турция е получавала 44,9% от синьото си гориво от Русия през два газопровода – „ Син поток “ и „ Турски поток “. В края на м.г. беше обявено за находища от газ за общо 710 милиарда куб. м в турските териториални води, които ще се създават.
Бойкоборисовата фантазия за хъб „ Балкан “ не се осъществя, само че ето, че Ердоган сбъдва своята – и на Путин. Турция става хъб за доставки на газ до Европейския съюз, посочена от стопанина на Кремъл. Там ще бъде построен център за доставки, където през „ Турски поток “ ще се пренасочат количества, предопределени за потърпевшия от гърмежи „ Северен поток “. Според Ердоган най-подходящ за задачата е район Тракия в Турция, който граничи с България и Гърция.
В тази посока са и възторжените мнения в турски медии, които цитират турския министър на енергетиката и естествените запаси Фатих Дьонмез, съгласно който договорката с България отваря вратата за по-широка търговия с газ с останалата част от Европа.
Пред Анадолската организация той подчертава върху неизползваните благоприятни условия на Трансбалканския газопровод, свързващ Украйна, Румъния и България с Турция. Тръбата е спряна от употреба през 2020 година, когато беше пуснат „ Турски поток “. „ Сега системата ще работи в реверсивен режим. Ще можем да предоставяме услуги на всички европейски страни в този район, изключително на България “, сподели Дьонмез и предвижда, че общо размерът на търговията и преносът на газ през България може да доближи 20 милиарда куб. м.
България може да бъде вкарана в опит за заобикаляне на глобите
Идеята за петролопровод от Александруполис до Бургас също беше обявена от президента, повторена от енергийния му министър и потретена от „ Лукойл “. Гръцката страна също я стартира с ненаситност. За гръцките корабособственици, чиито танкери придвижват огромна част от съветския нефт, планът е опция за добър бизнес. Европейски Съюз наложи съвсем цялостно петролно ембарго за съветския петрол по море и модифицираните петролни артикули.
Това не е онази тръба от „ Големия шлем “ – eнергийните планове, контрактувани от някогашния президент Първанов и Путин през 2008 година Трасето е същото, само че концепцията е петролът да се разтоварва в Александруполис и оттова да стига до рафинерията в Бургас. И тук, както при газа, стои въпросът чий ще е нефтът – съветски, представян като суровина от Казахстан да вземем за пример, защото са сходни като индикатори, или от други източници.
Българо-гръцката работна група ще би трябвало да обясни също икономическата целенасоченост и доходност на петролопровод, предопределен за рафинерията на една от най-големите петролни компании в света, каквато е съветската „ Лукойл “. За разлика от газовите съглашения, планът тук е на равнище меморандум и като значима инфраструктура одобрението на Народното събрание е наложително.
Ако партиите в Народното събрание не се опомнят, България може да бъде обвързана в нови зависимости, а дружно с това – и в опити за пробив на европейските наказания против Русия.
Текстът е оповестен в, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ