Служебното правителство ще внесе в Народното събрание държавния бюджет за

Служебното държавно управление ще внесе в Народното събрание държавния бюджет за 2025 година с 3% недостиг идната седмица. Основните данъчни ставки няма да се подвигат. Няма да има и увеличение на осигуровките за работещите, а заплатите на служители на реда, военни и учители ще се вдигнат, както е дадено.

Предвижда се обаче облагане на свръхпечалбите на банките, както и налог върху подземните благосъстояния, нарастване на акцизите за цигарите и алкохола и отпадане на някои от понижените ставки.

Трябва стабилно да продължим да държим 3-процентния недостиг в бюджета.

Да желаяме конвергентни отчети за констатация, че сме в сходство с критериите. От тях зависи дали ще влезем в еврозоната от 1 юли 2025 година или от 1 януари 2026-а.

Това разяснява пред БНР-Радио София икономистът Румен Гълъбинов.

" Най-големият тласък за изсветляване на българската стопанската система е бъдещото ни участие в еврозоната. Ефектът е бил видян във всички страни, които са влезнали там. Освен това участието в зоната ще докара до растеж на Брутният вътрешен продукт, порастват и приходите от такси, мита и осигуровки – счита експертът. – Шенген още повече ни подтиква за бизнес и вложения, изключително в браншове, които са свързани с това свободно придвижване. Можем и би трябвало да привличаме повече вложители за директни транспорти. "

Според Гълъбинов измежду ограниченията, планувани за повишение на приходите в бюджета има и такива със противоречива полза – да вземем за пример мярката за амнистията се ползва се в изключителни случаи, а и надали всички ще се възползват от такава нея.

Той счита, че коронавирус пандемията от дълго време е минала и ограниченията могат да се отстранен, Данък добавена стойност би трябвало да се уеднакви. Нормално е акцизите за цигарите и алкохола да порастват.

За дизела и бензина също може да се отвори тематика за полемика.

Икономистът означи още, че от старите страни членки в еврозоната сега има и такива, които не дават отговор по всички критерии, да вземем за пример Франция е с доста по-голям недостиг.

Всъщност преди да приказваме за идната бюджетна година, да довършим 2024 година с недостиг от 3% и средногодишна инфлация да дава отговор да условието за еврозоната, пожела още Гълъбинов.