143 години от Шипченската епопея
снимка: Булфото
На днешния ден означаваме 143 години от Шипченската епопея – една от най-славните страници в българската история
Сраженията за Шипченския проход са разказани в стотици книги, изявления и проучвания и огромна част от тях отразяват героизма на неговите бранители. А борбата за него е една от най-важните по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година
Най-драматични са дните от 9 (21) до 11 (23) август 1877 година, когато бойците на Сюлейман паша нападат яростно малобройния отряд на военачалник Столетов, чиито подчинени би трябвало да задържат прекосяването на османски елементи на север от Стара планина. В противоположен случай войската на турския пълководец би излязла в тил на съветските войски, които са ситуирани в земите на днешна Северна България. 16 табора, водени от Реджеб паша, стартират офанзива против позициите на връх Св. Никола, а челните елементи на Шакир паша настъпват против скалистата околност Орлово гнездо. Положението на бранителите на прохода се утежнява и от неналичието на вода, тъй като турците държат под непрекъснат обстрел единствения водоизточник – един бързей в източното подножие на връх Св. Никола. В боевете на Шипченския проход бранителите се борят героично, отразявайки 11 офанзиви през първия ден, давайки доста убити и ранени. В помощ на бранителите към обяд дошъл 35-и пехотен Брянски полк, чиито бойци незабавно влизат в багра.
На другия ден сраженията не престават, като атакуващите турски бойци заемат позиции освен от юг и югоизток, само че и от запад, надявайки се да пресекат връзките на бранителите с тила. На този ден при бранителите идват няколко десетки казаци и към 200 български доброволци, които също незабавно се включват в сраженията. Подкрепленията, които потеглят от Търново и Елена, би трябвало да преминат дълъг път, преди да доближат заветния връх, и единствено дребна част от тях съумяват да се включат в багра на третия, съдбоносен ден от сраженията. Само до обяд на 11 август бойците на Сюлейман паша правят шест офанзиви на Шипка, като тяхното нахлуване от запад доближава до окопите на бранителите и заплашва пътя за Габрово. В най-драматичния миг на борбата към 17 часа идва 4-та стрелкова бригада и две казашки сотни, изпратени от военачалник Радецки. По това време съветските бойци и българските опълченци са на лимита на силите си. В багра се хвърлят всички бранители, в това число и тежко ранените. Турските бойци изпадат в смут, когато против тях политат освен камъни и дървета, само че и трупове на убитите бранители на Шипка.
Към края на четвъртия ден от сраженията излиза наяве, че в тях са починали към 3350 руси и българи. Загубите на съперника възлизат на повече от 6750 души. След шестдневни боеве Шипка е избавена. Отбраната й е една от най-героичните и решаващи борби по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 година В нея опълченците потвърждават за следващ път, че свободата не е пристигнала безплатно, а е извоювана с кръвта и саможертвата на хиляди българи.
Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 година Паметникът е приключен през 1930 година На 26 август 1934 година паметникът на връх “Свети Никола ” е тържествено открит от цар Борис III. Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – знак на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Tvn.bg
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
На днешния ден означаваме 143 години от Шипченската епопея – една от най-славните страници в българската история
Сраженията за Шипченския проход са разказани в стотици книги, изявления и проучвания и огромна част от тях отразяват героизма на неговите бранители. А борбата за него е една от най-важните по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година
Най-драматични са дните от 9 (21) до 11 (23) август 1877 година, когато бойците на Сюлейман паша нападат яростно малобройния отряд на военачалник Столетов, чиито подчинени би трябвало да задържат прекосяването на османски елементи на север от Стара планина. В противоположен случай войската на турския пълководец би излязла в тил на съветските войски, които са ситуирани в земите на днешна Северна България. 16 табора, водени от Реджеб паша, стартират офанзива против позициите на връх Св. Никола, а челните елементи на Шакир паша настъпват против скалистата околност Орлово гнездо. Положението на бранителите на прохода се утежнява и от неналичието на вода, тъй като турците държат под непрекъснат обстрел единствения водоизточник – един бързей в източното подножие на връх Св. Никола. В боевете на Шипченския проход бранителите се борят героично, отразявайки 11 офанзиви през първия ден, давайки доста убити и ранени. В помощ на бранителите към обяд дошъл 35-и пехотен Брянски полк, чиито бойци незабавно влизат в багра.
На другия ден сраженията не престават, като атакуващите турски бойци заемат позиции освен от юг и югоизток, само че и от запад, надявайки се да пресекат връзките на бранителите с тила. На този ден при бранителите идват няколко десетки казаци и към 200 български доброволци, които също незабавно се включват в сраженията. Подкрепленията, които потеглят от Търново и Елена, би трябвало да преминат дълъг път, преди да доближат заветния връх, и единствено дребна част от тях съумяват да се включат в багра на третия, съдбоносен ден от сраженията. Само до обяд на 11 август бойците на Сюлейман паша правят шест офанзиви на Шипка, като тяхното нахлуване от запад доближава до окопите на бранителите и заплашва пътя за Габрово. В най-драматичния миг на борбата към 17 часа идва 4-та стрелкова бригада и две казашки сотни, изпратени от военачалник Радецки. По това време съветските бойци и българските опълченци са на лимита на силите си. В багра се хвърлят всички бранители, в това число и тежко ранените. Турските бойци изпадат в смут, когато против тях политат освен камъни и дървета, само че и трупове на убитите бранители на Шипка.
Към края на четвъртия ден от сраженията излиза наяве, че в тях са починали към 3350 руси и българи. Загубите на съперника възлизат на повече от 6750 души. След шестдневни боеве Шипка е избавена. Отбраната й е една от най-героичните и решаващи борби по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 година В нея опълченците потвърждават за следващ път, че свободата не е пристигнала безплатно, а е извоювана с кръвта и саможертвата на хиляди българи.
Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 година Паметникът е приключен през 1930 година На 26 август 1934 година паметникът на връх “Свети Никола ” е тържествено открит от цар Борис III. Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – знак на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Tvn.bg
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ