Снимка: БГНЕС Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) стигна

Снимка: БГНЕС

Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) стигна след към двучасов спор във вторник до " кардиналното " решение да реагира на медийните офанзиви против магистрати, само че отсрочи мнението си по съответния мотив за 15 май. Става въпрос за серия изявления в околните до медиите на Делян Пеевски уеб сайтове " Правен свят " и ПИК против Софийския областен съд (СРС) по отношение на дело, извоювано от Емил Джасим.

Известният учител по история и прочут като деятел на " Да, България " завоюва дело за клюка против ПИК, което предизвика офанзива от уеб страницата против съдията по проблема Силвия Хазърбасанова. СРС отговори с позиция в отбрана на магистрата, а Съюзът на съдиите в България (ССБ) на собствен ред сезираха Висш съдебен съвет по случая.

Така във вторник членовете на Съдийската комисия още веднъж се занимаха с тематиката за офанзивите против съда. Преди по-малко от месец болшинството в колегията отхвърли да заеме позиция по изявление на шефа на комисията " Антикорупция " Пламен Георгиев пред " Правен свят ", атакуващо Софийския градски съд за отправеното до Съда на Европейски Съюз преюдициално питане по делото за конфискация на имущество на Цветан Василев.

Този път " срещу " вземането на мнение бе само свързваният с Пеевски юрист Боян Новански. Останалите му сътрудници предложиха разнообразни разновидности на реакция, като в последна сметка наличието на позицията остана да се избистри след седмица.

Сред предложенията, които се чуха, бяха основаването на специфична медийна комисия във Висш съдебен съвет, общи правила за реакция при всички сходни проблеми, както и да бъде признато едно дефинитивно мнение, а не да се реагира при всеки идващ мотив.

Според шефа на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов наклонността магистрати да бъдат обругавани с медийни изявления от ден на ден се ускорява, с което се визира освен личността им, а и независимостта на правосъдната система изобщо.

" Не желаеме да ограничим свободата на словото, дано медиите показват отношението си към решения, само че с обстоятелства, а не с внушения, че съдии некадърно извършват служебните си отговорности и със подозрения, че жестоко нарушават закона. Съдиите са наречени " най-големите негодници ". Не може по този начин да се нападна институция, призвана да ползва закона и да е притежател на законността. Това е удар против държавността, сходни офанзиви неизбежно се отразяват върху естественото действие на правосъдната власт ", разяснява и Цветинка Пашкунова.

Даниела Марчева също се съгласи, че персоналните и нападателни нападки против магистрати би трябвало да получат реакция от Висш съдебен съвет и предложи основаването на специфична медийна комисия, чийто членове да бъдат Боряна Димитрова, Красимир Шекерджиев и Вероника Имова. Атанаска Дишева също зае позицията, че съветът би трябвало да извърши конституционното си обвързване да отбрани правосъдната власт.

" На процедура тичаме след случилото се, някой някъде чете изявления, сезира ни, ние тук се занимаваме дълго, след това или вземаме мнение или не. Ние не трябва да тичаме след вятъра, да чакаме и така нататък ", отвърна обаче Шакарджиев, лансирайки концепцията за приемане на мнение по принцип, а не за всеки обособен случай.

По думите на Пашкунова фактически е значимо Висш съдебен съвет да има самодейна позиция, само че " става дума да демонстрираме институционална поддръжка, не е задоволителна декларацията на районния съд или сигналът на ССБ ".

Драгомир Кояджиков поддържа предлагането на Шекерджиев с аргумента, че " би трябвало кардинална позиция, а не всякога да губим време, вместо да решаваме същностни въпроси ".

" Въпросът е значим за правосъдната система и дебатът не е губене на време. България се е оповестила за правова дъжава и ние сме длъжни да отстояваме независимостта на съдията и на системата ", репликира го Дишева, добавяйки, че една кардинална позиция не би свършила работа, когато медийните офанзиви са непрекъснати.

" Утре ще имаме други случаи, всякога ли ще реагираме поотделно? След като нямаме доблестта да си признаем, че информационната тактика не чертае конкретика, най-накрая да създадем съответен проект за деяние по какъв начин ще реагираме в съответна обстановка. От нас се чака фактически да пазиме независимостта, когато има нужда, само че би трябвало да се преценя умело ", включи се в дебата и Боряна Димитрова.

В тази посока бе и мнението на Вероника Имова, която уточни, че " реакцията ни не би трябвало да е на парче, а кардинална ".

" Разбира се, че би трябвало да защитим сътрудниците, когато е нарушен престижът и независимостта на правосъдната власт. Но би трябвало да сме задоволително способени и решителни при обрисуване на критериите по кое време това е налице. Предложението ми е Висш съдебен съвет да излезе от формализма и незначещите нищо изречения в информационната тактика на правосъдната власт, да сме по-конкретни и просветени ", продължи тя, предлагайки да се изработят критерии или харта, които да дефинират по кое време са преминати границите на свободното слово и се накърнява престижът на правосъдната система или съответен арбитър.

" Нали знаете по какъв начин изглеждаме в профил? Имаме съответни мотиви, а разсъждаваме за разработване на критерии, даже и харта. Не го направихме за Бургас, нито при отхвърли да реагираме на изказвания на представител на държавната власт (Пламен Георгиев – б.р.). Извинявайте, звучи несериозно. Ако нашата реакция през днешния ден е да обмисляме харта или правила, значи действаме по друг метод, съгласно случая. Веднъж реагирахме с декларация, втория път въобще не реагирахме, в този момент ще вършим правила или харта! Приканвам ви да изразим отношение към съответните случаи ", подразни се Лозан Панов.

След което Имова се съгласи, че когато колегията е сезирана, би трябвало да реагира, само че и да построи кардинален модел за деяние в тези случаи.

Даниела Марчева пък отхвърли повече да взе участие в " безсмислена говорилня " и на собствен ред роди концепция – иницииране на законови промени, които да вкарат имуществени наказания за медии, неспазващи Етичния кодекс.

Дебатът бе затворен от Олга Керелска, която заключи, че " системата и съдиите търпят рецензия, само че не обругаване и засягане на човешкото достолепие. Въпросът дали да вземем мнение по съответните случаи не предстои на спор, противоположното е абдикация! "