Снегът е бял като възглавница, и чист, и светъл е

Снегът е бял като възглавница,
и чист, и ярък е като непорочност,
луната като жълта раница,
звездите – чаша бяло вино.

Аз желая с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя тил да натоваря.

Аз желая огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от неотстъпчивост вкусните,
под зъбите си да слага.

Аз желая да изтръпна цялата –
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.