Корабът на романите на Исмаил Кадаре ще плава безкрайно, докато светът има читатели
„ Смъртта не е река, която тече някъде из планините. Това е преживелица, която може да те причака в елементарен ден, в час, в който ти не я очакваш “, думи на Исмаил Кадаре, един от колосите на албанската и международната литература, който загубихме през вчерашния ден. Този откъс избра да разгласява на страницата си във Facebook университетът „ Екрем Чабей “ в родния град на Кадаре – Гирокастра в Южна Албания, след новината за кончината на най-известния албански публицист.
Осемдесет и осем годишният Кадаре си отиде от този свят, като остави след себе си богато литературно завещание, което озари мозъците и сърцата на милиони читатели по целия свят, допълват от университета. Творбите му доближиха надълбоко до човешката душа и разкриха нови измерения на действителността и въображението.
Културните и просветителните институции, медиите и обществените мрежи в Албания и Косово, а и на всички места където има албанци по света, са цялостни със мемоари за писателя, фотоси с него и думи, изпълнени с горест по загубата му.
Скръбта от загубата на Кадаре показаха на страниците си във Facebook и албанските политици.
Албанският книжовен свят загуби „ колоса на мисълта и перото “, написа албанският президент Байрам Бегай. Албанският министър председател Еди Рама дефинира Кадаре като „ най-големия монумент на албанската просвета “, а някогашният министър председател и президент на Албания Сали Бериша го назова " международния талант на албанското слово “.
„ Корабът на романите на Кадаре ще плава безпределно, до момента в който светът има читатели, до момента в който албанците приказват албански “, написа косовският министър председател Албин Курти, представен от Българска телеграфна агенция.
Днес и на следващия ден са оповестени за дни на печал в Албания, която скърби за Исмаил Кадаре – литературният колос, който трансформира писалката си в оръжие против диктатурите, отбелязва Франс прес.
На 2 и 3 юли всички флагове в страната ще бъдат свалени на половина, заяви министър председателят Еди Рама. В сряда сутринта ще бъде отдадена национална респект към героя на албанското слово с церемонии в постройката на Националната опера и балет в центъра на Тирана. По публичното Албанско радио и телевизия ще звучат траурни маршове.
Утрешният ден, когато Кадаре ще бъде заровен, в Косово също ще бъде ден на печал в памет на албанския публицист, осведоми КосоваПрес.
Исмаил Кадаре „ се възкачи на пиедестала на вечността и никакви думи в този миг не ми идват “, написа албанският министър председател в обществените мрежи.
„ Благодаря му за изключителното наслаждение (което ни даде) да пътуваме в свят на събития, на герои, на страсти, които той оживи с лекотата на вълшебник. И за „ горчивината, която провокира измежду посредствените и ревностните с гръмкия си триумф “, добави министър-председателят, като препубликува посланието, оповестено за рождения ден на писателя, отишъл си без да е получил Нобеловата премия за литература, за която бе номиниран няколко пъти.
Издаван на над 40 езика, Исмаил Кадаре се радва на триумф през 70-те години и слага Албания на международната литературна карта. Творчеството му – романи, есета, разкази, стихотворения, пиеси – частично е основано по време на диктатурата на Енвер Ходжа, който до гибелта си през 1985 година безмилостно ръководи херметически затворената Албания, отбелязва Агенция Франс Прес.
Следите на албанския публицист стигат и до България. Българският е първият език, на който е преведен романът на Кадаре „ Генералът на мъртвата войска “ (Gjenerali i ushtrisë së vdekur, 1963) – евентуално най-известното произведение на Кадаре в нашата страна. Романът е публикуван през 1966 година от издателство „ Народна просвета “ в превод на Марина Маринова.
В превод на български излизат и други творби на Кадаре, измежду които „ Посърналият април “, „ Кой докара Дорунтина “ и „ Служителят на палатата на сънищата “ (1989), „ Нишата на позора “ (1990), „ Кьорферманът “ (1992), „ Хроника на камък “ (2019), „ Загадките на безумието “ (2019).
Думите на Кадаре съумяха да прекрачат границите.
„ С брилянтния си жанр той съживи историята, съумя да каже истината за случилото се по време на комунизма – само че освен в Албания, тъй като беше и добър ценител на района и Балканите “, сподели в Тирана 24-годишната студентка Катерина Хюсенлари, представена от Агенция Франс Прес.
Кадаре се реалокира във Франция през 1990 година – единствено няколко месеца преди рухването на комунистическия режим в Албания след студентски митинги по-рано през декември, отбелязва Асошиейтед прес.
Писателят живее сред Париж и Тирана, където неотдавна се завърна.
„ Сбогуването с него ни напомня, че макар че гибелта може да е непредвидена, въздействието на неговото творчество ще живее вечно “, безапелационни са от университета в Гирокастра.
Каменният град Гирокастра е топосът от детството на Кадаре, градът воин в романа „ Хроника на камък “. Герой в хрониката на албанската литература, лишена само от физическото му наличие, Кадаре и отпечатъкът на перото му остават да живеят постоянно.
Осемдесет и осем годишният Кадаре си отиде от този свят, като остави след себе си богато литературно завещание, което озари мозъците и сърцата на милиони читатели по целия свят, допълват от университета. Творбите му доближиха надълбоко до човешката душа и разкриха нови измерения на действителността и въображението.
Културните и просветителните институции, медиите и обществените мрежи в Албания и Косово, а и на всички места където има албанци по света, са цялостни със мемоари за писателя, фотоси с него и думи, изпълнени с горест по загубата му.
Скръбта от загубата на Кадаре показаха на страниците си във Facebook и албанските политици.
Албанският книжовен свят загуби „ колоса на мисълта и перото “, написа албанският президент Байрам Бегай. Албанският министър председател Еди Рама дефинира Кадаре като „ най-големия монумент на албанската просвета “, а някогашният министър председател и президент на Албания Сали Бериша го назова " международния талант на албанското слово “.
„ Корабът на романите на Кадаре ще плава безпределно, до момента в който светът има читатели, до момента в който албанците приказват албански “, написа косовският министър председател Албин Курти, представен от Българска телеграфна агенция.
Днес и на следващия ден са оповестени за дни на печал в Албания, която скърби за Исмаил Кадаре – литературният колос, който трансформира писалката си в оръжие против диктатурите, отбелязва Франс прес.
На 2 и 3 юли всички флагове в страната ще бъдат свалени на половина, заяви министър председателят Еди Рама. В сряда сутринта ще бъде отдадена национална респект към героя на албанското слово с церемонии в постройката на Националната опера и балет в центъра на Тирана. По публичното Албанско радио и телевизия ще звучат траурни маршове.
Утрешният ден, когато Кадаре ще бъде заровен, в Косово също ще бъде ден на печал в памет на албанския публицист, осведоми КосоваПрес.
Исмаил Кадаре „ се възкачи на пиедестала на вечността и никакви думи в този миг не ми идват “, написа албанският министър председател в обществените мрежи.
„ Благодаря му за изключителното наслаждение (което ни даде) да пътуваме в свят на събития, на герои, на страсти, които той оживи с лекотата на вълшебник. И за „ горчивината, която провокира измежду посредствените и ревностните с гръмкия си триумф “, добави министър-председателят, като препубликува посланието, оповестено за рождения ден на писателя, отишъл си без да е получил Нобеловата премия за литература, за която бе номиниран няколко пъти.
Издаван на над 40 езика, Исмаил Кадаре се радва на триумф през 70-те години и слага Албания на международната литературна карта. Творчеството му – романи, есета, разкази, стихотворения, пиеси – частично е основано по време на диктатурата на Енвер Ходжа, който до гибелта си през 1985 година безмилостно ръководи херметически затворената Албания, отбелязва Агенция Франс Прес.
Следите на албанския публицист стигат и до България. Българският е първият език, на който е преведен романът на Кадаре „ Генералът на мъртвата войска “ (Gjenerali i ushtrisë së vdekur, 1963) – евентуално най-известното произведение на Кадаре в нашата страна. Романът е публикуван през 1966 година от издателство „ Народна просвета “ в превод на Марина Маринова.
В превод на български излизат и други творби на Кадаре, измежду които „ Посърналият април “, „ Кой докара Дорунтина “ и „ Служителят на палатата на сънищата “ (1989), „ Нишата на позора “ (1990), „ Кьорферманът “ (1992), „ Хроника на камък “ (2019), „ Загадките на безумието “ (2019).
Думите на Кадаре съумяха да прекрачат границите.
„ С брилянтния си жанр той съживи историята, съумя да каже истината за случилото се по време на комунизма – само че освен в Албания, тъй като беше и добър ценител на района и Балканите “, сподели в Тирана 24-годишната студентка Катерина Хюсенлари, представена от Агенция Франс Прес.
Кадаре се реалокира във Франция през 1990 година – единствено няколко месеца преди рухването на комунистическия режим в Албания след студентски митинги по-рано през декември, отбелязва Асошиейтед прес.
Писателят живее сред Париж и Тирана, където неотдавна се завърна.
„ Сбогуването с него ни напомня, че макар че гибелта може да е непредвидена, въздействието на неговото творчество ще живее вечно “, безапелационни са от университета в Гирокастра.
Каменният град Гирокастра е топосът от детството на Кадаре, градът воин в романа „ Хроника на камък “. Герой в хрониката на албанската литература, лишена само от физическото му наличие, Кадаре и отпечатъкът на перото му остават да живеят постоянно.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ