Смолян трогателно се поклони пред саможертвата на героите от Родопската Шипка
Смолян се поклони пред подвига и саможертвата на героите, дали живота си за свободата на Родопите на връх Средногорец, прочут като Родопската Шипка.
На 21 октомври 1912 година, на този връх, 21-и Средногорски полк, командван от именития полк. Владимир Серафимов извоюва свободата на Родопа планина.
Преклонението пред подвига на героите стартира с химна на България. Панихида за починалите в боевете на връх Средногорец отслужи Негово Преосвещенство свещеник Висарион, Архиерейски наместник на Смолянска Духовна околия, в съслужение със свещениците Запрян Шиков и Иван Марински. Внушително и прочувствено слово за епичните сражения, героите и величавата борба, довела до по този начин жадуваната независимост за популацията произнесе шефът на Историческия музей „ Стою Шишков “ Валентина Василева. Тя напомни заветните думи на надарения военачалник и патриот:
„ Аз не ще отстъпя на съперника селата, в които през вчерашния ден бях посрещнат като избавител. Нито взор обратно! На освободения плебей, робството няма да върна отново! ".
С тези думи той остава в сърцата на родопчани.
" През 1912 г насладата от влизането на българските войски в родопските селища е неописуема, тъй като освобождението на този край от вековното робство идва. Тържествен е камбанният звън, молитвите на признателност за пристигналото освобождение изречени по време на тържествените Литургии и молебени са от цяло сърце и душа. Сълзи пълнят очите на мало и огромно, тъй като е пристигнала свободата. Звездният час в бойния път на 21 пехотен Средногорски полк по време на Балканската война и живота на неговия пълководец полк. Владимир Серафимов остава тук край височините на родопския връх Кавгаджик в героичните сражения на 19, 20 и 21 октомври 1912 година Този връх остава върху географската карта на България с името на полка-герой Средногорец, а в сърцата на признателните родопчани като Родопската Шипка. “ - описа Василева.
В словото си тя уточни още, че на 21 октомври 1912 година полк. Серафимов изсича със личната си сабя знака на свободата върху сърцето на Родопа. Този знак грее високо в родното небе, осветява предишното и завещава бъдещето. Всяка година на този ден духът на именития полковник слиза над Смолян. Следват го и душите на бойците му, които са се врекли в Родината си. Те са в нас, в Родината, Смолян и в България.
Родопската шипка през днешния ден се издига красива като спомен и чиста като олтар, обликът й е популярен и в това време поразително непретенциозен. Той припомня на живите, че най-светлите мисли, съхранени от времето са мислите за родината. /БГНЕС
На 21 октомври 1912 година, на този връх, 21-и Средногорски полк, командван от именития полк. Владимир Серафимов извоюва свободата на Родопа планина.
Преклонението пред подвига на героите стартира с химна на България. Панихида за починалите в боевете на връх Средногорец отслужи Негово Преосвещенство свещеник Висарион, Архиерейски наместник на Смолянска Духовна околия, в съслужение със свещениците Запрян Шиков и Иван Марински. Внушително и прочувствено слово за епичните сражения, героите и величавата борба, довела до по този начин жадуваната независимост за популацията произнесе шефът на Историческия музей „ Стою Шишков “ Валентина Василева. Тя напомни заветните думи на надарения военачалник и патриот:
„ Аз не ще отстъпя на съперника селата, в които през вчерашния ден бях посрещнат като избавител. Нито взор обратно! На освободения плебей, робството няма да върна отново! ".
С тези думи той остава в сърцата на родопчани.
" През 1912 г насладата от влизането на българските войски в родопските селища е неописуема, тъй като освобождението на този край от вековното робство идва. Тържествен е камбанният звън, молитвите на признателност за пристигналото освобождение изречени по време на тържествените Литургии и молебени са от цяло сърце и душа. Сълзи пълнят очите на мало и огромно, тъй като е пристигнала свободата. Звездният час в бойния път на 21 пехотен Средногорски полк по време на Балканската война и живота на неговия пълководец полк. Владимир Серафимов остава тук край височините на родопския връх Кавгаджик в героичните сражения на 19, 20 и 21 октомври 1912 година Този връх остава върху географската карта на България с името на полка-герой Средногорец, а в сърцата на признателните родопчани като Родопската Шипка. “ - описа Василева.
В словото си тя уточни още, че на 21 октомври 1912 година полк. Серафимов изсича със личната си сабя знака на свободата върху сърцето на Родопа. Този знак грее високо в родното небе, осветява предишното и завещава бъдещето. Всяка година на този ден духът на именития полковник слиза над Смолян. Следват го и душите на бойците му, които са се врекли в Родината си. Те са в нас, в Родината, Смолян и в България.
Родопската шипка през днешния ден се издига красива като спомен и чиста като олтар, обликът й е популярен и в това време поразително непретенциозен. Той припомня на живите, че най-светлите мисли, съхранени от времето са мислите за родината. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ