България успя да пласира 2.25 млрд. евро външен дълг, макар и скъпо
Служебното държавно управление съумя да си набави огромна част от нужното финансиране за до края на годината посредством първа емисия външен дълг от две години насам. При днешното излизане на пазара са били продадени 7- и 12-годишни облигации за общо 2.25 милиарда евро, което е малко над индикативната търсена сума от 2 милиарда евро, пред вложителите.
По информация на " Капитал " от източници от пазара, получили публично потвържедние за емисията, към нея е имало стабилен интерес и поръчките са били за към 4.2 милиарда евро, което подхожда на към 1.9 пъти презаписване, с повече поръчки за по-краткосрочните бумаги. Затова и в последна сметка са продадени 1.5 милиарда евро от седемгодишните облигации и 0.75 милиарда евро от 12-годишните.
Въпреки дейното търсене обаче постигатата рентабилност ненапълно надвиши първичните упования на пазара - по-краткосрочните бумаги са пласирани при равнища от mid-swap +185 базисни пункта, което подхожда на към 4.33%, а при дълготрайните равнището е MS+225 б.п. или към 4.81%. " Сделката може да бъде считана за сполучлива в тази извънредно предизвикателна среда ", разяснява пред " Капитал " Мартин Търпанов, началник на отдел " Дългови принадлежности " в " Делтасток ".
Цената на отлагането
Все отново крайните равнища са малко под дадената индикация при започване на деня, когато при отварянето бяха заложени MS+200 б.п. и MS+235 б.п. " Инвеститорите оцениха уместно наградата, която Министерство на финансите даде над настоящата евробонд крива и емисията беше презаписана съвсем 2 пъти ", изясни Търпанов.
Реклама
Това обаче е относително дребна разтуха за пропуснатите шансове финансирането да се набави по-рано през годината, при много по удобни условия - тогава по оценки на пазара можеше да се реализира рентабилност с над 2 процентни пункта по-надолу по отношение на постигнатата в четвъртък. Още пролетта, след приемането на първичния бюджет за 2022 година потребността от емисия външен дълг беше ясна, само че до нея по този начин и не се стигна. Тогавашният финансов министър Асен Василев изясни отлгането със замръзналите пазари към избухналата война в Украйна, въпреки че в същия интервал други страни от калибъра на България, като да вземем за пример Хърватия, сполучливо пласираха излъчвания. После започнаха политическите земетресения като даже в последните дни на кабинета през юни Василев разгласи проект оптимално бързо да се изтегли заема, само че за това не остана време.
Грубата сметка демонстрира, че в резултат на почналото в това време стягане на паричната политика от ЕЦБ и покачването на лихвените равнища, загубата от това, че този дълг не беше пласиран половин година по-рано се равнява на над 100 млн. лева годишно повече купонни заплащания по излъчванията.
За съпоставяне да вземем за пример постигнатите доходности са над тези, при които настоящо се котират италианските десетгодишни облигации (малко под 4%), макар че в последните години България можеше да се финансира сензитивно по-евтино, поради по-консервативната си фискална политика и ниска задлъжнялост. Затова и не е изключено въздействие върху пазарите да има и разхлабването на дисциплината напоследък. Само седмици преди емисията служебният финансов министър в идващите години даже единствено на база на към този момент въведени политики.
Пътят нататък
В идващите месеци на вътрешния пазар по оповестените емисионни календари до края на годината, като първият аукцион е разгласен за идващия понеделник. Това дружно с към този момент пласираните при започване на годината 1.8 милиарда лева и днешната емисия прави общо към 8.25 милиарда лева нов дълг, при заложени най-много 10.3 милиарда лева в бюджета.
Реклама
Дали ще се изтеглят и последните 2 милиарда лева все ще не е ясно, като и без тях дефицитът дружно с падежиралия през годината дълг ще бъдат почти затрупан с новоемитирания. Следващата година обаче предстоят нов недостиг и падежи, а в близо бъдеще по удобни условия на пазара не се задават. Повечето интерес към по-краткосрочната емисия, също е знак спадащ вкус за риск у вложителите.
" Не изключвам по-високите доходности по евробондовете да се транслират и към локалния пазар. Нормално е локалните вложители също да изискват сходна награда и по вътрешната крива ", предвижда Мартин Търпанов.
Свързани публикации България възнамерява в четвъртък да пласира и външен дълг за най-малко 2 милиарда евро 14 септември 2022, 14:10 Служебният кабинет възнамерява над 2 милиарда лева ДЦК на вътрешния пазар до края на 2022 година 13 септември 2022, 16:28 Първи сметки за бюджет " 2023 ": рекорден недостиг от над 11.3 милиарда лева 29 август 2022, 14:37 Бюджет 2023: Лампичките към този момент светят в блестящо алено 26 август 2022, 06:26 Държавата ще излезе на външния пазар на дълг до седмица 7 юни 2022, 21:19 Актуализацията на бюджета: Рекорден дълг от 10 милиарда лева и към този момент обещаните ограничения 6 юни 2022, 06:03 Държавният дълг: неминуем и по-скъп 14 април 2022, 11:21 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Николай Стоянов
По информация на " Капитал " от източници от пазара, получили публично потвържедние за емисията, към нея е имало стабилен интерес и поръчките са били за към 4.2 милиарда евро, което подхожда на към 1.9 пъти презаписване, с повече поръчки за по-краткосрочните бумаги. Затова и в последна сметка са продадени 1.5 милиарда евро от седемгодишните облигации и 0.75 милиарда евро от 12-годишните.
Въпреки дейното търсене обаче постигатата рентабилност ненапълно надвиши първичните упования на пазара - по-краткосрочните бумаги са пласирани при равнища от mid-swap +185 базисни пункта, което подхожда на към 4.33%, а при дълготрайните равнището е MS+225 б.п. или към 4.81%. " Сделката може да бъде считана за сполучлива в тази извънредно предизвикателна среда ", разяснява пред " Капитал " Мартин Търпанов, началник на отдел " Дългови принадлежности " в " Делтасток ".
Цената на отлагането
Все отново крайните равнища са малко под дадената индикация при започване на деня, когато при отварянето бяха заложени MS+200 б.п. и MS+235 б.п. " Инвеститорите оцениха уместно наградата, която Министерство на финансите даде над настоящата евробонд крива и емисията беше презаписана съвсем 2 пъти ", изясни Търпанов.
Реклама
Това обаче е относително дребна разтуха за пропуснатите шансове финансирането да се набави по-рано през годината, при много по удобни условия - тогава по оценки на пазара можеше да се реализира рентабилност с над 2 процентни пункта по-надолу по отношение на постигнатата в четвъртък. Още пролетта, след приемането на първичния бюджет за 2022 година потребността от емисия външен дълг беше ясна, само че до нея по този начин и не се стигна. Тогавашният финансов министър Асен Василев изясни отлгането със замръзналите пазари към избухналата война в Украйна, въпреки че в същия интервал други страни от калибъра на България, като да вземем за пример Хърватия, сполучливо пласираха излъчвания. После започнаха политическите земетресения като даже в последните дни на кабинета през юни Василев разгласи проект оптимално бързо да се изтегли заема, само че за това не остана време.
Грубата сметка демонстрира, че в резултат на почналото в това време стягане на паричната политика от ЕЦБ и покачването на лихвените равнища, загубата от това, че този дълг не беше пласиран половин година по-рано се равнява на над 100 млн. лева годишно повече купонни заплащания по излъчванията.
За съпоставяне да вземем за пример постигнатите доходности са над тези, при които настоящо се котират италианските десетгодишни облигации (малко под 4%), макар че в последните години България можеше да се финансира сензитивно по-евтино, поради по-консервативната си фискална политика и ниска задлъжнялост. Затова и не е изключено въздействие върху пазарите да има и разхлабването на дисциплината напоследък. Само седмици преди емисията служебният финансов министър в идващите години даже единствено на база на към този момент въведени политики.
Пътят нататък
В идващите месеци на вътрешния пазар по оповестените емисионни календари до края на годината, като първият аукцион е разгласен за идващия понеделник. Това дружно с към този момент пласираните при започване на годината 1.8 милиарда лева и днешната емисия прави общо към 8.25 милиарда лева нов дълг, при заложени най-много 10.3 милиарда лева в бюджета.
Реклама
Дали ще се изтеглят и последните 2 милиарда лева все ще не е ясно, като и без тях дефицитът дружно с падежиралия през годината дълг ще бъдат почти затрупан с новоемитирания. Следващата година обаче предстоят нов недостиг и падежи, а в близо бъдеще по удобни условия на пазара не се задават. Повечето интерес към по-краткосрочната емисия, също е знак спадащ вкус за риск у вложителите.
" Не изключвам по-високите доходности по евробондовете да се транслират и към локалния пазар. Нормално е локалните вложители също да изискват сходна награда и по вътрешната крива ", предвижда Мартин Търпанов.
Свързани публикации България възнамерява в четвъртък да пласира и външен дълг за най-малко 2 милиарда евро 14 септември 2022, 14:10 Служебният кабинет възнамерява над 2 милиарда лева ДЦК на вътрешния пазар до края на 2022 година 13 септември 2022, 16:28 Първи сметки за бюджет " 2023 ": рекорден недостиг от над 11.3 милиарда лева 29 август 2022, 14:37 Бюджет 2023: Лампичките към този момент светят в блестящо алено 26 август 2022, 06:26 Държавата ще излезе на външния пазар на дълг до седмица 7 юни 2022, 21:19 Актуализацията на бюджета: Рекорден дълг от 10 милиарда лева и към този момент обещаните ограничения 6 юни 2022, 06:03 Държавният дълг: неминуем и по-скъп 14 април 2022, 11:21 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Николай Стоянов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ