. Смъртта на съветския политически лидер Михаил Горбачов на 30-ти

.

Смъртта на руския политически водач Михаил Горбачов на 30-ти август докара до голям брой полярни отзиви, оценки и преоценки на неговите политики, доминирани на първо място от две думи: публичност и перестройка. Това са промените, които поставят края на дългогодишната цензура в Съюз на съветските социалистически републики и водят до отчасти преструктуриране на руската стопанска система, при което се вкарват детайли от капитализма. В тази публикация аз няма да върша оценки на самия Горбачов като политик, а ще се опитам да показва по какъв начин гласността и перестройката навлизат в космонавтиката, с цел да я трансформират вечно.

Историята на науката в Съюз на съветските социалистически републики може да се раздели на няколко интервала: първият е Сталинският интервал, от 20-те години на 20-ти век до гибелта на диктатора през 1953 година, който несъмнено е най-мрачният. Като квалифициран биолог аз добре познавам лисенковщината (псевдонаучно течение, кръстено на неговия основател – агронома Трофим Лисенко), която води до отхвърлянето на модерните биологични и генетични открития под предлога, че са несъвместими с комунистическата идеология (откритията са жигосани под названията вайсманизъм-менделизъм-морганизъм). Лисенковщината води до цялостна съсипия в селското стопанство и връща нивото на биологическите науки в Съюз на съветските социалистически републики с десетилетия обратно. Сталинският интервал се характеризира с назначението на партийни функционери отпред на научно-изследователските институции, фокус върху приложния темперамент на науката и блян към автаркия от западната научна общественост.

След гибелта на Сталин учените стартират да си връщат контрола върху ръководството на научния уред. През идващите години, с помощта на успеха във Втората международна война, създаването на нуклеарни оръжия, градежа на атомния реактор и изстрелването на първия неестествен сателит, руските физици се снабдяват с голям авторитет и политическа мощност. През 50-те години текат процеси на разкъсване с централизацията, наложена от Сталинизма, по време на които откривателите с поддръжката на Хрушчов отстраняват въздействието на Академията на науките (АН СССР) върху софтуерните институти и ги трансферират към профилирани индустриални министерства. Лека-полека научният свят престава да толерира изказванията, че теорията на относителността, квантовата механика и кибернетиката са буржоазни измислици и “идеалистически ” науки (макар че възбраната против генетиката продължава чак до 1965 г.). Но в случай че Хрушчовата ера е в общи линии удобна, идната (Брежневата, до 1982 г.), оказва по-скоро неприятно въздействие върху научната активност заради нежеланието на партията да отпусне желязната си хватка. Като резултат по времето на Брежнев научните институти страдат от засилващата се администрация, а проучванията не престават по инерция или съгласно тяхната стойност за режима.

Следва Горбачовата ера (от 1985 до 1991 г.), по времето на която още веднъж се вършат опити да се понижи въздействието на партията и да се даде повече власт на експертите. “Перестройката ” тук включва ускорение на пенсионирането на внедрените бюрократи, въвеждане на компютрите в научната процедура, понижаване на цензурата по отношение на западните научни списания и по-широко интернационално съдействие (изт. Josephson, American Journal of Physics, 1989).

Развитието на космонавтиката следва ненапълно това на науката. Космическите проучвания са мощно привилегировани (за разлика, да вземем за пример, от биологическите), а през 50-те години Никита Хрушчов обявава ракетно-космическата технология за “стартовата площадка на социализма ”. Огромните триумфи в края на 50-те и началото на 60-те (първите полети до Луната, задачата на Гагарин, първата “космическа разходка ” на Леонов) се дължат най-много на неуморната работа на основния конструктор Сергей Павлович Корольов. По-късно, през хода на Брежневата ера привилегированата космонавтика е обхваната в по-малка степен от стагнацията и разпада спрямо останалите научни дисциплини, само че и тук застоят е налице. Наблюдава се обща атмосфера на отчаяние, властимащите не се преценяват с водачите и експертите в ракетно-космическия бранш, гибелта на Корольов е съкрушаваща, усилва се намесата на партийната администрация. Всичко това се отразява зле на космонавтиката. В епохата на стагнацията стартира работа по совалката “Буран ” и на ракетата “Енергия ”, а техните изстрелвания се случват през перестройката. Горбачовата ера води до разкриването на тайните на ранната галактическа конкуренция, а руските корпорации стартират да популяризират услугите си и доста забрани са вдигнати (източник: Владимир Сиромятников, руски галактически академик и основател на механизмите за скачване).

Изключително в детайли изложение на процесите в руската космонавтика през перестройката има на страниците на сп. Space Policy (изд. Elsevier) с създател Джефри Пери. Следващите редове от тази обява ще са преразказ от следеното от Пери, който по това време е част от така наречен Група Кетъринг, сплотяваща самостоятелни наблюдаващи на космическит полети.

Пери акцентира, че в интервала сред 1962 година до перестройката по-голямата част от руските задачи са били обгърнати в строга секретност. Рядко се е говорило за това какви ракети-носители са били употребявани и до момента в който формалната руска преса като предписание не си е разрешавала да разгласява откровени неистини, в същото време не е представяла и цялостната истина.

По този мотив специалистът споделя за любопитна преживелица в неговия живот. През 1975 година Пери чака изстрелването на пилотирания галактически транспортен съд “Союз 15 ” до новата орбитална станция “Салют 3 ”. Стартът се обрисува да се случи на 22-ри август, само че на този ден Съюз на съветските социалистически републики нищо не афишира. Четири дни по-късно Пери се пробва да прихване радиосигнал от кораба, само че не съумява. За благополучие негови сътрудници от Швеция съумяват да засекат радиосигналите и от Ройтерс се свързват с специалиста за коментар, като му дават обещание, че ще го осведомят когато от Съюз на съветските социалистически републики разгласяват публично съобщение на задачата (това най-сетне се случва в нощта на 27-ми август).

На идващия ден Пери включва радиоприемника си, очаквайки да научи, че “Союз 15 ” се е скачил сполучливо със “Салют 3 ”. Вместо това получената от станцията телеметрична информация демонстрира, че скачването не се е състояло и също по този начин няма радиосигнал от кораба. Поглеждайки през прозореца специалистът вижда, че галактическият транспортен съд е локализиран в съзвездието Кит, а станцията го следва. Очевидно нещо не е наред, само че кой може да каже какво тъкмо се е случило толкоз рано, в 4 и половина сутринта?

В 08:00 ч. Москва оповестява, че “Союз 15 ” е маневрирал към “Салют 3 ” и е доближил станцията неколкократно, само че космонавтите към този момент привършват полета и се готвят за завръщането си на Земята. Веднага по-късно Пери написа материал за английски вестник, в който твърди, че поради неспособността на “Союз ” в общоприетата си настройка да поддържа живота на екипаж за повече от 48 часа, без да има съединяване, евентуално ще се наложи незабавно приземяване през нощта – първото в историята на руската космонавтика. На следполетната конференция в Звездното градче обаче въобще не е обявено, че е имало проект корабът да се скачи. Нощното кацане не е показано като резултат от проваленото съединяване, а като проява на способността на корабите “Союз ” да се завръщат когато и да е на годината, във всевъзможни метеорологични условия, когато и да е на денонощието.

Ето какви са характерностите на руската космонавтика преди Горбачовата ера съгласно Джефри Пери. Заради военната им употреба, точното местонахождение на руските космодруми е обгърнато в секретност. Първият чужденец, който посещава Байконур (това се случва за наблюдението на полета на “Космос 122 ” през юни 1866 г.), е френският президент Шарл дьо Гол, като тогава той е придружаван единствено от персоналния си доктор. Четири години по-късно различен френски президент Жорж Помпиду още веднъж идва на Байконур, този път да следи старта на “Космос 368 ”. След това, през 1975 година, по времето на плана “Аполо-Союз ”, космодрумът Байконур е отворен за три групи американски техници и астронавти, само че те съзнателно са извозени до такава степен през нощта.

Що се касае до северния космодрум Плесецк, неговото битие не е оповестено публично чак до 1983 година, въпреки че през 1972 година, по време на полета на “Интеркосмос 8 ”, специалисти от други страни, част от програмата Интеркосмос, са пристигнали на място да гледат предстартовата подготовка. Също по този начин, на 7-ми август 1981 година, по време на изстрелването на българския сателит “България 1300 ”, на Плесецк е пристигнала делегация от нашата страна дружно с първия ни космонавт Георги Иванов.

Как стои въпросът с ракетите-носители? Тяхното битие и характерности също са обгърнати в секретност, твърди Пери. Изминават цели 10 години след полета на “Спутник 1 ” и едвам тогава (през 1967 г.) ракетата-носител от задачата е показана на ревюто в Париж. Тежкотоварната ракета “Протон ” е създадена от гражданско, а не от военно бюро, само че даже и в този случай, въпреки и да дебютира през 1965 година, първите ясни фрагменти от полет на “Протон ” са показани през 1984 година по време на изстрелването на двете галактически задачи от програмата “Вега ” до Халеевата комета и Венера. През перестройката руснаците стартират да постановат “Протон ” като комерсиална ракета и към този момент излизат нескрито голям брой елементи за характерностите ѝ.

Когато през 1987 година (в разгара на Горбачовата епоха) е въведена в употреба новата ракета-носител “Енергия ”, дебютният ѝ полет се радва на необятно медийно отразяване. Тогава в космоса е изпратен военният уред “Полюс ” и след това медиите акцентират, че той се е развалил, заради което не е достигнал орбита, само че в същото време публицистите разкриват, че ракетата-носител е сработила съгласно упованията.

По времето на перестройката режимът на Съюз на съветските социалистически републики е по-отворен да разкрива неуспехите на галактическите си задачи, само че през Брежневата и Хрушчовата ера такава думичка като “провал ” въобще не се загатва. В случай че някоя лунна или междупланетна задача не успее да напусне околоземната орбита, тя получава названието “Космос ”. Поради цензурата необятната общност добива визия, че руската стратегия е напълно сполучлива, до момента в който американската – не (ранните изстрелвания на американските спътници са предавани онлайн по малкия екран и всеки човек става очевидец на повредите им). Дори и по времето на писането на публикацията на Пери (през 1989 г.) малко на брой в западния свят знаят, че сред сполучливите изстрелвания на двата “Спутник 1 ” и “Спутник 2 ” (с кучето Лайка) и изстрелването на роботизираната станция “Луна 1 ” (която не си извършва сполучливо задачата да уцели Луната) е имало три спешни изстрелвания на лунни задачи и на един сателит, до момента в който същите западняци са чували най-малко за някои от повредите на Съединени американски щати -било то за “Вангард ”, “Експлорър ” или “Бийкън ”. Разбира се, Съюз на съветските социалистически републики не съумява да скрие най-големите си провали – гибелта на космонавта Владимир Комаров ( “Союз 1 ”) и на Доброволски, Волков и Пацаев ( “Союз 11 ”), само че точните аргументи за повредата на “Союз 11 ” се крият месеци наред. Единствено с помощта на натиска от Съединени американски щати, директно преди задачата “Аполо-Союз ”, историята става ясно.

Епохата “гласност ” и “перестройка ” освен извежда нескрито тайните на съветската космонавтика, само че поставя началото и на нейната комерсиализация, за която, както знаем, продължава след краха на Съюз на съветските социалистически републики. Пери споделя, че един от най-ранните признаци за настъпващата комерсиализация е следен по време на полета на втория български космонавт Александър Александров (мисията “Союз-ТМ 5 ”, 1988 г.). Тогава швейцарската рекламна организация Punto подписва контракт с Главкосмос и ЛИЦЕНЗИНТОРГ за слагането върху станция “Мир ” на два рекламни панела с размери 2 на 3 метра. Рекламни банери и знаци е трябвало да бъдат поставени и на костюмите на космонавтите, както и да бъдат позиционирани рекламни табла на стартовата площадка. Договорът е подписан за сумата от 1 милион швейцарски франка.

По времето на ръководството на Горбачов е основана “гражданската ” галактическа организация Главкосмос. Агенцията става виновна по съблюдаването на научната продукция, програмата за орбитална станция “Мир ” и комерсиалните действия. За пъв път са препоръчани услуги по изстрелвания, обхващащи всички настоящи руски ракети, в това число новите по това време “Зенит ” и “Енергия ”.

Като умозаключение може да кажем, че какъвто и да е – добър или неприятен шеф, точно Горбачов е този, който отваря руската космонавтика към света и това се оказва политика, характеризираща и съветската космонавтика след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Но в този момент, когато Русия води война с Украйна и голям брой взаимни начинания са рухнали, следва да забележим какво ще се случи отсега нататък в областта на интернационалното съдействие. Рано е да се каже, само че най-малко може да се радваме, че Дмитрий Рогозин бе уволнен и в случай че не друго, на негово място бе подложен Юрий Борисов – който намерено приканва за разграничаването на политиката от галактическите действия.