Сметната палата е предотвратила счетоводни грешки за 3,37 млрд. лева

...
Сметната палата е предотвратила счетоводни грешки за 3,37 млрд. лева
Коментари Харесай

Сметната палата е коригирала счетоводни грешки за 3,37 млрд. лева

Сметната палата е предотвратила счетоводни неточности за 3,37 милиарда лв. при финансовите одити на годишните финансови доклади (ГФО) на бюджетните организации за 2024 година, осъществени през 2025 година Това показвва на контролната институция. 

Коригирани са 87% от всички открити счетоводни неточности в докладите на министерства, ведомства, държавни висши учебни заведения и общини. Общият размер на в началото установените грешки възлиза на 3,86 милиарда лева

През отчетния интервал Сметната палата е приела общо 337 одитни отчета. Проверени са всички централни държавни органи, а обсегът на одита при общините доближава 98,74 % от общия им бюджет, или близо 15,4 милиарда лева
 Отчетността се усъвършенства през последните три години
Докладът регистрира устойчива наклонност към възстановяване на финансовата отчетност в обществения бранш. За последните три години размерът на неправилните регистрирания е намалял с 43% - от 6,8 милиарда лева. през 2022 година до 4,55 милиарда лева. през 2023 година и 3,86 милиарда лева. през 2024 година

Положителна е и картината във връзка с одитните отзиви. 

Това са официалните независими оценки на инспекторите дали даден финансов доклад показва правилно и почтено финансовото положение на институцията и дали е направен според използваните счетоводни правила. Те могат да бъдат немодифицирани (чисти), когато не са открити основни грешки, или модифицирани - при съществуване на обилни неточности, пропуски или незадоволително доказателства, които слагат под подозрение достоверността на доклада в друга степен.

Общо 82% от отчетите приключват с немодифицирано мнение. 

От Сметната палата обаче акцентират, че високият дял на позитивните оценки е реализиран и с помощта на навременното премахване на откритите пропуски още по време на одитния развой.
Често срещани нарушавания и систематични проблеми
Въпреки регистрирания прогрес, анализът на данните за интервала 2017-2023 година разкрива трайни систематични проблеми във финансовото ръководство на обществения бранш. Сред тях са незадоволителният административен потенциал, изключително в по-малките общини, слабият вътрешен надзор, неналичието на унифицирана електронна база данни за счетоводните записвания и честите промени в нормативната уредба.

Одиторите означават, че най-голям дял на модифицирани отзиви се следи при общините с население под 100 хиляди души, което сочи затруднения при поддържането на качествена финансова отчетност.

Сред най-често срещаните нарушавания в общините са неправилното начисляване на амортизации, неточното отчитане на общински парцели и активи, потреблението на данъчни оценки вместо обективна стойност, както и неточности при класифицирането на финансови разноски и вложения в търговски сдружения.

При министерствата, ведомствата и държавните висши учебни заведения най-често се откриват погрешно систематизиране на активи, пасиви, доходи и разноски, непозволено отчитане на задатъци като настоящи разноски, неточности при ръководството на средства по европейски стратегии и неопределено осчетоводяване на поети задължения и гаранции.
Последствията?
Заради открити нарушавания и несъответствия със законодателството Сметната палата е сезирала виновните институции. Прокуратурата е известена за случаи в Министерството на културата и община Струмяни. Агенцията за държавна финансова ревизия (АДФИ) ще прави инспекции в Министерството на районното развиване и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на младежта и спорта, както и в три държавни висши учебни заведения и 38 общини.  Националната организация за приходите (НАП) е известена за шест общини, а Комисията за противопоставяне на корупцията (КПК) - за община Якоруда.

Особено сериозни са констатациите по отношение на нормативната рамка на общественото счетоводство. Според отчета България към момента не разполага с одобрени счетоводни стандарти за обществения бранш, макар условията на Закона за обществените финанси. Одиторите предизвестяват, че това основава риск за качеството и съпоставимостта на финансовата информация в държавните институции.
Препоръки
Поради тази причина Сметната палата предлага ускорено приемане на национални счетоводни стандарти за обществения бранш, съобразени с Международните счетоводни стандарти за обществения бранш (IPSAS) или с бъдещите Европейски счетоводни стандарти за обществения бранш (EPSAS). Институцията упорства и за ускорено внедряване на интегрирани финансово-информационни системи в държавната администрация и общините, които да лимитират риска от неточности и да подобрят контрола върху обществените средства.

Отчетените резултати демонстрират, че финансовите одити не престават да играят основна роля за възстановяване на отчетността в обществения бранш. Въпреки позитивната наклонност обаче, отчетът ясно показва, че редица структурни проблеми остават нерешени и изискват както нормативни промени, по този начин и съществени вложения в административния капацитет и контролните механизми.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР