Смъртта идва за всеки. Неизбежност, с която хората са се

Смъртта идва за всеки. Неизбежност, с която хората са се примирили, макар че страхът от края ги кара да търсят всевъзможни способи да го отсрочат или предотвратят. Със своите близо 70 години междинна дълготрайност на живота сега, ние сме един от най-дълго живеещите типове на Земята. И въпреки всичко има такива, които живеят стотици години, други хиляди, а някои са даже безсмъртни.

Мръсно-бежова със сиво-кафяви петна. Това е мидата Минг. Според учените, които я изваждат от океанското дъно край Исландия, преди да я убият, тя е била на 507 години.

Те живеят стотици, даже хиляди години - ГАЛЕРИЯ

Какво значение има безсмъртната медуза за науката и човечеството

Напредък по съветския план за величие

През август 2016 година откриватели пресметнаха, че женска акула, уловена край Гренландия, която живяла в плен в продължение на 5 години, е умряла на 392 години. Това я прави най-възрастното известно гръбначно животно.

Биологичният връх на бозайниците принадлежи на гренландски кит, за който се счита, че е доживял до 211 години, преди да бъде уловен и погубен от китоловци.

Има и животни като стъклените гъби, обитаващи дъната на тропическите морета, които живеят евентуално до 15 хиляди години. Такава на 11 000 години е извадена от Южнокитайско море и учените я изследвали, с цел да схванат каква е била температурата на водата в древността.

А някои животни са безсмъртни на клетъчно равнище. За такива се считат омарите. Всъщност те не остаряват, просто стават все по-големи и по-големи. Масовият улов в последния век обаче много е понижил както размера им, по този начин и продължителността на живота им.

За биолозите, образци за рискова дълготрайност на живота повдигат фундаментални въпроси за това за какво организмите стареят и умират.

А може би това е по този начин, тъй като хората са станали толкоз преобладаващи в други връзки, че сме очаровани от типовете, които живеят повече от нас.

Откриването на Минг през 2013 година докара до спекулации, че тайната на дългия живот е доста ниската консумация на О2.

Всъщност една от най-дълбоко вкоренените хрумвания за продължителността на живота е, че тя е тясно обвързвана с метаболизма - или скоростта на химичните реакции, които разграждат храната в сила и създават съединения, нужни на клетките. Концепцията, че колкото по-бърз е метаболизмът, толкоз по-рано настава гибелта, евентуално датира от Индустриалната гражданска война.

В началото на XX век немският физиолог Макс Рубнер сравнил силата на метаболизма и виталния цикъл на морски свинчета, котки, кучета, крави, коне и хора.

Той открил, че по-големите животни имат по-ниски метаболитни скорости на грам тъкан и живеят по-дълго, което го предиздвикало да заключи, че потреблението на повече сила съкратява живота.

По-късно американски учени доразвиват тази доктрина и стигат до извода, че продължителността на живота е обратнопропорционална на разхода на сила.

Въпреки че е правилно, че огромните бозайници имат по-бавен метаболизъм и доста от тях живеят относително дълго, то тази доктрина бива изцяло опровергана. Връзка сред метаболизма и продължителността на живота на процедура няма.

Друга сходна доктрина е, че потреблението на повече О2 води до по-голямо произвеждане на свободни радикали и оттова до по-бързо стареене на клетките. Благодарение на новите подробни проучвания на митохондриите, които действат като самобитни генератори на сила във всяка клетка, се оказва, че и тя евентуално не е вярна.

Все отново учените са единомислещи, че има връзка сред фактори като телесното тегло и външната среда, и продължителността на живота. Колкото по-малко е телесното тегло и по-силен натискът от външни фактори, толкоз по-кратка е продължителността на живота. Според някои проучвания за това въздействие има и телесната температура, с увеличението на която е ускорява и отделянето на свободни радикали, увреждащи клетките.

Разработването на бързи и евтини технологии за проучване на ДНК през последните години предложи на учените значими улики за ролята на гените в регулирането на дълголетието при разнообразни типове. Например, разновидността в гена, наименуван daf-2, разрешава на нематодните червеи да живеят двойно по-дълго. А мишки джуджета с мутирал ген, който лимитира производството на хормон на растежа, живеят с 40% повече.

Биолозите избират думата „ безсмъртни “, с цел да обозначат кафези, които нямат така наречен лимит на Хейфлик, т.е могат да се разделят безкрайно. Човешките кафези могат да се разделят към 50 пъти, преди да умрат, най-често вследствие на насъбраните разновидности. Това лимитира продължителността на живота на хората до близо 120 години.

В същото време раковите кафези да вземем за пример наподобява нямат сходно ограничаване. През 1951 година е взета проба от матката на Хенриета Ларкс. Същата клетъчна линия продължава да се употребява и в наши дни необятно в биологичните проучвания, възпроизвеждайки изцяло идентични кафези. Предполага се, че стволовите и зародишни кафези също могат да се разделят безграничен брой пъти. Това обаче не важи за клетките на тъканите на хората.

Изследванията демонстрират, че омарите не остаряват. Дори фертилността при по-възрастните човеци се усилва. Наистина с придвижване на възрастта те умират, защото промяната на черупките им изисква от ден на ден сила с увеличението на размера им. Но на клетъчно равнище омарите са безсмъртни. Този феномен може да се дължи на теломеразата - ензим, който ремонтира дългите повтарящи се сектори от ДНК в краищата на хромозомите, наричани теломери. Ензимът може да бъде открит при множеството гръбначни животни в ембрионалните стадии на развиване, само че липсва при зрелите човеци.