снимка БГНЕС Прокуратурата няма нито едно разследване за подкуп срещу

фотография БГНЕС

Прокуратурата няма нито едно следствие за рушвет против народен представител, министър, заместник-министър, регионален шеф или какъвто и да е различен член на изпълнителната или законодателната власт. Това демонстрират данните на държавното обвиняване за висящите следствия за така наречен " корупционни " закононарушения. Те са предоставени на Mediapool по реда на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ).

Изводът от получената информация е, че корупцията е основно в локалната власт.

България към този момент 11 години е подложена на критика от Европейската комисия за неналичието на резултати в битката с корупцията по върховете на властта. Справката за висящите следствия демонстрира, че тази картина няма да се промени в идващите най-малко шест години. В общия случай това е минималният скрок от започване на едно сходно дело до произнасянето на дефинитивна присъда.

Общо 127 следствия

В момента прокуратурата води общо 127 следствия за " корупционни " закононарушения по високите и междинните ешелони на властта. При сполучливо привършване те ще бъдат импортирани в профилираните съдилища. Практиката демонстрира, че огромна част от тези следствия няма да стигнат до съда, тъй като ще бъдат прекъснати.

Прокуратурата води едвам 16 следствия за " корупционни " закононарушения, осъществени от високопоставени политици. Някои от тези действия нямат нищо общо с корупцията, само че се снабдиха с подобен етикет около поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Срещу депутати има три следствия. Едното е за занемареност, другото е за пране на пари, а третото е за разстройване на наказателно гонене. Водят се три следствия против министри – за длъжностно заграбване, неизгодна договорка и две за закононарушения по работа.

Досега прокуратурата има доста неприятна успеваемост по делата за закононарушенията по послужвам.

Делата против заместник-министри са четири – едно за занемареност и четири за закононарушения по работа. Срещу шефове на държавни организации има четири каузи – едно за занемареност и три за закононарушения по работа. Разследва се един регионален шеф още веднъж за закононарушение по работа. И това е всичко. По-натътък в таблицата с висящите досъдебни производства по върховете на властта идват нулите.

Няма " корупционни " следствия против шефове на здравната каса, против шефовете в Национална агенция за приходите, Национален осигурителен институт, шефове в митниците, членове на Комисията за конфискация, Висшия правосъден съвет, правосъдни инспектори, Бюрото за надзор на СРС и заместник-областни шефове.

Местната власт се оказва котило на корупцията

Данните на държавното обвиняване демонстрират, че най-вече следствия има в локалната власт, евентуално тъй като и нейните представители са по-многобройни. Общо 76 каузи се водят против някогашни или сегашни кметове на общини. Те са основно за занемареност (15) и за закононарушения по работа (34). Има и две каузи за рушвет, които без подозрение могат да се нарекат " корупционни ". Мишени на прокуратурата са по осем зам.-кметове и кметове на региони.

Кметовете " генерират " общо 93 от всички 127 следствия за корупция в страната.

Любопитното е, че всички " корупционни " следствия против съдии и прокурори (17) са повече от тези против цялата изпълнителна и законодателната власт (16). Съдебната власт разрешава на прокуратурата въпреки всичко да регистрира и някакви следствия за подкупи – общо шест. Двама съдии и четирима прокурори са цели на такива следствия. За цялата останала част на държавния уред има две такива следствия (както бе упоменато те са против кметове – б.а.).

Очевидно няма потребност от огромен и безценен спецсъд

Поправките в закона, които вкараха " корупционните каузи " в профилираните съдилища, влязоха в действие на 5 ноември. Още от 2 ноември шефът на спецсъда Георги Ушев стартира да приказва, че има риск правораздаването да блокира поради предстоящото голямо постъпление от " корупционни " каузи. Той изиска в неговия съд да дойдат още 15 съдии.

Очакванията на арбитър Ушев явно не кореспондират с действителността.

В момента 18 съдии гледат едвам към 250 каузи от общ темперамент годишно. Това е малко повече от едно дело на месец. По-голяма част от тяхната работа минава в разпити и разрешаване на подслушване.

Ако всички " корупционни " следствия на прокуратурата стигнат до спецсъда (което е невъзможно), съдиите ще има по две каузи на месец. По-вероятно е до съд да стигнат общо към 60 нови каузи, т.е. натовареността на арбитър е да към едно дело и половина. Ако се назначат 15 нови съдии, натовареността им ще падне под едно дело на месец.

За съпоставяне, натовареността на съдиите в Софийския градски съд, където ще не престават да се гледат доста тежки каузи, е над пет каузи месечно.

Митът за идната голямата натовареност докара до скандалната корекция в Закона за правосъдната власт, която разреши спецмагистратите да получават по 18 заплати годишно. Всички останали ще получават постоянните си хонорари, вероятно с някакъв дребен бонус за натовареност.