Всеки втори иска Сметната палата да налага по-големи санкции при злоупотреби и безразборно харчене на парите на данъкоплатците
Сметната палата да дава сигурност на данъкоплатците, че не се злоупотребява с парите им. Одитната институция да постанова по-значими наказания при нелегално потребление на държавни средства, както и при харченето им без действителна изгода за страната и жителите. Да е основен участник в битката с корупцията, честен и институционален коректив на ръководството. Да взема поради сигналите на жителите при обмисляне на одитите, а Народното събрание да обръща повече внимание на резултатите от тях.
Това чакат жителите от Сметната палата, демонстрира представително социологическо изследване, предоставено от одитната институция на социологическата организация „ Тренд ".
То бе показано на интернационалната конференция на високо равнище „ Изграждане на AI потенциал в интерес на положителното ръководство ", с която бяха маркирани две значими годишнини от историята на Сметната палата: 145 години от основаването й и 30 години от възобновяване на одитната институция.
Проучването е направено е в интервала 13-20 септември 2025 година посредством изявленията „ лице в лице " с 1001 респондента на възраст над 18 година Темата на анкетата е „ Обществени настройки към Сметната палата и потреблението на изкуствен интелект ".
Над половината от запитаните (52 на сто) свързват преди всичко Сметната палата с функционалността й „ да ревизира по какъв начин се харчат всички държавни пари ". За 37 на 100 това е държавна институция, самостоятелна от изпълнителната власт. 17% я разпознават с функционалността й да ревизира финансовата отчетност на партии и обединения.
На въпроса кои организации управлява Сметната палата, максимален дял (42%) дават отговор, че това са общините и държавния бюджет, министерствата (40 на сто), Народното събрание, Министерски съвет и Администрацията на Президента (36 на сто). Интерес съставлява фактът, че 28 на 100 от респондентите свързват Сметната палата с контрола върху политическите партии.
Данните от проучването демонстрират също по този начин, че максимален дял от интервюираните свързват институцията с медийно отразени случаи на финансови нарушавания, открити при нейни одити (32 процентни пункта). На второ място (23 на сто) се подрежда тематиката за контрола върху финансирането на предизборни акции, дарения и дотации за политическите партии. Това е знак, че Сметната палата се възприема и като институция с надзорна функционалност по отношение на политическата система, въпреки и в по-ограничен мащаб.
58 на 100 от българите са на мнение, че упованията им към Сметната палата са свързани с повече сигурност на данъкоплатците, че не се злоупотребява с парите им, 52 на 100, че ще постанова по-големи наказания при нелегално потребление на бюджетни средства, както и да постанова значими наказания при харчене на бюджетни средства без действителна изгода за страната и жителите.
Повече одити в следните области:
Гражданите са на мнение, че Сметната палата би трябвало да прави повече одити в областта на локалното развиване и общините (44 на сто). Втората най-често посочвана област е промишлеността и енергетиката (40%) - обществото чака одитната институция да бъде поръчител за бистрота в ръководството на държавните предприятия и инфраструктурните планове в тази област.
Трето място заема обществената политика (36 на сто). Това отразява чувствителността на хората към метода, по който се разпределят обществените помощи, пенсии и средства за уязвими групи. Правосъдието също е измежду целите (31 процентни пункта).
Ролята на изкуственият разсъдък
30 на 100 от българите, които са чували за Сметната палата са на мнение, че навлизането на изкуствения разсъдък, ще помогне на инспекторите, само че не може да ги размени във всички преценки, действия, а 25% споделят, че изкуствения разсъдък генерира информация и заключения, само че е належащо още веднъж да бъдат проверявани от човешки фактор. Едва 6 на 100 са на мнение, че изкуственият разсъдък може изцяло да измести инспекторите.
Общо 48 на 100 показват позитивна прогноза за трансформационната роля на AI, 11 на 100 чакат лимитирано въздействие, а 8% са изцяло скептични.
44% от хората обаче са на мнение, че благодарение на изкуствения разсъдък Сметната палата ще може доста по-бързо и дейно да прави своите одити.
Респондентите виждат подобряването на активността на Сметната палата в следните области:
автоматизиран разбор на огромни масиви от данни (42%)
засичане на нередности и опасности в действително време (38%)
подготовка на докладите и отчетите (20%)
повишение на прозрачността (16%)
връзка с институции и жители (11 на сто).
Рискове
Липсата на човешка преценка е определяна от най-вече респонденти (34%) като евентуален риск при потребление на ИИ в активността на контролни институции. На второ и трето място са злоупотребата с данни (27%) и вероятни неточности в логаритмите. Комбинацията от тези три риска демонстрира, че главните публични терзания са както софтуерни, по този начин и етични.
17% виждат заплаха от незадоволителна бистрота на процесите, а 11 на 100 - от нарушение на правата на проверяваните лица.
Това чакат жителите от Сметната палата, демонстрира представително социологическо изследване, предоставено от одитната институция на социологическата организация „ Тренд ".
То бе показано на интернационалната конференция на високо равнище „ Изграждане на AI потенциал в интерес на положителното ръководство ", с която бяха маркирани две значими годишнини от историята на Сметната палата: 145 години от основаването й и 30 години от възобновяване на одитната институция.
Проучването е направено е в интервала 13-20 септември 2025 година посредством изявленията „ лице в лице " с 1001 респондента на възраст над 18 година Темата на анкетата е „ Обществени настройки към Сметната палата и потреблението на изкуствен интелект ".
Над половината от запитаните (52 на сто) свързват преди всичко Сметната палата с функционалността й „ да ревизира по какъв начин се харчат всички държавни пари ". За 37 на 100 това е държавна институция, самостоятелна от изпълнителната власт. 17% я разпознават с функционалността й да ревизира финансовата отчетност на партии и обединения.
На въпроса кои организации управлява Сметната палата, максимален дял (42%) дават отговор, че това са общините и държавния бюджет, министерствата (40 на сто), Народното събрание, Министерски съвет и Администрацията на Президента (36 на сто). Интерес съставлява фактът, че 28 на 100 от респондентите свързват Сметната палата с контрола върху политическите партии.
Данните от проучването демонстрират също по този начин, че максимален дял от интервюираните свързват институцията с медийно отразени случаи на финансови нарушавания, открити при нейни одити (32 процентни пункта). На второ място (23 на сто) се подрежда тематиката за контрола върху финансирането на предизборни акции, дарения и дотации за политическите партии. Това е знак, че Сметната палата се възприема и като институция с надзорна функционалност по отношение на политическата система, въпреки и в по-ограничен мащаб.
58 на 100 от българите са на мнение, че упованията им към Сметната палата са свързани с повече сигурност на данъкоплатците, че не се злоупотребява с парите им, 52 на 100, че ще постанова по-големи наказания при нелегално потребление на бюджетни средства, както и да постанова значими наказания при харчене на бюджетни средства без действителна изгода за страната и жителите.
Повече одити в следните области:
Гражданите са на мнение, че Сметната палата би трябвало да прави повече одити в областта на локалното развиване и общините (44 на сто). Втората най-често посочвана област е промишлеността и енергетиката (40%) - обществото чака одитната институция да бъде поръчител за бистрота в ръководството на държавните предприятия и инфраструктурните планове в тази област.
Трето място заема обществената политика (36 на сто). Това отразява чувствителността на хората към метода, по който се разпределят обществените помощи, пенсии и средства за уязвими групи. Правосъдието също е измежду целите (31 процентни пункта).
Ролята на изкуственият разсъдък
30 на 100 от българите, които са чували за Сметната палата са на мнение, че навлизането на изкуствения разсъдък, ще помогне на инспекторите, само че не може да ги размени във всички преценки, действия, а 25% споделят, че изкуствения разсъдък генерира информация и заключения, само че е належащо още веднъж да бъдат проверявани от човешки фактор. Едва 6 на 100 са на мнение, че изкуственият разсъдък може изцяло да измести инспекторите.
Общо 48 на 100 показват позитивна прогноза за трансформационната роля на AI, 11 на 100 чакат лимитирано въздействие, а 8% са изцяло скептични.
44% от хората обаче са на мнение, че благодарение на изкуствения разсъдък Сметната палата ще може доста по-бързо и дейно да прави своите одити.
Респондентите виждат подобряването на активността на Сметната палата в следните области:
автоматизиран разбор на огромни масиви от данни (42%)
засичане на нередности и опасности в действително време (38%)
подготовка на докладите и отчетите (20%)
повишение на прозрачността (16%)
връзка с институции и жители (11 на сто).
Рискове
Липсата на човешка преценка е определяна от най-вече респонденти (34%) като евентуален риск при потребление на ИИ в активността на контролни институции. На второ и трето място са злоупотребата с данни (27%) и вероятни неточности в логаритмите. Комбинацията от тези три риска демонстрира, че главните публични терзания са както софтуерни, по този начин и етични.
17% виждат заплаха от незадоволителна бистрота на процесите, а 11 на 100 - от нарушение на правата на проверяваните лица.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ