Силата на приемането: Слушане и чуване
Слушането е една от петте сетивни функционалности. Но чуването е изкуство.
– Франк Тайгър
„ Дори не чуваш какво ти приказвам! ” Познати ли са ви тези думи? Има ли човек, който в никакъв случай не е бил упрекван, че не чува? Фрустриращо е да говорите на някой, който не възприема.
Неспособността ни да чуваме се отразява във всички ваши връзки. Тя прекъсва връзката както затворената телефонна слушалка.
Представете си да говорите по телефона и събеседникът ви единствено да слуша. Няма ли да се почувствате неудовлетворени? Какъв е смисълът да приказваме, в случай че не можем да чуем другия? Какъв е смисълът да слушаме, в случай че не се интересуват какво желаеме да кажем?
Ясно е, че удовлетворителното другарство изисква две страни, изисква да приказваме и да се изслушваме.
Има голям брой аргументи, заради които да откажем да чуем някого:
- Не оценяваме това, което ни споделят
- Отказваме да слушаме, тъй като не ни изслушват
- Отказваме да слушаме, тъй като сме подложени на критика
- Не слушаме, тъй като нямаме навика да обръщаме внимание на хората
- Спираме да слушаме, тъй като усещаме, че другият човек няма да спре да приказва
- Не слушаме, тъй като считаме, че знаем всичко и никой не може да ни каже нищо ново
- Имаме чувството, че в никакъв случай няма да пристигна нашия ред
- Не слушаме, когато не можем да понесем прочувствено това, което ни споделят
- Не слушаме, тъй като считаме, че в случай че слушаме, би трябвало да осъществим това, което ни споделят
Ако са ви казвали, че не умеете да изслушвате, прегледайте още веднъж горния лист.
Говоренето и слушането вървят ръка за ръка. Говоренето е предоставяне на информация; слушането е приемане на информация.
– „ The Power of Receiving “, Amanda Owen
Превод: Мая Живкова
Инфо: https://love-aholic.com
