Сляпо Куче
Сляпо куче не е израз единствено за куче, изгубило зрението си, само че е и име за тип бозайник, сходен на къртицата, също пакостник по селскостопанските насаждения.
Тъй като двете животни са доста сходни, нужно е да се направи разлика сред тях, изключително с оглед битката против тях като вредители.
Разлика сред къртица и сляпо куче
Сляпото куче се разграничава от къртицата по размера си, то е 2-3 пъти по-голямо от къртицата и стига до 25 сантиметра дължина. Сляпото куче принадлежи към друго семейство, това на гризачите и като тях има огромни предни зъби, които не може да скрие с устните си, те непрекъснато стърчат на открито. С тях копае тунели, образувайки комплицирани плетеници.
Тунелите на сляпото куче са по-дълбоки от къртичините и по тази причина са и по-малко, само че по-широки и с по-големи размери.
За разлика от къртиците, които не се хранят със селскостопанската годишна продукция, а с червеи и инсекти, сляпото куче яде грудкови насаждения като картофи, моркови, цвекло, складирайки ги в тунелите си. Животното изяжда по 150 кг храна годишно и по този метод унищожава тонове култури, като е в положение да разори зеленчукопроизводителите, защото сляпото куче не живее единствено, а със семейство от мъжки, две женски и дребните им.
Борбата със сляпото куче от време на време е неравна, в случай че не се вземат навреме ограничения против него, тъй като то е същинска злина.
За да са ефикасни дейностите против този пакостник, би трябвало добре да се познават особеностите и навиците му.
Класификация, разпространяване и особености на сляпото куче
Сляпото куче е малък бозайник, принадлежащ към рода Spalax на семейство Spalacidae. Това са слепи изкопаеми или подземни плъхове, които са толкоз неповторими, че са обособени в свое подсемейство - Spalacinae. Това подсемейство съдържа 2 рода и 8 типа.
Spalax са в действителност слепи. Причината е, че дребните им очички са покрити със пласт кожа. За разлика от други сходни гризачи, те нямат разширени предни нокти и не употребяват предмишниците си като главен инструмент за копаене. То се прави благодарение на мощните им предни зъби, които са отделени от останалата част от устата с кожена клапа. Когато плъхът Spalax затвори устата си, зъбите му не престават да стърчат на открито.
Някои учени допускат, че слепите кучета са се развили от спалациди, които са употребявали предните си крака за копаене, където лакътната кост обезпечава огромна повърхнина за прикрепяне на мощните им лакътни мускули.
Това подземно животно - пакостник по растенията е публикувано в югоизточната част на Балканите и се среща до 2400 метра над морското ниво. Ареалът му е в България, Босна и Херцеговина, Гърция, Сърбия, Македония, Унгария, Молдова, Черна Гора, Румъния. Турция, Украйна, Албания и региона на Анадола. В България сляпото куче е публикувано в цялата страна, като се бърка с къртицата от време на време.
Ливадите, храсталаците и редките гори са желано местообитание, както и зеленчуковите и цветните градини, изключително с луковични насаждения, които то унищожава.
Описание и метод на живот на сляпото куче
Сляпото куче е междинен по мярка гризач. Тъй като води под земята и ровещ метод на живот, то е развило присъщи особености, подпомагащи работата му.
Те се заключават в цилиндричното му тяло, клиновидната глава, с дребни, закърнели и ситуирани под ципа очи. Сляпото куче няма външни уши. Крайниците му са къси, опашката му е рудиментарна.
На цвят бозайникът е жълтокафяв до сивокафяв, стига до 240 сантиметра дължина. Цветът му припомня на този на мишците и плъховете.
Особености на сляпото куче
Този дребен бозайник се характеризира с ниска репродуктивност. Женската ражда един път годишно от 2 до 4 дребни. То има и невисок метаболизъм, а денонощната му интензивност е полифазна.
Сляпото куче може да живее единично, като неговият самостоятелен сектор е от 25 квадратни метра при младите човеци, до 200 квадратни метра при възрастните. Плътността във връзка с популация варира - от 1 до 13 индивида на хектар повърхност, само че е допустимо да доближи и до 23 индивида на хектар.
Особености на екологията на сляпото куче
Тъй като живее подземен, бозайникът е самостоятелен от някои фактори на екологията, със съществено въздействие при други гризачи като температура на въздуха, климат и други. Предвид обстоятелството, че води ровещ метод на живот, най-вероятно условията му към околната среда се свеждат с вида почва, измежду която се придвижва. Смята се, че идеалната за него е неуплътнената, добре дренирана почва, в която елементарно се копае.
Особености на метода на живот на сляпото куче
Сляпото куче принадлежи към растителноядните типове вредители. То е опасност за растенията, сходно на колорадския бръмбар, поповото прасе, гъсениците. В състава на хранителната му диета се следи възрастова смяна, сезонна неопределеност и пространствени разлики. Характерен хранителен набор съставляват всички зелени и подземни елементи на растенията.
Макар че живее и поединично, най-често сляпото куче може да се срещне като семейство. Това семейство копае тунели, уплътнявайки пръстта по стените на тунела на дълбочина от 15 до 25 сантиметра.
Семейството се състои от един мъжки и две женски с дребни. За 4 зимни месеца такова семейство би трябвало да се ресурси с храна. За един субект тя е от 30 до 50 кг - корените, грудките и луковиците са основата на запаса. Едно тричленно семейство може за година да унищожи 1500 кг годишна продукция по сметките на експерти по растителна отбрана. Затова е належащо да се води битка с тях, чието начало би трябвало да стартира, още с установяването на растения в градината, които като че ли са всмукани и пропаднали в земята. Това е симптом за сляпо куче в градината.
Борба със сляпото куче
Борбата против този пакостник става по два метода - посредством унищожаването или прогонването му.
Унищожаването на сляпото куче може да стане с клопки, залагани в тунелите му. Друг способ е слагане на отрова, само че примамките към момента не могат да се дефинират като изцяло сигурни, тъй като отровите не са естествена храна за животното и доста пъти остават неизползвани.
Друг вид за растителна отбрана съставлява прогонването на сляпото куче. То може да се реализира благодарение на електронни уреди с висока сензитивност. Те са програмирани по този начин, че да генерират трептения и вибриране, неприемливи за неканените посетители и това ги прогонва. Те или излъчват звуци с ниска периодичност на вълните, или основават трептения по машинален път.
Недостатък на този способ е, че с цел да подейства е нужно време от половин до един месец, а то е задоволително вредителите да унищожат реколтата.
Сляпото куче може да бъде прогонено и посредством напръскване с репеленти. Те излъчват неприятна миризма за тях и ги отблъскват. Този артикул е екологичен, тъй като е безопасен за почвата и реколтата, само че е относително безценен и много трудоемък, тъй като се разкопава и заравя репелента 2 пъти в месеца.
Истината е, че прогонването или унищожаването на този пакостник коства доста старания и инвестиции. Успех се реализира посредством съчетание на повече от 1 способ, примерно клопки и електронни устройства. Необходима е също профилактика, с цел да не се допусне наново заселване.
Интересни обстоятелства за сляпото куче
В Източна Африка е открит тип сляпо куче с розова четина, което може да живее, без да диша О2 в продължение на 18 минути. И това няма никакви последствия за положението на мозъка им. При хората мозъчните кафези умират, само че не и освен това сляпо куче, тъй като от употребява насъбраната фруктоза като източник на сила, с цел да поддържа виталните си процеси. Досега се знаеше, че единствено растенията имат такива качества.
Въпреки че е пакостник, сляпото куче е записано като заплашен скотски тип в листата на застрашени типове, за които се знае малко.
Сляпото куче се бърка постоянно с къртицата и някъде го назовават къртица, само че е належащо да се знае, че е напълно друг тип с доста по-голяма опасност за посевите.
