Балтийските държави призоваха ЕС да ускори забраната за руски петрол
На среща на енергийните министри на Европейски Съюз на 26 юни Естония, Латвия и Литва приканиха Брюксел да форсира приемането на отсрочени проекти за цялостна възбрана на вноса на съветски нефт. Според Financial Times балтийските страни настояват, че приходите на Москва от експорт на сила непосредствено финансират войната на Русия в Украйна.
Според изданието Европейската комисия е дала обещание да показа надлежно предложение. Европейски Съюз към този момент доста е понижил зависимостта си от съветския нефт: информация от Комисията демонстрира, че вносът от Русия ще съставлява единствено 2% от общите доставки през 2025 година, спрямо 27% при започване на 2022 година
Европейски Съюз също по този начин възнамеряваше изцяло да спре съветския газ до 2027 г.; съгласно представители на Европейски Съюз обаче войната с Иран е сложила тези проекти на замразено място. Предложението за петролно ембарго трябваше да бъде показано на 15 април, само че беше отстранено от предварителния дневен ред на Европейската комисия през март.
Забраната може да срещне опозиция от страни, мощно подвластни от съветския нефт, най-вече Унгария и Словакия, както и от страни членки, борещи се с високите цени на силата. Отделните страни обаче няма да могат да наложат несъгласие върху мярката, отбелязва FT.
Полският заместник-министър на енергетиката Войчех Врохна съобщи пред Financial Times, че Варшава счита, че възбраната би трябвало да бъде въведена " до края на годината ".
" Разбираме опасенията по отношение на цената, наличността на доставки и конкурентоспособността. Но това е цената, която би трябвало да платим, с цел да станем самостоятелни от съветските запаси ", означи той.
Призивите на балтийските страни идват на фона на краткотрайното съглашение сред Съединени американски щати и Иран, което усили товаропотока през Ормузкия пролив.
След среща на министрите на енергетиката, еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен съобщи, че актуалната обстановка в Близкия изток усилва вероятността Европа да може да избегне дефицит на реактивно гориво и други петролни артикули това лято. Той обаче предизвести: " Ако бъде реализирано [окончателно] съглашение, ще са нужни няколко месеца, с цел да се върнем към естественото за петрола и няколко години за газа ".
Щетите по инфраструктурата в страни като Катар, най-големият експортьор на полутечен природен газ (LNG) за Европа, значат, че някои фабрики няма да могат бързо да възобновят производството, даже в случай че бъде реализирано стабилно преустановяване на огъня, акцентира FT.
Според изданието Европейската комисия е дала обещание да показа надлежно предложение. Европейски Съюз към този момент доста е понижил зависимостта си от съветския нефт: информация от Комисията демонстрира, че вносът от Русия ще съставлява единствено 2% от общите доставки през 2025 година, спрямо 27% при започване на 2022 година
Европейски Съюз също по този начин възнамеряваше изцяло да спре съветския газ до 2027 г.; съгласно представители на Европейски Съюз обаче войната с Иран е сложила тези проекти на замразено място. Предложението за петролно ембарго трябваше да бъде показано на 15 април, само че беше отстранено от предварителния дневен ред на Европейската комисия през март.
Забраната може да срещне опозиция от страни, мощно подвластни от съветския нефт, най-вече Унгария и Словакия, както и от страни членки, борещи се с високите цени на силата. Отделните страни обаче няма да могат да наложат несъгласие върху мярката, отбелязва FT.
Полският заместник-министър на енергетиката Войчех Врохна съобщи пред Financial Times, че Варшава счита, че възбраната би трябвало да бъде въведена " до края на годината ".
" Разбираме опасенията по отношение на цената, наличността на доставки и конкурентоспособността. Но това е цената, която би трябвало да платим, с цел да станем самостоятелни от съветските запаси ", означи той.
Призивите на балтийските страни идват на фона на краткотрайното съглашение сред Съединени американски щати и Иран, което усили товаропотока през Ормузкия пролив.
След среща на министрите на енергетиката, еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен съобщи, че актуалната обстановка в Близкия изток усилва вероятността Европа да може да избегне дефицит на реактивно гориво и други петролни артикули това лято. Той обаче предизвести: " Ако бъде реализирано [окончателно] съглашение, ще са нужни няколко месеца, с цел да се върнем към естественото за петрола и няколко години за газа ".
Щетите по инфраструктурата в страни като Катар, най-големият експортьор на полутечен природен газ (LNG) за Европа, значат, че някои фабрики няма да могат бързо да възобновят производството, даже в случай че бъде реализирано стабилно преустановяване на огъня, акцентира FT.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ