Бюджет 2023 идва с дефицит от почти 12 млрд. лева.
Служебното държавно управление ще внесе в Народното събрание бюджет с недостиг от близо 12 милиарда лв.. Според данните на Министерството на финансите Консолидираната фискална стратегия (тя сплотява държавния бюджет с тези на Национален осигурителен институт, НЗОК и парите по еврофондовете - б.а.) планува приходите за 2023 година да са 65,8 милиарда лв., а разноските - 77,7 милиарда лв.. Така се получава въпросния недостиг от към 11,9 милиарда лв., който е 6,4% от упования в края на 2023 година Брутният вътрешен продукт от 184,5 милиарда лв..
Въпросът е къде останаха желанията за реализиране на 3% недостиг
Служебното държавно управление очевидно се е отказало от данъчните нововъведения, които анонсира наскоро и вкарва проектозакона за държавния бюджет за 2023 година без планове за спомагателни доходи. Поне по този начин наподобява от последното прессъобщение на Министерството на финансите.
В него написа: " С цел дефицитът да бъде в границите на фискалните ограничавания по националното и европейското законодателство, служебното държавно управление приготви приходни и разходни ограничения със съответните резултати и оферти за законодателни промени за реализиране на бюджетно салдо с недостиг до 3%, в границите на критериите на Пакта за непоклатимост и напредък. В резултат на получен явен политически сигнал, че приходните ограничения няма да бъдат подкрепени, държавното управление предлага бюджет при настоящо законодателство без отразяване на квалифицираните ограничения. Поради това плановете по АСБП за интервала 2023-2025 година са създадени при опазване на настоящото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развиването на националната стопанска система и на предварителните данни за доклада на бюджета за 2022 година ".
Финансовият министър: Бюджетът е в сериозно положение, нужен е спомагателен еднократен налог
При настоящето положение на фиска и дума не може да става за Еврозоната, излиза наяве от думите на Росица Велкова
С други думи, финансовото ведомство посредством държавното управление споделя на Народното събрание следното: Господа народни представители, откакто не желаете да поемете политическата отговорност и да приложите нужните непопулярни ограничения за опазване на фискалната непоклатимост, ние ви представяме извънредно нелицеприятната действителност и вие решавайте какво да вършиме. Отговорността е ваша. Ние си измиваме ръцете ".
Също като Пилат Понтийски
А какъв брой страшна е действителността? Според данните на Министерството на финансите, плановете демонстрират, че при отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална стратегия (КФП) доближава 6,4 % от Брутният вътрешен продукт, а на бранш " Държавно ръководство " - 6,1 % от Брутният вътрешен продукт.
Удължаването на настоящия бюджет краткотрайно поставя юзди на финансовата вакханалия
Рискът от мним напредък и от спад към този момент са налице в настоящия бюджет
За 2024 и 2025 година дефицитът по КФП е надлежно 5,2 % от Брутният вътрешен продукт и 4,6 % от Брутният вътрешен продукт, а за бранш " Държавно ръководство " е надлежно 4,7 % от Брутният вътрешен продукт и 4,9 % от Брутният вътрешен продукт.
При опазване на настоящото законодателство приходите по КФП за 2023 година по отношение на обновената стратегия за 2022 година бележат номинален растеж от 6,1 милиарда лева, а разноските бележат растеж от 11,8 милиарда лева, което води до в допълнение утежняване на недостига с 5,6 милиарда лв.. Това значи, че в края на годината при тези параметри дефицитът по КФП ще бъде 11,9 милиарда лв..
Това към този момент е злополука
Защо? Защото финансирането на подобен недостиг изисква нарастване да държавния дълг минимум с неговия размер. Така той ще нарасне номинално от 37,8 милиарда лв. в края на 2022 година до 49,1 милиарда лв. в края на 2023 година. Вярно е, че даже при този размер на дълга съотношението му по отношение на Брутният вътрешен артикул (26,6% за 2023 г.) ще продължи да е доста под Маастрихтския аршин от 60%. Практиката обаче сподели, че това няма никакво значение както за интернационалните, по този начин и за българските пазари, които демонстрираха, че при бързо увеличение на бюджетния ни недостиг внезапно покачват доходността, която желаят да получат, с цел да купят български държавни облигации.
Владислав Горанов пред Money.bg: Номиналният дълг може да скочи двойно до 75 милиарда лв.
За три години може да се натрупат такива огромни задължения, че пазарът да стартира да гледа с съмнение
При тези действителности, в композиция с предстоящото покачване на лихвите на ЕЦБ и на Федералния запас, с такива бюджетни параметри, българската страна евентуално ще би трябвало да заплаща по 7-8% рентабилност по своите облигации, с цел да може с тях да финансира заложения близо 12-милиарден недостиг. А при такива рентабилност обслужването на този дълг ще бъде спомагателен и то сензитивен товар за хазната.
И ето по този начин страната ще тръгне по пътя на финансовия Ад, който е застлан с положителни планове за обществена правдивост и съпричастност. Що се отнася до прославяния от редица политически партии народен приоритет за влизане в Еврозоната, при тези бюджетни параметри, той се трансформира във нереалност.
Въпросът е къде останаха желанията за реализиране на 3% недостиг
Служебното държавно управление очевидно се е отказало от данъчните нововъведения, които анонсира наскоро и вкарва проектозакона за държавния бюджет за 2023 година без планове за спомагателни доходи. Поне по този начин наподобява от последното прессъобщение на Министерството на финансите.
В него написа: " С цел дефицитът да бъде в границите на фискалните ограничавания по националното и европейското законодателство, служебното държавно управление приготви приходни и разходни ограничения със съответните резултати и оферти за законодателни промени за реализиране на бюджетно салдо с недостиг до 3%, в границите на критериите на Пакта за непоклатимост и напредък. В резултат на получен явен политически сигнал, че приходните ограничения няма да бъдат подкрепени, държавното управление предлага бюджет при настоящо законодателство без отразяване на квалифицираните ограничения. Поради това плановете по АСБП за интервала 2023-2025 година са създадени при опазване на настоящото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развиването на националната стопанска система и на предварителните данни за доклада на бюджета за 2022 година ".
Финансовият министър: Бюджетът е в сериозно положение, нужен е спомагателен еднократен налог
При настоящето положение на фиска и дума не може да става за Еврозоната, излиза наяве от думите на Росица Велкова
С други думи, финансовото ведомство посредством държавното управление споделя на Народното събрание следното: Господа народни представители, откакто не желаете да поемете политическата отговорност и да приложите нужните непопулярни ограничения за опазване на фискалната непоклатимост, ние ви представяме извънредно нелицеприятната действителност и вие решавайте какво да вършиме. Отговорността е ваша. Ние си измиваме ръцете ".
Също като Пилат Понтийски
А какъв брой страшна е действителността? Според данните на Министерството на финансите, плановете демонстрират, че при отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална стратегия (КФП) доближава 6,4 % от Брутният вътрешен продукт, а на бранш " Държавно ръководство " - 6,1 % от Брутният вътрешен продукт.
Удължаването на настоящия бюджет краткотрайно поставя юзди на финансовата вакханалия
Рискът от мним напредък и от спад към този момент са налице в настоящия бюджет
За 2024 и 2025 година дефицитът по КФП е надлежно 5,2 % от Брутният вътрешен продукт и 4,6 % от Брутният вътрешен продукт, а за бранш " Държавно ръководство " е надлежно 4,7 % от Брутният вътрешен продукт и 4,9 % от Брутният вътрешен продукт.
При опазване на настоящото законодателство приходите по КФП за 2023 година по отношение на обновената стратегия за 2022 година бележат номинален растеж от 6,1 милиарда лева, а разноските бележат растеж от 11,8 милиарда лева, което води до в допълнение утежняване на недостига с 5,6 милиарда лв.. Това значи, че в края на годината при тези параметри дефицитът по КФП ще бъде 11,9 милиарда лв..
Това към този момент е злополука
Защо? Защото финансирането на подобен недостиг изисква нарастване да държавния дълг минимум с неговия размер. Така той ще нарасне номинално от 37,8 милиарда лв. в края на 2022 година до 49,1 милиарда лв. в края на 2023 година. Вярно е, че даже при този размер на дълга съотношението му по отношение на Брутният вътрешен артикул (26,6% за 2023 г.) ще продължи да е доста под Маастрихтския аршин от 60%. Практиката обаче сподели, че това няма никакво значение както за интернационалните, по този начин и за българските пазари, които демонстрираха, че при бързо увеличение на бюджетния ни недостиг внезапно покачват доходността, която желаят да получат, с цел да купят български държавни облигации.
Владислав Горанов пред Money.bg: Номиналният дълг може да скочи двойно до 75 милиарда лв.
За три години може да се натрупат такива огромни задължения, че пазарът да стартира да гледа с съмнение
При тези действителности, в композиция с предстоящото покачване на лихвите на ЕЦБ и на Федералния запас, с такива бюджетни параметри, българската страна евентуално ще би трябвало да заплаща по 7-8% рентабилност по своите облигации, с цел да може с тях да финансира заложения близо 12-милиарден недостиг. А при такива рентабилност обслужването на този дълг ще бъде спомагателен и то сензитивен товар за хазната.
И ето по този начин страната ще тръгне по пътя на финансовия Ад, който е застлан с положителни планове за обществена правдивост и съпричастност. Що се отнася до прославяния от редица политически партии народен приоритет за влизане в Еврозоната, при тези бюджетни параметри, той се трансформира във нереалност.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ