Хо Ши Мин, Виетнам – Едва 7 часа сутринта Нгуен Луонг Нгок и неговият екип от млади доброволци се срещат в дълбините на район 12 в град Хо Ши Мин.
Огромна купчина кутии със закуска за вкъщи чака от едната страна на тесния път. Зад тях се крие вонящ канал, пълен с боклуци; водата му е черна и едва се движи.
Когато всеки доброволец пристигне и грабне кутия с храна, настроението се повдига. Всички се усмихват, пускат шеги въпреки миризмата и бъркотията.
В крайна сметка камион спира, носейки товар от водоустойчиви гащи и друго оборудване. Екипът облича зелените гумени костюми, напръсква се с репелент против комари, слага дълги ръкавици и гази във водата.
Ngoc и другите доброволци в Sai Gon Xanh – което се превежда като „Зеления Сайгон“ – провеждат редовни сесии като тези; почистване на водни пътища около най-големия град на Виетнам на ръка, издърпване на боклука от водата и оставянето му в торби за боклук, за да бъдат отстранени събирачите на отпадъци.
Nhu Van Hoa се присъедини към отбора преди няколко месеца и вече е редовен играч. След като си проправи път през вода, гъста с гниещи, гниещи хранителни отпадъци, той вдига ръцете си, покрити с ръкавици, напоени с черна мръсотия.
„Използвам три слоя ръкавици“, каза той.
Работата може да е рискована, миризлива и неприятна, но вече има стотици хора като Хоа, които се присъединяват към събиранията с надеждата, че могат да вдъхновят промяна сред повече от 10 милиона жители на град Хо Ши Мин, някога известен като Сайгон.
Почистванията се провеждат между три и пет пъти седмично, а през уикенда групата се опитва да привлече възможно най-много хора.
„В неделя тогава призоваваме всички – колкото доброволци можем да съберем – приблизително около 100 до 200 души, за да извършат почистването“, каза Нгок пред Al Jazeera.
Повечето от доброволците са студенти, служители на ресторанти или шофьори на таксиметрови мотоциклети и имат нередовни графици, така че Sai Gon Xanh създава гъвкав график, за да им даде възможност да участват.
Друг доброволец, Hoang Thi Thanh Nga, е само на 20 години. Тя се присъедини към екипа на Sai Gon Xanh, защото искаше да допринесе за своя град.
Тя казва, че водата не е студена по това време на годината и доброволците свикват с миризмата.
Продължителността на времето за почистване зависи от местоположението. „На някои места е достатъчна една сесия, която е около три до четири часа“, каза Нгок. „Понякога е цял ден или два, три дни, зависи от сайта.“
Няма официална система за рециклиране
Град Хо Ши Мин произвежда около 9 500 тона битови отпадъци всеки ден и има малко начини за официално рециклиране.
Двете основни депа в града бързо достигат капацитет и властите търсят изгарянето и превръщането на отпадъците в енергия като потенциални начини за напредък.
„Въпреки че е търговската столица на страната, в Хо Ши Мин няма официална система за рециклиране на градски отпадъци“, каза Биджееш Кожикодан Вееттил, експерт по дистанционно наблюдение, ГИС и изследване на околната среда в университета Ван Ланг в града. Ал Джазира. „Вместо това местното правителство зависи от малки компании за управление на отпадъците в града.“
Екипът на Sai Gon Xanh обикновено избира отделение, което да почисти, и след това се свързва с представители на местната власт, за да поиска тяхното разрешение. Те също така молят за съвет кои места най-много се нуждаят от тяхната помощ.
Почистванията обикновено се извършват сутрин, когато слънцето не е твърде силно и въздухът все още е сравнително хладен. Екипът се събира и костюмите – предоставени от Sai Gon Xanh – се разпределят.
Но въпреки че костюмите изглеждат впечатляващо, те предпазват само малко доброволците от опасностите на тяхната работа.
„Гуменият костюм е това, което купихме от малкия фабричен магазин“, каза Нгок. „Те са нормална гума … и просто [направят работата] малко по-малко опасна.“
Доброволците са изправени пред сериозни рискове за здравето от ранговите водни пътища.
„Ако сте небрежен, можете да умрете“, каза Нгок. „Това причинява много кожни проблеми … проблеми с червата, проблеми с белите дробове, така че засяга много по отношение на здравето.“
Съществува и риск от настъпване на игла, докато работите в реките, каза той. Всички от екипа приемат редовно лекарства против ХИВ, за да намалят риска от инфекция.
„Това помага за предотвратяване на приблизително до 70 – 80 процента [от ХИВ инфекциите]“, каза Нгок, добавяйки, че доброволците също така са в крак с ваксинациите за възможно най-много други заболявания.
Промяна в начина на мислене
Но за доброволците от Sai Gon Xanh рискът си заслужава.
„Всеки път, когато приключим с почистването на каналите, се чувствам много щастлив“, каза Хоа пред Ал Джазира.
Според Хоа, много хора в град Хо Ши Мин са слабо запознати с последствията от изхвърлянето на отпадъци.
Много от това се свежда до култура на удобство, според Нгок.
„[Има] много амбулатори, продавачи на улични храни и те използват много от тези продукти за еднократна употреба, като найлонови торбички [и] прибори“, каза той. „В града няма много кофи за боклук, затова има навик хората просто да го изхвърлят, както им е удобно.“
Това важи особено за мигрантите, които идват в града от други части на страната и не остават достатъчно дълго, за да видят ефекта от постоянното изхвърляне на отпадъци, добави той.
Екипът на Sai Gon Xanh казва, че правителството се е намесило с високи глоби за нарушителите, билбордове и други средства за разпространение на осведомеността.
Правителството също така активно почиства места из града, каза Нгок, но тъй като те използват машини и работят бързо, хората не осъзнават колко сериозен е проблемът с отпадъците. Хората просто предполагат, че правителството ще изчисти бъркотията им, добави той.
„Това създава навика просто да го хвърлите и някой ще го вземе“, каза Нгок. „Ние записваме съдържание за нашата работа и го пускаме онлайн, така че когато … го правим на ръка и хората видят [нашите] изображения и кадри, те се докосват [и] може би, на някакво подсъзнателно ниво, това им помага да се въздържат от хвърляне [ боклук].“
През последните четири до пет месеца Sai Gon Xanh е почистил приблизително един тон боклук в повече от 100 канала из града.
„Това е много значима работа“, каза Nga. „Когато го правим – да, разбира се, не е хубаво – но след това, когато видим, че каналите са по-чисти, се чувствам много щастлив.“
Източник: Ал Джазира
