Любослав Костов, КНСБ: На ръба на Конституцията и законите сме
Служители на Националния застрахователен институт (НОИ) излязоха на едночасова предупредителна стачка. Акцията се провежда от синдикалните структури на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда " Подкрепа “ в Национален осигурителен институт. Работещите в института упорстват за нарастване на средствата за заплати с 30%. Икономистът от КНСБ Любослав Костов в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Костов, несъмнено всеки един експерт, в която и да е област заслужава нарастване на възнаграждението си, тъй като знаем живота през днешния ден е по-скъп от преди време. Ето през днешния ден на митинга тук, в София, една жена показа пред нашата медия, че заплатата й е обидно ниска, а има 36 години опит в териториално отделение на Национален осигурителен институт. Защо се стига до това хората да си просят от страната?
За страдание през последните две години насъбраната инфлация по този начин, както я мери националната статистика, е към 30%, а пък чиновниците в Национален осигурителен институт, било то в централно или в районните подразделения на Национален осигурителен институт, тяхната заплата е обновена единствено един път за последните три години, и то с проценти сред 8 и 10%, което е безусловно незадоволително и едвам 1/3 от насъбраната инфлация, и хората с право са излезли през днешния ден да стачкуват. Това е една предупредителна стачка, за която авансово бяха събрани подписи, беше извървян целия бюрократичен ред, с цел да се случи, защото законът споделя, че стачката може да се прави по особени условия, би трябвало да си на работното място. Така че това през днешния ден беше едно предизвестие към ръководещите, в последна сметката приема бюджета, но подобен бюджет, който да подсигурява съответна политика по приходи за всички работещи в държавната администрация. Тъй като през днешния ден са Национален осигурителен институт, на следващия ден ще са някои други, защото както за тях няма пари, по този начин и за другите няма пари, пък инфлацията дето се споделя за всички е една и съща. И не е заслужено всички да бъдат сложени под обща знаменател и мантрата, че държавният чиновник е неприятна дума – това не е неприятна дума. Напротив, в другите страни и нации хората си почитат държавните чиновници и се гордея да бъдат държавни чиновници. Без тези хора ще спрат пенсиите да вземем за пример, кой ще пресмята пенсиите?
Всеки месец имаме промени от политиците, които си залагат своите политики, само че някои в последна сметка тия политики след това би трябвало да ги пресметна, би трябвало да измине целия административен път и цялата администрация, с цел да се случи това и да стигнат най-после парите до пенсионира. Така че това е един непосилен труд, който за мен е доста недооценен.
Абсолютно непосилен труд, да. Към момента обаче в плана на Закона за бюджета на Държавната публично обезпечаване за 2023 година не е очакван растеж на разноските за личен състав в административната конструкция. Изчисления на КНСБ върху 20 съществени артикули демонстрира, че цените у нас по-високи спрямо страни, като Франция, Германия, Испания. Работещите, казахме към този момент, в института упорстват за нарастване на заплатите си с 30%. Какво съгласно вас е достойното заплащане, което те би трябвало да получават?
Ами достойното е една такава изключително категория, която всеки я схваща по друг метод, само че при всички положения 30% растеж на заплатите им сега ще разреши да бъдат там, където бяха 2020 година или малко преди началото на пандемията, и преди всички рецесии, които не се случиха и не престават до през днешния ден. Така че ние не желаеме хората в Национален осигурителен институт да станат по-богати от останалите хора или да могат да си купят повече, желаеме да мога да си купят същото, което са могли преди време, полагайки същия труд, да не кажа дори по-голям, защото техния труд се усилва, тяхното натоварване се усилва всяка последваща година. И за жалост доста постоянно, защото тяхната функционалност е значително и обществена, от социална значителност, и е доста мъчно да се мери количествено на тяхната продуктивност на труда. И по тази причина доста икономисти излизат и споделят: " Ама за какво да им подвигаме заплатата? Това са държавни чиновници – какво вършат те? “ Ами не е по този начин. Подобно размишление съгласно мен ще съсипе страната и демокрацията, в случай че продължаваме, защото всички имаме потребност от държавни чиновници, имаме потребност от някой да ни извади удостоверение за съдимост като отидем в дребната община, имаме потребност от учители, здравни служащи. Всички тези хора са държавни чиновници. Пазачът в пандиза също е държавен чиновник.
Така че с малко по-голям почит към тези хора и с ангажимент към тях, защото техният шеф са тези в законодателната власт, които и днеска видях, че в действителност дневният ред на Народното събрание и на Бюджетна комисия бюджета като бюджет на първо четене не участва. Така че още една седмица, която губим и се приближаваме към датата 10 юни, за която и министър Велкова предизвести преди няколко дни. Така че сме мощно обезпокоени. Тези стачки и митинги ще продължат и в други административни структури, аз съм сигурен.
Така е, днеска са те, на следващия ден ще бъдат други, на 10 юни изтича удължителният интервал на бюджета – какво вършим тогава, в случай че не бъдат подхванати съответни ограничения?
Според Закона за обществените финанси, в случай че не се одобри бюджет до 10 юни и изтече срокът на Удължителния закон, ами там написа, че в действителност ние може да харчим толкоз, колкото сме събрали, или размерът на разноските би трябвало да бъде еднакъв на размера на приходите и надлежно страната да следва всеки месец уравновесено салдо. Само напомням, че сега сме на 6,7% базов недостиг без политики, които да го лимитират този недостиг. Това значи, че би трябвало да се режат доста разноски. Сега, естествено, че няма да се отрежат от пенсиите, няма да се отрежат от приходите на хората, само че най-малкото това значи, че…
Защо казвате естествено е? Хората се тормозят.
Не, не, съгласно мен няма по какъв начин това да се случи, по-скоро ще режат от други пера, защото те нямат глобата да режат от едно открито ниво на пенсии и заплати, за това трябват закони. А като няма закони, би трябвало да изпълняваш по-скоро, можеш да режеш от финансовата стратегия или от издръжката. Но това е проблем, защото тези заплати, които са гласувани, те ще бъдат замразени. Ако нямаме бюджет, когато ви каже един политик " опазване на нивото на пенсиите и на заплатите във всички структури, опазване на обществените разноски “, както беше обявено от госпожа Габриел предходната седмица, думата…
Да, доста постоянно ги чуваме тези неща.
… думичката " опазване “ превеждам на неполитически език какво значи, синоним е на заледяване. Щом запазвате нещо значи го замразявате: замразявате минималната работна заплата на 780 лв., замразявате равнището на заплатите на всички в целия публичен бранш. Като няма бюджет, няма да има и пари за учителите, които в действителност бяха обещани и които в действителност в техния отраслов групов трудов контракт да се поддържа 125% от междинната. Така че дано споделяме нещата с същинските им имена: в случай че на 10 юни няма бюджет, най-малкото би трябвало да създадат всичко допустимо най-малко в месец юни да се одобри до края на месеца, въпреки и да сме малко на ръба на Конституцията и на законите. Пък в случай че не могат да се схванат, да има нов Удължителен закон, който да урежда всички тези неща, както предния.
Аз мощно се надявам да не се стигне до нов Удължителен закон, защото ние към този момент би трябвало да приказваме за Бюджет 2024, а не сме почнали да одобряваме даже Бюджет 2023. И това се случва към този момент втора поредна година, и в никакъв случай обратно не се е случило по този начин: календарната с бюджетната година толкоз доста да не съответстват. И оттова идва и цялото напрежение. Политически е казусът, политически, защото избрани политически партии не могат да се схванат между тях за основаването на държавно управление, за правене на управническа стратегия.
Да, виждате какво се случва в страната ни. Може би в този момент хората, които ни слушат, ще се зачудят, че съм ви поканила тъкмо вас през днешния ден, на фона на – ето, атентат имаме, още веднъж Иван Гешев се изрича, Борисов – за " Барселонагейт “. Накъде ще ни води всичко това?
Тези неща аз съм сигурен, че са забавни за обществото и всички ги наблюдават с внимание, само че в последна сметка българинът преди всичко го интересува какво става с неговия джоб и не го вълнуват доста какъв брой са процентите на места, а го вълнуват левчетата, какъв брой може да си купиш това, което изкарва. И сега, в който удариш българина по джоба, се случва това, което се случи през днешния ден – хората от Национален осигурителен институт излязоха на предупредителна стачка. Те стопираха работа за един час.
Да, в цялата страна.
Ако някой през днешния ден не е схванал, Национален осигурителен институт за един час спря работа и спря да обслужва хора. А знаете, Национален осигурителен институт прави доста функционалности, не е единствено да изплаща пенсиите. Там значително обществени разноски, обществено подкрепяне, обществено обезпечаване там са насочени. Не може чиновниците в бранш " Архиви “ – през днешния ден си говорихме с една служителка, тя споделя, че има над 30 години стаж и е с 1200 лв. брутна заплата. Като махнете налог и осигуровка, приказваме за трицифрена сума като чист размер, това, което получава, разполагаемия приход. Така че приказваме за един отвод на страната от това да се ангажира повече с политика по приходите за тези, които тя им е шеф, на фона на това, че частният бранш го прави – там се подвигнаха заплати с по 15%. За страдание, страната отстъпи в последната една година.
Г-н Костов, какви хрумвания имате вие за " Бюджет 2023 “, бихте ли ни споделили?
Ами те са преди всичко по макрорамката, по какъв начин да си ограничи недостига по един неусетен метод за работещите. Какво имам поради? Капиталовата стратегия съгласно нас е нереалистично повишена, може да бъде понижена малко. Освен това данъчните доходи при започване на годината за първото тримесечие се вижда, че вървят добре, много по-добре от това, което е заложено като параметри от Министерството на финансите. Така че и от там би могло да се получи една спестовност. И при едно по-добро обмисляне и по линия на издръжката, и по линия на другите пера, пък и предстоящата промяна от Националната статистика на брутния вътрешен артикул, би могло да ни даде едно фискално пространство от няколко милиарда, което част от него да бъде употребявано за растеж на приходите на хората най-малко с 10% или толкоз, колкото е плануваната инфлация за 2023 година
Става дума за към 700-800 милиона лв., което на фона на 77 милиарда разходи… Като споделям 800 милиона, за хората знам, че това звучи доста, само че на фона на 77 милиарден бюджет – толкоз страната харчи като преразпределяне, събира 73-74 милиарда и харчи 76 милиарда, и оттова се образува, несъмнено, дефицитът, та в действителност ние търсим едвам към 5-6% от всичките разноски в допълнение, които да обезпечат растеж на всички работещи с 10%. Става въпрос за хората в културните институти, читалища, районни библиотеки. Там са също хората с висше обучение, с по един-два езика, със обилни знания в това, което вършат. Техният труд е интелектуален най-малкото. Отварям една скоба – бюджетът на културата беше понижен с 36 милиона, това, което Министерство на финансите изкара. Аз не мога да си го обясня, беше понижен в безспорен проект, не просто като проценти.
Само погледнете в кои сфери не се отделят средства – опазване на здравето. Там по какъв начин е, сходно е ситуацията.
Подобно е ситуацията. Масово и медицинските сестри са там, отрасловият групов трудов контракт в опазването на здравето. На доста места към този момент, популярност богу, се съблюдава, само че на доста места самите шефове желаят да го съблюдават, само че нямат нужния запас от страната.
Такъв е и казусът с Национален осигурителен институт, апропо. Ние нямаме проблем с работодателя там, който е шефът на Национален осигурителен институт. Управителят на Национален осигурителен институт аз съм сигурен, че в случай че има ресурсите, гласувани през бюджета, той ще вдигне заплатите на хората. Проблем са ни държавната администрация, проблем са ни опазването на здравето, културата. Пари не се дават за приходи и в действителност политика по приходите в това, което се предлага сега, отсъства, като се изключи педагозите, като там не толкоз може би от огромно предпочитание на политиците, само че там, популярност богу, има стихотворец дълготраен ангажимент в групов контракт, за който ние, КНСБ, мога да кажа, че доста се борихме през годините да го има това нещо. Така че популярност богу, там най-малко ще ги дадат, само че би трябвало и за другите. Във висшето обучение няма нищо също.
Във висшето обучение, апропо, там – аз също съм учител в университет и мои сътрудници идват и ме питат " Ами заплатите на учителите ги подвигат, а нашите не ги подвигат и се приближават една до друга “. Хората са прави. Тук не са отговорни учителите, че им подвигаме техните заплати, отговорни са страната, тъй като няма взаимност в своето държание, няма политика по приходите за всички, която да е идентична към инфлацията, а се прави на парче. Днеска, който стачкува, на него ще дадем, а пък който не стачкува – в случай че се сети да стачкува, тогава. Ама не би трябвало да е по този начин. И по тази причина би трябвало да има някаква дълготрайна тактика, с цел да няма такова опълчване на едни служащи и чиновници на други. Това е нездравословно, не би трябвало да е по този начин, не би трябвало да се случва по тоя метод. И имам възприятието, че доста хора се пробват да се възползват от тази обстановка. Както асистентът в университета, по този начин и учителят, по този начин и медикът, по този начин и индивидът в читалището, по този начин и хората в Национален осигурителен институт – всички заслужават да им бъде обезщетена инфлацията, за която отново дублирам, за всички е една и съща.
Може би всички рецесии у нас са политически рецесии, защото знаем, жителите показват институциите, търсят техните представители, с цел да им предложат решения. Следователно, рецесиите обаче могат да бъдат от друг вид, несъмнено. Г-н Костов, дано да отбележим с вас няколко съществени у нас.
Кризата несъмнено е политическа сега. Слава богу ни се размина икономическата такава, защото миналата…
Защо да ни се е разминала?
Миналата есен се предвиждаше, че ще изпаднем в техническа криза. Немската стопанска система съумя да се избави от тази техническа криза, надлежно и ние, защото главният ни пазар е немският на нас и сме вързани с Европейския съюз като външнотърговски продан. Надявам се тази година нещата да се пооправят малко. Виждам, че прогнозите на Европейската комисия в стопански проект са положителни. Миналата седмица излезе пролетната икономическа прогноза – ревизира в посока нагоре малко данните за напредък и за пазара на труда.
Да, обнадеждаващо беше, да.
Така че мисля, че от икономическа позиция нещата учудващо вървят, на фона на политическия безпорядък, в който сме изпаднали. Ако страната си подреди къщичката и се концентрира върху четири-пет значими неща, от които несъмнено, и политиката по приходите, защото като вдигнеш на хората приходите, това не е непростим разход. Всъщност те ще ги потребят, те ще ги завъртят тия пари в стопанската система и посредством потреблението ще се вдигне и действителният стопански напредък, защото всички проучвания потвърждават, че вътрешното търсене е моторът на растежа. Колкото повече караме хората да използват, толкоз повече подвигаме действителния напредък, и това е потвърдено, че не помпа инфлацията сега, защото са външни шоковете на инфлацията. Така че има и икономическо пояснение да си подредим къщичката, има и чисто морално и обществено такова, защото тези хора, трудът им коства доста повече от това, което получават. Това мога изрично да го заявя.
Г-н Костов, несъмнено всеки един експерт, в която и да е област заслужава нарастване на възнаграждението си, тъй като знаем живота през днешния ден е по-скъп от преди време. Ето през днешния ден на митинга тук, в София, една жена показа пред нашата медия, че заплатата й е обидно ниска, а има 36 години опит в териториално отделение на Национален осигурителен институт. Защо се стига до това хората да си просят от страната?
За страдание през последните две години насъбраната инфлация по този начин, както я мери националната статистика, е към 30%, а пък чиновниците в Национален осигурителен институт, било то в централно или в районните подразделения на Национален осигурителен институт, тяхната заплата е обновена единствено един път за последните три години, и то с проценти сред 8 и 10%, което е безусловно незадоволително и едвам 1/3 от насъбраната инфлация, и хората с право са излезли през днешния ден да стачкуват. Това е една предупредителна стачка, за която авансово бяха събрани подписи, беше извървян целия бюрократичен ред, с цел да се случи, защото законът споделя, че стачката може да се прави по особени условия, би трябвало да си на работното място. Така че това през днешния ден беше едно предизвестие към ръководещите, в последна сметката приема бюджета, но подобен бюджет, който да подсигурява съответна политика по приходи за всички работещи в държавната администрация. Тъй като през днешния ден са Национален осигурителен институт, на следващия ден ще са някои други, защото както за тях няма пари, по този начин и за другите няма пари, пък инфлацията дето се споделя за всички е една и съща. И не е заслужено всички да бъдат сложени под обща знаменател и мантрата, че държавният чиновник е неприятна дума – това не е неприятна дума. Напротив, в другите страни и нации хората си почитат държавните чиновници и се гордея да бъдат държавни чиновници. Без тези хора ще спрат пенсиите да вземем за пример, кой ще пресмята пенсиите?
Всеки месец имаме промени от политиците, които си залагат своите политики, само че някои в последна сметка тия политики след това би трябвало да ги пресметна, би трябвало да измине целия административен път и цялата администрация, с цел да се случи това и да стигнат най-после парите до пенсионира. Така че това е един непосилен труд, който за мен е доста недооценен.
Абсолютно непосилен труд, да. Към момента обаче в плана на Закона за бюджета на Държавната публично обезпечаване за 2023 година не е очакван растеж на разноските за личен състав в административната конструкция. Изчисления на КНСБ върху 20 съществени артикули демонстрира, че цените у нас по-високи спрямо страни, като Франция, Германия, Испания. Работещите, казахме към този момент, в института упорстват за нарастване на заплатите си с 30%. Какво съгласно вас е достойното заплащане, което те би трябвало да получават?
Ами достойното е една такава изключително категория, която всеки я схваща по друг метод, само че при всички положения 30% растеж на заплатите им сега ще разреши да бъдат там, където бяха 2020 година или малко преди началото на пандемията, и преди всички рецесии, които не се случиха и не престават до през днешния ден. Така че ние не желаеме хората в Национален осигурителен институт да станат по-богати от останалите хора или да могат да си купят повече, желаеме да мога да си купят същото, което са могли преди време, полагайки същия труд, да не кажа дори по-голям, защото техния труд се усилва, тяхното натоварване се усилва всяка последваща година. И за жалост доста постоянно, защото тяхната функционалност е значително и обществена, от социална значителност, и е доста мъчно да се мери количествено на тяхната продуктивност на труда. И по тази причина доста икономисти излизат и споделят: " Ама за какво да им подвигаме заплатата? Това са държавни чиновници – какво вършат те? “ Ами не е по този начин. Подобно размишление съгласно мен ще съсипе страната и демокрацията, в случай че продължаваме, защото всички имаме потребност от държавни чиновници, имаме потребност от някой да ни извади удостоверение за съдимост като отидем в дребната община, имаме потребност от учители, здравни служащи. Всички тези хора са държавни чиновници. Пазачът в пандиза също е държавен чиновник.
Така че с малко по-голям почит към тези хора и с ангажимент към тях, защото техният шеф са тези в законодателната власт, които и днеска видях, че в действителност дневният ред на Народното събрание и на Бюджетна комисия бюджета като бюджет на първо четене не участва. Така че още една седмица, която губим и се приближаваме към датата 10 юни, за която и министър Велкова предизвести преди няколко дни. Така че сме мощно обезпокоени. Тези стачки и митинги ще продължат и в други административни структури, аз съм сигурен.
Така е, днеска са те, на следващия ден ще бъдат други, на 10 юни изтича удължителният интервал на бюджета – какво вършим тогава, в случай че не бъдат подхванати съответни ограничения?
Според Закона за обществените финанси, в случай че не се одобри бюджет до 10 юни и изтече срокът на Удължителния закон, ами там написа, че в действителност ние може да харчим толкоз, колкото сме събрали, или размерът на разноските би трябвало да бъде еднакъв на размера на приходите и надлежно страната да следва всеки месец уравновесено салдо. Само напомням, че сега сме на 6,7% базов недостиг без политики, които да го лимитират този недостиг. Това значи, че би трябвало да се режат доста разноски. Сега, естествено, че няма да се отрежат от пенсиите, няма да се отрежат от приходите на хората, само че най-малкото това значи, че…
Защо казвате естествено е? Хората се тормозят.
Не, не, съгласно мен няма по какъв начин това да се случи, по-скоро ще режат от други пера, защото те нямат глобата да режат от едно открито ниво на пенсии и заплати, за това трябват закони. А като няма закони, би трябвало да изпълняваш по-скоро, можеш да режеш от финансовата стратегия или от издръжката. Но това е проблем, защото тези заплати, които са гласувани, те ще бъдат замразени. Ако нямаме бюджет, когато ви каже един политик " опазване на нивото на пенсиите и на заплатите във всички структури, опазване на обществените разноски “, както беше обявено от госпожа Габриел предходната седмица, думата…
Да, доста постоянно ги чуваме тези неща.
… думичката " опазване “ превеждам на неполитически език какво значи, синоним е на заледяване. Щом запазвате нещо значи го замразявате: замразявате минималната работна заплата на 780 лв., замразявате равнището на заплатите на всички в целия публичен бранш. Като няма бюджет, няма да има и пари за учителите, които в действителност бяха обещани и които в действителност в техния отраслов групов трудов контракт да се поддържа 125% от междинната. Така че дано споделяме нещата с същинските им имена: в случай че на 10 юни няма бюджет, най-малкото би трябвало да създадат всичко допустимо най-малко в месец юни да се одобри до края на месеца, въпреки и да сме малко на ръба на Конституцията и на законите. Пък в случай че не могат да се схванат, да има нов Удължителен закон, който да урежда всички тези неща, както предния.
Аз мощно се надявам да не се стигне до нов Удължителен закон, защото ние към този момент би трябвало да приказваме за Бюджет 2024, а не сме почнали да одобряваме даже Бюджет 2023. И това се случва към този момент втора поредна година, и в никакъв случай обратно не се е случило по този начин: календарната с бюджетната година толкоз доста да не съответстват. И оттова идва и цялото напрежение. Политически е казусът, политически, защото избрани политически партии не могат да се схванат между тях за основаването на държавно управление, за правене на управническа стратегия.
Да, виждате какво се случва в страната ни. Може би в този момент хората, които ни слушат, ще се зачудят, че съм ви поканила тъкмо вас през днешния ден, на фона на – ето, атентат имаме, още веднъж Иван Гешев се изрича, Борисов – за " Барселонагейт “. Накъде ще ни води всичко това?
Тези неща аз съм сигурен, че са забавни за обществото и всички ги наблюдават с внимание, само че в последна сметка българинът преди всичко го интересува какво става с неговия джоб и не го вълнуват доста какъв брой са процентите на места, а го вълнуват левчетата, какъв брой може да си купиш това, което изкарва. И сега, в който удариш българина по джоба, се случва това, което се случи през днешния ден – хората от Национален осигурителен институт излязоха на предупредителна стачка. Те стопираха работа за един час.
Да, в цялата страна.
Ако някой през днешния ден не е схванал, Национален осигурителен институт за един час спря работа и спря да обслужва хора. А знаете, Национален осигурителен институт прави доста функционалности, не е единствено да изплаща пенсиите. Там значително обществени разноски, обществено подкрепяне, обществено обезпечаване там са насочени. Не може чиновниците в бранш " Архиви “ – през днешния ден си говорихме с една служителка, тя споделя, че има над 30 години стаж и е с 1200 лв. брутна заплата. Като махнете налог и осигуровка, приказваме за трицифрена сума като чист размер, това, което получава, разполагаемия приход. Така че приказваме за един отвод на страната от това да се ангажира повече с политика по приходите за тези, които тя им е шеф, на фона на това, че частният бранш го прави – там се подвигнаха заплати с по 15%. За страдание, страната отстъпи в последната една година.
Г-н Костов, какви хрумвания имате вие за " Бюджет 2023 “, бихте ли ни споделили?
Ами те са преди всичко по макрорамката, по какъв начин да си ограничи недостига по един неусетен метод за работещите. Какво имам поради? Капиталовата стратегия съгласно нас е нереалистично повишена, може да бъде понижена малко. Освен това данъчните доходи при започване на годината за първото тримесечие се вижда, че вървят добре, много по-добре от това, което е заложено като параметри от Министерството на финансите. Така че и от там би могло да се получи една спестовност. И при едно по-добро обмисляне и по линия на издръжката, и по линия на другите пера, пък и предстоящата промяна от Националната статистика на брутния вътрешен артикул, би могло да ни даде едно фискално пространство от няколко милиарда, което част от него да бъде употребявано за растеж на приходите на хората най-малко с 10% или толкоз, колкото е плануваната инфлация за 2023 година
Става дума за към 700-800 милиона лв., което на фона на 77 милиарда разходи… Като споделям 800 милиона, за хората знам, че това звучи доста, само че на фона на 77 милиарден бюджет – толкоз страната харчи като преразпределяне, събира 73-74 милиарда и харчи 76 милиарда, и оттова се образува, несъмнено, дефицитът, та в действителност ние търсим едвам към 5-6% от всичките разноски в допълнение, които да обезпечат растеж на всички работещи с 10%. Става въпрос за хората в културните институти, читалища, районни библиотеки. Там са също хората с висше обучение, с по един-два езика, със обилни знания в това, което вършат. Техният труд е интелектуален най-малкото. Отварям една скоба – бюджетът на културата беше понижен с 36 милиона, това, което Министерство на финансите изкара. Аз не мога да си го обясня, беше понижен в безспорен проект, не просто като проценти.
Само погледнете в кои сфери не се отделят средства – опазване на здравето. Там по какъв начин е, сходно е ситуацията.
Подобно е ситуацията. Масово и медицинските сестри са там, отрасловият групов трудов контракт в опазването на здравето. На доста места към този момент, популярност богу, се съблюдава, само че на доста места самите шефове желаят да го съблюдават, само че нямат нужния запас от страната.
Такъв е и казусът с Национален осигурителен институт, апропо. Ние нямаме проблем с работодателя там, който е шефът на Национален осигурителен институт. Управителят на Национален осигурителен институт аз съм сигурен, че в случай че има ресурсите, гласувани през бюджета, той ще вдигне заплатите на хората. Проблем са ни държавната администрация, проблем са ни опазването на здравето, културата. Пари не се дават за приходи и в действителност политика по приходите в това, което се предлага сега, отсъства, като се изключи педагозите, като там не толкоз може би от огромно предпочитание на политиците, само че там, популярност богу, има стихотворец дълготраен ангажимент в групов контракт, за който ние, КНСБ, мога да кажа, че доста се борихме през годините да го има това нещо. Така че популярност богу, там най-малко ще ги дадат, само че би трябвало и за другите. Във висшето обучение няма нищо също.
Във висшето обучение, апропо, там – аз също съм учител в университет и мои сътрудници идват и ме питат " Ами заплатите на учителите ги подвигат, а нашите не ги подвигат и се приближават една до друга “. Хората са прави. Тук не са отговорни учителите, че им подвигаме техните заплати, отговорни са страната, тъй като няма взаимност в своето държание, няма политика по приходите за всички, която да е идентична към инфлацията, а се прави на парче. Днеска, който стачкува, на него ще дадем, а пък който не стачкува – в случай че се сети да стачкува, тогава. Ама не би трябвало да е по този начин. И по тази причина би трябвало да има някаква дълготрайна тактика, с цел да няма такова опълчване на едни служащи и чиновници на други. Това е нездравословно, не би трябвало да е по този начин, не би трябвало да се случва по тоя метод. И имам възприятието, че доста хора се пробват да се възползват от тази обстановка. Както асистентът в университета, по този начин и учителят, по този начин и медикът, по този начин и индивидът в читалището, по този начин и хората в Национален осигурителен институт – всички заслужават да им бъде обезщетена инфлацията, за която отново дублирам, за всички е една и съща.
Може би всички рецесии у нас са политически рецесии, защото знаем, жителите показват институциите, търсят техните представители, с цел да им предложат решения. Следователно, рецесиите обаче могат да бъдат от друг вид, несъмнено. Г-н Костов, дано да отбележим с вас няколко съществени у нас.
Кризата несъмнено е политическа сега. Слава богу ни се размина икономическата такава, защото миналата…
Защо да ни се е разминала?
Миналата есен се предвиждаше, че ще изпаднем в техническа криза. Немската стопанска система съумя да се избави от тази техническа криза, надлежно и ние, защото главният ни пазар е немският на нас и сме вързани с Европейския съюз като външнотърговски продан. Надявам се тази година нещата да се пооправят малко. Виждам, че прогнозите на Европейската комисия в стопански проект са положителни. Миналата седмица излезе пролетната икономическа прогноза – ревизира в посока нагоре малко данните за напредък и за пазара на труда.
Да, обнадеждаващо беше, да.
Така че мисля, че от икономическа позиция нещата учудващо вървят, на фона на политическия безпорядък, в който сме изпаднали. Ако страната си подреди къщичката и се концентрира върху четири-пет значими неща, от които несъмнено, и политиката по приходите, защото като вдигнеш на хората приходите, това не е непростим разход. Всъщност те ще ги потребят, те ще ги завъртят тия пари в стопанската система и посредством потреблението ще се вдигне и действителният стопански напредък, защото всички проучвания потвърждават, че вътрешното търсене е моторът на растежа. Колкото повече караме хората да използват, толкоз повече подвигаме действителния напредък, и това е потвърдено, че не помпа инфлацията сега, защото са външни шоковете на инфлацията. Така че има и икономическо пояснение да си подредим къщичката, има и чисто морално и обществено такова, защото тези хора, трудът им коства доста повече от това, което получават. Това мога изрично да го заявя.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ