Мобилизацията е много по-мащабна, служители в „Газпром“ са подканяни да пращат за лекарства за армията
Снимка: БГНЕС
Трябва да си посетил фронтовите линии в Украйна, с цел да схванеш какво злощастие и покруса се случва единствено на няколко стотин километра от границата на България. Артилерийският обстрел оставя невъобразимо опустошаване. Има цели селища, които съществуват само на картата, само че в реалност има останал единствено един пътен знак, показващ къде е имало някакво население и къщи. Трупащите се по гарите цивилни, останалите без родители деца – това са единствено част от гледките на войната, които виждаш, когато си на място.
Само за 22 септември бомбардираните от съветските сили места в Украйна са 88; ударени са позиции в региона на Донецк, Луганск, Суми, Харков, Николаев, Херсон, Чернигов и Днепър.
Украинските сили знаят доста добре против каква мощ се борят и по тази причина се готвят за нови борби. Дори в този момент, когато направиха сполучлива контраатака, украинските сили работят интензивно, с цел да подсигурят голямата фронтова линия, върнатите региони и позициите си преди да дойдат новите съветски сили.
Путин разгласи частична готовност, само че действително има доста по-мащабна готовност на разнообразни равнища. Седмици преди формалното оповестяване на готовност, локалните управляващи в разнообразни региони – измежду тях Владивосток, Краснодар, Магадан, Башкирия, Якутия, Киров – започнаха да се събират батальони. Предлагат се отпуски на студенти, които желаят да се включат; даже чиновници в Газпром са подканяни да пращат пари за медикаменти за армията. Украинското разузнаване знае това, както и натовските структури, измежду които и българските.
Неслучайно Столтенберг прикани за още оръжие за Украйна. Дори с корупцията, остарялото оръжие, проблематичната администрация и съпротивата против мобилизацията, Русия към момента може да извърши съществени удари на украинска територия. Наскоро беше видян ирански дрон, употребен от съветската войска – първото образно доказателство, че Иран взе участие с оръжейна поддръжка за Москва. Първите такива сигнали засякохме още при започване на лятото. Проблемът е, че тези ирански дронове са сложни за събаряне и към този момент поразиха украинска военна техника.
Мобилизацията провокира страхове. За първи път от Втората международна война има сходно събитие. Полша и региона на Балтийско море, където се намирам в този момент, реагираха незабавно и се движи военна техника за укрепване на източния фланг на НАТО.
Поставете всичко това в по-широк подтекст с военното напрежение в Кавказ, възобновените сражения сред Таджикистан и Киргизстан, протестите в Иран, неустойчивостта в Субсахарска Африка, изтичащият мандат на европейските сили в Босна и Херцеговина, и ще стане ясно какъв брой комплицирана обстановка е и че в случай че в миналото страна като България е трябвало да следи събитията в границите на 2000 км, то през днешния ден е нужно този периметър да нарасне до най-малко 3000, с цел да има правене на политики. В момента България няма тези благоприятни условия поради корупция и политически операции. В такава конюнктура България би трябвало да си партнира още повече със съюзни страни и НАТО.
И като стана дума за Босна. На 3 ноември стопира мандатът на европейската задача в страната и се чака Русия да гласоподава с несъгласие върху продължение на мандата. Европейските сили, EUFOR, са измежду дребното възпиращи сили пред ескалация в Босна и Херцеговина.
Текстът е оповестен във Facebook профила на създателя, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Трябва да си посетил фронтовите линии в Украйна, с цел да схванеш какво злощастие и покруса се случва единствено на няколко стотин километра от границата на България. Артилерийският обстрел оставя невъобразимо опустошаване. Има цели селища, които съществуват само на картата, само че в реалност има останал единствено един пътен знак, показващ къде е имало някакво население и къщи. Трупащите се по гарите цивилни, останалите без родители деца – това са единствено част от гледките на войната, които виждаш, когато си на място.
Само за 22 септември бомбардираните от съветските сили места в Украйна са 88; ударени са позиции в региона на Донецк, Луганск, Суми, Харков, Николаев, Херсон, Чернигов и Днепър.
Украинските сили знаят доста добре против каква мощ се борят и по тази причина се готвят за нови борби. Дори в този момент, когато направиха сполучлива контраатака, украинските сили работят интензивно, с цел да подсигурят голямата фронтова линия, върнатите региони и позициите си преди да дойдат новите съветски сили.
Путин разгласи частична готовност, само че действително има доста по-мащабна готовност на разнообразни равнища. Седмици преди формалното оповестяване на готовност, локалните управляващи в разнообразни региони – измежду тях Владивосток, Краснодар, Магадан, Башкирия, Якутия, Киров – започнаха да се събират батальони. Предлагат се отпуски на студенти, които желаят да се включат; даже чиновници в Газпром са подканяни да пращат пари за медикаменти за армията. Украинското разузнаване знае това, както и натовските структури, измежду които и българските.
Неслучайно Столтенберг прикани за още оръжие за Украйна. Дори с корупцията, остарялото оръжие, проблематичната администрация и съпротивата против мобилизацията, Русия към момента може да извърши съществени удари на украинска територия. Наскоро беше видян ирански дрон, употребен от съветската войска – първото образно доказателство, че Иран взе участие с оръжейна поддръжка за Москва. Първите такива сигнали засякохме още при започване на лятото. Проблемът е, че тези ирански дронове са сложни за събаряне и към този момент поразиха украинска военна техника.
Мобилизацията провокира страхове. За първи път от Втората международна война има сходно събитие. Полша и региона на Балтийско море, където се намирам в този момент, реагираха незабавно и се движи военна техника за укрепване на източния фланг на НАТО.
Поставете всичко това в по-широк подтекст с военното напрежение в Кавказ, възобновените сражения сред Таджикистан и Киргизстан, протестите в Иран, неустойчивостта в Субсахарска Африка, изтичащият мандат на европейските сили в Босна и Херцеговина, и ще стане ясно какъв брой комплицирана обстановка е и че в случай че в миналото страна като България е трябвало да следи събитията в границите на 2000 км, то през днешния ден е нужно този периметър да нарасне до най-малко 3000, с цел да има правене на политики. В момента България няма тези благоприятни условия поради корупция и политически операции. В такава конюнктура България би трябвало да си партнира още повече със съюзни страни и НАТО.
И като стана дума за Босна. На 3 ноември стопира мандатът на европейската задача в страната и се чака Русия да гласоподава с несъгласие върху продължение на мандата. Европейските сили, EUFOR, са измежду дребното възпиращи сили пред ескалация в Босна и Херцеговина.
Текстът е оповестен във Facebook профила на създателя, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ