Снеговалеж в пустинята Сахара - едно необичайно метеорологично явление
Снеговалеж в гореща пустиня – звучи невероятно, само че през последните няколко десетилетия в Сахара бе регистриран сняг на няколко пъти, за последно през януари 2022 година Съответно снеговалежът може да е нещо извънредно района, само че прецеденти има.
За да се образува сняг, би трябвало да са налице две съответни метеорологични характерности – ниски температури и мокър въздух. Наличието на сняг е резултат от специфичната композиция сред циркулацията на въздуха в атмосферата и естеството на земята, върху която той пада.
Въпреки че температурата в Сахара нормално е извънредно висока (над 50 градуса по Целзий), постоянно са регистрирани и много ниски стойности (особено през нощта) поради пустата повърхнина и безоблачното небе. През януари 2005 година са регистрирани рекордните -14 градуса през зимата в Северното полукълбо.
Сахара е най-голямата и най-гореща пустиня в света. Тя се разгръща из 11 страни в северна Африка – Алжир, Чад, Египет, Либия, Мали, Мавритания, Мароко, Нигерия, Западна Сахара, Судан и Тунис. На запад граничи с Атлантическия океан, на изток с Червено Море, на север със Средиземно море, а на юг – със саваната Сахел.
Условията на циркулация на зимния въздух притеглят от Атлантическия океан и Средиземноморието студен и леден въздух към северната част на Сахара. Това води до по-високи зимни превалявания по периферията на Сахара през този сезон.
В по-високите региони, като Атласките планини в Мароко и Алжир – издигащият се въздух може да се охлади и кондензира и в случай че въздухът е задоволително леден, влажността му може да замръзне и да образува снежни кристали, а те от своя страна – да доведат до снежна завивка. Ако повърхността на земята също е студена, снегът няма да се разтопи на мига, а ще се задържи.
Снегът в Сахара може да се появи точно при тези времеви условия и в тези съответни планински региони.
Дъжд и сняг в Сахара
Центърът на Сахара е извънредно изсъхнало място – тук падат по-малко от 100 мм дъжд на година. На три от четирите си страни обаче пустинята граничи с водни басейни. Влажен въздух нахлува в района с помощта на Атлантическия океан, Средиземно море и Индийския океан, поради циклони с ниско налягане в северна Сахара през зимата и в резултат на мусонни дъждове в южна Сахара през лятото. Ето за какво в периферията си пустинята е по-влажна, в сравнение с в своя център. Това значи, че е по-вероятно снегът да се образува в периферията на пустинята.
Атласките планини в частност извършват ролята на самобитен капан за сняг, защото се намират покрай Атлантическия океан и са високи. В алжирския град Аин Сефра е валяло сняг по време на зимите в Северното полукълбо през 1979, 2016, 2017, 2018, 2021 и 2022 година В последния случай снегът покрива пясъчните дюни с ефирна бяла пелена, до момента в който през 2018 година в по-високите региони снежната завивка доближава цели 30 см. В Атласките планини могат да бъдат открити и няколко ски курорта (макар и като цяло снегът там да е формиран посредством машини), а данните демонстрират, че снегът в този регион е относително постоянно събитие.
Сахара и изменението на климата
Дали снеговалежите в Сахара стават по-рядко или по-често събитие? Краткият отговор е – към момента не знаем. Отчасти това се дължи на обстоятелството, че не разполагаме с данни за минали събития, само че и тъй като напъните за климатично моделиране не се концентрират върху Сахара, защото това е едва заселен регион.
Сахара се отличава със своя размер (9 млн. квадратни километра) и раздалеченост. Това значи, че през днешния ден количеството и разпределението на дъждът и снеговалежът се мерят отдалечено посредством спътници, а не посредством директни полеви наблюдения. Това обаче важи само за последните няколко десетилетия – съществуват доста малко доказателства за снеговалеж, преди сателитните данни да станат налични през 70-те години на предишния век.
Ето за какво от историческа позиция снеговалежът в Сахара може да е много по-често събитие, в сравнение с допускаме. Би било забавно да използваме антропологични доказателства и устни истории, с цел да проучим тази опция.
В световен проект обаче изменението на климата води до много по-непредсказуеми метеорологични условия. В Сахара това евентуално усилва количеството дъжд по по-влажните елементи на Сахел и по Атлантическите и Средиземноморските брегове (включително в Атласките планини).
Валежите от сняг най-вероятно ще продължат – и те могат да станат по-променливи във връзка с своята поява и количество – в случай че по-студените условия над планините се задържат.
Въпреки че изискванията за снеговалежи са несигурни, това не е главното предизвикателство, пред което е изправена Сахара на фона на изменението на климата. Според прогнозите тези елементи от планините, обърнати към сушата, ще станат по-сухи и центърът на Сахара ще се задържи изсъхнал и ще стане още по-горещ. Тази по-висока безводност и невъзобновяемото привършване и замърсяване на подземните водоносни складове ще докара до по-малко вода зa селското стопанство и разрастващите се градове.
През последните десетилетия самата Сахара даже нараства като размер, защото южната част на Сахел става по-суха и се трансформира в пустиня – това най-вероятно ще продължи и през идните десетилетия.
Автор: Джаспър Найт (Jasper Knight), професор по физическа география от Университета на Витватерсранд (University of the Witwatersrand).
Тази публикация е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с общителното единодушие на нейния създател. Прочетете оригиналната публикация тук.
