Историята на едно мистериозно оцеляване
Смъртта на нацистката империя е събитие, най-малко публично приветствано от по-голямата част от човечеството, само че ориста на агонизиращите разсейки на хитлеристката върхушка още дълго ще провокира неудовлетворителни отговори.
Тук обаче не става въпрос единствено за теории на конспирациите, за творения на псевдоисторици или на публицисти, търсещи сензация (въпреки че и такива не липсват). Става въпрос за събрани от разнообразни, постоянно секретни източници данни от разузнаването на забърканите в спора Велики сили, които еднопосочно сочат, че една огромна част от топ нацистите се измъкват (не и без помощта на някои от горепосочените разузнавания) от присъдата на спечелилите и съумяват да се укрият в земи отвън Европа.
Надвисналият над Райха провал кара елита на немското разузнаване да стартира да обмисля
разнообразни разновидности за спасението на нацисткото управление
от неизбежна крах. Първоначално посредством секрети канали се опипва почвата за подписване на сепаративен мир с Англия и Съединени американски щати, който се проваля по разнообразни аргументи. Тогава немското управление се подготвя за активизиране на няколко секретни проекта, които би трябвало да подсигурят сигурността и евакуацията на висшите функционери, преноса на документи и секретните технологии, укриването на нацистката хазна и, несъмнено, персоналните движимости на фюрера.
Мобилизирана е цялата агентура на SS (Schutzstaffel - вътрешната полиция на нацистката партия, трансформирала се в орган за гнет на режима) и SD (Sicherheitsdienst - службата за сигурност на SS) по света. Действа се главно по две стратегически линии.
Секретната интервенция „ Шлюз ”
планува спасяването на огромен брой видни нацисти в Южна Америка на първо място посредством канали в Бавария, Швейцария или Австрия. Под персоналното наблюдаване на секретаря на Хитлер Мартин Борман се работи и по проекта „ Райнголд ”, който цели изнасянето на нацистката хазна и укриването й в разнообразни елементи на Европа.
Добре знае се, че в същото време Южна Америка става дестинация номер едно за бягството на нацистки военнопрестъпници. Достоверно потвърдено е, че едни от най-търсените обвинени по отношение на холокоста – доктор Йозеф Менгеле и Адолф Айхман - намират леговище там дружно с още стотици по-малко известни немски военни, политици, учени.
Дали обаче не става въпрос и за доста по-мащабна сензация? Храна за размисъл в тази тенденция дава книгата на един маджарски бежанец в Аржентина – Ладислав Шабо, който твърди, че Южна Америка и по-точно Патагония служели за
прекачване на нацистките водачи в секретна база в Антарктида.
Авторът набелязва няколко загадъчни появи на няколко немски подводници по крайбрежията на Аржентина през лятото на 1945 година, когато Втората международна война в Европа към този момент е приключила. Според хипотезата на борда на подводните лодки U-977 и U-530 се намирали високопоставени немски политици, измежду които и самият Адолф Хитлер.
