Гари Каспаров: За Русия след Путин има два пътя - да се покае пред Запада или да се превърне в китайска провинция
Смешно е да си приказваме за „ московскоцентричен снобизъм “, когато Украйна се трансформира в водач на свободния свят
Крим е сакралния путински мит - няма го кримския мит, няма Путин, споделя известният опозиционер
Интервю на Виктор Шлинчак, kasparov.ru
- Как ще коментирате това, че Алексей Навални в действителност призна своята неточност във връзка с Крим? Или това е просто разследване от политическата обстановка?
- Навални е политик, той просто призна, че животът се е трансформирал. Исторически през днешния ден към този момент е невероятно да си съветски опозиционер в изискванията, когато съвсем всички са в емиграция, а ти си в пандиза и отказваш да признаеш интернационалните действителности, измежду които е суверенитета на Украйна в границите от 1991 година.
Трябва да се случи отвод от имперската традиция.
Навални стартира да приказва в писмата от пандиза, че е подготвен да прегледа въпроса за отвод от имперската традиция. За разлика от Ходорковски и мен, ние ясно споделяме, че преходът от империя към национална страна е единственият късмет да съхраним страната в някакъв формат.
- Но Ходорковски счита, че Русия би трябвало да съществува в същите граници, в които съществува в този момент. А Вие казвате, в действителност повтаряйки думите на Елцин, че евентуалните национални формирания би трябвало да получат суверенитет.
- Елцин не говореше за държавен суверенитет. Той говореше за предоставяне на права вътре в Русия. Не би трябвало да забравяме, че Елцин въпреки всичко не е желал разпад на Руската империя в рамките на Руската федерация. По принцип, през 1991 година процесът на разпад на империята можеше да получи необратим темперамент. За страдание това не се случи: войната в Чечня, Татарстан, който през 1992 година действително беше подготвен да напусне Русия – всичко това докара до запазването на империята.
В разсъжденията на Ходорковски има логичност, когато споделя, че цялостен разпад на Русия може да докара до появяването на голям брой недемократични страни, като някои от тях ще имат нуклеарно оръжие. Това е неприятна прогноза и аз я одобрявам.
Аз изхождам от това, че в случай че запазването на Русия в сегашните и граници е нещо желателно, само че невероятно, то просто би трябвало да се търси форма на компромис.
Аз нямам никакви проблеми, в случай че Татарстан, Башкортостан, Чечня и други територии изоставен Русия. Трябва да се случи преформатиране на имперската страна във федерация, парламентарна република. Това е много сложен развой и няма гаранции, че ще се осъществя.
Но няма различен излаз.
Всичко останало е да плуваме по течението и да допуснем процеса тотално да излезе от надзор. И да помогнем на тези страхове на елитите на Запад, че успеха на Украйна може да докара до отрицателни последици.
Колкото по-малко страхове има, че разпадът на Русия ще одобри необратим темперамент, толкоз по-бързо Украйна ще получава оръжието, което и е належащо.
- Тоест, страхове от разпад на Русия въпреки всичко съществуват?
- Когато пиша за американска публика изяснявам, че при победа на Украйна няма да се случи нищо неприятно: няма да има 34 страни с нуклеарни оръжия и болшинството от тях няма да носят очевидно недемократичен темперамент. Трябва да бъдат победени и страховете на американците, че огромна част от тези територии ще попаднат под протектората на Китай.
С Ходорковски нямаме кардинално различие във връзка бъдещето на Русия като национална страна. В която, както в Украйна, националният фактор ще господства над етническия. Украйна извървя този път, това е страна, в която всички са украинци. И няма значение дали са етнически руснаци, украинци, евреи или кримски татари. В Русия това не се случи.
Още през 2006 година написах публикацията „ Руската политическа нация “, в която призовавах за подобен преход, само че бях грубо нападнат и то от съветските либерали.
- Но Вие знаете, че в Украйна цялата демократична съветска общественост е считана за скрити империалисти.
- Ами би трябвало да кажем, че за това има учредения. Но считам, че става дума за вътрешно снобско възприятие. Само Борис Немцов се различаваше от тях. И забележете, той беше погубен тъкмо тъй като съветската власт го смяташе за опасност. Режимът постоянно е много акуратен, когато дели опозицията, те доста ясно схващат от кое място идва опасността.
Но те, в действителност, започнаха да се помиряват с това, че цялото това „ имперство “ остана в предишното и към този момент е смешно да си приказваме за „ московскоцентричен снобизъм “, когато Украйна се трансформира в водач на свободния свят, а Зеленски е идол на всички здравомислещи хора.
- Да поговорим за времето, в което Украйна ще е победила. Кой и по какъв начин би трябвало да пристигна на власт, какви избори би трябвало да се проведат в Русия? Как Русия да извърви пътя до демократична страна по-бързо?
- Аз мога да кажа сигурно какво не би трябвало да се прави. В най-близка вероятност няма да има никакви избори, тъй като избори се организират в страна, в която има набор от контрактувани правила, контракт за действието на демократични институции. Всичко това изисква време.
Смяната ва властта по кротичък път е доста значим миг.
- Вие наподобява не вярвате в това? В това, че в Русия може да има промяна на властта по кротичък път?
- Рано или късно това ще се случи. В Украйна се случи през 1994 година. И това е кардиналната разлика сред Украйна и Русия. Кравчук загуби изборите и си потегли. А Елцин през същата година, с доста съмнителни шансове да бъде избран отново (рейтинг — 3%), стартира войната в Чечня.
На процедура през 1994 година съветската власт взе решението да се крепи непременно. А по-късно всичко стартира да се развива надолу по вертикалата.
А в този момент за бъдещето.
Убеден съм, че украинските войски няма да доближат още веднъж границите от 1991 година с вълшебна пръчица. Колкото повече доближават украинските войски Севастопол, толкоз повече ще се трансформира публичното мнение в Русия.
Защо?
Защото Крим е сакралния путински мит.
Няма го кримския мит, няма Путин.
А всяка тирания се базира върху легенди. Крим е основата на путинската митология след 2014 година. Затова напредването на ВСУ на изток ще сътвори друга политическа обстановка в Русия.
- Какво ще се случи, когато украинските войски стигнат границите от 91-ва година?
- В Русия ще се върнат част от разрушените съветски войски плюс огромно количество бежанци. Няколкостотин хиляди въоръжени, озлобени мъже.
И стигаме до въпроса: подготвен ли е Западът да резервира глобите до момента в който бъде освободена цялата територия на Украйна, да бъдат избрани репарации и трето – доста значимо – да бъдат предадени военните нарушители.
Ако Западът успее, това ще значи, че в Русия е невероятно да бъде образувано стабилно държавно управление. А всяко путинско държавно управление, което включва в себе си неговото обграждане ще се сблъска с въпроса за предаването на военопрестъпниците. Защото болшинството са в тази категория.
- А по какъв начин ще коментирате изказването на Си Цзинпин, че той „ подарява “ успеха на изборите през 2024 година на Путин?
- Аз мисля, че Си преглежда Русия като източник на китайската агресия. В неговите показа идеалният вид е безкрайна война, която изтощава Русия, Украйна и западния свят и основава колосални удобни предпоставки за китайската агресия.
- Вариант, който не може да бъде изключен. Вие описахте идеалният вид, в който украинската войска стига до старите граници. А в случай че не стане по този начин?
- Значи, войната ще продължава до момента в който Путин е на власт. Сигурен съм в това. Независимо от всичко, той ще продължи да води война до последния патрон, тъй като неговата власт – това е войната.
Той мина към този момент всички граници, към този момент няма опция за преустановяване на войната, в случай че той не завоюва съкрушителна победа. Сега единственото, което може да спре войната е неговото проваляне.
Колкото снаряда му даде Си, толкоз ще продължава войната. Освен това, войната изтощава Русия и в човешко измерение. На украинския фронт водят война в болшинството си, не поданици на огромните градове, а поданици на дълбоката провинция. На първо място от Далечния изток, Източен Сибир. Там от дълго време има дисбаланс мъже-жени, а в този момент внезапно се усилва, което дава на Китай невероятни благоприятни условия за агресия, просто постепенно усвояване на тези големи провинции.
На Си му е необходим огромен политически триумф. От една страна основната цел на Китай е Тайван, само че той е въоръжен да зъби, а американските самолетоносачи може да се включат във войната. Докато на север има територии, които към този момент пустеят и можеш „ да си вземеш “ всичко, което пожелаеш.
Затова беше напълно явно, че той пристигна в Москва, както се майтапят в обществените мрежи: при наместника на Северните китайски провинции Путин “.
Да не забравяме, че Китай има рекламация за милион и половина квадратни километра от територията на Русия. Неотдавна такава карта беше оповестена на публични китайски уеб сайтове, на нея тези територии носят китайски имена, в това число и Владивосток.
Но при победа на Украйна съветското общество ще изпадне в цялостен потрес. И ще имат следния избор: или да допълзят на колене в Европа, да се молят да се върнат, откакто платят репарации и предадат военнопрестъпниците, откакто се разкаят или да станат китайска провинция.
А на мен ми се коства, че болшинството от съветското население въпреки всичко не желае да е в Азия. Не мисля, че ментално са подготвени да „ легнат “ на Китай. Затова изборът сред китайска провинция, китайска бензиностанция и опит за връщане в Европа ще даде късмет на тези, които могат да подсигуряват събаряне на глобите.
- Вие по-скоро говорите за Москва и Петербург.
- Да, и казусът с всеобщото неявяване на митинги е обвързван с това, че в Москва и Петербург броят на починалите е най-малък, воюващите в Украйна са главно хора от дълбоката провинция, от бедните региони.
- И сте сигурен, че по време на войната те не са се поддали на пропагандата и още гледат към Европа?
- Просто към този момент те се надяват, че войната за тях персонално може да приключи удобно.
В момента можем да съпоставим съзнанието на руснаците с германците през 1944 година. 11 години гьобелсова агитация основава в обществото подобен декор, който просто помътнява съзнанието на хората и те водят война до май 45-та, даже когато е напълно явно, че войната у изгубена
В Русия пропагандата работи 22 години, и не гьобелсова, а доста по-ефективна агитация.
- Да допуснем подобен сюжети: Путин умира, отстраняват го, нещо такова. После какво?
- После идва въпросът какъв брой надалеч е подготвен да стигне Западът в съхраняването на глобите.
Свалянето на глобите е въпросът за политическата власт. Санкциите са златното ключе на Запада. Той ще даде късмет на Русия да образува нов политически хайлайф, още повече в този момент поражда забавна обстановка.
Най-вероятно борят на тези, които напуснаха Русия е доста над милион. Това е евентуалният контейнер, който би могъл да размени путинския подкупен хайлайф.
Трябва да заявят три неща: „ Войната е незаконна, властта е нелегитимна, Крим е украински “ и да получат право на интеграция в свободния свят.
По принцип най-простият вид е да се откри логаритъм на съглашение с районните елити, които могат да извършат прехода на страната от едно положение в друго: от имперска в национална страна.
По този път са заложени мини на всяка крачка.
- Вие говорите за груповата отговорност на руснаците за всички ужаси на сегашната война. Но се основава усещане, че тази тематика последователно затихва и, че демократично настроените руснаци не са подготвени да приказват за това. 25 години след края на Водоснабдителна система канцлерът Вили Бранд отиде в Полша и падна на колене, изиска амнистия за всички военни закононарушения. Как мислите, Русия, която постоянно се е чувствала империя, ще бъде ли в миналото способна на такова смирение?
- За да се върне в цивилизования свят Русия би трябвало да премине през това.
Това е алегорично, само че е част от процеса на връщане в цивилизования свят. Ясно е, че преди всичко виновността е на Путин, пропагандистите му, неговите началници. Но има разбиране „ групова отговорност “. То се разграничава от самостоятелната виновност. Моята персонална история на битка с Путин продължава към този момент 20 години. Но, като всеки различен жител на Русия, аз нося част от отговорността за това, че не успяхме да предотвратим пропадането на Русия в този призрачен сън.
И ние самите допуснахме през днешния ден под знамето на Русия (от което ние желаеме да се откажем) да се правят ужасяващи закононарушения.
Превод: Faktor.bg
Крим е сакралния путински мит - няма го кримския мит, няма Путин, споделя известният опозиционер
Интервю на Виктор Шлинчак, kasparov.ru
- Как ще коментирате това, че Алексей Навални в действителност призна своята неточност във връзка с Крим? Или това е просто разследване от политическата обстановка?
- Навални е политик, той просто призна, че животът се е трансформирал. Исторически през днешния ден към този момент е невероятно да си съветски опозиционер в изискванията, когато съвсем всички са в емиграция, а ти си в пандиза и отказваш да признаеш интернационалните действителности, измежду които е суверенитета на Украйна в границите от 1991 година.
Трябва да се случи отвод от имперската традиция.
Навални стартира да приказва в писмата от пандиза, че е подготвен да прегледа въпроса за отвод от имперската традиция. За разлика от Ходорковски и мен, ние ясно споделяме, че преходът от империя към национална страна е единственият късмет да съхраним страната в някакъв формат.
- Но Ходорковски счита, че Русия би трябвало да съществува в същите граници, в които съществува в този момент. А Вие казвате, в действителност повтаряйки думите на Елцин, че евентуалните национални формирания би трябвало да получат суверенитет.
- Елцин не говореше за държавен суверенитет. Той говореше за предоставяне на права вътре в Русия. Не би трябвало да забравяме, че Елцин въпреки всичко не е желал разпад на Руската империя в рамките на Руската федерация. По принцип, през 1991 година процесът на разпад на империята можеше да получи необратим темперамент. За страдание това не се случи: войната в Чечня, Татарстан, който през 1992 година действително беше подготвен да напусне Русия – всичко това докара до запазването на империята.
В разсъжденията на Ходорковски има логичност, когато споделя, че цялостен разпад на Русия може да докара до появяването на голям брой недемократични страни, като някои от тях ще имат нуклеарно оръжие. Това е неприятна прогноза и аз я одобрявам.
Аз изхождам от това, че в случай че запазването на Русия в сегашните и граници е нещо желателно, само че невероятно, то просто би трябвало да се търси форма на компромис.
Аз нямам никакви проблеми, в случай че Татарстан, Башкортостан, Чечня и други територии изоставен Русия. Трябва да се случи преформатиране на имперската страна във федерация, парламентарна република. Това е много сложен развой и няма гаранции, че ще се осъществя.
Но няма различен излаз.
Всичко останало е да плуваме по течението и да допуснем процеса тотално да излезе от надзор. И да помогнем на тези страхове на елитите на Запад, че успеха на Украйна може да докара до отрицателни последици.
Колкото по-малко страхове има, че разпадът на Русия ще одобри необратим темперамент, толкоз по-бързо Украйна ще получава оръжието, което и е належащо.
- Тоест, страхове от разпад на Русия въпреки всичко съществуват?
- Когато пиша за американска публика изяснявам, че при победа на Украйна няма да се случи нищо неприятно: няма да има 34 страни с нуклеарни оръжия и болшинството от тях няма да носят очевидно недемократичен темперамент. Трябва да бъдат победени и страховете на американците, че огромна част от тези територии ще попаднат под протектората на Китай.
С Ходорковски нямаме кардинално различие във връзка бъдещето на Русия като национална страна. В която, както в Украйна, националният фактор ще господства над етническия. Украйна извървя този път, това е страна, в която всички са украинци. И няма значение дали са етнически руснаци, украинци, евреи или кримски татари. В Русия това не се случи.
Още през 2006 година написах публикацията „ Руската политическа нация “, в която призовавах за подобен преход, само че бях грубо нападнат и то от съветските либерали.
- Но Вие знаете, че в Украйна цялата демократична съветска общественост е считана за скрити империалисти.
- Ами би трябвало да кажем, че за това има учредения. Но считам, че става дума за вътрешно снобско възприятие. Само Борис Немцов се различаваше от тях. И забележете, той беше погубен тъкмо тъй като съветската власт го смяташе за опасност. Режимът постоянно е много акуратен, когато дели опозицията, те доста ясно схващат от кое място идва опасността.
Но те, в действителност, започнаха да се помиряват с това, че цялото това „ имперство “ остана в предишното и към този момент е смешно да си приказваме за „ московскоцентричен снобизъм “, когато Украйна се трансформира в водач на свободния свят, а Зеленски е идол на всички здравомислещи хора.
- Да поговорим за времето, в което Украйна ще е победила. Кой и по какъв начин би трябвало да пристигна на власт, какви избори би трябвало да се проведат в Русия? Как Русия да извърви пътя до демократична страна по-бързо?
- Аз мога да кажа сигурно какво не би трябвало да се прави. В най-близка вероятност няма да има никакви избори, тъй като избори се организират в страна, в която има набор от контрактувани правила, контракт за действието на демократични институции. Всичко това изисква време.
Смяната ва властта по кротичък път е доста значим миг.
- Вие наподобява не вярвате в това? В това, че в Русия може да има промяна на властта по кротичък път?
- Рано или късно това ще се случи. В Украйна се случи през 1994 година. И това е кардиналната разлика сред Украйна и Русия. Кравчук загуби изборите и си потегли. А Елцин през същата година, с доста съмнителни шансове да бъде избран отново (рейтинг — 3%), стартира войната в Чечня.
На процедура през 1994 година съветската власт взе решението да се крепи непременно. А по-късно всичко стартира да се развива надолу по вертикалата.
А в този момент за бъдещето.
Убеден съм, че украинските войски няма да доближат още веднъж границите от 1991 година с вълшебна пръчица. Колкото повече доближават украинските войски Севастопол, толкоз повече ще се трансформира публичното мнение в Русия.
Защо?
Защото Крим е сакралния путински мит.
Няма го кримския мит, няма Путин.
А всяка тирания се базира върху легенди. Крим е основата на путинската митология след 2014 година. Затова напредването на ВСУ на изток ще сътвори друга политическа обстановка в Русия.
- Какво ще се случи, когато украинските войски стигнат границите от 91-ва година?
- В Русия ще се върнат част от разрушените съветски войски плюс огромно количество бежанци. Няколкостотин хиляди въоръжени, озлобени мъже.
И стигаме до въпроса: подготвен ли е Западът да резервира глобите до момента в който бъде освободена цялата територия на Украйна, да бъдат избрани репарации и трето – доста значимо – да бъдат предадени военните нарушители.
Ако Западът успее, това ще значи, че в Русия е невероятно да бъде образувано стабилно държавно управление. А всяко путинско държавно управление, което включва в себе си неговото обграждане ще се сблъска с въпроса за предаването на военопрестъпниците. Защото болшинството са в тази категория.
- А по какъв начин ще коментирате изказването на Си Цзинпин, че той „ подарява “ успеха на изборите през 2024 година на Путин?
- Аз мисля, че Си преглежда Русия като източник на китайската агресия. В неговите показа идеалният вид е безкрайна война, която изтощава Русия, Украйна и западния свят и основава колосални удобни предпоставки за китайската агресия.
- Вариант, който не може да бъде изключен. Вие описахте идеалният вид, в който украинската войска стига до старите граници. А в случай че не стане по този начин?
- Значи, войната ще продължава до момента в който Путин е на власт. Сигурен съм в това. Независимо от всичко, той ще продължи да води война до последния патрон, тъй като неговата власт – това е войната.
Той мина към този момент всички граници, към този момент няма опция за преустановяване на войната, в случай че той не завоюва съкрушителна победа. Сега единственото, което може да спре войната е неговото проваляне.
Колкото снаряда му даде Си, толкоз ще продължава войната. Освен това, войната изтощава Русия и в човешко измерение. На украинския фронт водят война в болшинството си, не поданици на огромните градове, а поданици на дълбоката провинция. На първо място от Далечния изток, Източен Сибир. Там от дълго време има дисбаланс мъже-жени, а в този момент внезапно се усилва, което дава на Китай невероятни благоприятни условия за агресия, просто постепенно усвояване на тези големи провинции.
На Си му е необходим огромен политически триумф. От една страна основната цел на Китай е Тайван, само че той е въоръжен да зъби, а американските самолетоносачи може да се включат във войната. Докато на север има територии, които към този момент пустеят и можеш „ да си вземеш “ всичко, което пожелаеш.
Затова беше напълно явно, че той пристигна в Москва, както се майтапят в обществените мрежи: при наместника на Северните китайски провинции Путин “.
Да не забравяме, че Китай има рекламация за милион и половина квадратни километра от територията на Русия. Неотдавна такава карта беше оповестена на публични китайски уеб сайтове, на нея тези територии носят китайски имена, в това число и Владивосток.
Но при победа на Украйна съветското общество ще изпадне в цялостен потрес. И ще имат следния избор: или да допълзят на колене в Европа, да се молят да се върнат, откакто платят репарации и предадат военнопрестъпниците, откакто се разкаят или да станат китайска провинция.
А на мен ми се коства, че болшинството от съветското население въпреки всичко не желае да е в Азия. Не мисля, че ментално са подготвени да „ легнат “ на Китай. Затова изборът сред китайска провинция, китайска бензиностанция и опит за връщане в Европа ще даде късмет на тези, които могат да подсигуряват събаряне на глобите.
- Вие по-скоро говорите за Москва и Петербург.
- Да, и казусът с всеобщото неявяване на митинги е обвързван с това, че в Москва и Петербург броят на починалите е най-малък, воюващите в Украйна са главно хора от дълбоката провинция, от бедните региони.
- И сте сигурен, че по време на войната те не са се поддали на пропагандата и още гледат към Европа?
- Просто към този момент те се надяват, че войната за тях персонално може да приключи удобно.
В момента можем да съпоставим съзнанието на руснаците с германците през 1944 година. 11 години гьобелсова агитация основава в обществото подобен декор, който просто помътнява съзнанието на хората и те водят война до май 45-та, даже когато е напълно явно, че войната у изгубена
В Русия пропагандата работи 22 години, и не гьобелсова, а доста по-ефективна агитация.
- Да допуснем подобен сюжети: Путин умира, отстраняват го, нещо такова. После какво?
- После идва въпросът какъв брой надалеч е подготвен да стигне Западът в съхраняването на глобите.
Свалянето на глобите е въпросът за политическата власт. Санкциите са златното ключе на Запада. Той ще даде късмет на Русия да образува нов политически хайлайф, още повече в този момент поражда забавна обстановка.
Най-вероятно борят на тези, които напуснаха Русия е доста над милион. Това е евентуалният контейнер, който би могъл да размени путинския подкупен хайлайф.
Трябва да заявят три неща: „ Войната е незаконна, властта е нелегитимна, Крим е украински “ и да получат право на интеграция в свободния свят.
По принцип най-простият вид е да се откри логаритъм на съглашение с районните елити, които могат да извършат прехода на страната от едно положение в друго: от имперска в национална страна.
По този път са заложени мини на всяка крачка.
- Вие говорите за груповата отговорност на руснаците за всички ужаси на сегашната война. Но се основава усещане, че тази тематика последователно затихва и, че демократично настроените руснаци не са подготвени да приказват за това. 25 години след края на Водоснабдителна система канцлерът Вили Бранд отиде в Полша и падна на колене, изиска амнистия за всички военни закононарушения. Как мислите, Русия, която постоянно се е чувствала империя, ще бъде ли в миналото способна на такова смирение?
- За да се върне в цивилизования свят Русия би трябвало да премине през това.
Това е алегорично, само че е част от процеса на връщане в цивилизования свят. Ясно е, че преди всичко виновността е на Путин, пропагандистите му, неговите началници. Но има разбиране „ групова отговорност “. То се разграничава от самостоятелната виновност. Моята персонална история на битка с Путин продължава към този момент 20 години. Но, като всеки различен жител на Русия, аз нося част от отговорността за това, че не успяхме да предотвратим пропадането на Русия в този призрачен сън.
И ние самите допуснахме през днешния ден под знамето на Русия (от което ние желаеме да се откажем) да се правят ужасяващи закононарушения.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ