Убитите от жегата в Европа се очаква да станат 150 000 годишно - 50 пъти повече от сега!
Смъртните случаи, породени от крайности във времето в Европа, може да се усилят 50 пъти в завършек на века, като единствено загиващите от горещи талази може да надвишават 150 000 души всяка година.
Това е прогнозата на група учени, опитващи се да илюстритат какви биха били последствията от рисково време при сюжет, в който не се подхващат никакви ограничения за ограничение на негативния за климата резултат от човешката активност и за преодоляване на разрушителното деяние на стихиите.
Заключенията им са оповестени в списание The Lancet Planetary Health в петък, представено от " Дневник ". В публикацията се изяснява, че в случай че в интервала 1981-2010 година поради свързани с времето феномени са умирали приблизително по към 3000 души годишно, само че в последните 30 години на века те ще доближат 152 000. В най-лошия сюжет броят им през 2071-20100 година може даже да наближи 240 000 души.
В петък в Черна гора махленски електронен термометър показваше 47 градуса.
Включените феномени са горещи и студени талази, бурни ветрове, наводнения и разрушителни талази и приливи по морския бряг, дълготрайно засушаване и горски пожари.
Взети са поради фактори като динамичност на популацията (разширяване на урбанизацията, застоялост или понижение на популацията, както и концентрирането му в градовете), както и по какъв начин ще се трансформира делът на възрастните (над 65-годишна възраст) в обществото.
Прогноза за това по какъв начин в другите групи десетилетия до края на века може да се трансформира обвхватът на застрашените от седемте естествени бедствия: парещ и талази, студени талази, суша, горски пожари, речни наводнения, приливни наводнения по морския бряг, бурни ветрове.
За България, да вземем за пример, се показва, че към 2100 година популацията ще е намаляло до 5.34 милиона души, а възрастните ще са се нараснали със 154%. Концентрацията на популацията в градовете ще остане непроменена, а това прави изключително рисков резултата от горещи талази, защото в града температурите са по-високи и топлината се задържа по-дълго.
Според експертите, обаче, за смъртоносния резултат в 90% от случаите повода ще са измененията в климата и едвав 10% - последствията от урбанизацията.
Използвани са данни от хиляди случаи, събрани от белгийския Център за проучване на епидемиологията на бедствията (CRED), както и от застрахователния колос Munich Re. На тази база е направена оценка за степента, в която е застрашена всяка страна и обособените региони в нея, след което се приема, че готовността ѝ да се оправи с изброените рискови феномени остава константна до края на века.
Изводите са тревожни даже за идващите 23 години - създателите предвиждат 10 пъти нарастване на жертвите от крайности във времето до 32 500 души (в песимистичния сюжет - 59 300 души) за интервала 2011–2040 година.
Джовани Форциери от основания в Италия Център за взаимни проучвания към Европейската комисия и един от ръководителите на изследването, акцентира, че " в случай че към световното стопляне не се подходи с най-спешни ограничения ", близо 350 милиона европейци може да са изложени на рисково време всяка година в края на века. За съпоставяне, през референтния интервал 1981-2010г. застрашените европейци са били 25 милиона.
Обхванати са 28-те страни от Европейски Съюз плюс Швейцария, Норвегия и Исландия, само че изводите сочат за задаващи се най-масови проблеми за Южна Европа, под което се схваща извънредно средиземноморските страни. Причаната е, че пристъпите на извънредно високи температури може да предизвикват 99% от всички смъртни случаи от рисково време.
Пол Уилкинсън, учител в лондонската Школа за хигиена и тропическа медицина, който не е част от проучването, споделя за " Ройтерс ", че заключенията са тревожни. Според него те удостоверяват нуждата от ограничения да адаптиране към измененията, изключително към горещите талази, увеличение на напъните за закъснение на измененията в климата, породени от хората, и по-добра отбрана на здравето на популацията.
Публикацията съответствува с прекосяването на една от най-мащабните горещи талази от последните години. През седмицата 11 страни от Южна и Централна Европа насочиха оптимални предизвестия към жителите си за температури, надхвърлящи 40 градуса. Прогнозите са жегите да се задържат до сряда идната седмица.
Италия заяви, че с 15% повече хора от нормалното за този интервал от годината са настанени в здравните заведения, а за някои елементи от страната, както и на Балканите има предизвестия за предстоящи в неделя температури до 46 градуса.
Близо 40 градуса са температурите по адриатическия бряг, а до 43 градуса чакат в известни испански морски курорти като Коста дел Сол, Ибиса и Майорка. Още по-горещо е навътре в страната в места като Севиля, Малага и Гранада.
Европейският температурен връх е от 1977г. в Атина, когато са измерени 48 градуса на сянка. В момента в Южна Европа температурите са с 10-15 градуса над нормата.
В обява в списание Environmental Research Letters учени демонстрират свои модели, съгласно които следва зачестяване на " горещи мега талази " и повишение на оптималните летни температури с сред 6 и 13 градуса към края на века.
Това е прогнозата на група учени, опитващи се да илюстритат какви биха били последствията от рисково време при сюжет, в който не се подхващат никакви ограничения за ограничение на негативния за климата резултат от човешката активност и за преодоляване на разрушителното деяние на стихиите.
Заключенията им са оповестени в списание The Lancet Planetary Health в петък, представено от " Дневник ". В публикацията се изяснява, че в случай че в интервала 1981-2010 година поради свързани с времето феномени са умирали приблизително по към 3000 души годишно, само че в последните 30 години на века те ще доближат 152 000. В най-лошия сюжет броят им през 2071-20100 година може даже да наближи 240 000 души.
В петък в Черна гора махленски електронен термометър показваше 47 градуса.
Включените феномени са горещи и студени талази, бурни ветрове, наводнения и разрушителни талази и приливи по морския бряг, дълготрайно засушаване и горски пожари.
Взети са поради фактори като динамичност на популацията (разширяване на урбанизацията, застоялост или понижение на популацията, както и концентрирането му в градовете), както и по какъв начин ще се трансформира делът на възрастните (над 65-годишна възраст) в обществото.
Прогноза за това по какъв начин в другите групи десетилетия до края на века може да се трансформира обвхватът на застрашените от седемте естествени бедствия: парещ и талази, студени талази, суша, горски пожари, речни наводнения, приливни наводнения по морския бряг, бурни ветрове.
За България, да вземем за пример, се показва, че към 2100 година популацията ще е намаляло до 5.34 милиона души, а възрастните ще са се нараснали със 154%. Концентрацията на популацията в градовете ще остане непроменена, а това прави изключително рисков резултата от горещи талази, защото в града температурите са по-високи и топлината се задържа по-дълго.
Според експертите, обаче, за смъртоносния резултат в 90% от случаите повода ще са измененията в климата и едвав 10% - последствията от урбанизацията.
Използвани са данни от хиляди случаи, събрани от белгийския Център за проучване на епидемиологията на бедствията (CRED), както и от застрахователния колос Munich Re. На тази база е направена оценка за степента, в която е застрашена всяка страна и обособените региони в нея, след което се приема, че готовността ѝ да се оправи с изброените рискови феномени остава константна до края на века.
Изводите са тревожни даже за идващите 23 години - създателите предвиждат 10 пъти нарастване на жертвите от крайности във времето до 32 500 души (в песимистичния сюжет - 59 300 души) за интервала 2011–2040 година.
Джовани Форциери от основания в Италия Център за взаимни проучвания към Европейската комисия и един от ръководителите на изследването, акцентира, че " в случай че към световното стопляне не се подходи с най-спешни ограничения ", близо 350 милиона европейци може да са изложени на рисково време всяка година в края на века. За съпоставяне, през референтния интервал 1981-2010г. застрашените европейци са били 25 милиона.
Обхванати са 28-те страни от Европейски Съюз плюс Швейцария, Норвегия и Исландия, само че изводите сочат за задаващи се най-масови проблеми за Южна Европа, под което се схваща извънредно средиземноморските страни. Причаната е, че пристъпите на извънредно високи температури може да предизвикват 99% от всички смъртни случаи от рисково време.
Пол Уилкинсън, учител в лондонската Школа за хигиена и тропическа медицина, който не е част от проучването, споделя за " Ройтерс ", че заключенията са тревожни. Според него те удостоверяват нуждата от ограничения да адаптиране към измененията, изключително към горещите талази, увеличение на напъните за закъснение на измененията в климата, породени от хората, и по-добра отбрана на здравето на популацията.
Публикацията съответствува с прекосяването на една от най-мащабните горещи талази от последните години. През седмицата 11 страни от Южна и Централна Европа насочиха оптимални предизвестия към жителите си за температури, надхвърлящи 40 градуса. Прогнозите са жегите да се задържат до сряда идната седмица.
Италия заяви, че с 15% повече хора от нормалното за този интервал от годината са настанени в здравните заведения, а за някои елементи от страната, както и на Балканите има предизвестия за предстоящи в неделя температури до 46 градуса.
Близо 40 градуса са температурите по адриатическия бряг, а до 43 градуса чакат в известни испански морски курорти като Коста дел Сол, Ибиса и Майорка. Още по-горещо е навътре в страната в места като Севиля, Малага и Гранада.
Европейският температурен връх е от 1977г. в Атина, когато са измерени 48 градуса на сянка. В момента в Южна Европа температурите са с 10-15 градуса над нормата.
В обява в списание Environmental Research Letters учени демонстрират свои модели, съгласно които следва зачестяване на " горещи мега талази " и повишение на оптималните летни температури с сред 6 и 13 градуса към края на века.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ