Смъртта на президента на Иран едва ли ще промени вътрешната

...
Смъртта на президента на Иран едва ли ще промени вътрешната
Коментари Харесай

Защо е важно какво се случва в Иран

Смъртта на президента на Иран надали ще промени вътрешната и външната политика на страната. Пълната власт в Техеран е в ръцете на аятолах. Политиката на сегашния е построена върху фундаментализъм и ненавист към Запада. Защо това визира Европа?

Катастрофата с хеликоптер, при която Ебрахим Раиси , провокира потрес в ислямската република и района. Не се чака гибелта му да докара до огромни промени във вътрешната и външна политика на Техеран , където господства аятолахът. Очаква се обаче битка кой ще го наследи.

Но това, което се случва в Иран, е значимо освен за Близкия изток, а и за Европа и света.
Що за страна е Иран и постоянно ли е била ислямска република?Кой взима решенията?Какви са глобите против Иран и за какво ги има?Кои са съдружниците на режима?Какво значи това за Европа?

Отговорите са в идващите редове.
Кой ръководи
В Иран пълномощията на президента са лимитирани. Основните центрове на властта в ислямската република са висшият водач аятолах Али Хаменей и мощният Корпус на гвардейците на ислямската гражданска война. Хаменей има последната дума по всички значими държавни въпроси.

" Смъртта на Раиси сама по себе си няма да докара до забележителна смяна в политиката на Иран ", споделя Хамидреза Азизи , помощник в Германския институт за интернационалните връзки и сигурност.

Като президент Раиси против властта през 2022 година и стягането на законите за морала в страната.

Според специалисти гибелта на ултраконсерватора Раиси може да сложи началото на битка за власт измежду хардлайнерите в Иран. Раиси е някогашен началник на правосъдната система и дългогодишно протеже на Хаменей. Смяташе се, че аятолахът го приготвя за собствен правоприемник.

Според иранското законодателство изборите би трябвало да се проведат в границите на 50 дни, което кара духовенството да търси трескаво подобаващ заместител на Раиси.
Какво значи аятолах
Последна инстанция по всички религиозни и политически въпроси в Иран е аятолахът. Реално той е и нравствен лидер, и висш водач на страната. Той назначава ръководителя на основната Революционна армия. Тя има лична войска, а главната ѝ задача е да смазва опозицията.

Аятолахът може да издава укази и да взема дефинитивни решения за главните политики на държавното управление. Има надзор върху изпълнителната, законодателната и правосъдната власт и медиите.

Той директно или непряко избира членовете и на авторитетния Съвет на пазителите, който упражнява контрол върху претендентите за Народното събрание и за президент.

Вече 35 години - от 1989 година , в Техеран господства аятолах Али Хаменей , който наследява умрелия си предходник Рухола Хомейни.
Ислямска република
Иран не всеки път е била ислямска република. До края на 70-те години на предишния век страната е монархия и се ръководи от династията Пахлави.

Първият неин представител - Реза Пахлави или Реза шах Велики, идва на власт през 1925 година, сваляйки Каджарската династия, и стартира да модернизира страната. През 1935 година той постанова названието Иран, вместо използвано до тогава Персия .

През 1941 г ., по време на Втората международна война, той се опълчва на Англия и Съветския съюз през Иран да преминат руски войски, поради което е заставен от Съюзниците да абдикира.

Реза Пахлави умира три години по-късно в Йоханесбург, Южноафриканската република. Наследява го огромният му наследник Мохамед Реза Пахлави, който става прозападен съдружник.

В началото на 1979 година обаче той е свален от власт по време на Ислямската гражданска война. Напуска Иран, оставяйки властта на министър-председателя Шапур Бахтиар - дълготраен водач на опозицията.

Бахтиар разпуска тайната полиция, освобождава всички политически пандизчии и връща аятолах Рухола Хомейни от дългогодишна насилствена емиграция поради рецензиите му към монарха и присъединяване в протест през 1963 година Бахтиар му предлага основаването на теократична страна. Хомейни поема цялата власт и афишира Иран за ислямска република под свое управление.

Той открива нов теократичен режим, който трансформира опълчването против страната Израел в съществена част от своята идеология и си слага за цел нейното заличаване. Новият висш лидер стартира и политика против " арогантните " международни сили, като по време на неговия режим Съединени американски щати са оповестени за " Великия Сатана ". Израел е " Малкия Сатана ".
Ядрената стратегия
Иран има уранови мини и нуклеарна стратегия. Страната има няколко проучвателен обекта и уреди за преправка, които включват три известни завода за обогатяване на уран.

Ядрената стратегия на страната стартира през 50-те години на предишния век с поддръжката на Съединени американски щати в границите на програмата " Атоми за мир ". Първоначално тя е ориентирана към мирни научни проучвания. През 1970 година Иран ратифицира Договора за неразпространение на оръжия (NPT), подлагайки нуклеарните си действия на инспекции от Международната организация за атомна сила ( МААЕ ). След Иранската гражданска война обаче съдействието е прекъснато.

През 2002 година са направени разкрития, че Иран има загадка стратегия за обогатяване на уран, което провокира опасения, че се пробва да сътвори нуклеарно оръжие. Техеран отхвърля и твърди, че програмата е напълно за мирни цели.
Санкциите против Иран
Именно дейностите по разпространяване на нуклеарно оръжие са една от аргументите Европейският съюз, Съединени американски щати, Канада, Англия и Организация на обединените нации да постановат от години наказания на Иран.

Заради ускоряването на нуклеарната стратегия на Иран, отразено в отчети на МААЕ, от 2006 година насам Съветът за сигурност на Организация на обединените нации е приел редица резолюции. С тях изисква от Иран да приключи обогатяването на уран за разпространяване на нуклеарно оръжие.

Съединени американски щати и Европейски Съюз ползват на Организация на обединените нации и необятен набор от ограничаващи ограничения. Те са стопански и финансови и обгръщат браншове като търговия, финанси, превоз.

Останалите наказания са в отговор на нарушаванията на правата на индивида в Иран, и за нападателната война на Русия против Украйна.

През 2011 година Европейски Съюз вкара наказания против страната поради сериозните нарушавания на правата на индивида и ги възобновява всяка година. Последно срокът им е продължен до 13 април 2025 година

Европейски Съюз неведнъж осъжда дейностите на режима в Техеран, в това число гибелта на 22-годишната Махса Амини при полицейско задържане през септември 2022 година и последвалите жестоки репресии от управляващите против мирните митинги, които доведоха до загубата на стотици човешки животи.

Сред ограничаващите ограничения на Съединени американски щати и Европейски Съюз са забрани за пътешестване на физически лица, заледяване на активи на хора и компании, възбрана за продажба на съоръжение, което би могло да се употребява за вътрешни репресии, възбрана за даване на Иран на всевъзможни услуги за следене или прихващане на телекомуникации или интернет.

Европейски Съюз и Съединени американски щати осъждат и доставките на дронове на Иран на Русия, иранските набези с дронове и ракети против Израел на 13 април 2024 година, както и военната поддръжка за въоръжени групировки в района на Близкия изток и Червено море. През 2022 година и 2023 година Европейски Съюз наложи на Иран три кръга от наказания, чийто режим е последно продължен до 27 юли 2024 година
Кои са съдружниците на Иран
Иран се стреми да поеме лидерска роля измежду мюсюлманските страни и измежду другите международни сили. Въпреки че Западът, воден от Съединени американски щати, организира политика за уединяване на Иран, страната разчита на съдружниците си да се оправя с резултата от глобите.

Провелата се през 2012 година в Техеран среща на върха на Движението на необвързаните страни, което сплотява към 120 страни, демонстрира, че Иран освен не е в изолираност, а се е трансформирала в водач на придвижването. Страната систематично укрепва връзките си с Китай, Русия и Северна Корея.

В последните години Иран, като предлага оръжия и търговски партньорства. В подмяна чака благоприятни условия да заобикаля интернационалните наказания. Усилията на Иран целят да разширят неговата " ос на опозиция " против Съединени американски щати, Запада и Израел.

В тази така наречен ос влизат играчи като ливанската формация Хизбула, бунтовниците хути в Йемен, палестинската формация Хамас, оповестена за терористична от Съединени американски щати и Европейски Съюз, шиитски въоръжени сили в Ирак. А съгласно специалисти концепцията за разширението ѝ на африканския континент е част от сериозна стратегическа смяна.
Как рецесията в Иран визира Европа
Иранската политика визира доста значими въпроси на интернационалната политика. Според специалисти страната може да се трансформира в едно от най-големите провокации пред районната и световната сигурност.

На първо място поради нуклеарната стратегия и опасността от нуклеарно нахлуване. И въпреки иранският режим да приканва за " гибел на Съединени американски щати ", Европа е по-изложена на риск от ирански ракети, дронове, терористични набези и нуклеарна опасност.

Наред с това съществува и сериозната икономическа заплаха, която заплашителната позиция на Иран и поддръжката му за терористични проксита в целия Близък изток съставляват за Европа. Ескалация на напрежение, предизвикана от близки до Иран групировки като Хизбула в Ливан или хутите в Йемен, е риск, да не приказваме за възможен опит на самия Иран да затвори Ормузкия пролив, през който минават над една пета от международните доставки на нефт.

Иран доставя и оръжия на Русия в нападателната ѝ война против Украйна. Според водачите на Запада страната на Путин е съществена опасност за сигурността на Европа.

Европа не може да подценява и крайната идеологическа неприязън на иранския режим против съществени западни полезности като свободата на словото, религиозната приемливост и правата на дамите.

Фундаментализмът във вътрешната конструкция на Иран е обект на рецензии от Запада. В 90-милионен Иран се правят най-вече изтезания в света, съотнесено към броя на популацията.

Открито приветствайки нападението против писателя Салман Рушди, над чиято глава от 1989 година виси иранска фетва, и извършвайки отвличания и убийства на дисиденти в Европа и Съединени американски щати, насочването на иранския режим към съответни хора ще има вцепеняващ резултат върху западната просвета на независимост на словото, в случай че се разреши това да продължи.
 Екзекуции и репресии. С какво ще бъде запомнен починалият президент на Иран  please wait The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР